Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград, 08.01.2021г
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря МИХАЕЛА МАМАКОВА като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА
КАБАДАИЕВА гр.дело № 400 по описа за 2020г. и като обсъди:
Предявени искове с правно снование чл.
422 ГПК чл. 79, 86,99 ЗЗД.
АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр София жк Люлин 10 бул „д-р Петър Дертлиев“ № 25 офис сграда Лабиринт ет.2 оф.4 моли да бъде постановено решение, с което да бъде
признато за установено вземането му по отношение на Р.В.К., с посочен адрес *** в размер на
2517,86лв главница, която представлява 17 броя неплатени погасителни
месечни вноски за периода 21.10.2018г-21.02.2020г, възнаградителна лихва от 300,99лв от
21.10.2018г-20.06.2019г, и обезщетение за забава в размер на 163,69лв от
21.10.2018г до подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от
депозиране на заявлението. Твърди, че на 11.09.2017г Р.В.К. - кредитополучател
- е сключила договор за потребителски паричен кредит с Уникредит Кънсюмър
Файненсинг ЕАД, по силата на който й е
предоставен паричен кредит в размер на 4030лв, която сума е преведена по
посочена от ответника банкова сметка. ***, кредитополучателят е следвало да
върне сумата от 4231,50лв, която представлява сборът от чистата стойност на
кредита и такса за разглеждане на кредита от 201,50лв. Таксата за разглеждане
на кредита, кредитополучателят се е задължил да върне на 30 броя равни части,
включени в размера на всяка месечна погасителна вноска. Страните са постигнали
съгласие кредитополучателят да бъде включен в групова застраховка, по която е
договорена застрахователна премия в размер на 402,90лв. , разделена на 30 броя
месечни вноски дължими на падежните дати на съответните месечни вноски. Ответникът се е задължил да върне отпуснатата
сума ведно с начислените лихви и разноски при сроковете и условията, указани в
договора. Съгласно сключения догвоор усвоената парична сума по кредита се
олихвява с възнаградителна лихва в общ размер на 1288,50лв, или общата сума
която ответникът се е задължил да върне е в размер на 5922,90лв, дължима на 30
броя месечни вноски, последната с падеж на 21.02.2020г. Ответникът не е изпълнявал задължението си за
заплащане в срок на погасителните
вноски, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем, за което
е бил уведомен кредитополучателят.
Ответникът е погасил сумата от 2827,89лв. На 20.06.2019г е подписан
Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г, сключен между
Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД и Агенция за събиране на вземания ЕАД , по
силата на който вземането на Уникредит
Кънсюмър Файненсинг ЕАД срещу Р.В.К., произтичащо от договор за потребителски
кредит от 11.09.2017г ведно с всички
привилегии , обезпечения и принадлежности,
е придобито от ищеца. В ОУ е
уредено правото на кредитора да
прехвърли вземането в полза на трети лица. Ответникът е уведомен за извършената
цесия от името на Уникредит Кърсюмър Файненсинг ЕАД, получено от нея на
16.10.2019г. За вземането си ищецът се
е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение в образуваното ч гр д
2835/2019г на АРС. Ангажира доказателства, претендира разноски.
Ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан и
моли да се отхвърли. Прави възражение за недействителност на договора за кредит
от 11.09.2017г, поради противоречие с императивните изисквания на ЗПК. Сочи
противоречие с чл 11 ал.1 т.9 от ЗПК, поради това че в договора не е уговорен
начинът на прилагане на възнаградителната лихва, нито пък е посочено как е
изчислена. Нарушена счита и разпоредбата на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК поради
липса на посочване общата сума дължима от потребителя, както и липса на данни
как е формиран ГПР. Твърди, че е посочена
само неговата стойност, без да е ясно какво се включва в него. В
конкретния случай е посочено че ГПР е 39,21% , а възнаградителната лихва
– 22,50%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това
кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно
какво представлява разликата между размера на ГПР и ГЛП, която е част от него.
Твърди , че в договора не фигурира информация за правата на потребителя,
посочени в чл. 11 ал.1 т.12 ЗПК, да получи извлечение от сметка или погасителен
план при погасяване на главницата, както и правото да се откаже от договора, а
посочването на тези права в общите условия не изпълнява изискването на ЗПК за
посочването им в договора за кредит. Поради неспазване изискванияната на чл. 10 ал.1 чл. 11 ал.1 т
7-12 и т.20 чл. 12 ал.1 т.7-9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен и в този случай
заемателят дължи връщане единствено чистата стойност на кредита. В случая ищецът признава направени плащания
от страна на ответника в размер на 2827,89лв, при чиста стойност на кредита от
4030лв, поради което платената от ответника сума следва да се приспадне от изтеглената сума, и за разликата от
1202,11лв искът би бил основателен. Моли
на основание чл. 38 ал.2 от ЗА да бъде
определено адвокатско възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна: На 11.09.2017г между Уникредит
Кънсюмър Файненсинг ЕАД гр София в
качеството на кредитор и Р. В.К. - кредитополучател
- е сключен догворо за кредит № 2883005, по силата на който на
кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 4030лв при фиксиран ГЛП от
22,50%, ГПР от 39,21%, който кредитополучателят се е задължил да върне на 30
месечни вноски всяка една в размер на 197,43лв., с посочен в договора общ размер на кредита -
главница от 4231,50лв, и общо дължима сума от 5922,98лв. Съгласно чл. 13 ал.2 б „А“ от ОУ неразделна част от
договора, кредиторът има право да прекрати едностранно договора и да обяви всичките си вземания изискуеми в случай на неплащане на две последователни погасителни вноски по
кредита, при условие че просрочените
вноски не бъдат погасени в двуседмичен срок
от просрочието на падежа на погасителната вноска. Ал 3 от същият текст
сочи, че в срок от 15 дни от получаване на известието за предсрочна изисуемост
на кредита съгл. ал.2 потребителят следва да заплати дължимите суми, като в противен
случай дължи и обезщетение в размер на законната лихва извън договорената лихва
при забава на вноските. На 20.12.2016г между Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД
гр София и Агенция за събиране на вземания ЕАД гр София е сключен Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания с предмет - всяко продадено и
прехвърлено по възмезден начин вземане по всеки отделен договор за цесия, ведно
с всички произтичащи права и задължения и с всички привилегии, обезпечения и
другите му принадлежности и не само, включително и с изтеклите лихви, посочени
в Приложение 1 към всеки отделен договор за цесия, а цесионерът е упълномощен
от цедента да уведоми длъжниците за
извършената цесия(л.19-24 вкл). По
силата на сключен на 20.06.2019г
между Уникредит Кънсюмър Файненсисинг
ЕАД и Агенция за събиране на вземания
ЕАД гр София индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания, вземането на на
кредитора към Р.В.К. по договор № 2883005 от 11.09.2017г е придобито от
ищеца, цесионерът е упълномощен да
уведоми длъжника, а ответникът е
уведомен за извършената цесия на
16.10.2019г (л.16-18 вкл,26-30 вкл). Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД гр София
е потвърдило по реда на чл. 99 ал.3 ЗЗД извършената цесия.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Като
взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът
квалифицира предявените искове по чл.
422 от ГПК, чл. 79, 86, 99 ЗЗД - установителен иск, в производството по който
ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата по заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 2835/2019г по описа на АРС. От
приложеното в настоящото производство ч.гр.д. 2835/2019г се установява, че установителният
иск е допустим, като предявен от взискателя в законоустановения срок.
Разгледан по същество. В настоящото производство в тежест на ищеца е
да докаже твърдението си, че има
вземане към ответника на основание
валиден договор за прехвърляне на вземания, размера на претенциите си, както и че
ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия. Не е спорно по делото, а и
се установява от ангажираните писмени доказателства(неоспорени от страните), че
между Уникредит Кънсюмър Файненс ЕАД и
ответника е сключен договор за потребителски кредит № 2883005 от 11.0.2017г, по силата на който на
ответника е отпусната сумата от 4030лв. Не
е спорно и обстоятелството, че по силата на договор за прехвърляне на вземания
ищецът е придобил вземането на кредитора по договора, както и че ответникът е
надлежно уведомен за извършената цесия. Ето
защо съдът намира, че извършеното прехвърляне е породило действие по
отношение на длъжника. Ответникът прави
възражение за недействителност на договора за кредит на основание чл. 11 т.9 от ЗПК - поради това, че в договора не е
уговорен начинът за прилагане на възнаградителната лихва, не е посочен размер в
лева и няма информация как е изчислена. Съгласно
чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 ал. 1 т. 9 ЗПК договор за потребителски кредит е
недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за
прилагането му. В конкретния случай кредитът е отпуснат при
посочен в договора фиксиран лихвен
процент от 22,50%. Липсва обаче уточнение
за базата, върху която се начислява лихвеният процент - дали върху целия размер
на кредита или върху остатъчната главница,
не става ясно как е разпределян
лихвеният процент във времето - върху цялата дължима главница или е съобразно
поетапното й намаляване, никъде в договора не е отбелязан и какъв е общият
размер на дължимата за срока на договора възнаградителната лихва. Ето защо
липсва възможност за проверка при какви
условия е приложен лихвеният процент и дали същият
отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран размер от 22,50 %. Твърденията в исковата молба, че договорената
лихва за срока на договора била в общ размер от 1288,50лв не се подкрепят от
ангажираните писмени доказателства. От ответника е направено възражение за
недействителност на договора за кредит, поради нарушаване нормата на чл.
11 т.10 ЗПК - поради това, че не е посочена общата дължима сума от потребителя.
Това възражение е неоснователно, тъй
като видно от представения и приет по делото договор в него като общо дължима е
посочена сумата от 5922,98л. Ответникът
прави възражение за недействителност поради това, че не е посочено как е
формиран ГПР, като само е посочена
неговата стойност и при ГПР от 39,21%, а възнаградителна лихва от 22,50% не
може да се направи извод какво включва ГПР. Възражението е основателно - ГПР
представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи
на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички
разходи, които трябва да заплати длъжника . В
конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото е посочено
единствено, че той е във фиксиран размер от 39,21%, а пък месечният лихвен
процент е 22,50 %, като не става ясно какво представлява разликата между
посочените проценти и кои разходи покрива. Възражението на ответника, че липсва информация за правата на потребителя посочени в чл. 11
т.12 ЗПК за правото на потребителя
при погасяване на главницата да
получи извлечение от сметка или погасителен план за извършените и предстоящи
плащания и по т.20 от с з за
правото на отказ от договора е
неоснователно. Не е спорно, а и се
установява от ангажираните писмени доказателства, че чл. 4
от ОУ са уредени правото на потребителя
по чл. 11 т.12 т.20 от ЗПК да получи
извлечение от сметка или погасителен план, както и правото му да се откаже от
договора за кредит. Съгласно текста на чл чл.11 ал.2 ЗПК Общите условия са неразделна част от договора,
в конкретния случай те са подписани от потребителя, поради което съдът намира,
че не е нарушена разпоредбата на чл. 11 т.12,20 ЗПК. Въз основа на изложеното до тук съдът
намира договорът за потребителски кредит от 11.09.2017г недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК,
поради противоречието му с чл. 11 ал. 1 т.9, 10 ЗПК. В този случай текстът на чл. 23 от с з
предвижда, че потребителят връща само чистата получена сума. Не е спорно по
делото, че чистата стойност на отпуснатия кредит е 4030лв, както и че сумата
погасена от ответника по договора за
кредит е в размер на 2827,89лв. Ето защо съдът намира, че ответникът дължи само
остатъка до пълния размер на чистата стойност на отпуснатата главница, или
сумата от 1202,11лв. Поради това ще следва да бъде признато за
установено вземането на ищеца по отношение на ответника по ЗИ, издадена по ч гр д 2835/2019г на АРС в
размер на 1202,11лв главница, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението в съда – 16.12.2019г., като искът се отхвърли в останалата му част.
При този изход на делото следва да бъде
разпределна отговорността за разноските в заповедното производство, като в
полза на ищеца се присъдят разноски в размер на 44,19лв, както и разноски в настоящото произвосдтво в размер на
84,50лв съобразно уважената част на иска.
Текстът на чл.78 ал.3 ГПК постановява, че ответникът също
има право да му бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлената част на иска. Видно
от приложения договор за правна помощ адв. М.О. е оказала безплатна адвокатска помощ на Р. Кацарова
на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от
Закона за адвокатурата. В тези случаи и предвид изхода на делото следва да бъде осъдена другата страна да
заплати на адв. О. на основание чл.
38 ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение
в размер на 259лв, изчислено по реда на чл. 7 ал.2 т.2 от
НМРАВ.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО вземането на АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул „Д-р Петър Дертлиев“ № 25
офис сграда Лабиринт ет.2 оф.4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и
Мартин Деспов Деспов по отношение на Р.В.
К.ЕГН **********, с посочен адрес *** в размер на 1202,11(хиляда двеста и два лв и
единадесет ст)лв главница, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението в съда -16.12.2019г, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер
от 2517,86(две хиляди петстотин и
седемнадесет лв осемдесет и шест ст)лв главница, възнаградителна лихва от 300,99(триста лв
деветдесет и девет ст)лв от 21.10.2018г-20.06.2019г, и обезщетение за забава в
размер на 163,69(сто шестдесет и три лв шестдесет и девет ст) лв от 21.10.2018г
до подаване на заявлението в съда.
ОСЪЖДА
Р.В. К. ЕГН **********, с посочен адрес *** да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул „Д-р Петър Дертлиев“ № 25 офис
сграда Лабиринт ет.2 оф.4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и
Мартин Деспов Деспов разноски по заповедното производство в размер на 44,19(четиридесет и четири лв
деветнадесет ст)лв., както и разноски по настоящото производство в размер на
84,50(осемдесет и четири лв и петдесет ст)лв
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25 офис сграда Лабиринт ет.2
оф.4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов да заплати на М. М. О.
с личен номер ********** и място на упражняване на дейността гр. Рудозем бул. „България“ № 9 адвокатско
възнаграждение в размер на 259(двеста петдесет и девет)лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: