Присъда по дело №799/2023 на Окръжен съд - Русе

Окръжна прокуратура Русе е обвинила:

Подс.Т. Р. Д., от гр.Русе в това, че:
На 30.10.2022 г. в гр. Русе, отнела чужди движими вещи: 1бр.
мобилен телефон марка “Iphone 12 Pro Max”, с ИМЕИ
356730118661703 и 1 бр. силиконов прозрачен протектор, всичко на
обща стойност 1405.00 лева, от владението на Д. М. С. от гр. М., без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл.194, ал.1 от НК и в това, че
На 30.10.2022 г. в гр. Русе, в условията на продължавано
престъпление – на 5 пъти, използвала данни от платежен инструмент
- дебитна карта №474836******0372, издадена от Банка «ДСК» на
името на Д. М. С., без съгласието на титуляра, като деянието не
представлява по тежко престъпление и от него е получена сума в общ
размер на 123.00 лева - престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1
от НК.

Прокурорът поддържа обвинението и моли Съдът да признае
подсъдимата за виновна в извършването на престъпленията и й
наложи предвидените за тях наказание. Пледира, при евентуално
налагане на наказание „Лишаване от свобода“, да бъде постановено
същото да се търпи ефективно от подсъдимата.
Подсъдимата Д., нередовно призована, не се явява. Обявена е за
издирване от съда, но въпреки предприетите от органите на МВР
действия, местонахождението на подсъдимата не било установено.
Поради това и при наличие на предпоставките на чл.269, ал.3, т.2 от
НПК, делото е разгледано в нейно отсъствие и при участието на
назначен й защитник.
Защитникът моли съда, след като признае подсъдимата за
виновна в извършване и на двете престъпления, да й наложи
наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства,
приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Т. Р. Д. е родена на **.**.****г. в гр.Р., български
гражданин, със средно образование, неомъжена, осъждана, не работи,
с ЕГН **********.
1

Вечерта на 29 срещу 30.10.2022г. свид.Д. С. празнувал семеен
повод в заведение в гр.Русе, на което присъствал и негов близък –
свид.К. В. Около полунощ, след като били употребили алкохол, С. и
В. решили да посетят и друго заведение в града. Насочили си към
пиацата за таксита в района на хотел „Дунав“. Докато обсъждали къде
да се насочат, към тях приближила подс.Т. Д., която свидетелите С. и
В. не познавали до този момент. Тя била чула разговора между тях и
им предложила тримата заедно да отидат в заведението „Дива
орхидея“. Те се съгласили и с таксиметров автомобил отишли до това
заведение. Там тримата седнали на една маса и започнали да си
говорят, както и да консумират алкохол. Свид.С. бил оставил на
масата мобилния си телефон “Iphone 12 Pro Max”, с ИМЕИ
356730118661703, който бил със силиконов прозрачен протектор. В
този протектор свидетелят бил поставил личната си карта и банковата
си карта - дебитна карта №474836******0372, издадена от Банка
«ДСК» на негово име. В ранните часове на 30.10.2022г., незабелязано
от мъжете, подс.Д. взела от масата телефона на свид.С. и го прибрала
в джоба на якето си, което било поставено на облегалката на стола й.
Около 03.43ч. на същата дата, използвайки отсъствието на С. от
масата и алкохолното опиване на свид.В., подсъдимата преместила
телефона от джоба на якето си в дамската си чанта и вземайки я със
себе си, се отдалечила от масата, под претекст, че отива до тоалетна.
Веднага след това подс.Д. напуснала заведението, като се насочила
към бензиностанция „Лукойл“ на ул.“Св.Наум“ в гр.Русе. По пътя тя
установила наличието на дебитната карта на свид.С. в кейса на
телефона. В 04.31ч. на 30.10.2022г. подс.Д. влязла в бензиностанцията
и извършила покупка на стойност 24.00лв. от търговския обект, за
плащането на която използвала дебитната карта на свид.С.. След това
подсъдимата напуснала бензиностанцията и се насочила към магазин
„Нонстоп“, където в 04.44ч. направила покупка на стойност 10.40лв., а
в 04.45ч. - следваща покупка от същият търговски обект, на стойност
12.00лв., отново ползвайки дебитната карта на пострадалия и за двете
плащания. В 05.29ч. Д. посетила магазин „Чарли“ на ул.“Солун“,
където закупила 3 кутии цигари на стойност 16.60лв., за които
платила с дебитната карта на С.. Малко по-късно, в 05.49ч.
подсъдимата направила покупка от магазин „Евомаг“ на
ул.“П.Д.Петков“ на стойност 60.00лв. Впоследствие подс.Д.
изхвърлила личната и дебитната карти на свид.С., в района около
басейн „Олимпия“ в гр.Русе.
Междувременно С. и В. разбрали, че подс.Д. е напуснала
2

заведението, а непосредствено след това установили и липсата на
мобилния телефон на пострадалия. От мобилния телефон на свид.В.
пострадалият подал сигнал на ЕЕН 112, като обяснил какво се е
случило. На мястото били изпратени полицейски служители от Второ
РУ-Русе, които провели беседа със С. и В. след което извършили
обход в района, но не открили лице, с описанието дадено от
свидетелите.
Още същият ден свид.С. се свързал с Банка „ДСК“ и деактивирал
дебитната си карта, като уведомил, че е открадната.
Няколко дни по-късно, след като вече свид.С. бил заявил
издаване на нова лична карта и на нова дебитна карта, отнетите му
документи били открити в района на басейн „Олимпик“ и му били
върнати.
Проверката по случай била възложена на свид.П.К. – полицейски
инспектор във Второ РУ-Русе. В хода на проведените ОИМ той
установил наличието на камери за видеонаблюдение в заведението
„Дивата орхидея“, както и в част от търговските обекти, от които
извършила покупки подс.Д., ползвайки дебитната карта на
пострадалия. При преглед на предоставените му видеозаписи и по
дадените от свидетелите описание, свид.К. установил, че извършител
на Д.ията е подс.Т. Д., която била криминално проявена и известна на
органите на МВР.
Въз основа на събраните в хода на предварителната полицейска
проверка, било образувано досъдебното производство по настоящото
наказателно производство.
При разследването била назначена техническа експертиза, която
изследвала предоставените видеозаписи от заведение „Дивата
орхидея“, при което вещото лице извело фотокадри на събития от
значение за воденото разследване, а именно присъствието на една
маса и действията на свидетелите С. и В., и на лице от женски пол.
Вещото лице дало заключение, че според анатомичните белези лицето
от женски пол, заснето от камерата, категорично е подс.Т. Д..
Били назначени и две видеотехнически експертизи, които
изследвали записите от камери за видеонаблюдение от магазин
„Чарли“ и бензиностанция „Лукойл“. Били изведени фотокадри на
лице от женски пол, което извършва разплащания, ползвайки предмет,
наподобяващ банкова карта. Според вещите лица, това лице, и в двата
търговски обекта, най-вероятно е подс.Т. Д..
От заключението на назначената ценова-икономическа
3

експертиза се установява, че стойността на инкриминираните вещи -
1бр. мобилен телефон “Iphone 12 Pro Max”, 1бр. силиконов протектор
/кейс/, лична карта и дебитна карта, възлиза на 1405.00лв.
В хода на разследването били изискани справки от трите
мобилни оператора, от които е видно, че мобилният телефон, отнет от
свид.С., не е регистриран в мрежата след 29.10.2022г.
В хода на съдебното производство била изискана информация за
движението по дебитната карта на свид.С. от Банка „ДСК“, от която се
установява, че картата била деактивирана на 30.10.2022г., като
извършените на тази дата транзакции били оспорени от пострадалия.
След извършена проверка по случая, банката възстановила на Д. С.
общата стойност на тези транзакции, в размер на 123.00лв. До
последното съдебно заседание по делото, независимо от предприетите
и от съда действия, мобилният телефон на свид.С. не бил установен и
не му бил върнат.
Така изложената фактическа обстановка се установява
безпротиворечиво от събраните по делото доказателства. В тази
насока са събраните гласни доказателства - показанията на
разпитаните в хода на съдебното производство свидетели П.К., Д. С.,
К. В. и Л.Й., както и от приетите и приобщени писмени доказателства
и доказателствени средства – заключенията по назначените
технически и ценова експертизи, банкови извлечения и справки на
Банка „ДСК“, справка на „Борика“, фискални бонове, протоколи за
доброволно предаване, справки и разпечатки от мобилни оператори,
справка за висящи досъдебни производства, декларация, биографична
справка, справка за съдимост.

Така, с оглед събраните доказателства и въз основа на
установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни
изводи:
Подс.Т. Р. Д. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.194, ал.1 от НК, като на 30.10.2022г.
в гр. Русе, отнела чужди движими вещи: 1бр. мобилен телефон марка
“Iphone 12 Pro Max”, с ИМЕИ 356730118661703 и 1бр. силиконов
прозрачен протектор, всичко на обща стойност 1405.00 лева, от
владението на Д. М. С. от гр. М., обл.Русе, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.

От обективна страна:
4

Безспорно е установено, че инкриминираните вещи били чужди
за подсъдимата. Те били собственост на Д. С. и били в негово
владение, съхранявани у него и на масата на заведението „Дивата
орхидея“.
Съдът намира за доказано по несъмнен начин, че подс.Д. е
извършила кражба на процесните вещи, собственост и във владение на
свид.С..
В тази насока са показанията на пострадалия, който еднозначно
заявява, че когато тримата пристигнали в заведението, мобилният му
телефон бил у него, като при настаняването им на масата, той го
оставил върху нея. След като подс.Д. окончателно напуснала
заведението, той установил, че телефонът му липсва. В унисон с
показанията на свид.С., са и показанията на свид.В., от които става
ясно, че действително мобилният телефон на С. бил през цялата вечер
на масата, до момента, в който подсъдимата, под претекст, че отива до
тоалетната, излязла и повече не се завърнала. При опитите им да
наберат номера на телефона, установили, че същият е вече изключен.
Същите обстоятелствата, тези свидетели споделили и пред свид.П.К.,
който извършил полицейската проверка по случая. Макар двамата
свидетели да сочат, че не са видели кога и как подс.Д. е взела и
прибрала у себе си телефона, техните показания, съчетани с
приобщената по делото техническа експертиза, налагат единствения
възможен извод, а именно, че именно подсъдимата е автор на
деянието. От заключението на тази експертиза, след устните
пояснения на вещото лице в съдебно заседание и показанията на
свидетелите С. и В., във връзка с предявените им фотокадри от
експертизата, се установява безспорно, че по време на престоя в
заведението, в неустановен момент, подс.Д. взела от масата телефона
на С., сложила го в джоба на якето си, а в 03.43ч. го преместила в
дамската си чанта, след което, вземайки чантата си, окончателно
напуснала заведението. Установява се също така от показанията на
свид.К., че още в хода на полицейската проверка, след като прегледал
видеозаписа от заведението „Дивата орхидея“ той възприел
абсолютно същите обстоятелства. Особено съществено обстоятелство,
обосноваващо извода за авторството на деянието, е последващото, в
кратък период от време, ползване на дебитната карта на свид.С. от
страна на подсъдимата, за разплащане в различни търговски обекти.
Доколкото е безспорно установено, че тази банкова карта се намирала
в протектора на телефона на С., очевидно, че за да разполага малко
по-късно с нея, подсъдимата е осъществила преди това фактическа
5

власт върху телефона и кейса му.
Така установените факти, преценени в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, налагат единственият възможен извод, че подс.Т. Д. е
извършила кражбата на процесните вещи от владението на свид.Д. С..
Подсъдимата Д. сама участвала в извършване на престъплението,
както във фаза на отнемането на вещите, като прекъснала
фактическата власт на пострадалото лица над предмета на
престъплението, вземайки посочените по-горе вещи от масата в
заведението, а така също и във втората фаза - установяването на
трайната фактическа власт над отнетите мобилен телефон и кейс, като
след като ги вземала се отдалечила от местопрестъплението, с което
си осигурила възможност за безпрепятствено разпореждане с тях.
Несъмнено липсвало съгласие от владелеца и собственик на вещите,
за отнемането им от страна на подсъдимата, още по-малко за
разпореждане с тях.
От субективна страна е налице пряк умисъл у подсъдимата Т.
Д.. Тя действала с ясното съзнание за противоправността на
извършваното от нея. Съзнавала общественоопасния характер на
деянието и неговите общественоопасни последици, при което целяла
настъпването на противоправния резултат, тъй като решила да се
облагодетелства по неправомерен начин.
Поради изложеното дотук, Съдът намира, че са налице всички
елементи от обективната и субективната страна на състава на
престъплението по чл.194, ал.1 от НК, поради което подсъдимата Т. Д.
следва да бъде призната за виновна в извършването на това
престъпление и й бъде наложено наказание.
При индивидуализацията на наказанието за това
престъпление, Съдът отчете като смекчаващо отговорността
обстоятелство признанието на вината в хода на досъдебното
производство, както оказаното съдействие, в тази фаза на процеса, с
дадените кратки обяснения и изразеното разкаяние и съжаление за
стореното.
Отегчаващи отговорността обстоятелства са невъзстановяване на
причинената имотна вреда, както и предишни осъждане и
санкциониране по реда на чл.78а от НК на Д., неоказващи влияние
върху правната квалификация на деянието.
Предвид това Съдът приема, че с оглед характера и
относителната им тежест, е налице превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства, налагащ определяне на
6

наказание в границите между минималния и средния размер на
предвиденото в закона.
Мотивиран така, Съдът приема, че целите на наказанието ще се
постигнат с определяне на наказание “Лишаване от свобода” за срок
от 1/една/година.
Подс.Т. Д. е осъществила от обективна и субективна страна
състава и на престъплението по чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК,
като на 30.10.2022г. в гр. Русе, в условията на продължавано
престъпление – на 5 пъти, използвала данни от платежен инструмент -
дебитна карта №474836******0372, издадена от Банка «ДСК» на
името на Д. М. С., без съгласието на титуляра, като деянието не
представлява по тежко престъпление и от него е получена сума в общ
размер на 123.00 лева.
По делото е установено по несъмнен начин, че в ранните часове
на 30.10.2022г., подсъдимата Т. Д. е използвал данните от платежен
инструмент - дебитна карта №474836******0372, издадена от Банка
«ДСК» на името на Д. М. С., като извършила на пет пъти парични
операции – плащания чрез електронни устройства /ПОС-терминали/
на описаните по-горе търговски обекти, без съгласието на титуляра Д.
С., като деянието не съставлява по-тежко престъпление.
В подкрепа на този извод са видеозаписите от търговските
обекти магазин „Чарли“ и бензиностанция „Лукойл“ и изведените от
тях фотокадри, фиксиращи моментите, в които са извършени част от
транзакциите. От заключенията на техническите експертизи,
изследвали тези видеозаписи става ясно, че фиксираните действия по
разплащане с банкова карта от лице от женски пол, съвпадат по време
с отразените, в справката на Банка „ДСК“, неправомерни транзакции с
дебитната карта на свид.С. на 30.10.2022г. Вещите лица дават
заключение, че на всички изображения е било заснето едно и също
лице и това е подс.Т. Д.. Доказателствената съвкупност за обективната
съставомерност на поведението на подс.Д. не се изчерпва само с
посочените експертни заключения. С представеното извлечение от
сметката на свид.С. се установяват датата, часовете и местата на
извършените транзакции. От събраните по делото доказателства се
установява, че по това време титулярът на дебитната карта – свид.С.
се е намирал все още в заведението „Дивата орхидея“, до
пристигането на полицейските служители и очевидно не е извършвал
такива плащания. Нещо повече, към този момент той дори не бил
наясно с извършените парични операции с неговата дебитна карта.
С оглед на това съдът намира, че от обективна страна именно
7

подс.Д. е лицето, което е използвало на процесната дата, дебитната
карта на свид.С.. Чрез тази карта, оправомощения държател - свид.Д.
С. е имал достъп до средства в размер на разполагаемата наличност по
банковата си сметка. След като е използвала дебитната карта на
различни ПОС терминални устройства за плащане на покупки, подс.Д.
е извършила действия от името на свидетеля, без негово знание и
съгласие за това. Установява се от доказателствата по делото, че
общата сума от петте неправомерни транзакции възлиза на 123.00лв.
Доколкото извършеното от подсъдимата Д. не съставлява по-тежко
престъпление, деянието й следва да се квалифицира като такова по чл.
249, ал.1 от НК.
Деянието е извършено в условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, доколкото се касае до
пет самостоятелни престъпни прояви, осъществяващи състава на
чл.249, ал.1 от НК, извършени през непродължителен период от време
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като всяко
последващо Д.ие се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото.
Престъплението е извършено виновно, при пряк умисъл, тъй като
подс.Д. е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е
неговите общественоопасни последици и е искала настъпването на
тези последици. Подсъдимата е била наясно, че използва платежен
инструмент, издаден на чуждо име, както и че го прави без съгласието
на титуляра.
Въз основа на изложеното съдът прецени, че подсъдимата следва
да бъде призната за виновна в извършването и на това престъпление и
да й се наложи съответно наказание.
При индивидуализацията на наказанието за това
престъпление, Съдът отново отчита като смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдействието за разкриване на обективната истина във
фазата на досъдебното производство, признанието на вината и
изразеното съжаление и разкаяние. Отделно следва да бъде отчетена,
като смекчаващо отговорността обстоятелство, невисоката стойност
на паричната сума по инкриминираните тразакции.
Отегчаващи отговорността обстоятелства са невъзстановяване на
причинените имотни вреди, предходното осъждане на Д., неоказващо
влияние върху правната квалификация на деянието, предходното й
наказване по реда на чл.78а от НК, както и обстоятелството, че
престъплението е осъществено, чрез пет самостоятелни Д.ия, всяко от
които покрива състава на престъпление по чл.249, ал.1 от НК.
8

Предвид това Съдът приема, че с оглед характера и
относителната им тежест, е налице превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства, налагащ определяне на
наказание в границите между минималния и средния размер на
предвиденото в закона.
Мотивиран така, Съдът приема, че целите на наказанието ще се
постигнат с определяне на наказание “Лишаване от свобода” за срок
от 2/две/години и 6/шест/месеца. На подсъдимата Д. следва да се
наложи и кумулативно предвиденото наказание „Глоба“, чиито размер
съдът отмери на 246.00 /двеста четиридесет и шест/лв.
На осн. чл.23, ал.1 от НК, така наложените наказания следва да
се групират, като се определи едно общо наказание, най-тежкото
измежду тях, а именно “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от
2/ДВЕ/ ГОДИНИ и 6/ШЕСТ/ МЕСЕЦА. Към определеното общо
наказание следва да се присъедини наказанието „ГЛОБА“ в размер
на 246.00лв.
Определеното наказание Съдът намира за справедливо и
съобразено с личната и генерална превенция по чл.36 от НК.
Съдът намира, че въпреки наличието на формалните
предпоставки по чл.66 от НК целите на наказанието и особено личната
превенция не могат да се постигнат без ефективното изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода“. Степента на лична обществена
опасност на подс.Т. Д. е висока. От данните по делото се установява,
че тя вече е осъждана и наказвана по реда на чл.78а от НК за
престъпно държане на наркотични вещества. Прилаганите до този
момент наказания, очевидно не са способствали поправянето и
превъзпитаването на подсъдимата към спазване на закона и добрите
нрави и не е постигнат търсеният от наказателните санкции
превантивен ефект. Освен това по делото са налице данни и за друго,
водено срещу нея, наказателно производство, отново за престъпление
по чл.194 от НК. Към тези лоши характеристични данни следва да се
добавят обстоятелствата, че същата не е трудово ангажирана, от дълго
време е неглижирала отговорностите си като майка за отглеждането
на двете й деца, за издържането на дом и семейство. Все в тази насока
е и демонстрираното от страна на подс.Д. поведение в хода на
настоящия наказателния процес, като въпреки, че била известявана от
майка си за призоваванията й и за издирването й, подсъдимата
проявила пренебрежителното си и безразлично отношение към
правовия ред. Освен това, подсъдимата не предприела никакви
действия за възстановяване причинените от двете й Д.ия имуществени
9

вреди, нито оказала съдействие на разследване в насока установяване
нахождението на отнетият мобилен телефон.
С оглед на изложеното, съдът намира, че както за поправянето и
превъзпитанието на подс.Д., така и за целите на генералната
превенция е необходимо ефективно изтърпяване на наложеното й
наказание „Лишаване от свобода“.
Подсъдимата следва да заплати в полза на Държавата – ОД на
МВР-Русе сумата от 556.01лв., за разноски на досъдебното
производство, както и сумата от 120.00лв., в полза на Окръжен съд-
Русе, за разноски на съдебното производство.

Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
10

Номер на акта:	10
Дата:	21 февруари 2024 г. (в сила от 8 март 2024 г.)
Съдия:	Явор Влахов

Дело:	20234500200799
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 октомври 2023 г.

Присъда по дело №799/2023 на Окръжен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите