Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 172/6.2.2018г. Година
2018 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд тридесет и осми
състав
На първи февруари Година две хиляди и осемнадесета
В публичното
съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСИЦА ШКОДРОВА
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 5982 по описа за две хиляди и седемнадесета година.
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 14-0446-001323/30.12.2014г. на
началник на сектор ПП към ОДМВР - Варна , с което на Ю.Н.Ф. е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лева на осн. чл.177 ал.1 т.2 от
ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на
мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на Ю.Н.Ф. срещу НП на на началник на група
в сектор КАТ-ПП към ОДМВР - Варна, с което
му е наложено административно наказание ГЛОБА .
В жалбата си
въззивника сочи на незаконосъобразност и неправилност на наказателното
постановление. Счита, че НП не му е връчено по надлежен ред, с което е нарушено
правото му на защита.Оспорва компетентността на актосъставителя и органа, издал
наказателното постановление. Сочи, че не е лишаван от право да управлява МПС по
административен ред.
В с. з. въззивника
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Представител на
органа, издал НП, не се явява и не е изразил становище по жалбата.
След преценка на доказателствата
по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Към 10.10.2014г.
въззивника Ф. бил правоспособен водач на МПС. Свидетелството му за
правоуправление било валидно до 20.05.2021г. за категории „В” и „М”.
На 10.10.2014г.
въззивника Ф. управлявал автомобил в с. Любен Каравелово, обл. Варна. При
управлението на автомобила по ул.„Без име”, въззивникът бил сппрян за проверка
от екип на РУ Аксаково към ОДМВР Варна.
При справка в ОДЧ
полицейските служители приели за установено, че въззивникът управлява МПС –
т.а. „Тойота Хайлекс“ с рег.№В9695РР, собственост на „Сомелиз България“ ЕООД,
след като е лишен от това право по администартивен ред на 04.07.2013г.
Полицейски
служител съставил акт за установяване на административно нарушение, в
съдържанието на който описал приетото за установено управление на автомобила от
неправоспособен водач. Акта бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който
не вписал в съдържанието му възражения.
На 30.12.2014г.
въз основа на съставения акт е било издадено
наказателно постановление, видно от съдържанието на което
административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от полицейските
служители фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация
по чл.150 от ЗДП. На основание санкционната норма на чл.177 ал.1 т.2 от същия закон, на въззивника било определено
административно наказание.
Горната фактическа
обстановка, се установява по безспорен и категоричен начин от събраните
доказателства – АУАН, както и справка за нарушител; заповеди и др.
За да се произнесе
по жалбата, съдът преди всичко взе
предвид, че издаденото наказателно постановление е необосновано и по
обстоятелствената си част не кореспондира с нито едно доказателство от
административнонаказателната преписка.
Така, с
обстоятелствената част на АУАН и НП на въззивника е вменено във вина
управлението на МПС , след като е лишен от това право по администартивен ред на
04.07.2013г.
Доказателства
относно такова лишаване липсват.
Обстоятелствените
части на двата документа не кореспондират и с приложената справка за нарушител,
от която решаващия въззивен състав евентуално би могъл да черпи доказателства
относно обвинението, като видно от приложената справка, единственото вписване
касае лишаване от право да управлява МПС със срок от шест месеца, но с период
от 26.07.2012г. до 26.01.2013г. – значително предшестващ във времето вмененото
лишаване от право да управлява МПС по административен ред на 04.07.2013г.
Като взе предвид
изложеното, съдът намери, че изложената с наказателното постановление
фактическа обстановка не кореспондира със събраните доказателства по делото.
При положение, че
още при съставяне на АУАН и в хода на цялото администартивнонаказателно
производство не са били налице писмени доказателства относно лишаването от
права, за администартивнонаказващият
орган е възникнало задължение , в
хипотезата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, да проведе допълнително разследване , за да
установи релевантните по делото факти досежно реализиране
административнонаказателната отговорност на санкционираното лице и да ги
предяви с наказателното постановление.
Неизпълнението на
това задължение е довело до издаване на порочно, необосновано наказателно
постановление.
В този смисъл и е
налице абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление.
Що се отнася до
останалите доводи за отмяна , наведени с жалбата, извън този за ненадлежно
връчване на наказателното постановление, коментиран в съдебно заседание и този,
че не е лишаван от право да управлява МПС по административен ред , съдът
констатира тяхната неоснователност.
Въззивникът
оспорва компетентността на актосъставителя и органа, издал наказателното
постановление.
В настоящия казус към датата на издаване на
наказателното постановление – 30.12.2014г. е налице заповед №І-з-1745 от
28.08.2012г., за която липсват доказателства да е била обезсилвана или
изпълнението й да е било спирано , т.е. същата е валидна и поражда действие. В
този смисъл и възражението се преценява от съда като неоснователно.
След проверка на издаденото наказателно постановление и
преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да отмени
наказателното постановление като необосновано.
Водим от горното,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :