О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
гр. София, 15.03.2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I ГО, в закрито
заседание през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА
ЯНЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Янева частно
гражданско дело № 2102 по описа на СГС за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 –
чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба на „Застрахователно
акционерно дружество “ОЗК - З.“ АД срещу постановление от 12.01.2021 г. на ЧСИ М.Б.по изпълнително дело № 20218380400746,
с което е определил разноски за взискателя
в размер общо на 2560 лв., от които 48 лв. – такси по т.1 и т.5 от ТТР
към ЗЧСИ, и 2500 лв. –адвокатски хонорар.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на постановлението. Жалбоподателят твърди, че били налице
предпоставките на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК – разноските следвало да останат за
сметка на взискателите, тъй като задължението към единия от тях – Г.К.Д. било
изпълнено изцяло - застрахователното обезщетение било изплатено преди
образуването на изпълнителното дело на 30.12.2020 г., а задължението към другия
взискател – Г.Т.Д., не било изпълнено, тъй като майката – Г.К.Д. не представила
б. сметка на името на сина си, в нарушение на чл.17 от Наредба № 49/16.10.2014
г. На второ място са изложени доводи, че разноските за адвокатско
възнаграждение не се дължали, тъй като не били сторени от взискателите. На
следващо място се твърди, че не били извършени действия по принудително
събиране на вземанията, поради което се дължали разноски само за образуване на
изпълнителното дело. С оглед на изложените доводи, жалбоподателят моли съда да
отмени атакуваното постановление, а при условията на евентуалност – да намали
размера на разноските за адвокатско възнаграждение до минималния размер по
чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
Ответникът оспорва жалбата като
неоснователна.
В писмено
становище по делото ЧСИ също е изложил доводи за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните
изводи:
Липсва правен интерес от подадената
жалба, поради следните съображения:
Видно от същата с нея е обжалвано
постновление от 12.01.2021 г./л.39/, с което ЧСИ е приел раноски по делото в
размер на 2560 лв., които впоследствие е включил и в поканата за доброволно
изпълнение от 13.01.2021 г. Тя е връчена на длъжника „Застрахователно
акционерно дружество “ОЗК - З.“ АД на 18.01.2021 г., ведно с копие от постановлението
от 12.01.2021 г./ абзац седми от поканата за доброволно изпълнение – л.41/.
На 21.01.2021 г. длъжникът „Застрахователно
акционерно дружество “ОЗК - З.“ АД е
подал възражение срещу поканата за доброволно изпълнение в частта за разноските.
По това възражение ЧСИ се е произнесъл
на 21.01.2021 г. с постановление, озаглавено „разпореждане“, като е намалил
размера на разноските за адвокатско възнаграждение на 200 лв., както и пропорционалната
такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ на 9329.70 лв.
При
така установените факти съдът приема, че жалбоподателят няма правен интерес да
обжалва постановлението от 12.01.2021 г. в частта относно разноските, тъй като
по негово възражение от 21.01.2021 г. е
постановено ново постановление от ЧСИ
на 21.01.2021 г. относно разноските, с което частично са уважени възраженията
му, т.е изменено с атакуваното постановление от 12.01.2021 г. за разноските,
обективирано в поканата за доброволно изпълнение от 13.01.2021 г.
При това положение за жалбоподателя е
възникнал правен интерес да обжалва новото
постановление за разноски от 21.01.2021 г., постановено в инициираната от
него пред ЧСИ процедура по изменение на предходното постановление за разноските,
а интересът от обжалване на първоначалното постановление от 12.01.2021 г. е
отпаднал.
Мотивиран така, съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 280162/16.02.2021 г. от „Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК – З.“АД срещу постановление от 12.01.2021 г. на ЧСИ М.Б.по изпълнително дело №
20218380400746, с което е определил разноски за взискателите в размер общо на
2560 лв., от които 48 лв. – такси по т.1 и т.5 от ТТР към ЗЧСИ и 2500 лв. – адвокатско
възнаграждение за защита по изпълнителното дело.
Определението
подлежи на обжалване пред САС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.