№ 1534
гр. София, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Стойчо Попов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100506899 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 20004960 от 07.01.2021 г. по гр.д. № 61923/19 г., СРС, ГО, 26 с-в
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от „Т.С." ЕАД, ЕИК **** за осъждане на Д. П. Т. ЕГН
********** да заплати сумата 637,30 лв., представляваща продажна цена за потребена
топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата до окончателното плащане, както и сумата от 183 лева законна лихва за
забава за периода 14.09.2016 г. - 02.05.2019 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****.
ОСЪЖДА „Т.-С." ЕАД да заплати на Д. П. Т. ЕГН ********** сумата от 350 лева
разноски по делото.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца,с който се
обжалва постановеното решение като незаконосъобразно в частта ,с която съдът отхвърлил
претенции за дължими суми като погасени по давност за периода м.05.2015 г.-м.04.2016
г.по обща фактура от 31.07.2016 г.Цитира чл.33 ал.1 ОУ за 2016 г. ,съобразно който
купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок
след изтичане на периода за който се отнасят.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в обжалваната част и вместо
това да постанови друго, с което приеме дължимост на сумите. С въззивната жалба се
претендират разноски,вкл.юрисконсултско възнаграждение.
По въззивната жалба е постъпил отговор,с който същата се оспорва. Претендират се
разноски.
1
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустими, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.415 ГПК ,вр.чл.79 ЗЗД,вр.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД. .
Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата
на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответникът е ползвал
енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена.
По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:
По делото не е имало спор за това,че ответникът е собственик на
топлоснабдения имот,въпреки че няма приложени писмени доказателства за това.Спорен е
бил само размера на иска. СГС приема за установено, че ответникът е потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за
енергетиката за периода .
Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор
за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
За периода май.15-април 16 г. са действали ОУ от 2014 г.,а не тези от 2016 г./влезли в
сила юли 2016 г./,както твърди въззивникът.
В случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за
тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните
вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-
голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на
потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане
е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни
вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014 г.
на ДКЕВР клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 30- дневен срок от датата
на публикуването им на интернет страницата на дружеството. С публикуването клиентът се
уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл.
114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, т.е за процесните главници, по
отношение на които се прилагат общите условия, приети през месец февруари 2014 г.,
давността тече от деня, в който съответното задължение е възникнало, т.е. от деня, следващ
изтичането на съответния месец, например за месец март 2014 г. - от 01.04.2014 г., за месец
април 2014 г. - от 01.05.2014 г. и т.н. Издаването на изравнителната сметка не променя
срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който
започва да тече погасителната давност за тях.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело №
2
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. ”в”
ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и цитираните по-горе разпоредби от общите
условия вземанията на топло фикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД.
С оглед на изложените съображения прогнозните месечни вноски за периода
м.05.2015 г. -30.04. 2016 г. се явяват погасени по давност, доколкото заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е подадено на 17.05.2019 г. и тригодишната погасителна давност е
изтекла по отношение всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до 17.05.2016 г.,
като това обстоятелство не може да бъде променено от последващо издаване на нова обща
фактура . Издаването на такава фактура не променя настъпването на изискуемостта по
отношение на месечните вноски.
Въззивната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение,а решението
следва да се потвърди в обжалваната част.
Въззиваемата страна е сторила 300 лв.разноски,които следва да бъдат присъдени.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20004960 от 07.01.2021 г. по гр.д. №61923/19 г., СРС, ГО, 26
с-в в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Т.-С." ЕАД да заплати на Д. П. Т. ЕГН ********** сумата от 300 лева
разноски за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3