М О Т И В И
към присъда по НОХД № 2370 по описа за 2020 год. на Варненския районен съд
- ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав
По отношение на подсъдимия С.М.С.- ЕГН**********,
от Варненска районна прокуратура е възведено обвинение престъпление по чл.194,
ал.1 от НК - за това, че на 26.07.2017 г. в гр.Варна, отнел чужди движими вещи - сумата
от 700 /седемстотин/ лева, от владението на собственика - П.М.Ж., без негово
съгласие,с намерение противозаконно да я присвои.
След провеждане на разпоредително
заседание по въпросите по чл.248 ал.1 от НПК и липсата на възражения относно
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ДП и предвид изявлението на
подсъдимия и неговият защитник, че желаят делото да се разгледа по реда на
съкратеното съдебно следствие, съдът
даде ход на делото по реда на глава 27 от НПК.
Съдът разясни на
подсъдимия разпоредбата на чл.370, чл.371 т.1 и т.2 от НПК , както и неговите
права. На основание чл.372 ал.1 от НПК съдът
уведоми подсъдимия, че при провеждане на съкратено съдебно следствие
съответните доказателства и направеното от подсъдимия самопризнание по чл.371
т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. Подсъдимият призна
изцяло фактите, описани в обвинителния акт, изрази желание да бъде проведено
съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 от НПК и даде съгласие да не
се събират доказателства по отношение на тези факти.С изрично определение съдът, на основание чл.372 ал.4 от НПК обяви,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и ще ползва съдържанието на протоколите за разпит на свидетели
и експертните заключения, дадени на досъдебното производство, без да извършва
разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица.
Представителят на
Варненска районна прокуратура в съдебно заседание изцяло поддържа възведеното
спрямо подсъдимия обвинение ,като
приема, че деянието и неговото авторство са доказани по безспорен и категоричен
начин.Предвид горното прокурорът моли на подсъдимия да
бъде наложено наказание Пробация, включващо първите две пробационни
мерки за срок от осем месеца..
Защитникът на подсъдимия
също счита, че целите на закона ще бъдат постигнати, ако на С. бъде наложено
наказание „Пробация“, като акцентира върху признанието на вината, критичното
отношение към извършеното и желанието да възстанови причинената щета и моли за
налагане на наказание към минимално предвидения от закона размер.
Подсъдимият С. се признава
за виновен, изцяло признава фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт и в последната си дума изразява съжаление за извършеното.
След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
В обедните часове на на 26.07.2017г., подс. С.М.С. и свидетелят А. Т. И., се
разхождали в град Варна и търсели в контейнерите за смет вещи и предмети, които
да им се сторят подходящи. Стигнали до дома на пострадалия П.М.Ж. ***. На процесната дата св.Ж. извършвал подмяна на външната дограма
на жилището си, като дейността по демонтажа на дограмата се извършвала от
работници от наетата за целта фирма. Свидетелят П.Ж. и сина му, св. М. Ж.
изнасяли от жилището старата демонтирана дограма и я складирали в двора на
кооперацията. Съпругата на св. П. Ж., св. С. Х. С.-Ж. била в жилището и по тази
причина входната врата не била заключена. Ремонтните дейности в дома на Ж. били
забелязани от подс. С. и св. А. И.. Двамата се насочили към дома на Ж., с
намерение собственика да им предостави старата дограма. През отворената входна
врата на кооперацията С. и И. влезли във входа, като се насочили към втори етаж
на сградата . По шума се ориентирали за апартамента, в който се извършвал
ремонтът. През незаключената входна врата на ап.№4, проникнали в дома на св. П.Ж..
Св. А. И. останал в коридора, а подс. С. се насочил към една от стаите. Отворил вратата, извикал
на няколко пъти „ало" „ ало" и след като никой не му отговорил влязъл
вътре. Забелязал мъжка риза с къс ръкав, в чийто джоб св. П. Ж. бил поставил
сумата от 700лв., с която възнамерявал да заплати за подмяната на дограмата.
Подс.С. без да брои парите ги взел и пъхнал в пазвата си.Тръгнал към изхода.
Точно преди С. и И. да напуснат жилището на Ж. били заварени в коридора от св. С.
С.- Ж., като на въпрос на същата какво правят в апартамента й заявили, че са
дошли да помагат при ремонта ако стане нужда. Св. С. -Ж. им заявила, че нямат
нужда от помощ и посочила изхода и на двамата. Повикала св. П.Ж. и св.М. Ж..
Св.П.Ж. установил, че от ризата му липсвала сумата от 700лв. Двамата тръгнали
да догонят С. и И.. Застигнали ги пред входа на кооперацията. Подс. С., за да
заблуди, П. и М. Ж., че не е взел нищо от апартамента, демонстративно си
обърнал джобовете, показал портфейла си . Т. също показал, че не носи нищо със
себе си. Необезпокоявани повече, с отнетото подс.С., придружаван от св. И., се
насочил към пазар „Чаталджа" в града.
В хода на разследването било извършено разпознаване на лица, потвърдена
е била идентичността на подс. С.М.С. и св. А. Т. И..
С. бил привлечен към наказателна отговорност за
престъпление по чл. 194 ал.1 от НК.
Безспорно установено е, че паричната сума в размер на
700лв. е собственост на св. П.Ж..
Видно от изготвената справка за
съдимост, на С. са налагани следните наказания:
1. С присъда по НОХД № 1015/1982г,
на Районен съд Варна, в сила от 06.07.1982г , за деяние извършено на
27/28.03.1982 г. по чл. 252, ал.1, пр.1,
вр. чл.195, ал.1, т.5, чл.55 от НК на подсъдимия е наложено наказание лишаване
от свобода за срок 5 месеца при общ режим.
2. С присъда по НОХД № 10/1983г, на Районен съд Варна, в сила от 22.02.1983г
,за деяние извършено на 10.05.1982 г. в гр. Варна, по чл. 195, ал.1, т.3 и 5 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок 2 години и 6 месеца. За
деяние извършено през периода от 27.03.-17.04.1982 г. по чл. 252, ал.1, вр.
чл.195, ал.1 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок 1 година и
6 месеца, като на основание чл.23 от НКна подсъдимия
е наложено наказание лишаване от свобода за срок 2 години и 6 месеца при строг
режим.
3. С
присъда по НОХД № 556/1985г, на Окръжен съд Варна, в сила от 26.02.1986г ,за
деяние извършено на 30.03.1985 г. по чл. 256, ал.2, вр. чл.199, , ал.1,
т.4 от НК, на подсъдимия е наложено
наказание лишаване от свобода за срок 6 години и 6 месеца, както и задължително
заселване 4 години в гр. Девня, За деяние извършено на 20.02.1985 г. и на
30.03.1985 г. в гр. Варна, по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и 5 от НК, е наложено наказание лишаване от
свобода за срок 4 години и наказание задължително заселване 3 години в гр.
Девня, като на основание чл.23 от НК е
наложено наказание лишаване от свобода за срок 6 години и 6 месеца при строг
режим и наказание: Задължително
заселване 4 години в гр. Девня.
4. С
присъда по НОХД № 698/1990г, на Районен
съд Варна, в сила от 31.07.1990г , за деяние извършено за периода
14.03.-24.03.1990 г. по чл. 196, ал.1,
т.2, вр. чл.195, ал.1, т.т. 3, 4 и 5 от НК, на
подсъдимия е наложено наказание лишаване
от свобода за срок 4 години /чл.47,ал.1,б."б" от ЗИН - при строг
режим. За деяние извършено през периода 10.03.-24.03.1990 г. по чл. 253, ал.1,
т.2, вр. чл.252, ал.1, вр. чл.195, ал.1, т.т.З и 4 от
НК е наложено наказание: лишаване от
свобода за срок 2 години и 10 месеца/чл.47, ал.1, б."б" ОТ ЗИН - при
строг режим .На основание чл.23, ал.1 от НК е наложено наказание: лишаване от
свобода за срок 4 години/чл.47, ал.1, б."б" ОТ ЗИН - при строг режим.
5. С
присъда по НОХД 3477/2002Г, на Районен съд Варна, в сила от 07.01.2003г ,за
деяние извършено на 26.03.1994 г. по чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК, на подсъдимия е било наложено наказание: лишаване от свобода за срок 8
месеца/чл.47 от ЗИН - при строг режим.
Изтърпяно наказание "лишаване от свобода" на
17.02.2004 г. - сл. бележка на ВРП ПР.№ 43/03 г. от 23.03.2004 г.
Предвид
гореизложеното подсъдимият е бил реабилитиран по право за предходните си
осъждания.
Гореописаната фактическа обстановка се
доказва по безспорен начин от събраните
по делото доказателства, а именно от: самопризнанията на подсъдимия С., които
изцяло призна фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, показанията на свидетелите П.Ж., М.
Ж., С.-Ж., И. и Вълов, дадени в хода на досъдебното производство, протоколи за
разпознаване, справка за съдимост, както и от
другите писмени материали по делото.
Съдът изцяло кредитира
самопризнанията на подсъдимия С., тъй
като същите кореспондират напълно с останалия събран доказателствен материал.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите П.Ж., М.
Ж., С.-Ж., И. и Вълов дадени в хода на ДП, тъй като същите са непротиворечиви,
последователни и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
Съдът п кредитира и всички
писмени материали, приобщени към доказателствата по делото, тъй като те са
непротиворечиви по между си и съответстват на установената фактическа
обстановка.
След преценка на всички
доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът счита, че подсъдимият
С.М.С., с деянието си е осъществил състава на чл.194, ал.1 от НК , тъй като на 26.07.2017 г. в гр.Варна,
отнел чужди движими вещи - сумата от 700 /седемстотин/ лева, от владението на
собственика - П.М.Ж., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я
присвои.
Субект
на престъплението е вменяемо, пълнолетно,
неосъждано/реабилитирано/ физическо
лице.
Изпълнителното деяние се
изразява в отнемане от подсъдимия С. на чужда движима вещ, посочена в диспозитива на обвинението сумата от
700 /седемстотин/ лева, от владението на собственика - П.М.Ж., без негово
съгласие,с намерение противозаконно да я присвои., при което се прекъсва владението върху вещта, без съгласието на владелеца и се установява нова фактическа власт.
Касае се за
престъпление против собствеността, засягащо нормално упражняване на правото на
собственост върху движими вещи и на имуществените права, свързани с неговото
придобиване, упражняване и запазване.
От субективна страна -
деянието е извършено при пряк умисъл - с намерение противозаконно да присвои
чуждата движима вещ. Подсъдимият С. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване.
Като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, съдът приема признанието на
вината, което е израз на критично отношение към извършеното, съдействието,
което оказал в хода на ДП за изясняване
на фактическата обстановка, възрастта на подсъдимия , чистото му съдебно минало
към момента на деянието предвид настъпилата реабилитация по право и изразеното
искрено критично отношение към извършеното, в с.з..
Отегчаващи наказателната отговорност
обстоятелства не се установиха.
Мотивът за извършване на престъплението е
стремежът към облагодетелстване по неправомерен начин .
Съдът,
определяйки наказанието с оглед разпоредбите на
НК прецени, че на подсъдимия С. следва да се наложи наказание при
условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”Б” от НК предвид наличието на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства,
тъй като и най-лекото предвидено от закона наказание се явява несъразмерно
тежко. В конкретния случай съдът счита, че целите на наказанието съгласно чл.36
ал.1 от НК ще се постигнат, ако на подсъдимия
бъде наложено наказание ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки: по
чл.42а ал.2 т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес” с
периодичност два пъти седмично за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА; и по чл.42а ал.2 т.2 от НК – „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ОСЕМ
МЕСЕЦА. Наказанието е съобразено със
степента на обществена опасност на деянието
и с личността на дееца, като
съдът счита, че наказание „Лишаване от свобода“
не би било съответно на извършеното и би било несъразмерно тежко.
Предвид личността на подсъдимия и неговата възраст съдът намира, че
горепосоченото наказание би оказало
нужното поправително, възпитателно и възпиращо въздействие спрямо подсъдимия.
На осн. чл. 189 ал.3
от НПК, съдът възложи съдебните и
деловодни разноски на подсъдимия.
Предвид гореизложените мотиви, съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ ВРС: