Решение по дело №96/2020 на Районен съд - Асеновград

                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                  № 93

 

  гр. Асеновград, 08.07.2020 година

 

   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         АСЕНОВГРАДСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  втори наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ

 

с участието на секретаря Ася Иванова, като разгледа НАХД № 96 по описа на Асеновградския  районен съд – ІІ н.с. за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:     

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 19-0239-001603/19.11.2019 г., издадено от Началника на РУ-Асеновград към ОДМВР-Пловдив – Петър Костадинов Бабугеров, с което на В.М.Д. ЕГН ********** ***  на основание чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е  наложено  административно  наказание „Глоба” в размер на 2000 лв. и  „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца за нарушение по 174 ал.3 от ЗДвП.

Недоволен от горното постановление е останал  В.  Д.  и  е депозирал жалба срещу него пред АРС в законоустановения 7-дневен срок. В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител – адв. В. се навеждат съображения, че същото е незаконосъобразно и необосновано, отрича се извършването на нарушението и се навеждат твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както в задължителното му съдържание, така и в процедурата по издаването му, а също и за неправилно приложение на  материалния закон.Алтернативно се пледира за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Искането към съда е за пълната му отмяна.

            Въззиваемата страна РУ - гр.Асеновград, редовно призована не изпраща представител.

            Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата намери за установено следното:

            Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е НЕОСНователна.

            С акт за установяване на административно нарушение от 22.10.2019г. е било констатирано, че на същата дата, около 08.30 часа в община Садово по път І -8 в зоната на км. 25-ти  жалбоподателят Д. е управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ” с рег.№ РВ 3465 КХ, като при извършената проверка от контролните органи е отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол с техническо средство  “Алкотест Дрегер 7510” № ARDM 0252, чрез измерването му в издишания въздух, а също и с доказателствен анализатор. Бил издаден талон за изследване от полицая - младши автоконтрольор К.С.. Въпреки, че отказал да даде проба чрез техническо средство, водачът В.Д. отказал да избере и алтернативните методи за изследване на употребата на алкохол, като отказал както изпробването с доказателствен анализатор, така и медицинско и химическо изследване. При проверката се констатирало също, че В.Д. силно мирише на алкохол. Същият отказал да подпише талона за изследване, като отказът му бил удостоверен с подписа на един свидетел. Талонът за изследване му бил връчен от контролния орган, но съответно на отказа си да бъде изпробван с техническо средство и да избере алтернативен метод, водачът Д. не посетил и указаното му медицинско заведение и съответно не дал кръв за медицинско и химическо изследване. За констатираното нарушение на водача В.Д. бил съставен АУАН, като актът бил съставен в негово присъствие, но същият отказал да го подпише, което също е удостоверено с подписа на един нарочен свидетел. При предявяването на АУАН жалбоподателят Д. не направил възражения и не отразил такива в акта. Писмени възражения не са били подадени и в тридневния срок по 44 ал.1 от ЗАНН.   

Съдът намира, че извършването на горното административно нарушение е безспорно установено, което се потвърждава от съставеният АУАН, чиито констатации съгласно нормата на чл.189 ал.2 от ЗДвП се ползват с презумптивна доказателствена сила. Те се потвърждават категорично и от показанията на  разпитания като свидетел  полицейски служител - актосъставителя  К.С., както и от показанията на свидетеля Д.К.. Свидетелят Д.К.  е очевидец  на  процесното нарушение. От показанията му се установява, че още в гр. Пловдив е бил засечен от автомобил „Мерцедес“, управляван от жалбоподателя Д., който имал абсолютно неадекватно поведение  и шофирал по изключително опасен начин, криволичел по пътя, рязко натискал спирачките, навлизал в насрещното платно, многократно напускал пътното платно и от дясната страна, както и навлизал в насрещното движение. През цялото време, свидетелят К. карал след автомобила на жалбоподателя и сигнализирал за опасното му поведение на тел 112. Това е продължило до след отбивката за гр. Садово, където възникнало ПТП с автомобила „Мерцедес“, управляван от жалбоподателя Д.. На ж.п прелез, същият се ударил в десния бордюр и спукал двете десни гуми на автомобила, което принудило водача Д. и спътника му свидетеля К.Д. да излязат от автомобила. Свидетелят К. също спрял до тях и наблюдавал действията им до идването на полицейските служители. Съдът кредитира в пълна степен показанията на свидетеля Д.К. и ги намира за напълно достоверни, тъй като те се потвърждават пунктуално и от приобщените като веществени доказателства записи от ЕЕН 112. Същественото е, че е налице пълно съвпадение в специфичните детайли на фактическата обстановка между данните в записите и показанията на свидетеля К., както и с обективните данни , установени на местопроизшествието от пристигналите полицейски служители. Съдът намира,че показанията на посочените от жалбоподателя свидетели Г. Д. – майка на жалбоподателя и К. Х.- негов приятел, пътувал с него, в които те твърдят, че автомобилът е бил управляван от майката на жалбоподателя са напълно недостоверни по отношение на това обстоятелство, тъй като те се опровергават от показанията на посочените по-горе свидетели и от приобщените веществени доказателства – записи на приетите повиквания. Изложената от свидетелката Г. Д. версия е напълно  лишена от житейска логика и достоверност. Същата се опровергава освен от горните доказателства и от нелогичния факт, че същата след като е пристигнала на мястото  и е разбрала, че съставят акт на сина й – В.Д., по никакъв начин не се е обозначила, че тя е водач на автомобила с абсурдното обяснение, че никой не я бил питал. Нещо повече, самият водач В.Д., при съставянето на акта , по никакъв начин не е посочил ,нито е твърдял ,че неговата майка , която също е била повикана от него на мястото , е управлявала автомобила . Самият водач по време на проверката е бил във видимо нетрезво състояние и няколко пъти е сменил версията си, като първо е казал, че свидетелят К.Д.  е управлявал автомобила, после признал че той го е карал, после отново отрекъл, като казал, че не знае кой го е карал, но по никакъв начин не е посочил майка си като водач на автомобила. Нещо което, ако беше истина, нямаше никакъв проблем да се посочи на местопроизшествието. Същият дори не е направил възражение в тази насока в АУАН. Всичко това показва , че тази защитната версия е формирана  на много по-късен етап, а свидетелката Г. Д. съвсем умишлено лъжесвидетелства пред съда, с цел да облекчи положението на сина си. Същото се отнася и до показанията на свидетеля К.Д.,който  при проведената беседа преди съставянето на акта пред полицейския служител, категорично е посочил като лице управлявало автомобила именно жалбоподателя  В.Д.. Ясно е от цялостния контекст на фактическата обстановка, че при установяване на нарушителя и съставянето на акта на место е нямало никакво съмнение, че именно жалбоподателя В.Д. е бил водач на автомобила, още повече и с оглед на факта, че там е бил и свидетелят очевидец Д.К., който също е посочил категорично именно В.Д. като водач и в това е нямало никакво съмнение в проверяващите, тъй никакви други данни и по никакъв начин не им са съобщение на место.  Няма никаква житейска логика във версията на свидетелката Г. Д., че тя е била водач, тъй като, нито тя, нито жалбоподателят, нито някой от двамата свидетели  е съобщил това на контролните органи при проверката.

            Описано в НП нарушение е квалифицирано по 174 ал.3 от НПК, която санкционна разпоредба по отношение на отказа за установяване на употребата на алкохол предвижда, че съдържащата се в нея санкция се налага на водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Анализът на текста показва, че посочената норма дефинира по равностоен начин средствата за установяване на алкохол в кръвта на водачите - медицински и лабораторни изследвания и технически средства, като съдържа две самостоятелно достатъчни хипотези реализирането на обективния състав на които води и до реализация на нарушението. Тъй като е използван предлогът „или“ буквалното тълкуване на текста води до извода, че дори само отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта  е самостоятелно достатъчен за да приемем, че той е реализирал горното нарушение.  В този смисъл е и задължението въведено за водачите в чл. 2 ал.1 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. /Наредба за реда за установяване употребата на алкохол и /или наркотични вещества или техни аналози/ - при извършването на проверка за установяване на алкохол проверяваното лице е длъжно да изпълнява дадените му от контролните органи по ЗДвП разпореждания и указания, като неизпълнението на това задължение, с което се възпрепятства извършването на проверката се приема като отказ на лицето да му бъде извършена такава. В конкретния случай въпреки, че водачът В.Д.  неколкократно е бил поканен да даде проба за алкохол чрез техническо средство, същият  категорично е отказал, с което е реализирал състава на горното нарушение. Отказът му е бил обективиран и в издадения от контролния орган талон за изследване. Нещо повече, въпреки че нормата на чл. 3 ал.2 т.1 от Наредбата предвижда алтернативни способи за установяване на употребата на алкохол, а именно – доказателствен анализатор или химическо лабораторно изследване, видно от протокола за изследване в конкретния случай жалбоподателят Д. е отказал и извършването на проверка чрез посочените алтернативни способи, като на първо място не е изпълнил задължението си по чл. 6 ал. 4 от Наредбата избере с кой от двата метода да бъде изпробван, като отново е отказал както изпробване с доказателствен анализатор, така и медицинско и химическо изследване, както и изобщо да подпише талона за изследване. При това положение съдът намира от правна страна, че жалбоподателят Д. е реализирал от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174 ал.3 от ЗДвП и извършването му е установено по несъмнен начин. На практика същият не е изпълнил нито едно от  негови задължения по чл. 2 ал.1 от Наредбата и е направил всичко възможно  за да възпрепятства извършването на проверката и съгласно правилото на чл. 2 ал. 2 от Наредбата е налице безспорен отказ на лицето за извършването й.

            АУАН е съставен съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Същият кореспондира и със събраните по делото доказателства. Въз основа на съставеният АУАН по-късно от компетентния за това орган било издадено и обжалваното наказателно постановление в което са преповторени констатациите от АУАН и на основание чл. 174 ал.3  пр.1 от ЗДвП  му е  наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

            НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от компетентния за това орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма е. Описаното нарушение правилно е било съотнесено към санкционната разпоредба на чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Същата в редакцията и действала към момента на извършване на нарушението предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, за срок от две години и глоба 2000,00 лв. При определяне размера на наказанията – глоба и лишаване от право на управляване  на МПС, наказващият орган е съобразил основния критерий при определяне на наказанието залегнал в  чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на нарушението. В случая и двете наказания са предвидени в закона в абсолютен размер и оразмеряването им не подлежи на преценката на административно-наказващия орган и като е наложил наказанията именно в този размер същият правилно е приложил закона.

          По отношение на разноските, Съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на такива.

Въпросът за възлагането на разноските в административно наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 от ЗАНН, а именно по реда на АПК.  В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В случая не се претендира възлагането на разноски от въззиваемата страна и такива съответно не са надлежно удостоверени като размер, поради което и с оглед изхода на делото такива не следва да се присъдят.

      

Тъй като, Съдът при анализа на доказателствата констатира, че свидетелите Г. М. Д. и К. Х. Д., в показанията си в настоящото производство са потвърдили неистина, след влизане на решението в сила, материалите по същото да се изпратят на РП-Асеновград  по компетентност с оглед извършване на проверка за извършено престъпление по  чл.290 ал.1 от НК.

 

          Предвид гореизложеното и като намери обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и обосновано, на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът

                                                  

                                                                 Р  Е  Ш  И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА   наказателно постановление № 19-0239-001603/19.11.2019 г., издадено от Началника на РУ-Асеновград към ОДМВР-Пловдив – Петър Костадинов Бабугеров, с което на В.М.Д.    ЕГН ********** ***  на основание чл. 174 ал.3 пр.1  от ЗДвП е  наложено  административно  наказание „Глоба” в размер на 2000,00лв. и  „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца за нарушение по 174 ал.3 от ЗДвП.

 

След влизане на решенето в законна сила, материалите по същото ДА СЕ ИЗПРАТЯТ по компетентност на Районна прокуратура – Асеновград, с оглед извършване на проверка за извършено престъпление по чл. 290 ал.1 от НК от  свидетелите Г. М. Д. и К. Х. Д..

 

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Пловдив.

                                                                       

 

 

 

           РАЙОНЕН СЪДИЯ: