№ 27
гр. Пловдив, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Елена Р. Арнаучкова Въззивно гражданско
дело № 20215000500663 по описа за 2021 година
Въззивно производство по реда на чл.258 - 273 ГПК.
С Решение № 260215/30.09.2021г., постановено по гр.д.№ 35/2021г. по
описа на ОС - Пазарджик, се отхвърлят предявените искове от ЕМ. АНГ. ЕЛ.,
ЕГН **********, против ПРБПРБ, представлявана от Г. п. И. Г., с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД, за обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение в размер на 30
000лв., ведно със законната лихва, считано от 11.05.2015г. до окончателното
изплащане, както и за обезщетение за забавеното му заплащане в размер на
4600лв. за периода 10.07.2019г.-11.01.2021г.
Против Решение № 260215/30.09.2021г., постановено по гр.д.№
35/2021г. по описа на ОС - Пазарджик, е подадена въззивна жалба, вх.№
267538/09.11.2021г., от ЕМ. АНГ. ЕЛ., ЕГН **********, чрез пълномощник
адв.Е.Д., с която решението е обжалвано изцяло.Поддържаните във
въззивната жалба оплаквания са за неправилност на решението, а искането е
за неговата отмяна и за постановяване на друго, с което искът да бъде уважен.
Не е постъпил в законния срок писмен отговор на жалбата от
насрещната въззиваема страна, ПРБ.В откритото съдебно заседание пред
1
въззивния съд жалбата се оспорва от прокурора от АП - Пловдив М.Б..
Постъпилата въззивна жалба е допустима, като подадена в законния
срок, от активно процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от
въззивно обжалване, редовна е по съдържание и приложения и е изпълнена
процедурата за изпращане на препис от жалбата до насрещната страна за
отговор, поради което се разглежда по същество.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз основа на оплакванията
във въззивната жалба и оспорванията, след като извърши дължимата
служебна, на осн.чл.269 ГПК, проверка на обжалваното решение и дейността
по разрешаване на поставения материално-правен спор, приема следното:
В обжалваното решение е прието за установено от фактическа страна от
приложените АНД № 1035/2018г. по описа на ПзРС и ВНАХД № 374/2019г.
по описа на ПзОС следното: Срещу ищцата е образувано наказателно
производство по пр. № 1426/2017г. по описа на О. - Пазарджик за
престъпление по чл.316, във вр. чл.309 НК с постановление от 31.07.2017г. на
прокурор от РП - Пазарджик.Въз основа на постановление на прокурор от РП
- Пазарджик от 02.07.2018г. с предложение за освобождаване на ищцата от
наказателна отговорност за престъплението по чл.316, във вр. чл.309 НК с
налагане на административно наказание по чл.78а, ал.1 от НК, е образувано
АНД № 1035/2018г. по описа на РС - Пазарджик, по което са проведени 4
открити съдебни заседания/ОСЗ, първото от които - отложено, поради
служебна ангажираност на пълномощника на ищцата, и е постановено
Решение № 166/20.03.2019г. за признаване на ищцата за невиновна и за
оправдаването й по повдигнатото обвинение и за отмяна на мярката за
неотклонение/МНО на ищцата „подписка“.Въз основа на подаден срещу
първоинстанционното решение протест от прокурор от РС - Пазарджик, който
е неподдържан по делото, е образувано ВНАХД № 374/2019г. по описа на ОС
- Пазарджик и е постановено Решение № 92/ 26.06.2019г. за потвърждаване на
първоинстанционното решение.От справка в УИС на ПРБ е установено, че
преди образуване на АНД № 1035/2018г. по описа на ПзРС срещу ищцата е
имало образувани и са се водили други две следствени дела в следствения
отдел на С. п.: сл. д.№ 74/2020г., образувано на 04.06.2015г., за престъпление
по чл.282, ал.2, пр.1 и пр.2, във вр. чл.26, ал.1 НК и сл.д.№ 2/2018г. за
престъпление по чл.282, ал.2, пр.1 и 2, във вр. чл. 26 НК.
2
Предвид образуването и воденето срещу ищцата на други две
следствени дела е прието да не се установява при пълно главно доказване
ищцата да е претърпяла вреди от обвинението за престъпление по чл.316, във
вр. чл.309 НК.След анализ на събраните по делото гласни доказателства, при
съобразяване на заинтересоваността на доведените от ищцата свидетели,
липсата на медицинска документация за влошаване на физическото и
психическото й здраве, невисоката интензивност на наказателна репресия,
налагането на ищцата на най-леката мярка за неотклонение „подписка“,
продължителността на разследването и в двете фази в рамките на 1 година и
10 месеца, което е прието да е в рамките на разумния срок, и малкото на брой
процесуално-следствени действия с участието на ищцата, е прието, че,
независимо от прерастването на наказателното производство в съдебна фаза
пред две съдебни инстанции, не се установява причиняването на ищцата на
подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди, а именно - сериозно
засягане на личността и достойнството й в пряка причинна връзка с
обвинението за престъпление по чл.316, във вр. чл.309 НК.
При служебната проверка, на осн. чл.269 ГПК, на изцяло обжалваното
решение се констатира, че същото е валидно и допустимо, като постановено
по предмета на делото, изведен от въведеното основание и заявения петитум,
а именно претендираното от ищцата парично вземане за обезщетение за
репариране на неимуществени вреди, настъпили в пряка причинна връзка от
образуваното на 31.07.2017г. и водено срещу ищцата наказателно
производство по пр. № 1426/2017г. по описа на О. - Пазарджик, прераснало и
в съдебна фаза пред две съдебни инстанции, АНД № 1035/2018г. по описа на
ПзРС и ВНАХД № 374/2019г. по описа на ПзОС, по обвинение за
престъпление по чл.316, във вр. чл.309 НК, по което ищцата е окончателно
оправдана и е правилна дадената материално - правна квалификация - чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Въззивната проверка се извършва само на поддържаните в жалбата
оплаквания, които са за необоснованост и немотивираност.Конкретно
оспорени в жалбата са мотивите за неуспешно проведено пълно главно
доказване от ищцата на претърпените вреди, както и мотивите, на които
същите са основани. Обстоятелството, че ищцата е имала и друго обвинение
пред С. п. не оправдава действията и виновното поведение на П. по
отношение на процесното обвинение, тъй като специалната отговорност на
3
държавата се ангажира по повод на всяко едно незаконно наказателно
производство.Оспорени са и изводите, че разследването и в двете фази е
продължило в рамките на разумния срок (1 година и 10 месеца) т.е.
негативното въздействие на незаконното обвинение не е заемало значителен
период от живота на ищцата и т.н., тъй като „законът не прави разлика по
отношение на времето, през което лицето е привлечено към наказателна
отговорност и тежестта на повдигнатото обвинение“.
При извършване на дължимата дейност за разрешаване на поставения
материално - правен спор въззивният съд намира следното:
По делото не е спорно, установено е от материалите на приложените
АНД № 1035/2018г. по описа на ПзРС и ВНАХД № 374/2019г. по описа на
ПзОС и не се оспорва следната фактическа обстановка:
На 31.07.2017г. срещу ищцата е било образувано досъдебно
производство - пр. № 1426/2017г. по описа на О. - Пазарджик за престъпление
по чл.316, във вр. чл.309 НК– за съзнателно ползване на неистински частен
документ – служебна бележка, издадена от личния лекар, като за съставянето
му не може да се търси наказателна отговорност, за което се е предвиждало
наказание „лишаване от свобода“ до две години.С постановление от
27.02.2018г. ищцата е привлечена в качеството на обвиняем за престъпление
по чл.316, във вр. чл.309 НК, взета й е мярка за неотклонение/МНО
„подписка“ и на същата дата е разпитана в качеството на обвиняем.Въз
основа на постановление на прокурор от РП - Пазарджик с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл.78а от НК е образувано АНД № 1035/2018г. по описа на
ПзРС, по което е постановено Решение № 166/20.03.2019г. за признаване на
ищцата за невиновна и за оправдаването й по повдигнатото обвинение,
поради явната малозначителност на деянието до степен, изключваща неговата
противоправност.Срещу Решение № 166/ 20.03.2019г., постановено по АНД
№ 1035/2018г. по описа на ПзРС е постъпил протест от прокурор от РП -
Пазарджик, по който е образувано ВНАХД № 374/2019г. по описа на ПзОС.В
ОСЗ на 25.06.2019г. прокурорът от ОП - Пазарджик е заявил, че не е
поддържа протеста.С постановеното по ВНАХД № 374/2019г. по описа на
ПзОС окончателно Решение № 92/26.06.2019г.протестираното
първоинстанционното решение е потвърдено.
4
Така, срещу ищцата е образувано и водено наказателно производство по
обвинение за престъпление по чл.316, във вр. чл.309 НК, което не е тежко по
см. на чл.93, т.7 от ДР на НК, прераснало в съдебна фаза пред две съдебни
инстанции, с продължителност от 31.07.2017г. до 26.06.2019г., когато ищцата
е окончателно призната за невиновна и оправдана или продължителността на
наказателното производство срещу ищцата е 1 година, 10 месеца и 26 дни; на
ищцата е била наложена най-леката МНО – „подписка“; срещу нея не е бил
съставен обвинителен акт, а производството пред съда по повдигнатото срещу
нея обвинение е било образувано въз основа на предложение на прокурор от
РП - Пазарджик за освобождаването й от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание; подаденият протест срещу решението на
първата съдебна инстанция за признаване на ищцата за невиновна и
оправдаването й по повдигнатото обвинение не е бил поддържан пред
въззивният съд и срещу ищцата не е постановявана осъдителна присъда на
нито една съдебна инстанция. Ищцата е с чисто съдебно минало, но срещу нея
по същото време са се водили други две следствени дела по описа на С. п. сл.
д.№ 74/2020г., образувано на 04.06.2015г., за престъпление по чл.282, ал.2,
пр.1 и пр.2, във вр. чл.26, ал.1 НК и сл.д.№ 2/2018г. за престъпление по
чл.282, ал.2, пр.1 и 2, във вр. чл. 26 НК.
Основателни са оплакванията в жалбата за неправилност на оспорените
мотиви за недоказаност настъпването на вреди за ищцата, като извършени в
нарушение на постоянната съдебна практика на ВКС по приложение на чл.2
от ЗОДОВ, която приема, че е обичайно по време на цялото наказателно
производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в
последствие е оправдано, да изпитва неудобства, да се чувства унизено,
притеснено и несигурно, да са накърнени моралните и нравствените му
ценности, както и социалното му общуване, като обичайните вреди на лицето,
срещу което е образувано наказателно производство, и причинната връзка на
тези вреди с наказателното производство не е необходимо специално да се
доказват.
Ето защо, предвид образуването и воденето срещу ищцата на пр. №
1426/2017г. по описа на О. - Пазарджик за престъпление по чл.316, във вр.
чл.309 НК, по което й е било повдигнато обвинение в извършването на
престъпление и й била определена мярка за неотклонение „подписка“, което е
прераснало и в съдебна фаза, следва да се приеме и това не е необходимо
5
специално да се доказва, че за ищцата са настъпили обичайните
неимуществени вреди и същите са в пряка причинна връзка с това
наказателно производство, а настъпването на обичайни вреди за ищцата от
другите водени срещу нея наказателни производства през същия период
следва да се съобрази при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди.
Налага се извод, че са налице всички кумулативни предпоставки на
търсената имуществена отговорност на Държавата, чрез процесуален
субституент ПРБ, в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, поради което искът
за обезщетение за неимуществени вреди е основателен и следва да бъде
уважен.
Относно размера на дължимото обезщетение за репариране на
причинените неимуществени вреди, настъпили в пряка причинно-следствена
връзка с образуването и воденето на наказателно производство срещу ищцата:
Постоянната съдебна практика на ВКС приема, че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда на база
общоустановения принцип за справедливост в разпоредбата на чл.52 ЗЗД,
като се вземат предвид всички установени по делото правно-релевантни
обстоятелства, които следва да се обсъдят и посочат в мотивите, като се
посочи и значението им за размера на обезщетението за неимуществени
вреди, без да се отдава изолирано или прекомерно значение на едни от тях за
сметка на други и се държи сметка за конкретно засегнатите неимуществени
блага и тяхната стойност за увредения (Решение № 88/16.07.2018г. по гр.д.№
4209/2017г., 3.г.о.) При определяне на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди по искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
следва да се съобразят и следните специфични обстоятелства –броят и
продължителността на предприетите по отношение на ищеца процесуални
действия, тежестта на обвинението, видът и интензитетът на постановените
мерки за неотклонение и мерки за процесуална принуда, продължителността
на наказателното производство и приключването му в разумен срок или не ;
наличието на данни за вреди и от други водени срещу ищеца наказателни
производства през същия период; видът и тежестта на отделните негативни
изживявания на пострадалия и създадените при наказателното преследване
неудобства и притеснения върху неговия живот – в личен и професионален
6
план; личността на увредения, данните за предишни осъждания, начинът му
на живот и обичайната среда, разгласа и публичност, стигнало ли се е до
разстройство на здравето, ако увреждането на здравето е трайно, каква е
медицинската прогноза за развитието на заболяването; рефлектирало ли е
обвинението върху професионалната дейност на ищеца, стандартът на живот
в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането; съдебната практика в сходни хипотези; това, че
осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе си признание за
незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което само по
себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното (Решение по гр. д. №
411/2016г., 4.г.о. на ВКС); че моралните вреди са индивидуално определими и
в дисхармония със справедливостта е определяне на обезщетение по-голямо
от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди ( Решение по гр.д.
№ 1916/2009г., 4.г.о. на ВКС).На обезщетяване подлежат всички причинени
от увреждането неимуществени вреди, като недоказването на изтъкнати от
страната конкретни вреди не отменя изискването за справедливо
обезщетение. Когато въззивният съд формира извод за неправилно
определяне от първоинстанционния съд на размера на обезщетението за
неимуществени вреди и определи друг размер, този извод на въззивния съд
следва да се мотивира и обоснове не абстрактно, а въз основа на конкретните
обстоятелства по делото (Решение № 215/18.11.2014г. по гр.д.№ 1287/2014г.
3.г.о.)
Както вече се посочи, със сигурност, тъй като това е обичайно и не е
било необходимо специално да се доказва, ищцата е претърпяла в пряка
причинна връзка с образуваното и водено наказателното
производствообичайните неимуществени вреди, които са характерни за всяко
лице, спрямо което е образувано наказателно производство, а именно
изпитвала е неудобства, чувствала се е унизена, притеснена и несигурна,
накърнени са моралните и нравствените й ценности, както и социалното й
общуване.
Настъпването за ищцата на неимуществени вреди в пряка причинна
връзка с образуваното и водено срещу него наказателно производство е
доказано по делото от показанията на св.Н.К. и св. Сп. Е., които преценявани
на осн.чл.172 ГПК, като дадени от лица, заинтересовани да дават показания в
полза на ищцата, следва да бъдат кредитирани, като дадени убедително и
7
взаимно подкрепящи се и същите не са разколебани от другите данни по
делото.
При съвкупната преценка на доказателствения материал, предвид
липсата на медицинска документация за засягане на физическото и
психическото здраве на ищцата в пряка връзка с наказателното производство,
се налага извод, че причинените на ищцата неимуществени вреди по вид,
интензитет и продължителност са в рамките на обичайните за подобни
случаи, което е обстоятелство, обуславящо занижаване размера на
обезщетението за неимуществени вреди.Такива са и следните доказани
конкретни правно-релевантни обстоятелства: Противно на неоснователно
поддържаното в жалбата, от значение за определяне на размера на
обезщетението е продължителността на воденото срещу ищцата
наказателното производство, която е неголяма - 1 години, 10 месеца и 26 дни,
като следва да се споделят мотивите, че същата е в рамките на разумния
срок.На ищцата е била определена най-леката мярка за неотклонение
„подписка“, която е отменена с решението на първоинстанционния съд,
обвинението не е било за тежко престъпление по см. на чл.93, т.7 от ДР на НК
и не е било свързано с упражняваната отищцата дейност.Обуславят
определяне на по-нисък размер на обезщетението и това, че срещу ищцата не
е бил съставен обвинителен акт, а производството пред наказателния съд е
образувано въз основа на предложение за освобождаването й от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, че срещу ищцата не е
постановявана осъдителна присъда на нито една съдебна инстанция, както и,
че срещу ищцата по същото време са се водили и на други две досъдебни
производства пред С. п..
Обуславящи завишаване на размера на обезщетението обстоятелства са
чистото съдебно минало на ищцата, прерастването на наказателното
производство в съдебна фаза пред две съдебни инстанции, както и
постоянното нарастване на минималната работна заплата и средните разходи
на лице и домакинство спрямо предходни моменти за релевантния минал
период 2017г.-2019г., с оглед на официалните статистически данни на НСИ.
Налага се извод за превес на обуславящите завишаване на размера на
обезщетението за неимуществени вреди обстоятелства.
Следва да се съобрази и съдебната практика на ВКС, която приема, че,
8
тъй като осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе си
признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите,
това, само по себе си, е вид морално обезщетяване, наред с паричното.
При съобразяване и на правните стандарти, установени от ЕСПЧ, се
приема, че, в случая, обезщетение в размер на 1000лв. в най-пълна степен би
репарирало причинените на ищцата неимуществени вреди, настъпили в пряка
причинна връзка с осъществената срещу нея незаконна правозащитна
дейност, образуваното и воденото срещу нея наказателно производство по пр.
№ 1426/2017г. по описа на О. - Пазарджик, АНД № 1035/2018г. по описа на
ПзРС и ВНАХД № 374/2019г. по описа на ПзОС.
Поради изложеното, при частично съвпадане с изводите на
първоинстанционния съд, решението се отменя в частта, с която искът е
отхвърлен за размера от 1000лв.и се постановява друго, с което се присъжда
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000лв., ведно със
законната лихва от влизане в сила на 26.06.2019г.на решението за
окончателно признаване на ищцата за невиновна и оправдаването й по
повдигнатото обвинение по чл.316, във вр. чл.309 НК.
В останалата обжалвана част, с която са отхвърлени искът за
обезщетение за размера над 1000лв. до 30 000лв. и искът за обезщетение за
забава решението се потвърждава.
На осн.чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата направените разноски за ДТ пред с двете инстанции в общ
размер от 15лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ частично Решение № 260215/30.09.2021г., постановено по
гр.д.№ 35/2021г. по описа на ОС - Пазарджик, в частта, с която се отхвърля
предявеният иск от ЕМ. АНГ. ЕЛ., ЕГН **********, против ПРБПРБ, с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за обезщетение за неимуществени
вреди от незаконно обвинение за размера на 1 000лв., ведно със законната
лихва, считано от 26.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
9
ОСЪЖДА ПРБПРБ да заплати на ЕМ. АНГ. ЕЛ., ЕГН **********, на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, обезщетение за репариране на
неимуществени вреди, настъпили в пряка причинна връзка с образуването и
воденето на наказателно производство за престъпление по чл.316, във вр.
чл.309 НК–съзнателно ползване на неистински частен документ, служебна
бележка, издадена от личния лекар, като за съставянето му не може да се
търси наказателна отговорност, пр. № 1426/2017г. по описа на О. -
Пазарджик, прераснало и в съдебна фаза, АНД № 1035/2018г. по описа на
ПзРС и ВНАХД № 374/2019г. по описа на ПзОС, по което е била призната за
невиновна и оправдана, поради явна малозначителност на деянието до степен,
изключваща неговата противоправност, в размер на 1 000лв.(хиляда лева),
ведно със законната лихва, считано от 26.06.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, както и разноски за ДТ пред двете съдебни инстанции в
общ размер от 15лв.(петнадесет лева).
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260215/30.09.2021г., постановено по
гр.д.№ 35/2021г. по описа на ОС - Пазарджик, в останалата обжалвана част.
Решението може да се обжалва, при условията на чл.280 ГПК, пред
Върховния касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10