РЕШЕНИЕ
№ 1053
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двА.десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
при участието на секретаря В.Я Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно
наказателно дело № 20241110217077 по описа за 2024 година
Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Производството е образувано жалбата на „СОРЕНЕР“ ЕООД с ЕИК207705787 със
седалище и адрес на управление в гр. С. на ул. „А. К.“ №********, представлявано от
управителя В. В.ев Г., срещу наказателно постановление №22-2400314, издадено на 04. ХI.
2024 година от СОФИЙСКАТА ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“.
Жалбопоподателят оспорва процесното постановление. Навежда доводи за неговата
неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и
материалния закон. Проверката била извършена в стопанисваното от жалбоподателя
заведение по обяд, когато работниците били силно натоварени. Проверяващите не изчакали
управителя да им представи търсените документи. В последствие такива били представени.
Дори да било извършено нарушение, от него не настъпили щети. Определената санкция
била прекомерна.
Представител на жалбоподателя се явява в открито съдебно заседание. Прави искане
съдът да отмени процесното наказателно постановление.
Процесуален представител на въззиваемата стрА., юрисконсулт М. Ц. Т., се явява в
открито съдебно заседание. Оспорва жалбата.
2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
1
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРА.:
1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено
процесното наказателно постановление:
Жалбоподателят стопанисва в централната част на гр. С. на ул. „А. К.“ №********
заведение – ресторант. На 06. VIII. 2024 година свидетелката А. Н. Б. с ЕГН**********
извършва проверка в заведението в присъствието на свидетелите С. Й. В. и Ц. И.Д..
Инспекторите заварват ресторанта да работи, обслужван от сервитьори и чистачка – общо
петима души, включително свидетелката Д. Т. Б. с ЕГН**********. Искат да им бъдат
представени правилник за вътрешния трудов ред и график на работните смени. Документите
не са представени от работниците, затова проверяващите се свързват по телефона с
управителя на дружеството жалбоподател. Уведомяват го какви документи следва да
представи за проверка и оставят призовка.
На 28. VIII. 2024 година на наказващия орган са представени търсените за проверка
документи. Същите са представени и по делото. Към правилника за вътрешния трудов ред
е приложен списък на работници, но не са положени подписи от тях. В работния график не
са посочени нито началото, нито края на работните смени.
На 30. VIII. 2024 година за проверката е изготвен протокол №ПР2430079, представен
по делото.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото:
писмени доказателства:
протокол за извършена проверка;
заповеди;
длъжностна характеристика на свидетелката А. Н. Б. с ЕГН**********;
пълномощно;
декларация;
призовка;
фискален бон;
правилник за вътрешния трудов ред;
работен график;
акта за установяване на административно нарушение и наказателно постановление,
както и
свидетелските показания на свидетелките А. Н. Б. с ЕГН********** и Д. Т. Б. с
ЕГН**********.
Съдът не приема за достоверни показанията на свидетелката Д. Т. Б. с
ЕГН********** в частта им, в която същата твърди, че в заведението, в което работи, към
момента на проверката е имало изготвен правилник за вътрешния трудов ред и работен
график към момента на извършване на проверката. Свидетелката работи за дружеството –
жалбоподател и следва да се счита заинтересовА. от изхода на делото. Освен това
2
показанията в посочената част са недостоверни – тя заявява, че имало изготвен
правилник, но тя не знаела къде се съхранява. Свидетелката не може да опише и графика, за
който твърди, че се изпраща редовно, а само твърди, че изглежда като „нормален график“.
На допълнително зададени въпроси допълва само, че под него е положен подпис и печат.
А.лизирайки показанията на свидетелката, съдът стига до извод, че работодателят не изготвя
графици, а вместо това изпраща по електронен път на работниците времето, когато следва
да се явят на работа.
В остА.лата си част приобщените по делото доказателства са последователни,
еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на
възприетата от съда фактическа обстановка.
2. По издаването на процесното наказателно постановление:
Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със
съставяне на акта за установяване на административно нарушение на 30. VIII. 2024 година
от свидетелката А. Н. Б. с ЕГН**********, заемаща длъжността главна инспекторка в
Софийската дирекция „Инспекция по труда“ – компетентно длъжностно лице по силата на
Заповед №ЧР-385, издадена на 30. III. 2024 година от Изпълнителната директорка на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, в присъствието на двама свидетели.
Актът е надлежно предявен и връчен упълномощен представител на жалбоподателя в
деня на съставянето. Няма данни жалбоподателят да се е възползвал от правото си по чл. 44,
ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания - да представи писмени
възражения пред административно-наказващия орган в законоустановения срок.
Въз основа на установеното в акта на 04. ХI. 2024 година Директорката на
Софийската дирекция „Инспекция по труда“, компетентно длъжностно лице по силата на
Заповед №ЧР-1744, издадена на 20. ХII. 2022 година от Изпълнителната директорка на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, издава процесното наказателно
постановление, в което възпроизвежда изцяло описА.та в акта фактическа обстановка и
налага на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева на основание чл.
416, ал. 5 от Кодекса на труда във връзка с чл. 414, ал. 1 от същия кодекс за нарушение на чл.
а
403, ал. 1 от кодекса.
3. ОТ ПРАВНА СТРА. СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да
обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя най-рано на 20. ХI. 2024 година, а жалбата е подадена чрез наказващия орган
на 28. ХI. 2024 година.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледА. по същество.
3
2. По основателността на жалбата:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно
представените заповеди на Изпълнителната директорка на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, и в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на
техните функции и по предвидения в закона ред и форма.
Нарушенията, вменени на жалбоподателя, се твърди да са извършени на 06. VIII.
2024 година, а актът за установяване на административно нарушение е съставен на 30. VIII.
2024 година – преди изтичането на срока по чл. 34, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания. От обжалваното наказателно постановление е издадено на 04. ХI.
2024 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона
за административните нарушения и наказания, макар и след изтичането на инструктивния 1-
месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.
Съдът намира още, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на
акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до
степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания,
относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни
за:
датата на извършване на нарушението,
мястото на извършване на нарушението,
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, и
законовите разпоредби, които са нарушени.
По делото, въз основа на събраните доказателства се установява по един безспорен и
категоричен начин от обективна стрА., че е осъществен съставът на административното
а
нарушение по чл. 403, ал. 1 от Кодекса на труда. Според посочената разпоредба в
предприятието, в неговите поделения и обекти, работодателят е длъжен да държи на
разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и
поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на
работното време. Такива не са установени при проверката, макар цитирА.та разпоредба да
постановява изрично, че те следва да са на разположение при проверка.
Съдът не приема доводите на жалбоподателя, че такива документи били съставени, но
проверяващите не ги поискали от лица, упълномощени да имат достъп до тях. Графикът за
полагане на труд е от такъв характер, че работниците, упълномощени или не, следва да имат
достъп до него по всяко време. Освен това, по силата на втората алинея от същата
разпоредба работодателят е длъжен писмено да определи длъжностни лица в предприятието,
които да го представляват пред контролните органи на инспекцията по труда, именно, за да
4
се избегнат случаи като процесния. По делото няма данни и това задължение да е
изпълнено.
Нещо повече, представените в последствие правилник и график не носят нито дата,
нито подписи на работниците и от тях не може да се установи продължителността на
работните смени. Дори да се приеме, че тези документи не са съставени след извършването
на проверката, в тях липсват реквизити, които са необходими за изпълнение на функциите
им да уведомяват работниците за правилата и времето на работа. Издаването на документи с
такива недостатъци следва да се приравни на липсата на документи.
Наложена е съответстващата на нарушението санкция по чл. 414, ал. 1 от Кодекса на
труда – имуществена санкция на работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, ако не подлежи на по-тежко наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1
500.00 лева до 15 000.00 лева.
Касае се за обективна безвиновна отговорност на юридическо лице по силата на чл.
83 от Закона за административните нарушения и наказания.
При определяне размера на санкцията са спазени изискванията на чл. 27, ал. 1 и ал. 2
от същия закон като е наложена имуществена санкция в размер, надхвърлящ минималния с
500.00 лева с оглед липсата на данни за други нарушения на трудовото законодателство и
невисоката степен на обществена опасност на конкретното административно нарушение,
като по този начин ще бъдат постигнати целите на административното наказване
предвидени в разпоредбата на чл. 12 от Закона за административните нарушения и
наказания. Ето защо съдът намира, че не следва да намалява размера на имуществената
санкция. Съдът не обсъжда дали от извършеното нарушение са настъпили вреди, тъй като
същото е на просто извършване и за съставомерността му не е необходимо изобщо да
настъпват вреди.
в
Съдът намира, че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от Кодекса
на труда, поради следното:
Съгласно Тълкувателно решение №3 от 2011 година на Общото събрание на
колегиите на Върховния административен съд на Република България, посочената
разпоредбата представлява привилегирован състав, приложим в хипотезите на всички
установени по Кодекса на труда нарушения, при наличието на определените в закона
предпоставки. В случая установеното административно нарушение не би могло да бъде
в
квалифицирано по чл. 415 от Кодекса на труда, тъй като, за да е налице маловажен случай
по този състав следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки:
нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на Кодекса на
труда и
от него да не са настъпили вредни последици за работника или служителя.
В процесния случай жалбоподателят е представил пред наказващия орган документи
едва три седмици след извършването на проверката. Тази документи също не отговарят на
5
изискванията на трудовото законодателство, т. е нарушението не е отстранено и с тях. Освен
това за разлика от маловажните нарушения по чл. 28 от Закона за административните
в
нарушения и наказания, чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда не допуска освобождаване от
административнонаказателна отговорност, а предвижда налагане на административно
наказание, но в многократно по-нисък размер. Доколкото тези условия не се изпълнени,
конкретно нарушението не е отстранено веднага след установяването му по реда на Кодекса
на труда, както и към момента, то не може да бъде приложен този привилегирован състав.
Така мотивиран, съдът счита, че жалбата е неоснователна, а наказателното
постановление следва да бъде потвърдено, тъй като е издадено при спазване на
процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
д
По силата на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания,
страните имат право на присъждане на направените разноски при разглеждане на делото
пред настоящата инстанция по реда на Административно-процесуалния кодекс. При този
изход на правния спор, такива следва да се присъдят на административно-наказващия орган,
но искане в такъв смисъл не е направено. Затова съдът не присъжда разноски.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
1. ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №***********, издадено на 04. ХI.
2024 година от СОФИЙСКАТА ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“, с което на
основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда във връзка с чл. 414, ал. 1 от същия кодекс
на „С.“ ЕООД с ЕИК*********** със седалище и адрес на управление в гр. С. на ул.
„А. К.“ №********, представлявано от управителя В. В.ев Г., е наложена имуществена
а
санкция в размер на 2 000.00 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 403, ал. 1 от
Кодекса на труда, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
2. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че решението подлежи на касационно обжалване пред
Софийски градски административен съд на основанията, предвидени в Наказателно-
процесуалния кодекс и по реда на Глава XII от Административно-процесуалния
кодекс, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6