Р Е Ш Е Н
И Е №
260097
гр. Пловдив, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря Тодорка Мавродиева, като
разгледа докладваното от съдията т.д.№ 852 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 74 от ЗЗД, вр. чл. 200, ал. 4, вр. ал. 3 от КТ.
Ищецът И.Д.М., ЕГН **********, като ЕТ „М. – И. .“, ЕИК ***, е предявил срещу
„Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, регресен иск за сумата
28 014 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
на П.Г.Х., вследствие смъртта на нейния *** Г. В. Х. при трудова
злополука.
Ищецът твърди, че има сключен Трудов договор № ***/*** г. с Г. В. Х., ЕГН **********,
който е починал вследствие на трудова злополука. Между ЕТ и ответника „Булстрад
Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, е сключена застраховка
„Злополука“ със застрахователна полица № ***/*** , по която застраховано лице
за риска смърт, вследствие на трудова злополука, е и Г.Х.
Наследникът на починалия *** – П.Г.Х., ЕГН **********, е завела срещу ищеца
ЕТ „М. – И. .“, иск по чл. 200 от КТ за обезщетяване на неимуществени вреди,
причинени от смъртта на нейния *** Г.Х. при трудова злополука, в размер на
100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от *** г. до окончателното
плащане, като е образувано гр.д.№ 6943/2018 г., ПРС, 1 гр.с.
Ето защо, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното
застрахователно дружество да му заплати сумата 28 014 лв., която е дължима
от ЕТ, в качеството му на ***, за неимуществените вреди, присъдени по гр.д.№
6943/2018 г., ПРС, 1 гр.с., на П.Г.Х., ЕГН **********, поради смъртта на нейния
*** Г. В. Х. при трудова злополука на *** г. , ведно със законната лихва и
направените по делото разноски.
Съображения в тези насоки излага в исковата молба, която е предявена като
насрещна искова молба вх.№ 35737/11.06.2018 г. по гр.д.№ 6943/2018 г., ПРС, 1
гр.с., уточнена с молба вх.№ 35375/30.11.2018 г. по настоящото дело, както и по
съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства.
В хода на делото ищецът И.Д.М., ЕГН **********, действащ като ЕТ „М. – И. .“,
ЕИК ***, е починал и вместо него е конституирана като ищец *** Е.П.М., ЕГН **********,***
***, която е *** предприятието на ЕТ с фирма „М. – И. . – Е.М.“***, ЕИК ***,
със съд. адрес:*** ***, чрез адв. Ц.Б., като е представено удостоверение за
наследници изх.№ ***/*** г., издадено от район ***, ***.
Ответникът „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД – София, Община
Възраждане, ул. Св. София 6, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Д.И., е подал
отговор вх.№ 50904/22.08.2018 г. по описа на ПРС и отговор вх.№ 1766/18.01.2019
г. по настоящото дело, в които заявява, че оспорва изцяло иска по основание и
по размер.
Оспорва началния момент
на претендираната законна лихва, доколкото същия не кореспондира с началната
дата на претендираната с исковата молба законна лихва.
Не оспорва
обстоятелството, че „Булстрад Живот – Виена Иншурънс Груп” ЕАД и ЕТ „М. - И.
М.” са страни по застрахователен договор по групова застраховка
„Злополука", с период на застрахователно покритие *** г. - *** г., сключен
под формата на ЗП № ***/*** , по силата на който застраховани лица са *** на ЕТ
„М. - И. М.”, съгласно приложен към договора списък. Договорът е сключен при
действие на Общи условия по застраховки „Злополука” и „Заболяване“, като видно
от специалните условия, инкорпорирани в застрахователната полица, покрит риск е
„Смърт вследствие на трудова злополука”, при настъпване на който на
наследниците по закон се изплаща застрахователна сума в размер на 7 годишни
брутни заплати. Получаваната от Г.Х. заплата е била обявена в застрахователния
договор в размер на 667 лв., поради което лимита на застрахователната сума и в
размер на общо 56 028 лв.
Следва да се има предвид
обаче, че е предявен иск за заплащане на застрахователно обезщетение в размер
на 50 000 лв. и от К. Н. Х. – *** на пострадалия, като е образувано гр.д.№
6944/2018 г., ПРС, 15 гр.с., поради което моли съда да извърши служебна справка
за правното основание и размера на предявения обратен иск по цит. дело.
Счита също, че съгласно чл.
460, ал. 2 от КЗ настъпилото събитие попада в хипотезата на чл. 12, ал. 2, т. 7
от Общите условия по застраховки „Злополука“ и „Заболяване“ към
застрахователния договор, тъй като злополуката е настъпила вследствие грубо
нарушаване на нормите за безопасни условия на труд, както и при липса на
причинно-следствена връзка между тези нарушения и последващото евентуално
увреждане. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия и твърди, че той е допуснал груба небрежност, като с действията
си се е отклонил от дължимата грижа, която и най-небрежният *** би положил при
процесния инцидент, поради което с поведението си загиналият сам е допринесъл
за настъпването на вредоносния резултат.
Следва да се има предвид
и че в конкретната хипотеза е сключен застрахователен договор за застраховка
„Злополука“, а не за „Гражданска
отговорност“, както и че злополуката е настъпила на *** г. при действието на
новия КЗ. Отговорността на застрахователя не е тъждествена и не покрива отговорността
по чл. 200 от КТ на работодателя, а само поетото със застрахователния договор
задължение да плати определения размер на застрахователна сума при
настъпване на риска. Предмет на застрахователния договор не
е отговорността на работодателя за дължими от него суми за обезщетения, а е
животът и телесната цялост на работниците. Ето защо, регресния
иск на работодателя за платеното по чл. 200 от КТ обезщетение би бил
неоснователен.
Договорът за застраховка
„Злополука“ е сключен между работодателя и застрахователя в полза на трето лице
- ***а. Право на регресен иск има само това трето лице, което като е изпълнило
едно чуждо задължение, е имало правен интерес да стори това. Наличието на тази
предпоставка в чл. 74 от ЗЗД в конкретния случай не е налице, тъй като задължението
на работодателя да обезщети ***а за вреди, в резултат на трудова злополука, е
законово регламентирано негово задължение. Репарирайки претърпените от ***а
вреди, работодателят изпълнява свое собствено, а не чуждо задължение, т.е. в
случая отсъства основната предпоставка за възникване на суброгационно право в
лицето на работодателя.
С оглед на изложеното
твърди, че исковата претенция е неоснователна и недоказана и следва да се
отхвърли, ведно с присъждане на разноски. Подробни съображения в тези насоки
излага в отговорите и по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си
ангажира писмени доказателства.
Ищецът ЕТ „М. – И. .“ е подал Допълнителна искова молба, в която заявява,
че от дължимото от работодателя обезщетение по чл. 200 от КТ следва да се
приспадне платеното от застрахователя обезщетение по застрахователно
правоотношение, съгласно принципа на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, че обезщетението е
равностойно на действителните вреди, в който смисъл е практиката на ВКС –
Решение № 190/26.07.2013 г. по гр.д.№ 20/2013 г., 3 ГО на ВКС.
Оспорва изцяло твърдението на
ответника, че настъпилото застрахователно събитие попада в хипотезата на чл.
12, ал. 2, т. 7 от ОУ по застраховки „Злополука“ и „Заболяване“, като твърди,
че е налице съпричиняване от страна на Г.Х., но то не попада в посочената
хипотеза.
Ответникът „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД – София е подал
Допълнителен отговор, в който отново заявява, че исковата претенция е
недоказана и неоснователна.
Счита, че финансовият интерес на работодателя при процесната застраховка се
изчерпва с възможността за приспадане на междувременно заплатените суми от
застрахователя в хипотезата на чл. 200, ал. 3 от КТ, но бъдещи определени, но
незаплатени застрахователни суми не се приспадат от размера на дължимото от
работодателя обезщетение по чл. 200 от КТ. В случай, че застрахователят
осъществи последващо плащане в полза на застрахования, то този ново възникнал
факт би легитимирал работодателя да иска от правоимащите лица платеното в
повече.
Работодателят би могъл да претендира пряко от застрахователя заплащане на
застрахователно обезщетение за реализираната по отношение на него отговорност
по чл. 200 от КТ, само когато е налице застраховане на работодателската му
отговорност, какъв договор в случая не е сключен.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на предявения иск, събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като обсъди доводите на
страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото няма спор за факти, като от
събраните писмени доказателства, в т.ч. и от приложеното гр.д.№ 6943/2018 г.,
ПРС, се установява безпротиворечиво, че между ищеца ЕТ
„М. - И. М.”, в качеството му
на ***, и ответника „Булстрад Живот – Виена Иншурънс Груп” ЕАД, в качеството
му на застраховател, е сключен застрахователен договор по групова застраховка
„Злополука", ведно с приложени към него Общи условия по застраховки
„Злополука“ и „Заболяване“ и Специални условия по застраховка „Злополука“, с
период на застрахователно покритие *** г. - *** г., под формата на ЗП № ***/***
, по силата на който застраховани лица са *** на ЕТ „М. - И. М.”, съгласно
приложен към договора списък, в който под № *** е посочен покойния Г. В. Х. с
обявено трудово възнаграждение в размер на 667 лв. месечно. Според т. 1 от
раздел „Покрити рискове и застрахователни обезщетения“ от договора за
застраховка, при смърт вследствие на трудова злополука на законните наследници
се изплаща застрахователна сума в размер на 7 годишни брутни заплати.
С
влязло в сила решение по гр.д.№ 6943/2018 г., ПРС, 1 гр.с., ЕТ „М. – И. .“ е
осъден на основание чл. 200 от КТ да заплати на П.Г.Х. – *** и наследник по закон
на пострадалия Г. В. Х., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 99 820
лв., като от дължимите общо 100 000 лв. е приспадната на основание чл.
200, ал. 3 и ал. 4 от КТ сумата 180 лв. – пропорционална част от изплатена
еднократна помощ при смърт, която има характер на плащане по чл. 11, ал. 2 от КСО. Изплащане на застрахователно обезщетение не е доказано, поради което
същото не е приспаднато от дължимото от работодателя обезщетение на
наследниците на починалия ***.
Видно
от приложените към Становище вх.№ 284189/02.11.2021 г. от ответника писмени
доказателства, на *** г. застрахователното дружество е изплатило на П.Г.Х. и на
К. Н. Х. по 14 232,33 евро на всяка от тях или по 28 014 лв., с което
е изчерпан лимита на задължението по застрахователния договор.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявеният иск с правно основание чл.
74 от ЗЗД, вр. чл. 200, ал. 4, вр. ал. 3 от КТ е процесуално допустим, а разгледан
по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Между ищеца, действащ като ЕТ, в качеството му на ***, и ответника, в
качеството му на застраховател, е сключен Договор по групова застраховка
„Злополука" в полза на трети лица – *** и *** на ЕТ, посочени поименно в
приложения списък към застрахователна полица № ***/*** . Поради смъртта на *** Г.Х.
при трудова злополука, застрахователят е изплатил на законните му наследници – ***
и ***, застрахователната сума в общ размер на 7 годишни брутни заплати според
договора за застраховка или общо 56 028 лв.
Съгласно чл. 74 от ЗЗД, който е изпълни едно чуждо задължение, като е имал
правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. В случая, не се
твърди от ищеца и не се установява от събраните по делото писмени доказателства
ищецът, като работодател, да е изпълнил
задължението на ответника, като застраховател по групова застраховка
„Злополука“, да заплати застрахователната сума на наследниците на починалия ***,
поради което така предявения иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Действително разпоредбата на чл. 200, ал. 4, вр. ал. 3 от КТ предвижда, че
дължимото от работодателя обезщетение се намалява с размера на получените
суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите. В случая обаче застрахователната сума е заплатена от застрахователя на
наследниците на починалия *** след постановяване от съда на решението по чл.
200 от КТ, поради което работодателят може да иска тази сума от тях или да я
прихване от дължимото обезщетение по чл. 200 от КТ, но няма задължение по
договора за застрахователя да заплати застрахователната сума вместо на
правоимащите наследници, в полза на които е сключена застраховката, на работодателя
на починалия ***.
Предвид гореизложеното, предявеният иск по чл. 74, вр. чл. 200, ал. 4, вр. ал. 3 от КТ е
изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК.
Предвид гореизложеното, Пловдивският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.Д.М., ЕГН **********, като ЕТ „М. – И. .“, ЕИК ***,
починал в хода на делото и заместен от Е.П.М., ЕГН **********,***, действаща
като ЕТ „М. – И. . – Е.М.“***, ЕИК ***, със съд. адрес:***, чрез адв. Ц.Б.,
срещу „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД – София, Община Възраждане, ул.
Св. София 6, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Д.И., осъдителен иск за заплащане
на основание чл. 74 от ЗЗД, вр. чл. 200, ал. 4, вр. ал. 3 от КТ на сумата 28 014
лв., дължима на П.Г.Х. като наследник по закон на Г. В. Х., въз основа на
сключена застраховка „Злополука“ със застрахователна полица № ***/*** , като НЕДОКАЗАН
и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Е.П.М., ЕГН **********,***, действаща като ЕТ „М. – И. . – Е.М.“***, ЕИК
***, със съд. адрес:***, чрез адв. Ц.Б., да заплати на „Булстрад Живот Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД – София, Община Възраждане, ул. Св. София 6, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв. (сто лева).
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен срок
от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/