Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 11.08.2017 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, гО, ІІ-Г състав, в публично заседание на девети юни две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КАДЪНКОВА
мл.с. ДЕСИСЛАВА ВЛАЙКОВА
при
секретаря Алина Т., като разгледа докладваното от съдия Кадънкова гражданско
дело № 1840 по описа за 2017г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 01.11.2016г.
постановено по гр.д.№55115/2015г. по описа на СРС, 24 с-в., е
признато за установено на осн. чл.422 ГПК, че Д.Т. К.-Т.дължи на „Т.С.“ ЕАД, по обективно, кумулативно
съединени установителни искове, с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 1 109,76 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия,
доставена за периода от м.05.2013г. до м.04.2014г., в топлоснабден имот,
находящ се в гр.София,
общ.В., ж.к.“********, с абонатен №195376, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /29.05.2015г./ до окончателното й
изплащане, сумата 120,92 лева, представляваща законна
лихва за забава върху главницата, за периода от 30.06.2013 г. до 20.05.2015г.,
за които суми в производството по ч. гр. д. № 30603/2015 г. по описа на СРС, ГО, 24 състав, е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като на основание чл.78,
ал.1 ГПК, ответницата Д.Т. К.-Т.е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 916,10 лева, представляваща направените
в заповедното и исковото производство разноски, в т.ч. и юрисконсултско
възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба от Д.Т. К.-Т./ответник по делото/ срещу
постановеното от СРС, 24 с-в. решение, с доводи за неправилно приложение и
нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че индивидуалните отчети на ИРРО са подписани
от ответницата, като за тези документи следва да намери приложение чл.180 от ГПК. Излагат се съображения, че претендираните от ищеца задължения са
установени изцяло на база представени от ищцовото дружество едностранно
съставени от него частни документи и изготвени ССчЕ и СТЕ, които също
представляват частни документи по смисъла на ГПК. Посочва се, че освен
отчетените ежемесечни показания на общия топломер в АС на ЕС, където се намира
процесния имот, по делото фактически не са ангажирани доказателства за това че
исковата сума претендирана от ищеца съответства на припадащия се дял на
ответницата от стойността на общата дължима от ЕС сума и цена. Не са ангажирани
по делото и доказателства за показанията за средствата за дялово разпределение
в останалите жилища в ЕС, а заключението
на вещото лице по ССчЕ се основава на едностранни записвания и документи по
счетоводните книги на ищеца. Моли се обжалваното решение да бъде отменено, като
вместо него се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове.
Въззиваемата страна Т.С." ЕАД и третото лице-помагач „П.И." ООД, редовно уведомени за
настоящото производство не вземат становище по жалбата.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното решение
е валидно и допустимо, а с оглед оплакванията в жалбата настоящият въззивен
състав го намира и за правилно. За да постанови решението си,
първоинстнационният съд е приел, че вземанията, предмет на установителните
искове, са дължими поради проведено доказване на количеството и стойността на
потребената от ответницата топлоенергия, както и
че същата е изпаднала
в забава, тъй като задължението за заплащане на цената на топлинната енергия е
срочно. Въззивният състав споделя изцяло мотивите
на първоинстанционния съд относно дължимостта на вземанията, предявени с
исковите претенции, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Независимо от това, предвид доводите
изложени в жалбата следва да се добави и следното:
По делото не е спорно обстоятелството,
че през процесния период между страните е съществувало валидно договорно правоотношение,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е
доставял топлинна енергия, което е достатъчно основание за доказване на иска по
основание. Във въззивната жалба на ответницата Д.Т. К.-Т.не е въведен довод, че
същата не e имала качеството „потребител на топлинна енергия
за битови нужди” по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ и &1,
т.42 от ДР на ЗЕ /отм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г./ понастоящем &1, т.2а от ДР на
ЗЕ, поради което и този въпрос не е
спорен пред настоящата инстанция. Спорен е останал единствено въпросът относно
количеството и стойността на доставената за имота на ответницата ТЕ и дали
същата отговаря на начислените от ищеца суми претендирани от ответницата с процесните
вземания предмет на исковете по чл.422 от ГПК.
Потивно на изложеното в жалбата,
въззивният съд намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че от
съвкупната преценка на събраните доказателства, в т.ч. годишни изравнителни сметки и документи
за главен отчет изготвени от третото лице –помагач „П.И.“ ООД, както и
неоспорените СТЕ и ССчЕ, по делото е доказано, че начислените от ищеца суми за
стойността на доставената за имота на ответницата топлинна енергия през
процесния период съответства на действително дължимите, с оглед установеното по
делото реално доставеното за имота й количество топлоенергия за процесния
период.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към
процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142,
ал.2 ЗЕ/, като според чл.144, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на
имотите се разпределя между отделните имоти въз основа на дяловите единици,
определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела в
имота.
В случая от заключението на
приетата в първоинстанционното производство и неоспорена от страните СТЕ се
установява, че дяловото разпределение на
топлинната енергия за имота на ответницата през процесния период е извършено
правилно и съобразно нормативните изисквания на действащата през периода
нормативна уредба, като задължението е определено според отчетеното
количество на подадена топлоенергия, вкл. и за процесния топлоснабдяван имот и
след приспадане на технологичните разходи за сметка на ищеца. Установено е също
така, че делът на ответницата за отопление на имота /според реален
отчет на три броя индвидуални разпределители поставени на три броя отоплителните
тела и един уред без ИРРО /щранг- лира//, за
сградна инсталация /на база пълния отопляем обем на имота -156 куб.м. – по
т.6.1.1 от методиката на Наредба №16-334 за топлоснабдяване/ и за битово горещо водоснабдяване /според
реален отчет на 1 бр. водомер за топла вода/,
са правилно определени, като остойностяването на услугата от фирмата за
дялово разпределение, съответства на методиката за отчитане на отопляемите
обекти. Ето защо и доводите на жалбоподателката, че по делото
не е доказано доставянето на топлинна
енергия в обема, съответстващ на начислените от ищеца задължения, са
неоснователни. При установените количества ТЕ,
доставени в процесната сграда - етажна собственост и заключението на експерта по СТЕ, че дяловото разпределение
на топлинната енергия е извършено правилно,
ищецът е доказал количеството на доставената в имота на ответницата ТЕ, чиято стойността за процесния период определена
съобразно установените от ДКЕВР цени е в размер на претендираната от ищеца сума от 1109,76
лева /видно от заключението на ССчЕ/. Противно на доводите в жалбата, няма основание експертни заключения на СТЕ и ССчЕ да не
бъдат съобразени от съда при формиране изводите по съществото на спора.
Ответницата не ги е оспорила по предвидения за това ред (чл.200, ал.3,
изр.2 ГПК), нито е ангажирал други допустими
доказателствени средства, които да ги опровергават, поради което и предвид
необходимостта от специални знания, за които са назначени вещите лица,
настоящата инстанция възприема изяло техните изводи относно размера на доставената
и незаплатена от жалбоподателката топлинна енергия за процесния период. Противно
на изложеното в жалбата, изводите на вещите лица не се основават само на изходящи
от ищеца документи, но и на проверки на месечните отчети на общия топломер в
сградата, както и на справките на фирмата за топлинно счетоводство, съдържащи данни за разхода на топлинна енергия за
процесния имот, като
въз основа на всички тези данни вещите лица са извършили своите самостоятелни
изкчисления. Това е изцяло в
съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ, съгласно които
изчисляването на изразходваната топлинна енергия се извършва по системата за
топлинно счетоводство от съответните лица, специализирани в тази дейност, чрез
средства за търговско измерване в абонатната станция и индивидуални
разпределители. Следователно, използвайки
данните от показанията на общия топломер и от справките на фирмата за топлинно счетоводство, съдържащи данни за разхода
на топлинна енергия за процесния имот, вещите лица са определили стойността на
изразходваната топлинна енергия по нормативно установения начин. От друга страна ответницата не е установила
/липсват и такива твърдения/ да се възползвала от предвиденото рекламационно
производство и да е оспорила изготвените от третото лице-помагач изравнителни
сметки в установените срокове съгласно действащите през този период Общи
условия, които имат силата на закон за страните, нито в срока за рекламации за
отчет на уредите и разпределението по Наредбата за топлоснабдяването, поради
което и с оглед на липсата на мотивирано оспорване на тези документи и по
настоящото производство, съдът намира, че разпределението е извършено съобразно
описания и отразен от експертите начин в съответствие с нормативната
уредба.
По изложените съображения и с
оглед събраните по делото доказателства,
настоящият състав намира, че при установеното облигационно
правоотношение между страните и при съобразяване на действащата през процесния
период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на
стойността на доставената топлинна енергия, правилно първоинстанционният съд е
установил дължимия размер за потребеното количество топлинна енергия досежно
имота на ответницата.
Поради съвпадение изводите на двете
инстанции по същество на спора, жалбата като неоснователна следва да се остави
без уважние, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно – да се
потвърди на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.11.2016г. по гр.д.№55115/2015г. на СРС, 24 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 2 ГПК.
Решението е постановено
при участието в процеса на “П.И.“ ООД, като трето лице – помагач на ищеца “Т.С.”
ЕАД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.