Р Е Ш Е
Н И
Е
№…
гр. Ловеч, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на пети февруари две хиляди двадесет и четвърта година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от
съдия Вълков адм. дело № 237/2023
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със чл. 172,
ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от И.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0906-000129/23.06.2023 г., издадена от началник
група към ОДМВР Ловеч, сектор „Пътна полиция“ - Ловеч, с която на същия е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач, за когото е установено, че не отговаря на
психологическите изисквания, до отпадане на основанието за това.
В жалбата
се твърди, че заповедта за прилагане на ПАМ е незаконосъобразна,
тъй като не е надлежно мотивирана. Жалбоподателят сочи още, че оспорваната
заповед не съответства на целта на принудителните административни мерки. При
тези съображения моли съдът да отмени оспорения от него административен акт.
В съдебно
заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът – началник група към ОДМВР Ловеч, сектор „Пътна
полиция“ - Ловеч - редовно призован - не се явява и не се
представлява в съдебно заседание.
Настоящият състав на Административен съд
- Ловеч намира жалбата за процесуално допустима. Подадена е в законоустановения
срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на
обжалване индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана
по същество е неоснователна.
От доказателствата
по делото се установява, че с писмо с изх. № 1026/18.05.2023 г. (вх. №
906000-8195/23.05.2023 г. в ОДМВР Ловеч) – л. 11 от делото директорът на
дирекция „Медицински дейности“ при РЗИ – Ловеч е уведомил началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР Ловеч, че по отношение на лицето И.И.К. има издадено
Експертно решение на ТЕЛК (ЕР на ТЕЛК), като копие от същото е приложено към
писмото. Видно от ЕР на ТЕЛК № 90744 от 18.05.2021 г. (л. 12), К. страда от
трайна промяна на личността след прекарано психическо заболяване, като
многократно е хоспитализиран.
Въз основа на
това ЕР на ТЕЛК ответният административен орган е издал обжалваната в
настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на ПАМ №
23-0906-000129/23.06.2023 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП, временно е отнето свидетелството за управление на
моторно превозно средство (СУМПС) на водача, за когото е установено, че не
отговаря на психологическите изисквания, до отпадане на основанието за това.
С административната преписка е
представена и справка за нарушител/водач (л. 13).
При така изложената фактическа обстановка,
съдът намира следното от правна страна:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл.
171, т. 1 от същия закон се прилагат с
мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На
жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, буква „а” от ЗДвП.
Министърът на вътрешните работи със Заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021 г. (л. 16-17) е определил да осъществяват контрол по
ЗДвП основните структури на МВР, сред които в т. 1.3 и ОДМВР.
Директорът на ОДМВР Ловеч със Заповед №
295з-31/07.01.2022 г. (л. 14-15) е оправомощил да прилагат с мотивирана заповед
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП служители от
ОДМВР Ловеч, сред които в т. 1.3 фигурира началник група в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Ловеч за цялата територия на ОДМВР Ловеч. Тази заповед е
цитирана в оспорената ЗППАМ като оправомощаваща нейния издател – началника група
в сектор „Пътна полиция“. Следователно
оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен
административен орган.
Заповедта е издадена в предвидената от
закона писмена форма. Процесната заповед отговаря на всички изисквания на чл.
59, ал. 2 от АПК - съдържа наименование на органа, който я е издал,
наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за
издаването на ИАА, които с оглед предмета на заповедта за налагане на ПАМ не
следва да бъдат по-подробни, като съдържа и разпоредителна част, а също и реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 7 и
т. 8 от АПК. Следва да се отбележи, че мотивите на заповедта могат да се
излагат и отделно в самата административна преписка (каквато е константната
съдебна практика), поради което и при наличие на посочване в заповедта на ЕР на
ТЕЛК № 90744 от 18.05.2021 г., което е част от административната преписка,
констатациите в същото съставляват и мотиви на заповедта.
Административният орган не е допуснал
съществени нарушения на административно производствените правила. По отношение
на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК следва да се посочи, че не всяко
нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а
единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна
преписка, не се установи съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. При наличието на предпостваки за издаването
на процесната заповед за налагане на ПАМ за административния орган не е налице
задължение да поиска обяснения от лицето, по отношение на което ще се наложи
ПАМ, доколкото същата не представлява административно наказание.
Обжалваният индивидуален административен акт
е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби.
Съгласно чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), ПАМ се прилагат
за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Според чл. 23 от
същия закон, случаите, когато могат да се прилагат ПАМ, техния вид, органите,
които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното
обжалване се уреждат в съответния закон или указ.
Съгласно чл. 171 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за
осигуряване на безопасността на движение по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, а според чл. 172, ал. 1, те се прилагат с
мотивирана заповед.
С оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „а“ от Закона за
движение по пътищата № 23-0906-000129/23.06.2023 г., издадена от Деян Петров
Давидов – началник група в сектор „Пътна
полиция“ – Ловеч при ОД на МВР Ловеч, е наложена следната мярка: временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство № *********
на водача И.И.К. до отпадане на основанието за това.
В мотивите на заповедта е посочено, че
издателят на заповедта като е взел предвид, че във връзка с получена информация
за водач, който не отговаря на медицинските и психологически изисквания за
водач на МПС – представено е решение на ТЕЛК, видно от което г-н К. страда от
трайна промяна на личността след прекарано психично заболяване, като
многократно е хоспитализиран, видно от ЕР на ТЕЛК № 90744/18.05.2021 г., лицето
не отговаря на психологическите изискавния за водач на МПС, следва да наложи процесната
ПАМ.
Съгласно
чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения може
да се прилага временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач, за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските
или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това. В
разглеждания случай, принудителната административна мярка е наложена след
извършена констатация, че жалбоподателят в резултат на събрани по преписката
доказателства (ЕР на ТЕЛК № 90744/18.05.2021 г.), не отговаря на
психологическите изисквания за водач на МПС.
За прилагането на мярката е достатъчно дори видимото
установяване на психологическата негодност от лица без специални знания, което
е и в съответствие с целта на закона - да се осигури безопасността на
движението на всички участници. Временният характер на мярката, при осигурена
от закона възможност, годността или негодността на лицето да бъде водач на МПС
да се установени от специалисти, гарантират правото му на защита, но тъй като
общественият интерес следва да бъде охранен в по-голяма степен, налагането на
ПАМ предхожда тази процедура.
Разпоредбата на чл. 171, ал. 1, б. „а“ от ЗДвП намира приложение във всички случаи, когато има данни за поведение на
водача, неотговарящо на определения стандарт, независимо от техния източник.
Водачите, на които временно е отнето свидетелството за управление на моторно
превозно средство по този ред, следва да преминат през психологическо
изследване по реда и условията, определени в Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания.
При психологическото изследване се прави
оценка за състоянието на психологическите качества на изследваното лице и
съответствието им с изискванията към съответната категория или професионална
група. Както се посочи, с налагането на принудителна административна мярка
временно се ограничава правото на управление на моторни превозни средства, с
оглед да бъде установено по предвидения в закона ред налице ли са всички
медицински или психологически изисквания за правоспособността на водача. Именно
затова законодателят е предвидил срок за временното ограничение на правото на
управление на МПС - до отпадане на основанието.
Към момента на прилагане на принудителната
административна мярка са били налице фактическите и правни основания по чл.
171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП. От представеното с писмо с изх. № 1026/18.05.2023 г.
(вх. № 906000-8195/23.05.2023 г. в ОДМВР Ловеч) на директора на дирекция
„Медицински дейности“ при РЗИ – Ловеч видимо се установява, че лицето не
отговаря на психологическите изисквания за водач на МПС. В ЕР на ТЕЛК ясно се
сочи, че К. страда от трайна промяна на личността след прекарано психическо заболяване.
С оглед на това, посочените материалноправни предпоставки за прилагане на
мярката са били налице.
Принудителните
административни мерки се прилагат с цел да се преустанови или предотврати
посочено от законодателя противоправно поведение. Техният характер предполага
бързина и внезапност при прилагането им, поради което е достатъчно
установяването на относимите факти и подвеждането им към точното правно
основание. Законодателят е дал правомощия на компетентните органи при видимо
установяване на несъответствие с медицинските или психологически изисквания да
отнемат свидетелство за управление на МПС.
Приложената ПАМ е съобразена и с постигане
на целите на закона – осигуряване на безопасността на движението по пътищата,
живота и здравето на участниците в него и преустановяване на административните
нарушения, като съответства и на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Преценката
за пропорционалността на мярката, в хипотеза като настоящата, следва пряко от
закона и не разкрива житейски специфики, предполагащи поглед отвъд
законодателното разрешение. Успоредно с това, от данните по делото и твърденията
на жалбоподателя не се установява засягане в степен надхвърляща необходимото за
реализиране законовата цел, така, както повелява новелата на чл. 6 АПК.
Съгласно константната практика на ВАС, дори да се приеме, възможността на
жалбоподателя да се причинят вреди от невъзможността да управлява автомобил, то
тези вреди не са нито значителни, нито труднопоправими (в под. см. напр.
Определение № 6499 от 2.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3787/2019 г., VII о.,
Определение № 10087 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7133/2019 г., VII о. и
др.). В този смисъл следва да се посочи, че същите не са и несъразмерно отвъд
необходимото за постигане законовата цел.
Не е налице и несъответствие с целта на
закона. Актът преследва и е годен да постигне именно законовата цел, за която е
предвидено издаването му, поради което същият не разкрива превратно упражняване
на власт. С оглед на това, заповедта съответства и на целта на закона - чл.
146, т. 5 от АПК, като ПАМ е наложена с цел да се осигури безопасност на
движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения. Съдът
намира, че противоречи на целта на закона да се допусне МПС да се управляват от
лице, което не отговаря на психологическите изисквания за водачи на МПС, като
това представлява сериозна опасност както за неговия живот и живота на неговите
близки, така и за неограничен кръг от хора.
С оглед съображенията, изложени по-горе,
съдът намира, че Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0906-000129/23.06.2023 г. на началник
група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Ловеч, е законосъобразна, а жалбата
като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Обстоятелството дали водачът
има предходни нарушения по ЗДвП е ирелевавтно за налагането на ПАМ от вида на
процесната, доколкото наличието, респ. липсата на налагани административни
наказания по ЗДвП не е въведено като обстоятелство, обуславящо издаването на
ЗППАМ по чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП. С оглед на това, доводите в жалбата,
изложени в този смисъл са неоснователни. Въпреки това, за пълнота следва да се
посочи, че видно от представената справка за нарушител/водач (л. 13), по
отношение на И.И.К. са били издадени няколко наказателни постановления от 2007
г. за нарушения по ЗДвП, както и присъда, с която по отношение на К. е бил
приложен чл. 343г от НК.
Настоящият съдебен състав
намира, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна, което налага
оспорването да бъде отхвърлено.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на И.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0906-000129/23.06.2023 г., издадена от началник
група към ОДМВР Ловеч, сектор „Пътна полиция“ - Ловеч, с която на същия е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.
Препис от него
да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: