№ 341
гр. Велико Търново, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Станислав Стефански
ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ
при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20214100500361 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 15.03.2021 година, постановено по гр. дело № 2039 по описа на
Великотърновски районен съд за 2020 година, "ВИВТ"-ООД, гр. Р., е осъдено да заплати на
И. Н. С. сумата от 10 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, последица от трудова
злополука на 23.01.2019 година, ведно със законна лихва върху вземането, считано от датата
на злополуката до окончателното му заплащане. За разликата от присъдената сума до пълния
претендиран размер от 25 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съразмерно на отхвърлената част от иска в тежест на ищеца са присъдени разноски.
Ответното дружество е осъдено да заплати дължимата върху уважения иск държавна такса
и авансираните от съда разноски по делото.
Решението е обжалвано от дружеството-ответник в осъдителната част с искане
за отмяната му и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен в минимален размер.
Позовава се на неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД и чл. 201, ал. 2 от Кодекса на труда.
Неправилно първостепенният съд отказал да приспадне от търсената сума полученото по
реда на общественото осигуряване обезщетение. Претендира разноски за две инстанции.
Ответникът по жалбата - И. Н. С. - излага доводи за безпорочност на
решението в атакуваната част. Претендира разноски за второинстанционното производство.
Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.
271 от ГПК, приема:
Предявен е иск с правно основание чл. 200 от Кодекса на труда.
1
Ищцовата страна - И. Н. С. - излага в исковата си молба, че по трудов договор
с ответното дружество работи като шофьор на лекотоварен автомобил. На 23.01.2019
година участвал транспортно произшествие – след неуспешен опит за изпреварване
последвал удар с движещ се в насрещната пътна лента автомобил. Получил мозъчно
сътресение, счупване на дясна колянна става и постравматичен стрес.
Като се позовава на търпените страдания и продължителен възстановителен
период по реда на настоящото производство претендира присъждане на обезщетение за
описаните неимуществени вреди в размер на сумата от 10 000 лв. законна лихва от
транспортния инцидент насетне и разноски.
Ответната страна - "ВИВТ"-ООД, гр. Р. – признава трудовото
правоотношение между страните, собствеността върху управлявания от ищеца автомобил и
обстоятелството, че това управление е било в изпълнение на трудовите му задължения.
Оспорва иска с възражения получените от ищеца увреждания да не са сериозни. Оспорва
причинната им връзка с транспортното произшествие. Позовава се на съпричиняване на
увредата от ищеца, като твърди той в нарушение на правилата за движение и с груба
небрежност да е предизвикал инцидента, като е предприел неразчетено с пътните условия
и движещите се автомобили изпреварване. В отношение на евентуалност спрямо
направените възражения, се позовава на изплатено от НОИ обезщетение, което следва да се
приспадне от евентуално дължимата сума на търсеното обезщетение. Претендира разноски
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема:
На 23.01.2019 година в изпълнение на служебните си задължения по трудов
договор с ответното дружество, в района на село М., П., управлявайки лекотоварен
автомобил, в нарушение на правилата за движение по пътищата ищецът предприел
изпреварване на десен завой, причинявайки транспортно произшествие със значителни
имуществени вреди – влязлата в сила присъда по нохд № 155 по описа на Павликенски
районен съд за 2021 година във връзка с правилото на чл. 300 от НПК. Ищецът е получил
описаните в исковата молба травми, като последица от катастрофата – приетата от
първостепенния съд медицинска експертиза.
Изложената фактическа обстановка, от съда възприета за безспорна налага
извод за частична – до размер на сумата от 2 000 лв., доказаност и основателност на
предявения иск.
Фактическият състав на чл. 200 от КТ – трудово правоотношение между
страните, травми получени по време на изпълнение на трудовата функция и причинна
връзка между страданията и злополуката, е доказан.
Цитираната по-горе присъда сочи приноса на пострадалия в настъпването на
транспортното произшествие и отношението на ищеца към своята деятелност и резултатите
от нея – груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ. Съпоставителното тълкуване
между понятието „умишлено“ в алинея първа и „груба небрежност“ във втората алинея на
2
текста налага извод, че в последната законът има предвид нередпазлива форма на вина по
смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК. Теорията приравнява грубата небрежност на умишлената
форма на вината. В чл. 201 от КТ законодателят не възприема това, а ясно разграничава
умисъла от грубата небрежност. Затова съдът приема, че ищецът е проявил груба
небрежност, причинявайки катастрофата, доверявайки се на присъдата, съгласно чл. 300 от
ГПК.
За търпените от ищеца страдания справедливо по чл. 52 от ЗЗД обезщетение е
сумата от 20 000 лв. Законът, в отклонение от регламентацията на обезщетението за
имуществени вреди, където се интересува от стойността на засегнатите блага, не изисква
репарация на неимуществените вреди, а определяне на обезщетение по справедливост.
Посочената сума е справедлива, защото се касае до двигателни затруднения в рамките
няколко месеца, въпреки посочените в медицинската експертиза очаквания затруднението в
сгъване на пострадалото коляно да остане. Касае се за предположения на вещото лице.
Приносът на ищеца за настъпване на увредата съдът определя на деветдесет
процента. Това следва от установеното с присъдата положение, че ако ищецът бе спазил
правилата за движение, инцидентът не би настъпил. Поведението на пострадалия се явява,
следователно, необходимо условие за катастрофата и следващите я увреждания. Налице са
предпоставките по чл. 201, ал. 2 от КТ и обезщетението следва да бъде намалено до размер
на сумата от 2000 лв. Така искът се явява основателен за 2 000 лв., а за разликата подлежи на
отхвърляне.
Доводите на ищеца са неоснователни. Те влизат в пряко противоречие с
установеното от присъдата и затова не могат да бъдат съобразени при решаване на спора.
Задължителната сила на присъдата прави излишно за неоснователността на развитата от
ищеца да се излагат самостоятелни съображения.
Доводът на ответника, че от дължимото обезщетение следва да се приспадне
платеното от НОИ, е неоснователен. Обезщетението на НОИ репарира вреди от имуществен
порядък – временна нетрудоспособност. Касае се до различно вземане, което не е предмет
на спора.
Страните имат право на разноски съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от исковете.
При доказани разходи от 1 500 лв. за второинстанционното производство
ищецът има право на 300 лв. Ответникът е направил разноски в размер на 1350 лв.
Съразмерно на отхвърлената част от иска му се дължи 1080 лв.
Адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
присъдено в полза на адв. Р.Т., следва да се намали до размер на 370 лв. за
първоинстанционното производство.
До размер на уважения иск следва да се редуцира и присъдената в полза на
Великотърновски районен съд държавна такса.
По изложените съображения съдът
3
РЕШИ:
Отменя, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 15.03.2021 година, постановено по гр. дело
№ 2039 по описа на Великотърновски районен съд за 2020 година, в частта, с която искът
на И. Н. С. против "ВИВТ"-ООД, гр. Р., е уважен за разликата над сумата от 2 000 (две
хиляди лева) лв. до присъдените 10 000 (десет хиляди) лв., обезщетение за неимуществени
вреди, резултат от транспортно произшествие на 23.01.2019 година, в частта за присъденото
в полза на адвокат Р. Т. адвокатско възнаграждение над сумата от 370 (триста и
седемдесет)лв. и в частта за присъдените в тежест на"ВИВТ"-ООД, гр. Р. държавна такса и
авансирани от съда разноски съответно над сумите от 80 (осемдесет лева) лв. и 40
(четиридесет лева) лв., вместо което постановява:
Отхвърля предявения от И. Н. С., ЕГН: **********, от гр. Л., ул. „С.К", против "ВИВТ"-
ООД, гр. Р., иск за разликата от присъдените 2 000 (две хиляди лева) лв. до претендираните
10 000 (десет хиляди) лв., обезщетение за неимуществени вреди, резултат от транспортно
произшествие на 23.01.2019 година, като неоснователен в тази му част.
Осъжда "ВИВТ"-ООД, гр. Р., ЕИК: *********, да заплати на И. Н. С., ЕГН: **********, от
гр. Л., ул. „С.К", сумата от 300 (триста лева) лв., разноски за второинстанционното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Осъжда И. Н. С., ЕГН: **********, от гр. Л., ул. „С.К", да заплати на "ВИВТ"-ООД, гр. Р.,
ЕИК: ********* сумата от 1 080 (хиляда и осемдесет лева) лв., разноски за
второинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4