Р Е Ш Е Н И Е
№ 411
град Велико Търново, 8.11.2017
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
град Велико Търново, VІІІ - ми състав, в съдебно заседание на деветнадесети
октомври две хиляди и седемнадесета
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
при участието на секретаря П. И.
разгледа докладваното от съдия Костова
административно дело № 237/2017
г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 156 - 161 от Данъчно - осигурителен процесуален
кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба, подадена от „Фарма Дистрибюшън“ ООД, гр. Велико
Търново, ул. „Полтава“ № 3, вх.3, представлявано от управителя на дружеството М.П.Ц., против Ревизионен акт (РА) № Р-04000416000035-091-001/11.01.2017
г., поправен с РАПРА № П-04000417004262-003-001/16.01.2017 г., издаден от орган
по приходите при ТД на НАП Велико Търново,
потвърден с Решение №70/24.03.2017 г. на Директор Дирекция „Обжалване и
данъчно осигурителна практика“ при ЦУ на НАП, с който по ЗДДС за данъчни
периоди м.03, м.04 и м.05.2015 г. е отказан данъчен кредит общо в размер на 24 123,77
лв. и са начислени лихви общо в размер на 36,92 лв. по фактури издадени от
„Мегафарма“ АД, ЕТ „Аптека-7-Света Троица-А.Г.“, „Черита“ ЕООД и „Епал комерс
2010“ ЕООД.
В
жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на РА като постановен в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила при издаването му, както
и в противоречие с практика на СЕС, на която се прави позоваване.
Жалбоподателят счита, че в хода на ревизионното производство са нарушени
основни принципи на ДОПК. По същество твърди, че спорните доставки са
действително извършени, като впоследствие стоките по тях са били предмет на вътреобщностни
доставки. Процесуалният представител на дружеството поддържа оспорването в
съдебно заседание и доразвива аргументите за отмяна на РА в представени по
делото писмени бележки. От съда се иска да отмени изцяло РА и да присъди
сторените по делото разноски.
Ответникът – директорът на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Велико Търново при ЦУ на НАП,
чрез процесуалния си представител юк М. моли съда да отхвърли жалбата по
мотивите, изложени в потвърдителното решение на ДОДОП. Счита, че въпреки
събраните в хода на делото доказателства, фактическите и правните изводи на
приходния орган не са опровергани и твърденията за извършване на доставки по
процесните фактури остават недоказани. Претендира в полза на ДОДОП да бъдат
присъдени разноски съобразно списък в размер на 1 254,00 лв., изчислени
върху материалния интерес по делото, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Окръжна
прокуратура – Велико Търново, счита жалбата за основателна и доказана. Предлага
РА да се отмени, като незаконосъобразен.
Административен
съд - Велико Търново, осми състав, като прецени доводите на страните във връзка
със събраните по делото доказателства намира от фактическа страна следното:
На жалбоподателя е извършена данъчна
ревизия за установяване на задължения за задължения по ЗДДС за данъчните
периоди м.03, м.04 и м.05.2015 г. Ревизията е повторна и е във
връзка с Решение № 533/30.12.2015 г. на директора на Дирекция ОДОП Велико
Търново, с което по реда на чл.155, ал.4 от ДОПК е отменен РА №
Р-04000415002881 -091 -001/15.10.2015 г. в обжалваната част и преписката е
върната на ТД на НАП Велико Търново за извършване на нова ревизия по ЗДДС за
горепосочените периоди. Същата е
възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000416000035-020-001/06.01.2016 г., издадена от Б.Б.– началник сектор
при ТД на НАП – Велико Търново, оправомощен за това съгласно Заповед №
532/25.08.2014 г. на директора на ТД на НАП Велико Търново. ЗВР е редовно
връчена по електронен път на 13.01.2016 г. Ревизията е спряна със Заповед № Р-04000416000035-023-001/18.01.2016 г., на
основание чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК и възобновена със Заповед №
Р-04000416000035-143- 001/11.07.2016 г., като същата е изменена със ЗВР №
Р-04000416000035-020- 002/03.10.2016 г. и ЗВР №
Р-04000416000035-020-003/03.11.2016 г. и двете издадени от органа, възложил ревизията. Освен
обхватът и срокът на ревизията със ЗВР е определен и съставът на ревизиращият
екип с ръководител – И.П.– старши инспектор по приходите.
За
резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-04000416000035-092-
001/19.12.2016 г., връчен по електронен път на 21.12.2016 г. В срока по чл.117,
ал.5 от ДОПК е подадено възражение срещу РД, заведено с вх. № 40244/28.12.2016
г. по описа на ТД на НАП Велико Търново. След като са обсъдили изложените във възражението
аргументи и са приели същите за неоснователни, компетентните органи по
приходите, на основание констатациите в РД, са издали обжалвания РА № Р-04000416000035-091-001/11.01.2017
г., с който по ЗДДС за данъчни периоди м.03, м.04 и м.05.2015 г. е отказан
данъчен кредит общо в размер на 24 123,77 лв. и са начислени лихви общо в
размер на 36,92 лв. След издаване на процесния РА, органите
по приходите са констатирали технически грешки, изразяващи се в неотразени
прихванати суми с АПВ № П-04000415178800-004-001/27Л0.2015г. и АПВ №
П-04000415203848- 004-001/02.12.2015 г. за ДДС и лихви по предходния
/отменения/ РА № Р- 04000415002881-091-001/15.10.2015 г. По инициатива на
органите по приходите, на основание чл.133, ал.З от ДОПК, са извършени поправки
на тези грешки с Ревизионен акт за поправка №
П-04000417004262-003-001/16.01.2017 г., вследствие на което е коригиран в
увеличение размерът на ДДС за възстановяване /от 18 897.83 лв. на 20744.14
лв./, както и е прецизиран размера на законните лихви и лихвите, подлежащи на
възстановяване - общо в размер на 3 662.11 лв. / т. е. също в увеличение от 3
021.67 лв. на 3 662.11 лв. С РАПРА няма промяна на допълнително определените
задължения.
РА е връчен
на ревизираното дружество на 12.01.2017г. по електронен път и недоволно
от него „Фарма Дистрибюшън” ООД го е оспорило по реда на чл. 152 от ДОПК пред
директора на Д „ОДОП” – гр. В. Търново. Със свое Решение № 70/24.03.2016 г. Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново към ЦУ на НАП, е
потвърдил ревизионния акт, като законосъобразен. Решението е връчено на
жалбоподателя на 24.03.2017 г., а жалбата срещу ревизионния акт пред АСВТ е
подадена чрез решаващия орган, на дата 05.04.2017 г., съгласно дадения й от
администрацията на ответника входящ номер. Въз основа на нея е образувано
производство по настоящото административно дело.
При
ревизията е установена следната фактическа обстановка : С обжалвания РА е
отказано правото на приспадане на данъчен кредит, както следва:
-
по 4
броя фактури, издадени от
„Мегафарма" АД, в размер на
2 205.81 лв.
-
по 2
броя фактури, издадени от ЕТ „Аптека 7 - Света Троица“ - А.Г.“, в размер на 8 075,90 лв.
-
по
фактура № **********/22.05.2015 г., издадена от „Чирита" ЕООД, в размер 5 666,66 лв.
-
по
фактура № **********/18.03.2015 г., издадена от „Епал Комерс 2010" ЕООД, в размер на 8 175,40 лв.
Органите по
приходите са приели, че от страна на „Фарма Дистрибюшън“ ООД неправомерно е
ползван данъчен кредит, тъй като не са налице доказателства за реално
осъществени доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, като във връзка с
това и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, по същите е отказан данъчен кредит с
мотив за констатирана липса на реалност на доставките.
В хода на
ревизионното производство на „Фарма Дистрибюшън“ ООД е връчено Искане за представяне
на документи и писмени обяснения /ИПДПОЗЛ/ Р-04000416000035-040-001/26.07.2016 г., от
ревизираното дружество е изискана цялата документация, касаеща дейността му за
периода от 01.03.2015 г. до 31.05.2015 г., като първични счетоводни документи -
фактури за покупки и продажби и съпътстващите фактурите документи, счетоводни
регистри за синтетично и аналитично отчитане, материални сметки за аналитично
завеждане на материалните запаси, хронологични описи на стопанските операции,
оборотни ведомости и главни книги, платежни документи, договори за сключени
търговски сделки и др., подробно описани в искането. Във връзка с искането от
ревизираното дружество са представени част от исканите документи. Представени
са документи по опис, в т.ч. главна книга и оборотна ведомост за периода 01.03
- 31.05.2015 г.; 3 бр. разрешения за търговия на едро с лекарства и едно
разрешение за търговия на едро с медицински изделия; договори за наем на
помещения и анекси; договор за абонаментна поддръжка на програмен продукт „Store"; отчет по журнал на операциите за сметка 499 , Други кредитори" и за
сметка 159 „ Други заеми и дългове"; 11 броя справки и 5 броя Декларации.
В една от декларациите, както и в придружителното писмо от М.П.Ц., в качеството
й на представляващ и управляващ на „Фарма Дистрибюшън" ООД е заявено, че
оригиналните документи били систематизирани и на разположение в офиса на
дружеството на адрес гр. Велико Търново, ул. „Полтава" № 3, вх.З, като
същия адрес е посочен като място за извършване на ревизията, както и е посочено
лице за контакт - М.Е..
На „Фарма Дистрибюшън“ ООД е връчено второ
ИПДПОЗЛ № Р-04000416000035-040- 002/20.09.2016г., с което са изискани конкретни
доказателства относно доставките от „Чирита" ЕООД, „Мегафарма" АД,
„Епал Комерс 2010" ЕООД и ЕТ „Аптека 7 – Света Троица – А.Г.“, в това
число договори, анекси, приемо-предавателни протоколи, транспортни документи,
платежни документи, спецификации към доставките, поясняващи партидни номера,
производител и др. Изискана е информация осъществен контакт с въпросните
доставчици, по какви критерии са избрани същите, как са доставяни стоките и др.
В отговор са представени доказателства по опис и подробни писмени обяснения,
заведени с вх. № 31995/07.10.2016 г. по регистъра на ТД на НАП Велико Търново.
От ревизираното дружество са представени фактури от посочените доставчици /за
м.04 и за м.05.2015 г./, документи за плащания по банков път,
приемо-предавателни протоколи към фактурите на „Чирита" ЕООД, хронология
на сметка 401 ,Доставчици" за периода от 01.03.2015 г. до 31.05.2015 г. за
всеки един доставчик и др. Обяснено е, че за ревизирания период дружеството
няма сключени договори със съответните доставчици на лекарства. Контактът с
доставчиците се осъществявал по телефона и на място, в складовата им база или
аптеки. Посочено е с кое конкретно физическо лице от името на доставчика е
контактуваш, а именно: за „Мегафарма" АД - К.Д.; за „Чирита" ЕООД - А.М.А.Х./управител
на склад/; за „Епал Комерс 2010" ЕООД - В. А. /управител/ и за ЕТ „Аптека
7- Света Троица - Ат. Г." - А.Г./управител/. Декларирано е, че при
осъществяване на доставките, екземплярите на фактурите за доставени лекарства
са предоставени от служители на доставчиците на М.Д.- началник склад.
Представено е отделно писмено обяснение /справка/ относно начина за избор на доставчик
на лекарствени продукти. В него е пояснено, че „Фарма Дистрибюшън" ООД
получавало заявките от своите клиенти и своевременно започвало да търси
съответните количества, които били съобразени с изискванията на клиента - т.е.
минимално количество от една и съща партида и минимален срок на годност.
Обикновено по телефона запитвали доставчиците си за съответните количества,
отговарящи на изискванията на клиента.
С протокол №
Р-04000416000035-ППД-001/20.09.2016 г. органите по приходите са приобщили
събрани в хода на предходното ревизионно производство, приключило с отменения
РА № Р-04000415002881-091-001/15.10.2015 г. доказателства, сред които както
представени от ревизираното дружество документи и обяснения, така и протоколи
от извършени насрещни проверки на доставчиците.
В хода на ревизията е извършено посещение на
декларирания адрес за кореспонденция по чл.8 от ДОПК, документирано с Протокол
№ 1181993/01.11.2016 г. при което са прегледани в оригинал първичните
счетоводни документи - фактури от доставчици; документи във връзка с извършен
ВОД от ревизираното дружество; извлечения от движението по касова книга,
банкови извлечения и др.
При настоящата ревизия са отправени искания
за извършване на насрещни проверки на „Мегафарма" АД и „Епал Комерс
2010" ЕООД, явяващи се преки доставчици на жалбоподателя; на „Фалконс
2000" ЕООД - предходен доставчик на „Чирита" ЕООД; на Д.Х.Г.и И.Г.К.-
шофьори във „Фалконс 2000" ЕООД; на „Инертрейд 2014" ЕООД - предходен
доставчик на „Епал Комерс 2010" ЕООД; на „Ета България" ЕООД -
предходен на ЕТ „Аптека 7 - Света Троица - А.Г."; на „РСР" ЕООД -
пряк доставчик на жалбоподателя; на „Рош Българйя" ЕООД - представител на
притежателя за разрешение за употреба Roche
Registation Limited, Обединено Кралство за
лекарствения продукт Мабтера.
В резултат,
като доказателства за доставките, фактурирани от „Мегафарма“ АД ревизията е
събрала договор за наем на помещение, договор от
24.11.2015 г. за покупко- продажба и доставка на лекарствени средства,
декларация от управителя на дружеството Д.Д., банкови извлечения, Разрешение №
3015-1/ 16.12.2011 г. за търговия на дребно с лекарствени продукти чрез
откриване на аптека, заверени копия на 6 броя фактури, издадени през м.03, 04 и
05.2015 г. към жалбоподателя, както и 1 бр. декларация, че стоката е
транспортирана с МПС на клиента „Фарма Дистрйбюшън" ООД /Шевролет Каптива
с per. номер
ВТ 7587 ВВ/ и 4 бр. протока превоз и транспортиране на стоки с лек автомобил
Опел Вектра. Този доставчик е представил и фактури от предходни доставчици,
каквито са „Чирита" ЕООД, „Стинг" АД, „Фьоникс Фарма" ЕООД и „Астра мед" ЕООД.
По отношение на ЕТ „Аптека 7 - Света Троица -
А.Г.", ревизиращите органи са приобщили протокол № П- 16001615094752-141-001/08.06.2015
г. от извършена в хода на предходната ревизия насрещна проверка на този
доставчик. При същата от ЕТ „Аптека 7 _ Света Троица - А.Г." във връзка с
връчено ИПДПОЗЛ № П- 160016150094752-040-001/28.05.2015 г. са представени
обяснения и доказателства. Представени са копия на процесиите две фактури,
издадени към жалбоподателя, копия на фактури от предходни доставчици -
„Стинг" АД и „Ета България" ЕООД. Представено е копие на Разрешение
за търговия на дребно № 299/10.01.2008 г., издадено от Министерство на
здравеопазването, с което на ЕТ „Аптека 7 - Света Троица - А.Г." се
разрешава да извършва търговия на дребно с лекарствени продукти, като открие
аптека в гр. Пловдив, ул. „Архимандрит Евлогий" № 1. Представени са писмени обяснения, според които
стоките са съхранявани в аптеката, стопанисвана от проверяваното лице, находяща
се на горния адрес, като помещението се ползва под наем, за което е представена
фактура за наем, издадена от „Красота и Здраве 2010" ООД. Декларирано е,
че няма сключен договор с „Фарма Дистрибюшън" ООД, стоките били закупени
от купувача директно от аптеката, а приемо-предавателни протоколи не са
представени. Също така са представени банкови извлечения, ведомости за заплати,
копия на трудови договори и уведомления за наети лица, извлечения от сметка 421
„Персонал", както и извлечения от сметки 411 и 702 за клиент „Фарма
Дистрибюшън" ООД.
С протокол №
Р-04000416000035-ППД-001/20.09.2016 г. органите по приходите са приобщили
протокол от извършена насрещна проверка на „Чирита" ЕООД, в хода на
предходната ревизия, приключила и документирана с Протокол № П -
22002315119430- 141-001/29.07.2015 г. От „Чирита" ЕООД, във връзка с
връчено ИПДПОЗЛ № П- 22002315119430-040-001/13.07.2015 г. са представени
обяснения и доказателства в указания срок. Представени са копия на фактурите,
издадени към жалбоподателя, като към всяка фактура е представен
приемо-предавателен протокол, копия на фактури от предходен доставчик -
„Фалконс 2000" ЕООД, с предмет „лекарства по опис", ведно с описи към
тях. Представени са също договор за наем на помещение, банкови извлечения,
Разрешение № IV-P-T-EU- 134/22.08.2014г. за търговия на едро с лекарствени продукти, ведомости
за заплати, оборотна ведомост, извлечение от см 5031, 4532, 411. Управителят на
дружеството обяснява механизма на доставките, като сочи, че транспортът е за
сметка на „Чирита" ЕООД и се извършва с МПС с per. № с **** МС. С оглед установяване реалността на
доставките, приходните органи са извършили проверка на „Фалконс 2000" ЕООД
/сочен от „Чирита“ ЕООД за предходен доставчик/, за резултатите от която е
съставен Протокол за извършена насрещна проверка №
П-22002316170415-141-001/13.10.2016 г. В тази връзка, са извършени насрещни
проверки на лицата, сочени за шофьори,
като е открит само И.Г.К.. Последният е декларирал и потвърдил, че е работил
като шофьор във „Фалконс 2000" ЕООД, управлявал е горните два автомобила,
както и че в действителност е превозвал стоки - лекарства от обект на
работодателя „Фалконс 2000" ЕООД на адрес гр. София, ул. „Цар Иван Асен
Н" № 16 до склад на „Чирита" ЕООД, находящ се в гр. София, ул.
„Найден Георгиев" № 50, като стоките и придружаващите ги документи са
предавани на конкретно посочени четири лица, служители на „Чирита" ЕООД.
В хода на настоящата ревизия е извършена
насрещна проверка на „Епал Комерс 2010" ЕООД, за резултатите от която е
съставен ПИНП № П-22221016170881-141- 001/18.10.2016 г., приложен към
преписката. В него е констатирано, че в хода на проверката е изготвено ИПДПОЗЛ
№ П-22221016170881-040-001/27.09.2016 г., което е връчено на декларирания
електронен адрес за кореспонденция на 28.09.2016 г., но няма представен отговор
от страна на „Епал Комерс 2010" ЕООД. С протокол № Р -04000416000035-ППД-001/20.09.2016
г. органите по приходите са приобщили протокол от извършена насрещна проверка
на „Епал Комерс 2010" ЕООД в хода на предходната ревизия, приключила с
Протокол П - 22221015095008-141- 001/17.06.2015 г. От страна на този доставчик са представени - фактура
за предходна доставка № 00..34/02.03.2015 г., издадена от „Интертрейд
2014" ЕООД с опис към нея, разчетно-платежна ведомост за м.03.2015 г.,
Разрешение № IV-P-T-EU-144 от 13.01.2015 г. за търговия на едро с лекарствени продукти на основание
чл.202 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/,
Договор от 08.05.2014 г. за наем на недвижим имот, банково извлечение, фактура
№ 00.30/18.03.2015 г. за фактурирани към „Фарма Дистрибюшън" ООД
лекарствени средства, оборотна ведомост за м.03.2015 г., сч. сметка 411 Клиенти
партида „Фарма Дистрибюшън", извлечение от сч.сметка401 Доставчици,сч.
сметки 45321,45311,304,5031,702 и 602.
В хода на данъчната ревизия е извършена насрещна проверка на
сочения от „Епал Комерс 2010" ЕООД предходен доставчик „Интертрейд
2014" ЕООД, приключила с Протокол № П-22221016170865-141-001/11.10.2016 г.
В него е констатирано, че е изготвено ИПДПОЗЛ №
П-22221016170865-040-001/27.09.2016 г„ което е връчено на 03.10.2016 г. на
декларирания електронния адрес, но в отговор няма представени никакви доказателства
от страна на „Интертрейд 2014" ЕООД.
Извършена е и насрещна проверка и на „Рош
България" ЕООД - представител на притежателя за разрешение за употреба Roche Registation Limited, Обединено Кралство за лекарствения продукт
Мабтера, приключила с Протокол № П- 29002916195734-141-001 / 14.11.2016 г. В
отговор на връченото ИПДПОЗЛ е получено писмо, в което е посочено, че „Рош
България ЕООД не разполага с данни за реализацията на мабтера 500 мг от
посочените две партиди, както и, че не може да предостави данни за стоков поток
на тези партиди, тъй като няма данни за внос и продажби за тези партиди от
представляваното от тях дружество.
С разпореждането за насрочване на делото в открито заседание, съдът е
разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал на
жалбоподателя, че следва да обоснове реалността на доставките по спорните
фактури, като докаже прехвърляне на правото на собственост, заплащане на
договорената цена, извършени транспортни разходи и др.
В хода на
съдебното дирене са приети като писмени доказателства, съдържащите се в
ревизионна преписка документи, изпратени с писмо изх. № 788/11.04.2017 г. по
описа на Дирекция „ОДОП” - Велико Търново, съставляващи административната
преписка по обжалвания РА, съдържаща 7 броя папки, с обща номерация 1 567
листа.
По
направено искане от страна на процесуалния представител на ответник жалба е
открито производство по чл. 193 от ГПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК за установяване
истинността - вярност на съдържанието и автентичност на подписите на документите,
описани в писмено становище /л.90 от
делото/, а именно приемо – предавателни протоколи, опис към ф-ра 34/02.03.2015
г. и складова разписка. На
основание чл. 193, ал.3 от ГПК във вр. с § 2от ДОПК на жалбоподателя е указано,
че в негова тежест е да установи автентичността на оспорените писмени
доказателства.
За доказване авторството на подписите по искане на жалбоподателя са
събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите - М.Д.Д. -
началник склад във „Фарма дистрибюшън“ ООД, К.И.Д.а - управител на аптека в
„Мегафарма“ АД и Р.И.Т.– управител на „Чирита“ ЕООД.
По искане на жалбоподателя е изслушана и приета съдебно-счетоводна
експертиза, която е оспорена от ответника, тъй като същата се основава на
оспорени в настоящото производство документи. Съдът кредитира ССЕ като
обективно и професионално изготвена съобразно специалните знание на вещото лице
след проверка и анализ на преписката по делото и посещения в счетоводствата на
дружествата. Заключението на вещото лице съдържа констатации относно
материалната обезпеченост на доставчиците да извършат процесните доставки към
„Фарма дистрибюшън“ ООД. В резултат от направения анализ експертизата посочва,
че към датата на издаване на
фактурите ЕТ „Аптека 7 – Света Троица – А.Г.“, „Мегафарма“ АД, „Чирита“ ЕООД и
„Епал Комерс 2010“ ЕООД притежават фактурираните лекарства в достатъчни
количества, които обезпечават последващите продажби.
Проверката при доставчиците е констатирала документална обоснованост на
доставките чрез първични счетоводни документи, придружени от
приемо-предавателни протоколи. Както при доставчиците, така и при получателя
издадените фактури са намерили счетоводно отражение.
Допълнително, по отношение на доставките от „Мегафарма“ АД, извършени с транспорт на жалбоподателя,
последният е осчетоводявал разходи за гориво, въз основа на издадени пътни
листи. Останалите доставки са извършени за сметка на доставчиците, с техен
транспорт.
Експертизата е извършила пълно идентифициране на всяко от лекарствата по
партиден номер, срок на годност, търговско наименование, опаковка и количество,
като е проследила и движението му по стоковия поток от преките доставчици през
жалбоподателя до последващата му реализация.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че с-ка 304, по която са
заведени стоките е водена стойностно, но доставчиците разполагат със складови
програми, където водят стоките с количества, единична цена, партидни номера.
Според експерта, представените справки за движението на стоките в процесния
период, съответстват на количествата продадени и получени лекарства.
Като писмени доказателства от страна на оспорващото дружество са приети писмени
доказателства, представени с молба по опис /л.94-387 от делото/.
При така установената фактическа обстановка, съдът осъществявайки пълна
служебна проверка на валидността и законосъобразността на РА, съгласно
разпоредбата на чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от
ревизираното лице, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по
административното оспорване на РА. Разгледана по същество жалбата е частично
основателна по следните мотиви:
При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК,
съдът констатира, че оспореният РА е валиден административен акт, като издаден
от компетентен орган, след провеждане на ревизия, възложена от надлежно
оправомощен административен орган, като ЗВР отговарят на изискванията на чл.
113 от ДОПК. РА е съставен в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа
изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, което го
прави обоснован. Спазена е процедурата по Глава ХV, чл. 113 – чл. 120 от ДОПК.
Ревизията е приключила в установения от чл. 114, ал. 2 от ДОПК срок, надлежно
определен от органа, който я е възложил и РД е съставен в срока, определен от
чл. 117, ал. 1 от кодекса. Съдът не установи пропуски и нарушения при
събирането на документи и писмени обяснения в хода на производството,
включително и при извършените насрещни проверки и при връчване на исканията на
доставчиците по реда на чл. 32 от ДОПК. Въведеното от законодателя изискване за
представяне от доставчиците на сведения за тяхната дейност не е произволно и
има за цел да осигури част от информацията, необходима за извършване на
преценка относно наличието на право на
данъчен кредит, съответно липсата на такава информация води до невъзможност за
въпросната преценка. С оглед изложеното, не се установяват пороци, касаещи
формалната и процесуалната законосъобразност на РА, както и неговата
обоснованост. За пълнота следва да се посочи, че обстоятелството, че оспорващият
не е доволен от събраните от приходния орган доказателства, начинът, по който
са анализирани те и формираните правни изводи не опорочава крайния акт на
ревизията до степен, водеща отмяната му. Освен това, по аргумент от чл. 160,
ал. 1 от ДОПК, съдът е инстанция по същество и след преценка на относимите
доказателства, без да е обвързан от фактическите и правни констатации на
ревизиращите, следва да реши въпроса дължи ли се определеният с РА данък и ако
да, дали в посочения размер.
Оспорваният РА обаче е материално
незаконосъобразен по следните съображения:
За да
достигне до посочените в РА крайни изводи и констатации за наличие на основание
за отказване на право на приспадане на данъчен кредит в размер на 24 123,77
лв. по 8 броя фактури, издадени от ЕТ
„Аптека 7 – Света Троица – А.Г.“, „Мегафарма“ АД, „Чирита“ ЕООД и „Епал Комерс
2010“ ЕООД, за данъчни периоди м.
03, м. 04 и м. 05.2015 г., ревизиращия екип е анализирал събраните
доказателства и е възприел фактите, че „Фарма Дистрибюшън“ ООД е вписано в
Търговския регистър от 17.12.2014 г. и е регистрирано по ЗДДС от 05.02.2015 г.;
в рамките на ревизирания период дружеството извършва основно търговия на едро с
лекарства, за целите на което стопанисва под наем следните обекти – складово
помещение гр. София, район Красно село, бул. „Цар Борис 1“ № 11-13 (партер),
съгласно представен Договор за наем от 08.01.2015 г. с наемодател В.В.П.и офис
в гр. Велико Търново, ул. „Полтава“ № 3, вх. З (партер), съгласно Договор за
наем от 05.01.2015 г. и Анекс от 05.01.2016 г. сключени с „Каст“ ЕООД, в
качеството му на наемодател. Във връзка с извършваната дейност дружеството
разполага с Разрешение за търговия на едро с медицински изделия рег. №
IV-Р-Т/МИ-1157/09.02.2015 г., Разрешение за търговия на едро с лекарствени
продукти рег. № IV-P-T-EU-149-1/16.04.2015 г. и Разрешение за търговия на едро
с лекарствени продукти рег. № IV-P-T -EU-149-2/20.06.2016 г.
След анализ
на представените от ревизираното лице документи, както и на резултатите от извършените
насрещни проверки на преките и предходните доставчици /фактури, договори,
счетоводни и банкови извлечения, приемо-предавателни протоколи, стокови
разписки, пътни листи, писмени обяснения и други/, органите по приходите са
направили извод, че същите не могат да докажат спорните факти и обстоятелства,
даващи основание да се приеме, че за целите на ЗДДС са налице реално
осъществени доставки на стоки по процесните фактури. В този смисъл е посочено
на първо място, че няма доказателства за стокови наличности при доставчиците на
лекарствени продукти с характеристики на тези по процесните фактури,
респективно доставчиците не са разполагали с необходимите количества стоки към
посочените във фактурите дати на данъчните събития. В този смисъл по отношение
на „Мегафарма“ АД, ЕТ „Аптека 7 – Света Троица – А.Г.“ и „Епал Комерс 2010“
ЕООД, ревизията е приела, че липсата на приемо-предавателни протоколи към всяка
от фактурата е от съществено значение за доказване на спорният факт – реалност
на доставките. Същевременно по отношение на „Чирита“ ЕООД, същият приходен
орган е дискредитирал представените приемо-предавателни протоколи към всяка от
фактурите и ги е игнорирала като негодни доказателства, които не могат да
удостоверят факта на прехвърляне от „Чирита“ ЕООД на ревизираното дружество на
правото на разпореждане с конкретната стока като неин собственик. Впечатление
прави и, че в изводите си приходния орган, веднъж е приел, че горецитираните
дружества не са представили исканите протоколи, а по нататък в същият РА е
цитирана практика на СЕС и е заключено, че представените към всички фактури приемо
– предавателни протоколи не могат да се приемат за годни доказателства. Позовавайки
се на този извод, приходният орган е приел, че жалбоподателят е извършил неправомерни
действия като е участвал в създаване на документи, които не отразяват факти от
обективната действителност. По този начин са наведени доводи за наличие на
обективни данни за знание у ревизираното лице, че с покупките си участва в
схема за злоупотреба с ДДС, което препятства възможността за същите да му бъде
признато право на приспадане на данъчен кредит.
На следващо
място е прието, че при тези доставки не е осигурена възможност за проследяемост
във всеки един момент по веригата поради липсата на индивидуализиращи белези –
наименование, лекарствена форма, дозировка, количество, партида и срок на
годност, брой опаковки от съответните лекарства. Изтъкнато е, че преки и
предходни доставчици имат разрешения за търговия на дребно с лекарства, а не на
едро.
Тези
констатации и изводи се опровергават от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. На първо място, предмет на процесните фактури са родово
определени стоки – различни видове лекарства, собствеността върху които по
аргумент от чл. 24, ал. 2 ЗЗД се прехвърля чрез предаването им като способ за
индивидуализацията им, както е отбелязано и в потвърдителното решение на
директора на ДОДОП. Прехвърлянето на собствеността върху стоки по правило
представлява доставката на същите по смисъла на ЗДДС (а и на общностното
право), но понятието за доставка на стоките по ЗДДС е значително по-широко и не
се изчерпва само с прехвърлянето на собствеността. СЕС многократно е
подчертавал, че доставката не е само прехвърлянето на собственост в
предвидените от приложимото национално право форми, а всяка сделка, с която
едната страна прехвърля на другата материално имущество, като я овластява
фактически да се разпорежда с това имущество като собственик (вж. по-специално
решения Shipping and Forwarding Enterprise Safe, C‑320/88, т. 7 и
Dixons Retail, C‑494/12, т. 20 и цитираната там съдебна практика).
По тази причина, дали доставчиците „Мегафарма“ АД, „Аптека 7 – Света Троица – А.Г.“,
„Епал Комерс 2010“ ЕООД и „Чирита“ ЕООД са имали или не правото юридически да
се разпореждат с разглежданите в настоящото производство стоки, не влияе на
извода за наличие на облагаема доставка. Следва отново да се посочи, че за
целите на облагането с ДДС е важно фактическото предаване на стоките, на
жалбоподателя, който от своя страна да ги е използвал за нуждите на основната
си икономическа дейност. Нито в националното нито в общностното право има
изискване за признаване правото на данъчен кредит – установяване произхода на
стоката. В този смисъл, ирелевантно за спора (дали правомерно е упражнено
правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите от преките доставчици) е
изследването на предходни доставки и произход на стоката, както е сторено от
ответната администрация. Напротив, от значение е да се установи предаването на
стоките от „Мегафарма“ АД, ЕТ „Аптека 7 – Света Троица – А.Г.“ и „Епал Комерс
2010“ ЕООД към жалбоподателя и последващото им реализиране за целите на
основната дейност на задълженото лице. Както се установява от трайната практика
на СЕС и ВАС, предмет на изследване е пряката доставка, като нередности при
предходни доставки не обуславят извод за липса на реалност, освен при
установена данъчна измама.
Съдът
намира, че самият факт на предаването е безспорно доказан по делото, доколкото
е установен абсолютно непротиворечиво и последователно, както от представените
още в хода на ревизията документи – приемо-предавателни протоколи и стокови
разписки, съставени двустранно между представители на жалбоподателя и на
доставчиците, така и от разпитаните по делото свидетели М.Д.Д., К.И.Д.а и Р.И.Т., изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза и установената последваща реализация, които от своя страна
осигуряват получаването на лекарствата и проследимостта на конкретните
количества стоки – предмет на всяка от доставните фактури.
Съдът
кредитира приемо-предавателните протоколи, стоковите разписки и опис, съставени
между жалбоподателя от една страна и съответно четирима доставчици от друга,
въпреки оспорването им като неистински документи от ответника по реда на чл.
193 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Оспорването беше неуспешно предвид
разпита на свидетелите Д. – началник-склад при жалбоподателя, Д.а – служител на
„Мегафарма“ АД и Т. – управител на „Чирита“ ЕООД, които категорично и
убедително потвърждават авторството на всички положени от тях подписи, поради
което настоящият състав намира оспорените документи за истински. Нещо повече,
въпреки че е формално допустимо, оспорването е безпредметно, защото по делото
не е спорно, че всички процесни фактури са отразени в отчетните регистри по
ЗДДС на самите доставчици. След като е така, е очевидно, че отчитайки фактурите
като редовни книжа никой от доставчиците не е оспорил процесните сделки, като
по този начин са потвърдени всички действия по сключване и изпълнение на тези
сделки от евентуално неоторизирани лица по аргумент от чл. 301 от ТЗ.
Цитираната норма изрично сочи, че при действия на лице без представителна власт
от името на търговеца се смята, че същият потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването. Приемо-предавателните протоколи като
частни удостоверителни книжа нямат обвързваща съда материална доказателствена
сила, но същите не могат да се игнорират като доказателства само поради този си
характер и изтъкнатите от ответника съображения, а напротив – този характер е
обичаен, предвид частноправния характер на отношенията между страните и налага
единствено съвкупна оценка с останалите доказателства по делото. Всъщност, приемо-предавателните
протоколи между жалбоподателя и доставчиците имат цел да удостоверят
документално самият факт на предаването. В тази си част тяхното съдържание
кореспондира изцяло, последователно и непротиворечиво с всички други събрани по
делото доказателства: гласни и заключението на ССЕ относно проследимостта на
лекарствата по стоковата верига.
Получаването
на лекарствените продукти се удостоверява и от обясненията, събрани в хода на
ревизията и разпита на свидетелите по делото. Информацията за механизма на
доставките, транспорта и предаването е еднозначна и непротиворечива.
Транспортът по отношение на доставките от „Мегафарма“ АД е за сметка на
жалбоподателя, за което видно от ССЕ при него са отчитани разходи и са
съставяни са пътни листи. Останалите трима доставчици са транспортирали стоките
за тяхна сметка.
При
предаването на стоката се следи за количеството й и съответствието му с
посоченото във фактурата, проверяват се партидни номера, срок на годност,
външен вид и условия на съхранение, след което представляващите контрагентите
подписват приемо-предавателните протоколи. В този смисъл са и показанията на
свидетелите Мартин Д., К.Д. и Р. Т., които заявяват, че лично са предали/приели
лекарствените средства, като преди това извършват проверка на съответствието на
вписаните в протокола лекарства с тези, които предават, по отношение на вид
лекарствено средство, срок на годност и партиден номер. Доколкото вписаните в
частните документи данни се потвърждават от съставилите/подписалите ги лица, то
съдът намира, че и съдържанието на оспорените документи е истинско.
Действителното предаване на стоките е удостоверено от разпитаните по делото
свидетели, което се явява допустим доказателствен способ по чл. 194, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК за допустимост на свидетелски показания при
проверка истинността.
На следващо
място, получаването на стоката и нейното фактическо наличие при доставчиците
като издатели на фактурите се доказва от приетата ССЕ, която установява, че
воденото счетоводство на жалбоподателя позволява заключение за последваща
реализация на процесните стоки. Използването на лекарствените средства за
дейността на дружеството и в този смисъл – за последващи облагаеми доставки, се
установява не само от заключението на вещото лице, но и от допълнително
представените от жалбоподателя писмени доказателства. Този факт е от особено
съществено значение в случая, доколкото след като е доказана последващата
реализация именно на количества от процесните стоки, съответстващи на тези по
спорните фактури, то е очевидно, че такива лекарства са били налични при
жалбоподателя и следователно са получени от него. Още повече, че ССЕ установява
за доставчиците при извършените на място в счетоводствата на същите проверки и
безспорната им ресурсна обезпеченост да
извършат процесните доставки. С оглед на горното съдът намира че оспорените
приемо-предавателни протоколи и стокови разписки установяват основния факт,
който документират – получаването на посочените в процесните фактури стоки от жалбоподателя. Допълнителна косвена
индиция за фактическото движение на стоките от доставчиците към получателя е
документалната отчетност по повод извършения транспорт на лекарствата.
Както се
посочи по-горе, от доказателствата по делото се установява проследимост на
стоковия поток, получаване на лекарствата и последваща реализация. Въпреки
това, следва да се отбележи, че изискванията на приходната администрация за
подробно описание на стоките във фактурите с индивидуализирането им освен по
търговско наименование и с партиден номер и срок на годност не почиват на
закона. Дали въпросното лекарствено средство може да бъде проследено от
производител до краен потребител е въпрос на контрол от съответните контролни
органи, но липсва законодателно изискване към съдържанието на фактурата за
посочване на параметри като срок на годност или партиден номер. Това изискване
в конкретния случай представлява необоснована административна тежест върху
ревизираното лице.
Липсата на
представена търговска кореспонденция между ревизираното лице, доставчиците му и
техните доставчици не представлява основание за извод за липса на доставки, тъй
като от една страна самото облигационно правоотношение не изисква като условие
за действителност наличие на писмен договор. От друга страна самото
предоставяне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик
представлява доставка, съгласно Директива 2006/112. От трета страна самите
страни твърдят извършване на комуникация по телефона, което е житейски
оправдано и не предполага съставяне на нарочен документ, извън фактура и
приемо-предавателен протокол. Доводите в тази връзка на приходната
администрация са необосновани.
Липсата на
разрешение за търговия на едро с лекарства по отношение на „Мегафарма“ АД, „Фалкон
2000“ ЕООД (предходен доставчик на „Черита“ ЕООД), „Интертрейд 2014“ ЕООД (предходен доставчик на „Епал
Комерс“ ЕООД) и ЕТ „Аптека 7 – Света
Троица – А.Г.“ е ирелевантно за спора, тъй като не оказва влияние върху
действителността на сделката, то е от значение за ангажиране на административно
наказателната отговорност на тези продавачи от съответните контролни органи за
посочените нарушения. Неизпълнението на изискванията на специалния закон за
лекарствата не влияе върху действителността на доставките по смисъла на ЗДДС,
след като е доказано предаването/получаването на стоката. Още повече, че чл. 6
от ЗДДС приема за доставка и фактическото предаване на стока, което в
конкретния случай е установено.
Съдът не
споделя и доводите за предприети данъчни злоупотреби, които са с бланкетен
характер и са формирани хипотетично. Според трайната практика на СЕС, когато
данъчната администрация констатира, че издателят на фактурата е извършил измама
или е допуснал нередности, тя е тази, която трябва въз основа на обективни
данни и без да изисква от получателя на фактурата да е извършил проверки, които
не са негова задача, да установи, че този получател е знаел или е трябвало да
знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от
измама с ДДС, като запитващата юрисдикция следва да провери дали
администрацията е направила това (вж. в този смисъл Решения Боник, C‑285/11,
т. 45 и LVK — 56, C‑643/11, т. 64). Мерките, които в
конкретния случай е разумно да се изисква да бъдат взети от желаещото да
упражни право на приспадане на ДДС данъчнозадължено лице, за да се увери, че
сделките му не са част от измама, извършена от друг стопански субект по
предходна сделка, се определят основно с оглед на обстоятелствата в конкретния
случай (вж. решение Mahagében и Dávid, C‑80/11 и C‑142/11,
т. 59, както и определение Jagiełło, C‑33/13, т. 37).
Същите обаче не могат да се такива, че да предполагат и изискват от
жалбоподателя да притежава документи или информация за издателя на фактурата за
стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на правото на
приспадане, дали разполага със съответните стоки и дали е в състояние да ги
достави и дали е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС
(вж. в този смисъл решения Mahagében и Dávid, C‑80/11 и C‑142/11,
т. 60 и 61, Строй транс, C‑642/11, т. 49, както и определение
Jagiełło, C‑33/13, т. 38 и 39.
Поради
изложеното и предвид мотивите изложени по-горе, съдът намира за доказани
получените от този доставчик стоки, съответно наличието на доставки предвид
всички останали събрани по делото доказателства, обосноваващи предаването им от
доставчика на получателя по фактурите.
След като е
доказана реалността на преките доставки, приходната администрация не може да се
позовава на липса на доказателства за материална обезпеченост на доставчиците
да извършат фактурираните доставки (още повече, че тези констатации се
опровергават от ССЕ). Съгласно практиката на СЕС по дела Mahagében и
Dávid С-80/11 и С-142/11, жалбоподателят няма задължение да доказва
материално-техническата обезпеченост на доставчика си, а следва да докаже
самата доставка – получаването на стоките, което както вече се каза беше
сторено по делото, както от приемо-предавателните протоколи и стоковите
разписки, така и от документите за
последваща реализация, от свидетелите, разпитани в съдебно заседание и от
приетата ССЕ. Това е така, защото съгласно цитираните решения не се допуска
национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на
приспадане, поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че
издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на
това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките,
предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил
задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената
стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава
други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на
посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива
2006/112 процесуални и материално правни условия за упражняването на правото на
приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални
нарушения или измама от страна на въпросния издател. Ето защо доводите в
решението на ответника, че доставчиците при извършените им насрещни проверки не
представят доказателства според неговите изисквания за произход на стоките,
идентификация и стокови наличности и прочие, не могат да се приемат като
достатъчни основания да се откаже правото на приспадане на данъчен кредит на
жалбоподателя.
Следва да
се има предвид, че според приходната администрация „Фарма Дистрибюшън” ООД е
получило от доставчиците си само данъчни документи, но не и стоките, посочени
във фактурите, което няма как да не е известно на жалбоподателя, тъй като при
една двустранна операция, каквато е издаването и получаването на данъчен
документ, не е възможно да е налице незнание в страната получател. От това
можело да се заключи, че ревизираното лице е знаело, че „сделките”, с които
обосновава правото си на приспадане на данъчен кредит, не са реално
осъществени, поради което е налице изключение от основния принцип, какъвто се
явява правото на приспадане на данъчен кредит.
Тези изводи
на приходната администрация освен недоказани предвид последващите ВОД са и
несъстоятелни. Борбата с данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните
злоупотреби е цел, призната и насърчавана както от националното, така и от
общностното право. Поради това националните административни и съдебни органи
трябва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни
данни се установи, че позоваването на това право се прави с цел измама или
злоупотреба (вж. решения Боник, C‑285/11, т. 35 и 37, както и
цитираната съдебна практика и Maks Pen, C‑18/13, т. 26). Това е така
не само когато самото данъчнозадължено лице е извършило данъчна измама, но и
когато то е знаело или е трябвало да знае, че с покупката участва в сделка,
която е част от измама с ДДС. При такива обстоятелства данъчнозадълженото лице
трябва да се счита за участник в такава измама, и то без значение дали извлича
печалба от препродажбата на стоките или от използването на услугите в рамките
на облагаемите сделки, извършени от него впоследствие (вж. решения Боник, C‑285/11,
т. 38 и 39, както и цитираната съдебна практика и Maks Pen, C‑18/13,
т. 27). Но когато данъчната администрация констатира, че издателят на
фактурата е извършил измама или е допуснал нередности, тя е тази, която трябва
въз основа на обективни данни и без да изисква от получателя на фактурата да е
извършил проверки, които не са негова задача, да установи, че този получател е
знаел или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на
приспадане, е част от измама с ДДС, като ответната администрация следва да
докаже в настоящето производство, че е направила това (вж. в този смисъл
решения Боник, C‑285/11, , т. 45 и LVK — 56, C‑643/11,
т. 64).
В случая
ответникът на базата на несистематичен анализ и спазване на правилата на формалната
логика твърди, че „Фарма Дистрибюшън” ООД е получило от доставчиците
„Мегафарма” АД, ЕТ „Аптека 7 – Света Троица – А.Г.“, „Чирита“ ЕООД и „Епал
комерс 2010“ ЕООД само данъчни документи, но не и стоките, посочени във
фактурите.Фактът на получаването на стоките обаче се установява от приетите по делото писмените, гласните доказателства и ССЕ,
поради което остава голословно твърдението на приходната администрация за
наличие на данъчна измама.
По
изложените съображения, съдът намира за доказано получаването на лекарствата от
„Мегафарма” АД, ЕТ „Аптека 7 – Света Троица – А.Г.“, „Чирита“ ЕООД и „Епал
комерс 2010“ ЕООД, представляващо облагаеми доставки на стоки, поради което и
за жалбоподателя възниква право на приспадане на данъчен кредит, което е
упражнено при спазване на закона. Като достига до извод за липса на доставка на
стоки, органът по приходите постановява ревизионен акт в нарушение на
материалния закон, който следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора
основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на сторените по
делото разноски в размер на 1 210 лв., при представени доказателства за
заплащане на държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатски хонорар.
Водим от
горното и на основание чл. 160, ал. 1 и чл. 161
от ДОПК, Административен съд Велико Търново, пети състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Фарма Дистрибюшън”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.
„Полтава“ № 3, вх. 3, № Р-04000416000035-091-001/11.01.2017 г., поправен с
РАПРА № П-04000417004262-003-001/16.01.2017 г., издаден от орган по приходите
при ТД на НАП Велико Търново, потвърден
с Решение №70/24.03.2017 г. на Директор Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна
практика“ при ЦУ на НАП,
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП да плати на
„Фарма дистрибюшън” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Велико Търново, ул. „Полтава“ № 3, вх. 3, разноски по делото в размер на 1 210
лв. (хиляда двеста и десет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: