Р Е Ш Е Н И Е № 260094
21.01.2021 г., гр.
Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
VI-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа
въззивно гражданско дело № 2898 по описа за 2020 г. на ПОС, VI-ти гр. състав, докладвано от съдия В.Куршумова, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба,
подадена от А.А.Л., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, действащ чрез
процесуалните си представители адвокат Н.Р. и младши адвокат Л.С., против
Решение № 260611 от 28.09.2020 г. постановено по гр.д.№ 18531 по описа за 2019
г. на РС - Пловдив, I бр.с., в частта му, с която А.А.Л.
е осъден да заплаща 250,00 лева месечна издръжка на А.А.Л., ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител А.А.Б. ЕГН **********, считано от
датата на подаване на исковата молба – 14.11.2019г. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че
решението в обжалната част е незаконосъобразно, неправилно и необосновано,
постановено в противоречие със събраните доказателства по делото, което се сочи
като съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Присъденият месечен
размер на издръжката от 250 лева се оспорва като прекомерно завишен. Посочва
се, че бащата има задължение за заплащане на издръжка на още едно дете Т.А.Л. в
размер на 220 лева месечно, което е на осем години. Оспорва се изводът на
районния съд, че необходимата издръжка за задоволяване на нуждите на детето А.А.Л.
е в месечен размер на 490 лева, от която бащата дължи заплащането на 250 лева,
а майката на 240 лева, както и се излагат доводи за липсата на мотиви на каква
база са направени конкретните изчисления и разпределения на разходите между
двамата родители. Поддържа се, че бащата получава минимални доходи като
животновъд. Настоява се, че предвид
възрастта и нуждите на детето, както и доходите на бащата, последният дължи
минималният размер на издръжката от 152, 50 лева към датата на подаване на
исковата молба в съда. По изложените в жалбата съображения се моли решението да
се отмени в обжалваната част и вместо него да се постанови решение, с което да
се намали присъдената издръжка от 250 лева на 152, 50 лева, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда на 14.11.2019 г. до настъпването на
законоустановена причина за изменението или прекратяването на издръжката. В
съдебно заседание се претендира, че дължимата от бащата издръжка е в размер на
165 лева.
Въззиваемата страна А.А.Л., ЕГН **********, действаща
чрез майка си и законен представител А.А.Б. ЕГН **********, не взема становище
по жалбата.
Решение № 260611 от 28.09.2020 г. постановено по
гр.д.№ 18531 по описа за 2019 г. на РС - Пловдив, I бр.с. не е обжалвано в частта, с която е отхвърлен
иска за осъждането на А.А.Л. да заплати 250,00 лева месечна издръжка на А.А.Л.,
чрез нейната майка и законен представител А.А.Б., за периода от 14.11.18г. до
дата на подаване на исковата молба – 14.11.2019г., поради което в тази част
решението е влязло в сила.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното
решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Районният съд е бил сезиран с искова молба от А.А.Б. като майка и законен представител на малолетното дете А.А.Л. за определяне на първоначална издръжка, дължима от бащата А.А.Л.. В исковата молба се излагат обстоятелства, че
родителите не са сключвали граждански брак и не са имали съвместен живот,
същите са разделени от раждането на детето, което от тогава живее при своята
майка, а същата не притежава собствено жилище и живеят с детето под наем.
Посочва се, че практически цялата издръжка и осигуряването на средства за
отглеждането и възпитанието на детето се поема от майката, която е в отпуск по
майчинство и не е трудово ангажирана, при което няма източници на доходи и
изпитва сериозни материални и финансови затруднения. Позовава се на възрастта
на детето, ежедневната нужда от памперси и разходи за храна на детето, като
същевременно майката осигурявала необходимите потребителски разходи за
ел.енергия,вода, отопление и др., както и необходимите дрехи. Същевременно се
сочи, че бащата е животновъд, има собствено жилище и нямал да бъде затруднен да
изплаща издръжката.
По тези съображения се претендира
заплащането на месечна издръжка от бащата в размер на 250 лева.
С отговора по реда на чл.131 от ГПК, ответникът е изложил
становище за частичната основателност на иска по чл.143 СК. Не оспорва факта,
че е баща на малолетното дете А.Л., което сочи, че е припознато от него. Излага
твърдения за съвместното си съжителство с майката на детето от декември 2016г.
до началото на
месец ноември 2019г. в притежаваното от него жилище в ***, което след раздялата
на родителите е продължило да се ползва от майката с детето. Предвид на това
оспорва факта, че същите се били под наем. Ответникът посочва, че има и друга
дъщеря, за която осигурявал издръжка от 200 лева месечно. Посочва, че се
занимава с отглеждане на крави, като средномесечният му доход бил 500 лева.
Моли размерът на дължимата месечна издръжка да бъде определен на 140 лева, като
претенцията до 250 лева да се отхвърли.
В обжалваната част на решението си районният съд е присъдил издръжка в размер на 250 лева месечно за детето, считано от
датата на подаване на исковата молба – 14.11.2019г. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, при
съобразяване на доходите на родителите и
възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с
оглед социално – икономическите условия в страната. Така районният съд е приел,
че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му
осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 490,00 лева, от които минимум
150лв. за храна, а останалите – за дрехи, пособия, медицински грижи,
извънкласни занимания, други дейности и задоволяване на други текущи нужди,
включително и такива, свързани с образованието и здравето на детето, като от
посочения размер бащата следва да осигурява издръжка от 250 лева месечно, а останалите
средства следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото
отглеждане. Според първостепенния съд, дължимата от бащата издръжка не
надвишава необходимия размер, предвид възрастта на детето и неговите специфични
нужди, този размер на издръжката не е прекомерен, като ответникът би могъл да
осигурява същата и това не би го затруднило.
След извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, и като инстанция по същество следва да се
произнесе по съществуващия между страните правен спор.
От фактическа страна по делото е безспорно, че родители на малолетната
А.А.Л., родена на *** г. са А.А.Л. и А.А.Б.. От представените амбулаторни
листове от 02.10.2019 г. 16.01.2020 г. се установява, че детето е боледувало от
остро инфекциозно заболяване и има неуточнен сърдечен шум, а приложените
фискални бонове свидетелстват за закупуването на лекарства за детето на
29.07.2019 г., 16.08.2019г., 02.10.2019 г., 03.10.2019 г., 26.11.2019 г. и
02.12.2019 г. Представени са квитанции за заплатени такси за посещението на
детето в детска ясла от юли месец 2019 г. до февруари месец 2020 г.
По делото са събирани гласни доказателства – разпитван е
свидетелят Ц.С., който познава бащата от 10 години, а майката от 3-4 години.
Според показанията на свидетеля майката и бащата са живели на семейни начала до
края на октомври месец 2019 г. в апартамент, намиращ се в близост до детска
градина „***“ в гр.***, в който апартамент майката е останала да живее заедно с
детето, а ответникът се е преместил да живее при баща си, тъй като той е бил
болен. До октомври месец 2019г.
свидетелят два - три пъти плащал тока на апартамента от около 300 лева, като
после парите са му били връщани от ответника. Свидетелства, че ответникът е
земеделски производител и по - конкретно има 20-30 крави, които отглежда в
имота на баща си в кв.“***“. Посочва, че бащата има и друго дете Т. и е бил
свидетел, че бащата е давал издръжка на това дете чрез неговия дядо.
По отношение на бащата от постъпилата справка от НАП се установява,
че същият фигурира в ИС на НАП като осигурител и от него има подадена ГДД по
чл.50 от ЗДДФЛ за 2018 г. с декларирани доходи от стопанска дейност/код 301и
3011/ в размер на 500 лева и доходи под
формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за
гарантиране на земеделието, Европейския фонд за развитие на селските райони и
държавния бюджет /код3021/ в размер на 5 726, 72 лева. Представена е
подадена от ответника ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2019 г. с декларирани доходи от
5 959, 12 лева /код 301и 3011/ и 500 лева /код от 302 до 305/. От
справката от НАП се установява, че бащата има следното декларирано недвижимо
имущество: сграда в *** с оценка от 45 059, 70 лева; ½ ид.ч. от
земя и сграда в *** с оценка 8173, 80 кв.м., както и следните МПС - рено/канго;
рено/канго; нисан/терано2; пежо. В декларацията си за гражданство, жителство и
гражданско, семейно и имотно състояние, бащата е декларирал, че притежава
апартамент в ***; ½ ид.ч. от земеделска земя около 15 дка; джип Нисан и
бус Пежо, както и че е земеделски производител с доход от 500 лева. Представен
е нотариален акт за покупко-продажба от 28.07.2017 г., според който бащата е
собственик на апартамент със застроена площ от 100, 85 кв.м., ведно с изба с
площ от 7, 42 кв.м. и 8,00 % ид.части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху имота, находящ се в ***. По делото се установява, че бащата има
още едно дете – Т.А.Л., родено на *** г. без обаче да са ангажирани
доказателства за размера на осигуряваната издръжка от бащата на това дете.
От постъпилата справка от НАП за майката се установява, че е
била осигурявана по трудово правоотношение, прекратено на 12.08.2015 г., като след това няма данни за регистрирани
трудови договори, както и че притежава МПС Мерцедес/180. В декларацията си за
гражданство, жителство и гражданско, семейно и имотно състояние, майката е
декларирала доходи в размер от 40 лева - детски и че семейството й се състои от
двама члена, не е декларирала недвижимо и движимо имущество.
С оглед на тези фактически данни, съдът намира при преценка
на обжалваната част на решението, че бащата дължи заплащане на издръжка на
своето малолетно дете А.Л..Съгл. чл.143 от СК родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца безусловно. Размерът на издръжката, съгласно
разпоредбата на чл.142 от СК се определя съобразно нуждите на детето от
издръжка и възможностите на родителите му да я осигуряват. В случая се касае за
малолетно дете, което към момента е на 3 години, посещава детско заведение и
често боледува, доколкото се констатира ежемесечното закупуване на лекарства за
неговото лечение. Съдът преценява неговите нужди от издръжка като съобразява с
обичайните нужди от закупуване на храна,
облекло и обувки, които на тази възраст се подменят всеки сезон, предвид бързото
израстването на децата; от средства за забавление и играчки, както и от такива
за културно - масови мероприятия, включително за организираните такива в
детското заведение, които са платени; както и предвид специалните нужди на
детето, свързани със средства за лечение, с оглед честите му боледувания и като
се има предвид, че детето се намира в период на изграждане на своя имунитет.
По отношение възможностите на родителите, съдът преценява,
че майката полага реалните грижи по отглеждането и възпитанието на детето, като
към момента същата не е трудово ангажирана и не реализира доходи. За бащата се
установява, че е земеделски производител, който според свидетелските показания
притежава 20-30 крави, като официалните му доходи не съответстват на законово
определените мининуми за трудово възнаграждение. С оглед на обстоятелството, че
бащата развива селскостопанска дейност като реализира доходите си от отглеждането на 20 - 30 крави, съдът намира,
че бащата е в състояние да реализира доходи над минималната работна заплата за
страната, независимо от официално декларирания такъв. Така неоснователно се
настоява, че бащата няма възможност да изплаща издръжката на детето А.Л..
Независимо, че официално установените доходи на бащата не надхвърлят размера на
минималната работна заплата, то от събраните по делото писмени и гласни доказателства
и декларирани данни, се установява, че ответникът притежава достатъчно недвижимо и движимо
имущество, както и осъществява земеделска дейност, от които може да реализира
доходи за осигуряване издръжката на двете си деца в необходимите размера за
задоволяване на нуждите им, както го
задължава закона. Задължението за издръжка на непълнолетно дете съществува
независимо от работоспособността и от възможността на родителя да се издържа от
имуществото си / чл. 143, ал. 2 СК/.
Тук следва да се има предвид, че законът задължава родителите да заплащат
издръжка дори когато не разполагат с достатъчно средства, за да покриват
собствените си нужди. В аспекта на казаното определената от съда издръжка от
250 лв., дължима от бащата, не е прекомерна, а съответства на нуждите на детето
и възможностите на бащата за нейното осигуряване, доколкото същият може да
реализира достатъчно доходи, предвид имущественото си състояние,
трудоспособност и осъществявана дейност като земеделски производител.
Така постановеното решение от първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, не са налице пороците на същото, визирани във
въззивната жалба, поради което решението ще следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна
не претендира разноски за настоящата инстанция, поради което такива няма да
бъдат присъдени с решението.
Р
Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260611 от
28.09.2020 г. постановено по гр.д.№ 18531 по описа за 2019 г. на РС - Пловдив, I бр.с., в частта му, с която А.А.Л. ЕГН **********, с
настоящ адрес: ***, е осъден да заплаща 250,00 лева месечна издръжка на А.А.Л.,
ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител А.А.Б. ЕГН **********,
считано от датата на подаване на исковата молба – 14.11.2019г. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Решението в останалата част,
с която е отхвърлен иска за осъждането на
А.А.Л. ЕГН **********, да заплати 250,00 лева месечна издръжка на А.А.Л. ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител А.А.Б. ЕГН **********, за периода от
14.11.18г. до дата на подаване на исковата молба – 14.11.2019г., не е необжалвано и е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн.
чл.280, ал.3, т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.