Р
Е Ш Е
Н И Е №
261040
гр. Пловдив, 27.10.2020 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 12293 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 422 от ГПК вр. С чл. 79 от ЗЗД от „Лайт кредит консулт” ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2, представлявано от ****, чрез пълномощника адв. П. П. против Л.Р.М. ЕГН ********** за признаване за установено,
че ответника дължи на ищеца сумата 397,39 лв. извършено плащане по активирана гаранция,
поради неплащане на задълженията на ответника по договор за заем, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението
по ч.гр.д. 5619/19 г. Притендира разноски.
В
исковата молба се твърди, че между ответника и „Лайт Кредит“
ООД е сключен договор за заем № **** г. Размерът на предоставената в заем сума
е 1200 лв. за срок от 13 седмици, като погасяването следва да стане на 13 равни
седмични вноски всяка една, от които на стойност 97,35 лв., с първа погасителна
вноска 05.01.2016 г. и краен срок на погасяване с последна вноска 29.03.2016 г.
Общата сума, подлежаща на връщане, е в размер на 1265,55 лв. Като обезпечение
на вземането по договора за заем е сключен Договор за гаранция от 29.12.2015 г.
между ищцовото дружество в качеството му на гарант, „ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД като
заемодател и ответника като заемател. Съгласно този договор заемателят дължи на
гаранта възнаграждение в размер на 13 ежеседмични премии всяка, от които на
стойност 21,68 лв., което пък възнаграждение е обезпечено с издадена в полза на
гаранта запис на заповед за пълното дължимо възнаграждение, авалирана от
длъжника. Общата дължима сума е 73,95 лв. Ответникът не заплатил нито една
вноска по договора за заем и нито една премия по договор за гаранция. С
уведомление от 11.03.2019 г. до ищеца „ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ” ООД заемодателят
„ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД на основание чл. 5 от договора за гаранция активира същата,
като претендира плащане на задълженията на ответника към него в размер на
397,39 лв. Извършено е плащане от ищеца по договора за гаранция, като по банков
път е преведена сумата 397,39 лв. на 13.03.2019 г. Подадено е заявление по чл. 410 и сл. ГПК.
Издадена е заповед за изпълнение по ч. гр.д. № 5619/19 по описа на ПРС за
изплащане на претендираната сума, ведно със законната лихва считано от момента
на подаване на исковата молба и направените разноски в производството. Същата е
връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В законоустановения срок е
постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез назначения особен представител адв. Б..
Оспорва се иска. Заявява, че не са налице данни за получаване на сумата по
договора за кредит. Притендира погасяването им по давност. Не са налице
предпоставки за извършено плащане от гаранта, поради липса на уведомление и
предявяване на задължението за плащане към длъжника.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приложението писмени доказателства-договор за паричен заем от 29.12.2015
г.; договор за гаранция от 29.12.2015 г.; е видно, че между „Лайт Кредит“ ООД и
ответника е сключен договор за заем по силата на който на последната е
предоставена сумата от 1200 лв. за срок от 13 седмици от 05.01.2016 г. при
ГЛП-40%; ГПР 49,07 % и седмична вноска от 97,35 лв. На същата дата между
страните по договора за заем и ищеца е сключен договор за гаранция по силата на
който, последния е приел да заплати задълженията на заемополучателите в случай
на незаплащане на пълния размер на погасителните вноски в периода от 6 седмици,
в замяна, на което заемополучателите му дължат заплащане на възнаграждение дължимо
на 13 премии по 21,68 лв.
От представеното уведомление от 11.03.2019 г., платежно нареждане от 13.03.2019
г. е видно, че кредитора е уведомил гаранта на 11.03.2019 г., че заемателя не
изпълнява задълженията си по договор и към посочената дата задължението е в размер
от 397,39 лв. Отправено е искане за плащане на сумата. На 13.03.2019 г.
търсената сума е преведена от ищеца на заемодателя.
От приложеното ч. г. д. 5619/2019 г. на ПРС е видно, че ищеца е подал
заявление по чл. 410 ГПК за притендираното
вземане,
въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същъта е връчена при условията на чл. 47 от ГПК.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Поради депозираното възражение от длъжника срещу издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 5619/2019 г. на ПРС е налице правен интерес от
предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК.
Притенциата на ищеца за заплащане на заявените суми произтича от изпълнение
на негово задължение поето по силата на сключен между страните договор за
гаранция във връзка с договор за потребителски заем. Последният подлежи на
регулация от нормите на ЗПК, което налага проверка за съответствие на клаузите
му с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2
и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК.
Процесният договор за паричен заем е сключен в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е стойността на
предоставения за усвояване кредитен лимит, годишният процент на разходите,
лихвеният процент по кредитът, условията за издължаване на кредита от
потребителя.
Страните са уговорили, че годишният процент на разходите по кредита е в
размер на 49,7 %, като
последният се формира от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК
компоненти. Въпреки, че в клаузите на договора не е посочено какви компоненти
кредитодателят е включил при формиране размера на годишния процент на разходите
при сключване на договора, последните са изводими от разпоредбите на закона. В
случая съдът установи съдържанието на включените разходи посредством тълкуване на
клаузите на договора за потребителски кредит съотнесени към разпоредбата на чл.
19, ал. 1 ЗПК и тази на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Формиране на процентното
съотношение на годишния разход по кредита към размера на главното вземане
следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по
кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Договорен е фиксиран лихвен процент на годишна основа от 40 %, при
което не е било необходимо посочване на методика за изчисляване на лихвата.
Договорено е също и задължението на ищеца ежемесечно да снабдява
кредитополучателя с извлечение за състоянието на договора и за задълженията по
усвоените кредити. Поради това, не са налице хипотезите по чл. 10 и чл. 11, ал.
1, т. 7 - т. 12 ЗПК, визирани в чл. 22 ЗПК и сключеният между страните договор
е действителен и като такъв е породил облигационните си последици.
Съдът намира, че клаузата, установяваща задължението за заплащане на
възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 40 %, не е
установена в противоречие с добите нрави. Размерът на годишния лихвен процент
съотнесен към задължението на кредитоплолучателя за заплащане на главница, и
представляващ цената за възмездно ползване на представения финансов ресурс, е
съобразен с изискванията на добросъвестността, с оглед пазарната икономика и
дейността на ответника по предоставяне по занятие на парични средства срещу
възнаграждение. Съдът не възприема цитираната от ищеца съдебна практика,
съгласно която недействителна, поради противоречие с добрите нрави, е уговорка
за лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва по необезпечени
кредити. В договора и в погасителния план е посочен общият размер на дължимата
за срока на договора възнаградителната лихва и съотношението й с главницата по
кредита, поради което може да се осъществи и съответна проверка дали посоченият
лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя.
Редовно възникналото заемно правоотношение валидно
обвързва страните и поражда своите правни последици. С подписване на договора
ответникът се е съгласил с всички негови клаузи, като съглашението, предмет на
индивидуално договаряне, е израз на общата воля на страните, които именно по
този начин са уредили отношенията си.
Предвид изложеното съдът намира за неоснователни възраженията на
ответниците за недействителност на договора за кредит.
В договора за гаранция е предвидено, че при неизпълнение на задълженията
по договора за заем, гарантът следва да изпълни при поискване от заемодателя
неизпълнените задължения на заемателя. По делото е представено писмено
уведомление от заемателя до гаранта за активиране на гаранцията поради
неизпълнение на задълженията на заемателя и в тази връзка от ищеца е била
заплатена сумата от 717,29 лв. - задължение по договора за заем. По делото обаче липсват
докозателства, че сумата е постъпила при кредитора, и, че с нея е погасено
вземане към длъжника. Предвид това съдът намира, че иска е недоказан и следва
да се отхвърли.
Предвид изхода на спора на ищеца разноски не се дължат, а на ответника не
следва да се присъждат такива поради липса на отправено искане и представени
доказателства за сторени такива.
Водим от горното съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от„Лайт
кредит консулт” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „Полет“ № 1, ет. 2, представлявано от **** против Л.Р.М. ЕГН ********** с адрес *** иск за признаване за установено,
че ответника дължи на ищеца сумата 397,39 лв. (триста деветдесет и седем лева и 39 ст.) извършено плащане по активирана гаранция, поради
неплащане на задълженията на ответника по договор за заем, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. 5619/19 г. до окончателното плащане.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ:/п/
ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
Вярно с оригинала.
Р.М.