Р Е Ш
Е Н И Е
527/30.7.2020г.
гр. Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно
заседание проведено на двадесети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен
съдия: Д. Димитров
при секретаря Татяна Тодорова, като разгледа докладваното
от съдията ГД № 877/2020 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по молба, с правно
основание чл. 19, ал. 1 ЗГР, за допускане промяна на собственото, бащино и
фамилно име на молителката от „А.Б.И.“ на „А.Б.М.“, основана на твърдения за
наличие на важни обстоятелства. Твърди се, че през т. н. „Възродителен процес“
имената на молителката били променени на А.Б.М.и с тези имена се представяла
през целия си съзнателен живот, като и в повечето документи за идентификация
била записан с тези имена, но през 1991 г. са върнати имената и с турско –
арабско звучене: „А.Б.М.“. Въпреки възстановяването на старите имена продължила
да се идентифицира с българските си имена сред близки и приятели и не могла да
свикне с турско – арабските имена. Ето защо намира, че са налице важни
обстоятелства налагащи промяната на имената му. Представени са писмени
доказателства.
В предоставения срок заинтересованата страна Община
Шумен подава отговор, като намира молбата за допустима и основателна. Представя
писмени доказателства.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание,
процесуалния представител на молителя поддържа искането и моли молбата да бъде
уважена.
Заинтересованата страна Община Шумен, редовно призована
за съдебно заседание, не се представлява.
Районна прокуратура, гр. Шумен, редовно призована,
явява се прокурор К. Изразява становище за допустимост и основателност на
молбата.
От допуснатите и приети по делото доказателства, по отделно и в съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От Акт за раждане №*** г. на Община Шумен /л. 9/ се
установява, че молителката е родена на *** г. от майка Е.Б.М.И. и баща Б.М.М., като
е записан с имената А.Б.М., които са коригирани на „А.Б.М.“. Отбелязана е, че
със Заявление от 22.08.1991 г. имената са променени на „А.Б.М.“, а в
последствие по мъж „И.“, които починал. Приложено е и Удостоверение за раждане №***/26.08.1991 г.
От Удостоверение за идентичност на имена /л. 6/, се
установява, че имената „А.Б.И.“ и „А.Б.М.“, както и „А.Б.М.“, с ЕГН **********,
са на едно и също лице.
От изисканите Справки от ОД на МВР Шумен, ОСлО при ШОП
и Справка за съдимост, се установява, че няма наложени мерки по ЗБЛД, но има
данни за обвинения по приключили наказателни производства с влезли в сила
присъди, като молителят е реабилитиран.
В показанията си свидетелите Н.Т.Т. и С.Р.Н., твърдят,
че познават молителката с името „А.Б.“ от много години и дори не знаели, че има
имена с турско – арабско звучене, защото докато работели заедно се обръщали към
нея само с българското име „А“, но не им е споделяла личните си мотиви за
исканата промяна.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл.
12 ГПК, съдът намира за установено от правна страна следното:
Името е част от гражданската регистрация на дадено
лице и го отличава от другите лица в обществото и семейството му в качеството
му на носител на субективни права /чл. 1, ал. 3 ЗГР/. Съгласно
чл. 9 ЗГР, името на български гражданин, роден на територията на Република
България се състои от собствено, бащино и фамилно име. В чл. 19, ал. 1
ЗГР са предвидени общите предпоставките, при които се допуска промяна в
елементите на името - собствено, бащино или фамилно - когато то е осмиващо,
опозоряващо, обществено неудобно или други важни обстоятелства налагат това.
Следователно основателността на молбата с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР за
допускане на исканата промяна на име се предпоставя от категоричната
установеност по делото наличието на поне един от фактическите състави на този
текст: името да е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно, което се твърди в
настоящия случай, или важни обстоятелства да налагат това.
В настоящия случай с молбата молителката е поискала да
се промени собственото, бащино и фамилно име, тъй като било обществено
неудобно. Всички познати се обръщали към нея с името с българско звучене. Името
е част и от личностното самоопределяне на лицата. Субективното желание на
дадено лице да носи определено име може да се квалифицира и като „важно
обстоятелство“ по смисъла на ЗГР. В тази връзка следва да се съобрази и
функцията на бащиното и фамилно име, дадена му от закона съгласно приложимите
разпоредби на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 ЗГР, а именно да удостоверява произхода на
лицето, като може да се образува само по посочените в тези текстове начини с
изключенията предвидени в тях, а именно когато етническите, семейни и
народностни традиции на родителите или съпруга не налагат друго. Тези
разпоредби са императивни и не могат да бъдат заобиколени по реда на чл. 19,
ал. 1 ЗГР. От друга страна по този ред фамилното име не може да бъде променено
извън рамките на посочените от закона начини и възможности за образуване, освен
ако важни обстоятелства не налагат това. По смисъла
на чл. 14, ал. 1 ЗГР, фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име
на бащата с наставка – ов/ова. В случая молителката иска за бащино и фамилно
име такова с наставка –ова. Становището на РП - Шумен също е за
основателност на молбата.
Предвид изложеното молбата следва да бъде уважена,
поради което Шуменски районен съд
Р
Е Ш И:
Допуска промяна на собствено, бащино и фамилно име на А.Б.И.
с ЕГН ********** и адрес: ***, на „А.Б.М.“, на основание чл. 19, ал. 1 ЗГР.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
След влизане на решението в законна сила копие от
същото да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние при Община
Шумен и Община Смядово за отбелязване на промяната в акта за раждане и
регистъра на населението.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Районен
съдия::………………………..…