№ 144
гр. Варна, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20213100900552 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С. Х. Р. с ЕГН
********** с постоянен адрес ******* и настоящ адрес *******, чрез
пълномощник адв. Г.Д., адрес за кореспонденция *******, срещу
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД ЕИК ********* гр.София, ул.Граф Игнатиев,
представлявано от М.К. – изпълнителен директор, с която, на осн.чл. чл.557,
ал.1, т.2 б.“а“ вр.чл.558, ал.5 КЗ, е предявен иск за осъждане на ответника да й
заплати :
Сумата от 38 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищцaта неимуществени вреди - причинени болки и страдания от телесни
увреждания, настъпили в резултат на ПТП от 14.03.2020г. в гр.Варна по вина
на Д. Т. Ж. с ЕГН ********** от гр.Варна като водач на МПС – л.а. „Опел
Астра“ с рег. № В ****** ВР, управляващ без задължителна застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите, изразяващи се в контузия на
главата със загуба на съзнание, мозъчно сътресение, счупване на горно рамо
на лява пубисна кост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на настъпване на ПТП – 14.03.2020г. до окончателното плащане на
сумите.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът Гаранционен фонд
гр.София е депозирал писмен отговор, с който взема становище по
допустимостта и основателността на претенциите.
1
С определение № 1279 от 04.10.2021г., постановено по т.д. № 552/2021г.
по описа на ВОС, по инициатива на ответника, в качеството на трето лице
помагач на ответника Гаранционен фонд гр.София, е конституиран
делинквентът Д. Т. Ж.. В указания едномесечен срок от съобщаването Д. Т.
Ж. депозира писмен отговор, в който взема становище по иска и представения
от ответника отговор.
В исковата молба се излага, че на 14.03.2020г. в гр. Варна по бул.
Вл.Варненчик в посока от храм „Успение Богородично“ към изхода на града
се движи л.а. Опел Астра с рег. № В ****** ВР, управляван от Д. Т. Ж.. В
същото време по ул.Георги Бенковски в посока Колхозен пазар се движи л.а.
Опел Астра с рег. № Н ****** ВН, управляван от С. Х. Р.. Двата леки
автомобила приближават кръстовището, образувано между бул.Вл.Варненчик
и ул.Г.Бенковски, регулирано от светофарна уредба. Сигналът на светофара
за ищцата е зелен, докато за автомобила, управляван от Д. Т. Ж. - червен.
Въпреки това Д.Ж. не спира, навлиза в кръстовището и реализира ПТП, като с
предната част на автомобила удря странично в шофьорската врата автомобила
на ищцата. Свидетел на ПТП е приятелят на ищцата, Мехмед Мехмедов.
В резултат на удара ищцата е получила контузия на главата със загуба
на съзнание, мозъчно сътресение, счупване на горно рамо на лява пубисна
кост. Непосредствено след ПТП Р. е откарана по спешност в МБАЛ „Св.Анна
– Варна“. След проведено лечение е изписана на 16.03.2020г. с указания за
спазване на постелен режим в продължение на 30 дни.
Твърди се, че с влязло в законна сила на 21.01.2021г. решение №
260002/05.01.2021г., постановено по НАХД № 4961/2020г. по описа на ВРС,
Д. Т. Ж., като водач на л.а. Опел Астра с рег. № В ****** ВР, е призната за
виновна в това, че е предизвикала описаното ПТП, в резултат на което
ищцата е получила средна телесна повреда.
Твърди се, че наличието на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца са безспорно установени.
Сочи се, че пострадалата е търпяла интензивни физически болки и
страдания поне 4 месеца, а с по-малък интензитет значително по-дълъг
период, вкл. и до днес. Допълнително са й причинени психични неудобства
от стреса от катастрофата, от невъзможността да се придвижва, да бъде
зависима при ежедневното си обслужване от трели лица, както и от
невъзможността да полага труд за продължителен период от време.
Твърди се, че с писмена застрахователна претенция ищцата уведомила
Гаранционен фонд относно застрахователното събитие, в резултат на което
пред ГФ е образувано щета № 21210034/28.08.2020г., по която на
пострадалата е изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на
2
18 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди. Ищцата счита посочената
сума за недостатъчна.
Ищецът сочи, че към момента на инцидента за виновният водач не е
налице действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“, поради
което насочва иска срещу ГФ. Молбата е за уважаване на исковата претенция
и присъждане на разноски.
В законоустановения срок ответникът Гаранционен фонд е
депозирал писмен отговор, в който оспорва иска по основание и размер.
Счита, че с определянето, съотв. получаването на обезщетение в размер на
18 000 лева, между страните е постигнато извънсъдебно споразумение, чрез
което окончателно е разрешен спора за наличието на право на обезщетение за
причинените неимуществени вреди, дължимо от ГФ, както и неговия размер.
Позовава се на ТР №1/2016г. на ОСГТК на ВКС.
Отделно, счита че размерът на претенцията е прекомерно завишен.
Оспорва претенцията за лихва, както и началната дата, считано от която се
претендира.
Настоява се за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
разноски.
В предоставения с определение № 1279 от 04.10.2021г. срок третото
лице помагач на ответника, Д.Т. Ж., чрез пълномощник, депозира писмен
отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Оспорва се твърдението
на ищцата за настъпили по вид, тежест и продължителност увреждания.
Въвежда се възражение за съпричиняване на вредите от страна на
пострадалата, което в резултат на внесени уточнения, се състои в
незаконосъбразните й действия, която като водач на МПС, движейки се по
път без предимство и при наличие на знак №37 стоп и стоп линия, не се е
движила със съобразена скорост (чл.20 от ЗДвП); не е ползвала
обезопасителен предпазен колан, който да ограничи травмите; управлявала е
автомобила с неразрешена за пътния участък скорост; МПС, което е
управлявала, е било технически неизправно предвид несработване на
противоударните възглавници. Счита, че определеното и изплатено от ГФ
обезщетение в размер на 18 138.53 лева е прекомерно. Счита ангажираните от
ищеца писмени доказателства за неотносими към предмета на спора.
Настоява за отхвърляне на иска.
Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на
деликт, от който ищецът е претърпял вреди, настъпили по вина на водач на
МПС, управлявал същото без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото
3
на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже
положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си
правни последици и на които основава исканията и възраженията си, като в
случая на осн. чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд,
съотв. споразумение и решение по нахдело е задължителна/о за гражданския
съд относно деянието, противоправността и виновността. Ищецът следва да
установи предпоставките за ангажиране отговорността на Гаранционен фонд
по чл.557 от КЗ; наличието на фактическия състав на деликта, причинно-
следствената връзка на получените увреждания с процесното ПТП;
претърпените болки и страдания, включително да обосноваване размера на
претендираното обезщетение. Ответникът и трето лице-помагач на ответника
следва да докажат основателността на възраженията си срещу иска, вкл.
въведеното възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата
СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съобрази заключенията на съдебно-медицинската и съдебно-
психиатричната експертизи приема за установено от фактическа страна
следното :
Искът черпи правно основание от разпоредбите на чл.557, ал.1, т.2,
б.“а“ вр.чл.558, ал.5 КЗ във вр.чл.45 и 52 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД във вр.чл.84,
ал.3 от ЗЗД.
Константна е практиката на ВКС (Решение № 105 от 6.07.2017 г. на
ВКС по гр.д.№2604/2016г., IVг.о. и др.), че влязлата в сила присъда, в случая
решение, постановено по нахд № 4961/2020г. по описа на ВРС, се ползва със
сила на пресъдено нещо единствено за изчерпателното посочените в чл.300
ГПК обстоятелства, т.е. тя е задължителна за съда, разглеждащ
гражданскоправните последици от конкретното деяние, но само по въпросите
дали то е извършено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. Всички
останали факти, които имат отношение към гражданските последици от
деянието, респ. деликта, следва да бъдат установени с допустимите
доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на
гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и равенство на
страните в процеса, тези факти и обстоятелства (напр. за съпричиняване на
вредите, за размера на приноса на пострадалия, за солидарната отговорност на
повече лица, причинили увредата и др.) подлежат на доказване пред
гражданския съд, независимо дали по отношение на същите са събирани
доказателства в хода на наказателното производство.
От приложеното по делото в заверен препис Решение №
260002/05.01.2021г., постановено по нахд № 4961/2020г. по описа на ВРС, се
установява, че Д. Т. Ж. с ЕГН ********** е призната за виновна в това, че на
14.03.2020г. в гр.Варна при управление на МПС л.а. Опел Астра с рег. №
4
В******ВР, нарушила правилата за движение по ЗДвП – чл.31, ал.7, т.1 от
ППЗДвП „червена светлина – означава „Преминаването е забранено“.
Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават „стоп-
линията“ или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен
светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището,
водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека“ и
по непредпазливост причинила на С. Х. Р., водач на МПС Опел Астра с рег.
№ Н******ВН, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горно
рамо на пубисна кост, което е обусловило трайно затруднение на движението
на левия долен крайник за период от около 1-1.5 месеца – престъпление по
чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 вр.чл.342, ал.1 от НК.
На осн.чл. 378, ал.4, т.1 от НК и чл.78, ал.1 от НК Д.Ж. е освободена от
наказателна отговорност като й е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 лева.
Не се спори, а се установява и от приложената по делото справка за
извършена проверка в ел.страница на Гаранционен фонд, че към момента на
реализиране на ПТП – 14.03.2020г. – МПС с ДКН В******ВР няма активна
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.
Ищцата С.Р. представя по делото заведена, на осн.чл.380, ал.1 от КЗ във
вр.чл.558, ал.5 от КЗ, с вх. № 24-01-115 от 23.02.2021г. извънсъдебна
застрахователна претенция за обезщетяване на претърпени от нея
неимуществени вреди пред ответното дружество, оценими на 56 000 лева и
имуществени вреди в размер на 188.53 лева, причинени в резултат на ПТП,
настъпило на 14.03.2020г. в гр.Варна по вина на водача на л.а. л.а. Опел Астра
с рег. № В******ВР, без за същото към момента на ПТП да има сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Отразено е, че искането е придружено с епикР., болнични
и амбулаторни листи, фактури за разходи по лечение и Констативен протокол
за ПТП.
Гаранционен фонд гр.София е образувал щета № 21210034/21. Не се
спори, както и се доказва от представените по делото писмо с изх. № 24-01-
115/12.03.2021г. и преводно нареждане от 15.03.2021г. за плащане по сметка
на С. Х. Р., че ГФ е определил съответно обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 18 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер
на 138.53 лева, като общо сумата от 18 138.53э лева е заплатена на
пострадалата.
С оглед установяване вида, характера и продължителността на
настъпилите за ищцата травматични увреждания, по нейно искане е
назначена и изслушана СМЕ, чието заключение като обосновано и
5
мотивирано и неоспорено от страните, съдът кредитира.
След запознаване с медицинската документация вещото лице докладва,
че видно от амб.лист № 1679, изд. от Спешно отделение на МБАЛ „Света
Анна-Варна“ след направени изследвания и консулти на ищцата са поставени
диагнози : счупване на пубисна кост, контузия на мозъка, контузия на
гръдния кош и разкъсно-контузна рана на челото и левия клепач. От
представената по делото епикР., изд. от Клиника по неврохирургия при
МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД гр.Варна ИЗ 4048 по КП 208 се установява, че
в резултат на ПТП ищцата е получила Мозъчно сътресение, без открита
вътречерепна травма. Фрактура на пубисна кост без данни за дислокация. Не
са извършвани инвазивни диагностични и терапивтични процедури. Изписана
е с мнение за медикаментозна терапия.
Вещото лице докладва, че няма медицински данни за изпадане на
пострадалата в безсъзнателно състояние или друго, което да е създало
опасност да живота на ищцата. Предвид конкретните увреждания лечението е
с постелен режим 30 дни, последвано от постепенно натоварване; ходи се с
помощно средство за около месец. Обичайният срок на лечение е около 3-4
месеца. В конкретния случай лечебния процес е протекъл без усложнения и е
приключил. По време на извършения на 13.01.2022г. преглед е установено, че
ищцата е добро общо състояние, ориентирана, адекватна. Оплаква се от
периодични болки в пубисната област и главата. Не е търсила медицинска
помощ след приключване на лечението. Походка нормална без накуцване.
Движенията в двете тазобедрени стави са в пълен обем. Не личат белези по
лицето.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че описаните травматични
увреждания биха се получили и ако пострадалата е била с обезопасителен
колан, доколкото ударът е бил страничен, а коланът действа най-вече при
челен удар. В конкретния случай ударът е страничен, като е предизвикал
провеждане на сила по оста на бедрото, по шийката, който счупва таза на най-
слабото му място – пубисните кости. Счита, че e възможно посочените
увреждания да не се получат, ако е била налична въздушна възглавница на
вратата на автомобила.
Освен физическите болки в резултат на телесните увреждания, ищцата
получава и психическа травма. Експертът по назначената СПЕ докладва, че
при ищцата се диагностицират черти и особености от флегматичния
темпераментов тип личност, но ситуацията, в която се е намирала тогава,
както и в момента на освидетелстване повишава леко нестабилността на
нервната система. Случилото се е било възприето като стрес от ищцата, който
е оказал влияние както върху нейното психо-емоционалното състояние, така и
на качеството й на живот, но към момента, нейните твърдения са на базата на
6
свръхценностовото мислене, т.е. надценяване на случилото се, вследствие на
преобладаващите емоции в контекста на преживяното ПТП. Към момента на
ПТП е отчетена клиничната симптоматика на Разстройство в адаптацията-
Остра стресова реакция. В резултат ищцата е станала по-затворена; имала е
страхове за оздравяването си и възстановяването си. Лечението на
Разстройство на адаптацията - Остра стресова реакция включва прилагане на
психотерапевтични методи на лечение и често не се налага използване на
психофармакологични средства. Като клинични симптоми отзвучат и без
помощ отвън-често се „заравят" от лицата. В конкретния случай в
представената медицинска документация няма данни за търсена
психиатрична и психологична помощ. Вещото лице е категорично, че към
настоящия момент стресът е отзвучал, макар и недостатъчно пълноценно
преработен, като страхове не се диагностицират, но ищцата има потребност
от тяхното вентилиране и проявяване на съчувствие от околните, за
преживяното.
Във връзка с психичния статус на ищцата към момента на
освидетелстването е докладвано, че същата е леко напрегната. Контактна. Не
се диагностицират разстройства на ВПД. Мисловен процес правилен по
скорост и строеж в съдържанието подреден и емоционален разказ за ПТП и
усещанията си и преживяванията си след това. свръхценностовото мислене,
т.е. надценяване на случилото се, вследствие на преобладаващите емоции в
контекста на преживяното ПТП. Емоционално става леко тревожна при
разговор за инцидента. Настоящите асоциации, са своеобразно отреагирване
на изпитвано вътрешно напрежение и дискофорт вследствие на случилото се,
което е влошило качеството й на живот.Памет и интелект в норма.
Според експерта ищцата е Психично здрава личност преди инцидента и
към настоящия момент.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля на
ищцовата страна - Фатмя Ариф Али, майка на ищцата.
Св.Ф.Али, заедно с ищцата и нейната дъщеря живеят в едно
домакинство. Свидетелката видяла пострадалата в спешното отделение на
Окръжна болница. Била до нея през цялото време на провеждане на образните
изследвания – скенер на главата, рентген на таза. Била изписана на третия ден
след постъпването в болницата. Ползвали частна линейка, защото за ищцата
било невъзможно да става от леглото; трудно се движела, поради което до
четвъртия етаж на жилищния блок, в който живеела, се наложило да бъде
пренесена седнала на стол. Прекарала около три месеца на постелен режим;
ползвала памперс за хигиенни нужди. От залежаването получила рана на
кожата. Получила запек, което наложило през продължителен период от
време храната й да бъде пасирана. След третия месец ищцата започнала да
7
става и да се раздвижва. В началото ползвала патерици, после бастун.
Свидетелят изнася, че след прибирането й у дома, ищцата получавала
специализирана медицинска помощ от лекар, който я посещавал около месец,
по два пъти на седмица и на който му било плащано извънредно. Според
свидетеля ищцата започнала работа отново година след ПТП. Понастоящем
не можела да вдига тежко.
С оглед въведеното от третото лице-помагач на ответното дружество
възражение за съпричиняване на настъпилите вреди от страна на
пострадалата, по делото са събрани гласни доказателства и е проведена и
приета като неоспорена САТЕ.
Св. М. Св. П. се движила по тротоара на бул.Владислав Варненчик и
навлизала в подлеза, когато чула силен трясък. Върнала се и видяла два
блъснати автомобила. Обадила на тел.112. Водачи и на двата автомибила
били жени. Водачката на автомобила до стълба била приклещена, когато мъж
дошъл до нея, за да ѝ помогне. Тя била контактна, казала, че има болки.
Св. Катрин Славчева Славова е приятелка на Д. Т. Ж.. Ж. й се обадила
по телефона, към 8-9 часа, като й съобщила за катастрофата. Взела я от
болницата и се върнали на мястото на ПТП, заради обаждане от полицията.
Свидетелката изнася, че влязла в контакт с пострадала по Фейсбук още същия
ден, като последната била доста активна в чата.
Вещото лице по САТЕ като черпи данни от събраните по делото
писмени доказателства и гласни показания на изслушаните свидетели
докладва, че л.а. с peг.номер В ****** BP е марка Опел модификация „Астра
Караван" модел (година) на производство 1998г. Автомобил с рег.№ Н ******
ВН е същата марка модификация „Астра Хетчбек" модел (година) на
производство 1999г. След 1992г. всички произвеждани леки автомобили се
окомплектовани с триточкови обезопасителни колани за водача и пасажерите
на страничните седящи места. За седящия по средата на задна седалка е
предвиден двуточков обезопасителен колан. Съгласно екпертното мнение
обезопасителните колани в автомобила са ефективни при въздействие в
посока „отпред- назад", като по такъв начин предпазват от нараняване на
тялото в предно разположени детайли от интериора на автомобила. В случая е
налице странично въздействие върху тялото на ищцата, при което
предпазващото действие на обезопасителния колан е минимално. Предвид
показанията на св.М.П., която не сочи данни за поставен от ищцата колан, и
изготвената СМЕ, в която не се упоменава за наличие на „коланни травми“
САТЕ приема мнението на експерта-травматолог.
На поставения въпрос докладва, че при сблъсъка не са сработили
противоударните възглавници на л.а. Опел Астра с рег.№ Н ******ВН,
8
управляван от ищцата. Като предполага, че това може да се дължи на
неизправност в елемент от системата за сработване на противоударните
възглавници на този автомобил.
При използване на методиката за съхранение на количеството на
движение на системата от двата автомобила преди и след удара, инженерът
изчислява, че скоростта на движение на л.а. с peг.номер В ****** BP към
момента на сблъсъка е 52.60 км/ч, а на л.а. Опел Астра с рег.№ Н ******ВН –
39.60 км/ч. Ищцата е могла да избегне настъпване на ПТП при вариант на
движение на управлявания от нея автомобил със скорост по-ниска от 16.31
км/ч. При изследване на циклограмата на светофарната уредба, регулираща
кръстовището, експертът установява, че ищцата е навлязла в кръстовището
0.15 секунди преди светването на разрешителния за автомобила сигнал на
светофара.
ВЪЗ ОСНОВА на изложените факти и обстоятелства, безспорно
установени от еднопосочните и взаимнодопълващите се писмени и гласни
доказателства, се налагат следните правни изводи :
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищецът установява
наличието на всички елементи от фактическия състав на осн. чл.557, ал.1, т.2
б.“а“ вр.чл.558, ал.5 КЗ, във вр. вр.чл.45 и 52 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД във
вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на Гаранционен фонд за
обезвреда на настъпилите за ищеца в резултат на деликта неимуществени и
имуществени вреди.
Както се посочи по-горе решението по чл. 78а НК е приравнено на
влязла в сила присъда съгласно ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.15. С
оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК от постановения по нахд № 4961/2020г.
по описа на РС Варна съдебен акт се установява несъмнено извършването на
твърдяното в исковата молба деяние, неговата противоправност и вината на
водача на МПС Д. Т. Ж.. С пълно и пряко доказване ищцата доказва и
наличието на останалите елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане – настъпилите за нея болки и страдания от причинените травми,
техния характер, степен и продължителност във времето, както и пряката им
причинна връзка с деянието.
Налице е и хипотезата на чл.557, ал.1, т.2 б.“а“ КЗ. Доказва се липсата
на валиден договор за застраховка „ГО” към датата на реализиране на ПТП за
собственика на причинилия увреждането автомобил Опел Астра peг.номер В
****** BP.
Не се спори, че по заявената от пострадалото лице извънсъдебна
претенция ответникът в срока по чл. 496 от КЗ е определил и заплатил
застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер
9
на 18 000 лева, определено по елементи : 5 хил. лева – за мозъчно сътресение,
12 хил.лева за счупване на горно рамо на лява пубисна кост без дислокация на
фрагментите, лекувано консервативно и 1 хил. лева за повърхностни
кръвонасядания по лицето.
Задължението на Гаранционния фонд да обезщети за причинените на
ищцата неимуществени вреди, зависи от деликтното обезщетение, при което е
приложим принципа за справедливо обезщетяване на болките и страданията
съгласно чл. 52 от ЗЗД. Справедливото обезщетяване по смисъла на чл. 52 от
ЗЗД означава да бъде определен онзи паричен еквивалент не само на болките
и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези
неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите.
Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с
Постановление № 4/23.12.1968 г. по гр.д.№ 2/1968 г. на Пленума на ВС,
понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи
обезщетение, съставляващо справедлив паричен еквивалент на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер
на моралните вреди, с оглед на характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания, както и икономическата конюнктура в
страната към момента на причиняване на вредите. Следва задължително да
бъдат изтъкнати и надлежно оценени всички обстоятелства, обосноваващи
размера на дължимото по чл.52 ЗЗД обезщетение. С оглед определяне
справедлив размер на дължимото обезщетение, следва да бъдат съобразени
характера, степента и продължителността на търпените от ищеца болки и
страдания от причинените с ПТП травми, така и наличието на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
В конкретния случай ищцата е жена на средна възраст; работоспособна;
към момента на осъществяване на ПТП и настъпване на вредите – физически
и психически здрава. По делото липсват данни С.Р. да е страдала от хронични
или тежки заболявания преди инцидента; полагала е труд на постоянен
договор; грижила се е за семейството си.
Съгласно приетите по делото медицински документи и заключението на
вещото лице по СМЕ, ищцата е получила травматични увреждания : счупване
на горно и долно рамо на лявата пубисна кост, обусловило трайно
затруднение на движенията на снагата за около два месеца; разкъсно-
контузна рана на челото и на левия клепач, мозъчно сътресение и контузия на
гръдния кош, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. От представените по делото болнични листи, медицински протоколи
10
на ЛКК, амбулаторни листи се доказва, че ищцата е била в отпуск по болест
за лечение на получените в резултат на ПТП от 14.03.2020г. в продължение на
128 дни. Около два месеца е била на постелен режим; ограничена при
придвижване за хранене, хигиенни нужди и социални контакти и зависима
при осъществяването им от трети лица. През целия период на лечение и
възстановяване ищцата била тревожна, изпитвала психическо напрежение и
безпокойство.
Така претърпяното ПТП внася в живота й рязка и неочаквана промяна,
както на физическо, така и на психическо ниво – налага се да прекрати работа
в продължение на четири месеца, за да се лекува, а впоследствие е ограничена
да върши трудоемка и по-продължителна работа, тъй като изпитва болки в
таза при по-дълго стоене в една и съща позиция.
Според травматолога към настоящия момент оздравителният процес е
приключил; ищцата не е търсила медицинска помощ след приключване на
лечението. Следва да се отчете, че вида и характера на травмите не са
наложили оперативни намеси; лечението е било консервативно. Липсват
данни оздравителният процес да е продължил по-дълго от обичайното. По
отношение на психичното състояние на ищцата, според експерта, към
момента на събитието се отчита клиничната симптоматика на Разстройство в
адаптацията – остра стресова реакция, като към момента на
освидетелстването ищцата е психично здрава, което не изключва проявата на
емоционален дисконфорт при разговор по повод ПТП.
Анализираните по-горе писмени и гласни доказателства установяват
средна по степен и продължителност, понесена от ищцата травма, като
свързаните с нея болки и страдания, с оглед критериите за справедливост,
могат да бъдат репарирани със сумата от 45 000 лева.
Ответникът и третото лице-помагач на ответника релевират възражение
за съпричиняване настъпването на вредите от страна на пострадалата,
обосновано с твърдения, че движейки се по път без предимство и при наличие
на знак Стоп и стоп линия, като водач на МПС, ищцата се е движила с
несъобразена скорост; управлявала е МПС без поставен обезопасителен
колан; управляваният от ищцата автомобил е бил неизправен, тъй като при
удара не са били задействани въздушните възглавници.
Съгласно т.7 от Постановление № 17/18.11.1963 т. на Пленума на ВС по
приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, регламентиращ възможност за намаляване
на обезщетението за вреди при деликт, ако и самият пострадал е допринесъл
за тяхното настъпване, е необходимо и достатъчно да се установи причинната
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
Съпричиняване по смисъла на посочената правна норма е налице, когато с
11
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици. Приносът в настъпването на увреждането е винаги
конкретен, независимо дали поведението на пострадалия е било
противоправно, в частност – в нарушение на Закона за движение по
пътищата, и виновно. Намаляването на обезщетението за вреди на основание
чл.51 ал.2 ЗЗД е допустимо само при наличието на категорични
доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха настъпили, респ. не
биха настъпили в съответния обем и тежест, ако по време на произшествието
пострадалият е ползвал предпазен колан. Т.е. предпоставките за отчитане на
съпричиняването и неговия размер са безспорно установена причинно-
следствена връзка между поведението на увредения и вредите, заедно с
преценка кои от тях не биха настъпили, или биха имали по-малък обем /брой,
интензитет/, при липса на личен принос.
При съвкупна преценка на събраните гласни доказателства посредством
разпита на св. М.П., заключенията на вещите лица по приетата СМЕ и САТЕ
следва да се приеме, че към момента на настъпване на ПТП ищцата е
управлявала МПС без обезопасителен колан, както и че противоударните
възглавници на л.а. не са се задействали при удара. Така св.М.П., която
непосредствено след удара е комуникирала с ищцата не си спомня последната
да е бил с обезопасителен колан. В съдебно заседание вещото по СМЕ, съотв.
в доклада си вещото лице по САТЕ, поясняват, че ако и пострадалата да е
била с поставен обезопасителен колан, то с оглед механизма на получаване на
увреждането и характера на счупването – страничен удар, то
обезопасителният колан не би ограничил настъпването на вредата. Според
лекаря уврежданията не биха са получили или биха били с малък интензитет
само при наличие на странична въздушна възглавница, вградена във вратата
на МПС, с каквато вещото лице по САТЕ не установява автомобилът да е
снабден. Установено е, че противоударната възглавница на Опел Астра с рег.
№ Н ******ВН, управляван от ищцата не е сработила след удара, като се
изказва становище, че това обстоятелство може да се дължи на неизправност
в елемент от системата на за сработване. Не се установява от заключението на
вещото лице или други документи, че това обстоятелство е било
удостоверено с документ, съставен от компетентните органи, съотв., че е било
известно на ищцата и тя не е предприела необходимите действия, за да я
отстрани или да не ползва л.а. до отстраняването му, съотв. с поведението си
е допринесла за настъпване на вредите със съответния интензитет. Установи
се, че ищцата към момента на настъпване на ПТП ищцата е управлявала л.а. с
39.60 км/ч, при максимално допустима скорост за движение в населено място
от 50 км/ч. Не се установи, че ищцата като водач на МПС не е спряла на
12
определеното за целта място до изчакване на разрешителен сигнал за
движение, доколкото към момента на ПТП за нея вече е била включена
зелената светлина на светофара, с който се регулира движението в участъка.
Не се доказва, че с поведението си в резултат на установеният от вещото лице
по САТЕ факт, че автомобилът, управляван от ищцата, е навлязъл в
кръстовището 0.15 сек. преди светването на разрешителен сигнал на
светофара, ищцата е допринесла на настъпването на ПТП, съотв. на
уврежданията, чието обезщетяване настоява, доколкото се установи, че
делинквентът въобще не спрял на стоп линията при наличие на забранителен
за него сигнал за преминаване през кръстовището. По изложените
съображения въведеното възражение за съпричиняване настъпването на
вредите от страна на ищцата остава недоказано.
Установи се по делото, че ответникът е заплатил на ищцата по
извънсъдебната й претенция обезщетение за причинените й в ПТП от
14.03.2020г. неимуществени вреди в размер на 18 000 лева, които следва да
бъдат приспаднати от определения в настоящото производство общ размер от
45 000 лева, при което дължими са 27 000 лева. Като основателен и доказан
искът следва да бъде уважен за сумата от 27 000 лева, а за разликата над
27 000 лева до предявения размер от 38 000 лева – отхвърлен.
Лихвата за забава върху присъденото обезщетение се дължи, на осн.
чл.558, ал.1 във вр.чл. 497, ал.1, т.2 вр.чл.496, ал.1 от КЗ, считано от датата,
следващата тази, на която след определяне Гаранционен фонд е изплатил
обезщетение в размер на 18 000 лева – 15.03.2021г., доколкото изрично
ответникът е посочил, че сумата не е частично плащане по претенцията,
депозирана на 23.02.2021г., с което на практика се формулира отказ от
плащане на целия претендиран размер.
По отношение на разноските:
На осн.чл.83, ал.1, т.4 от ГПК във вр.ТР 6/2012г. по т.д.№2/2012г. на
ОСГТК на ВКС ищeцът е освободен от заплащане на държавна такса и
разноски по делото. С оглед изхода на иска и на осн.чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда авансираните от
бюджета на съдебната власт суми в размер на 1080 лева – държавна такса и
426.32 лева общо – за СМЕ и СПЕ.
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответното
дружество дължи на ищеца разноски, които се свеждат до определяне на
възнаграждение на пълномощника, съобразно уважената част на исковите
претенции и доколкото същото е договорено при условията на чл. 38, ал.1, т.2
от ЗАдв. и на осн. чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възлиза на 1187 лева.
13
На осн.чл.78, ал.8 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковете
ищецът следва да заплати на ответника разноски за възнаграждение на
вещото лице по САТЕ в размер на 43.42 лева
На третото лице-помагач на ответника не се следват разноски, на
осн.чл.78, ал.10 от ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД ЕИК ********* гр.София, ул.Граф
Игнатиев, ДА ЗАПЛАТИ на С. Х. Р. с ЕГН ********** с постоянен адрес
******* и настоящ адрес *******, на осн.чл. чл.557, ал.1, т.2 б.“а“ вр.чл.558,
ал.5 КЗ, сумата от 27 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
от ищцaта неимуществени вреди - причинени болки и страдания от телесни
увреждания, настъпили в резултат на ПТП от 14.03.2020г. в гр.Варна по вина
на Д. Т. Ж. с ЕГН ********** от гр.Варна като водач на МПС – л.а. „Опел
Астра“ с рег. № В******ВР, управляващ без задължителна застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите, изразяващи се в контузия на
главата със загуба на съзнание, мозъчно сътресение, счупване на горно рамо
на лява пубисна кост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.03.2021г. до пълното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над
27 000 лева до първоначално предявения размер от 38 000 лева и законната
лихва върху главницата за периода от 14.03.2020г. до 15.03.2021г.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД ЕИК ********* гр.София, ул.Граф
Игнатиев, да заплати на адвокат С.Й.Г. с ЕГН ********** адвокатско
възнаграждение в размер на 1187 лева, на осн.чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв. и на
осн. чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
ОСЪЖДА С. Х. Р. с ЕГН ********** с постоянен адрес ******* и
настоящ адрес *******, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД ЕИК
********* гр.София, ул.Граф Игнатиев, разноски за възнаграждение на
вещото лице по САТЕ в размер на 43.42 лева.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД ЕИК ********* гр.София, ул.Граф
Игнатиев, да заплати по сметка на Окръжен съд Варна в полза на бюджета на
съдебната власт авансираните от бюджета на съдебната власт суми в размер
на 1080 лева – държавна такса и 426.32 лева общо – за СМЕ и СПЕ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Д. Т. Ж. с
ЕГН********** в качеството й на трето лице-помагач на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
14
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването на
препис от него на страните и на трето лице-помагач на ответника.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
15