Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 25.02.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 20 състав, в публичното съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

 

при участието на секретаря Е.К., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3404 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявени са обективно съединени искове по чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

          Ищецът В.М. твърди в исковата молба и допълнителната искова молба, че предоставил на ответното дружество „А.с.” АД заем в размер на 26 000 евро, за дължимостта на която сума изпълнителният директор на дружеството подписал запис на заповед на 06.08.2004 г. Този документ имал силата на разписка за получената от ответника сума. В исковата молба се твърди, че заемната сума е следвало да бъде върната до 30.04.2005 г., какъвто падеж  на задължението за връщане бил уговорен. В последствие, с уточнителна молба от 07.11.2008 г., ищецът е изменил твърдението си относно падежа, като сочи, че същият е настъпил на 07.12.2005 г. – датата, на която ответникът е уведомен, доколкото е уговорено плащане „на предявяване”. С нотариална покана, връченана ответното дружество на 07.12.2005 г. уведомил последното, че е оттеглил дадените пълномощия на адв. А.Г., че са налице парични задължения, които ответникът следва да погаси, включително сумата от 26 000 евро, съгласно документа, наименован „запис на заповед”. Тъй като ответникът не изпълнил задължението си да върне получената заемна сума в уговорения срок, той му дължал и мораторна лихва до датата на исковата молба в размер на 19178.65 лева (първоначално заявен е размер от 5 927.82 лева, като увеличение в размера на иска е допуснато в с.з. на 22.10.2012 г.), както и лихва от тази дата до пълното изплащане на сумата. Предвид изложеното, ищецът иска да бъде осъдено „А.с.” АД да му заплати 26 000 евро, представляващи предоставена в заем сума,  мораторна лихва от 07.12.2005 г. до датата на исковата молба в размер на 5 927.82 лева, както и лихва от тази дата до пълното изплащане на сумата.

          Ответникът оспорва исковете. Заявява, че не е сключвал договор за заем с ищеца, че записът на заповед няма всички изискуеми от закона реквизити, поради което не е породил валидно действие, нито пък този документ представлява договор за заем.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, при прилагане разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото документ, озаглавен „запис на заповед”, се установява, че на 06.08.2004 г. в гр. С., К.А.А., в качеството си на изпълнителен директор на „А.с.” АД безусловно е задължила дружеството да заплати, при предявяване на записа на заповед, на А.И.Г. от С. – пълномощник на В.И.М., сумата от 26 000 евро, с място на плащане гр. С., ул. „С.Е.” № 1А. Записът на заповед е издаден при условие „без протест”, като с печатни букви е посочен падеж: при предявяване, а два реда под този запис ръкописно е изписана датата 30.04.2005 г. С изслушаната по делото Съдебно-почеркова експертиза е установено, че ръкописният текст в този запис на заповед е написан от К.А., както и че положения в края му подпис е неин – доказателство, събрано въпреки че ответникът не е оспорвал авторството на записа на заповед.

Установява се също, че на 06.08.2004 г. между адв. А.Г., в качеството му на пълномощник на В.М. и К.А. – изпълнителен директор на „А.с.” АД е подписан Споразумителен протокол, неоспорен от страните, съгласно който дължимият от В.М. данък в размер на 17 162.41 лева ще бъде заплатен в рамките на календарната 2004 г.; дължимата вноска за доизплащане на дружеството, последното ще внесе (използван е изразът „ще внесеме”, а е установено от СПЕ, че текстът на споразумението е написан от К.А.) през м. септември 200.. (годината не се чете) при поредната вноска от сделката, извършена с нотариален акт на 05.08.2004 г.; за остатъка от сумата за получаване от В.И.М., изп. директор г-жа Александрова издава запис на заповед за 26 000 евро.

Представено е уведомително писмо вх. № 80/29.11.2005 г. от ищеца, за което ответното дружество е признало, че е с вх. № от неговия входящ регистър и че го е получило, което признание е направено чрез представеното писмено изявление, наречено Удостоверение с изх. № 6 от 30.01.2013 г., придружено с идентично копие от представеното от ищеца уведомително писмо. От това писмено уведомление се установява, че ищецът е уведомил „А. С.” АД, че е оттеглил пълномощията на адв. А.Г., считано от 13.11.2005 г., че в бъдеще интересите му ще бъдат представлявани от адв. И. В.И. и е направил предложение за среща за преуреждане на отношенията на страните, предвид неизплащане на сумата от 26 000 евро до 30.04.2005 г. Представена е и нотариална покана, с която ищецът е оттеглил пълномощията на адв. А.Г. като получател по запис на заповед за 26 000 евро от 06.08.2004 г., връчена на последния на 07.12.2005 г., направил е изявление за разваляне на договор за заем от 01.11.2004 г. между него и адвоката и го е поканил да му върне главницата от 45 000 лева и да му плати неустойка в размер на 20 250 лева.

По делото са изслушани основна и допълнителна седъбно-счетоводна експертизи, от които се установява, че размерът на иска за мораторна лихва за периода 07.12.2005 г. до датата на исковата молба (29.08.2008 г.) е 9805.89 евро, равни на 19 178.65 лева. Вещото лице е установило и, след преглед на счетоводните записвания при ответното дружество, че за периода м. 08.2004 – м. 12.2004 г.,  няма заведена постъпила в дружеството сума в размер на 26 000 евро, както и че в периода м.04-м.05.2005 г. няма данни за изплащана такава сума на В.М. или на пълномощника му А.Г.. С допълнителното заключение се установява, че счетоводството на ответника за 2004 г.е водено редовно, като при  анализа на записванията вещото лице е посочило наличен запис за изплатени на 06.08.2004 г.  20 000 лева на А.Г. – пълномощник на д-р В.М., като е посочено основание: „дял от продажба на имота НА № 173/05.08.2004 г.”.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

          При обсъждане на събраните доказателства в тяхната съвкупност настоящият състав намира, че по делото не е доказано облигационно правоотношение между страните по договор за заем.

Ищецът твърди, че договорът е сключен устно, като доказателство за него и за получаване на заемната сума по него е представения запис на заповед, издаден от изпълнителния директор на ответното дружество, който имал храктер на разписка.

Често в практиката се издава запис на заповед, който материализира абстрактна сделка, за обезпечаване изпълнението по едно възникнало между страните каузално правоотношение. Чест е и случаят, когато кредиторът претендира вземането си въз основа на записа на заповед. В случай, че записът на заповед е редовен съгласно чл.535 ТЗ кредиторът разполага с правото да събере вземането си на основание на ценната книга. Когато наред с абстрактната сделка съществува и каузално отношение между издателя и поемателя по записа на заповед, претенцията на кредитора, произтичаща от каузалната сделка, изисква доказване на основанието и на връзката между менителничния ефект и паралелно съществуващото облигационно задължение. В тази хипотеза, когато ищецът докаже каузалното правоотношение, връзката му с конкретния запис на заповед и съществуването на задължение по първото, то безспорно се установява и вземането по записа на заповед. Обратното обаче не е вярно - основанието на вземането по каузалната сделка не би могло да се изведе от ценната книга и последната, като редовен менителничен документ, не представлява разписка за изпълнение по каузалното правоотношение.

В конкретния случай съдът намира, че записът на заповед от 06.08.2004 г. е нищожен, тъй като в него са договорени два различни падежа – веднъж е посочено, че падежът е на предявяване, а по-надолу в текста е посочена дата 30.04.2005 г. Тук не сме изправени пред хипотезата, при която е допустимо в запис на заповед, платим на предявяване да се отрази и дата, до която да се удължи едногодишния срок за предявяване по чл. 487 ал. 1 ТЗ, каквато хипотеза е приета за допустима в задължителната съдебна практика на ВКС.  В настоящия запис на заповед падежът е определен по два от начините, посочени в чл. 486, ал. 1 ТЗ, което води до неопределеност на падежа, съотв., до нищожност на менитилничния ефект. (Определение № 749/23.12.2009 г. по т.д. № 857/2009 г. на ВКС). Вярно е, че в някои  случаи на нередовност записът на заповед би могъл да има доказателствено значение на разписка за изпълнение по договор. Основанието, на което е сключен този договор обаче, не може да се презюмира, а подлежи на доказване от страната, която се позовава на него. Обстоятелството, че ответникът не твърди друго основание за издаване на процесния запис на заповед, не е достатъчно за да се приеме, че той е издаден, защото ищецът е предал на ответника в заем посочената в записа сума. В този смисъл е и практиката, застъпена в решение № 37 от 25.06.1969 год. по гр.д. №32/69 год. на ОСГК и по-новата практика – Решение № 52/22.05.2009 г. по т.д. № 695/2008 г., на ВКС, І т.о. Щом се твърди, че сумата по нередовния запис на заповед е получена по договор за заем, то на доказване подлежат както основанието, така и факта на предаване на парите. Поради реалния характер на договора за заем за потребление предоставената сума представлява съществен елемент на договора, поради което установяването на предаването на паричната сума със задължение за връщането й от заемателя, е доказване и на договора, а не само на изпълнението на задължението на заемодателя по чл.240 от ЗЗД. Предаване на сума от 26 000 евро от ищеца на ответника не е доказано по делото.

Наличето на договор за заем между страните не се доказва и с представения от ищеца Споразумитилен протокол от 06.08.2004 г. От него става ясно, че между страните е имало съвсем други отношения по повод продажбата на недвижим имот, като ищецът е останал задължен за плащане на данък, а ответникът е останало да му дължи част от получените по сделката пари. Установява се и че процесния запис на заповед е издаден във връзка с тези им отношения. Плащане от ответното дружество именно във връзка с тези отношения е установено при проверката на вещото лице – икономист, което е установило запис за плащане от ответника на ищеца на 20 000 лева по нотариална сделка. Това обаче не са отношения по договор за заем, нито е предявен иск във връзка с тях.

Представената нотариална покана до адв. А.Г. установява, че между него и доверителя му вероятно е имало договор за заем, но техните отношения са ирелевантни за спора с ответното дружество.

След като не е доказан юридическият факт, от който се извежда исковата претенция, искът за връщане на заемна сума следва да бъде отхвърлен като неоснователен, съответно и акцесорния иск за лихва.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски, каквото искане има направено. Ответникът е бил представляван по делото от поне пет различни адвокати в различните етапи на производството, на които, съобразно наличните доказателства, е платено на трима от тях различно възнаграждение общо в размер на 4 500 лева. По аргумент от правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, че се дължат разноски за един адвокат, настоящият състав намира, че на ответника следва да бъде присъдена 1/3 от общо платеното на тримата адвокати възнаграждение, или 1500 лева.

          Воден от горното съдът

 

Р Е Ш И:

          ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на В.И.М., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, партер – адв. Н.Д.М. срещу „А. С.” АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С.Е.”, бл. *-А, със съдебен адрес гр. С., бул. „Г. С.” № **, ап. 1 – адв. К.Ч. и адв. А.Б. от САК за заплащане на сумата от 26 000 (двадесет и шест хиляди) евро, на осн. чл. 240, ал. 1 ЗЗД по договор за заем от 2004 г., както и на сумата от 19 178.65 лева (деветнадесет хиляди сто седемдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки), на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от 07.12.2005 г. до 29.08.2008 г.,.

          ОСЪЖДА В.И.М., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, партер – адв. Н.Д.М. да заплати на „А. С.” АД, ЕИК ****************, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С.Е.”, бл. 1-А, със съдебен адрес гр. С., бул. „Ген С.” № 51, ап. * – адв. К.Ч. и адв. А.Б. от САК, сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лева – разноски за един адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

          Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                   СЪДИЯ: