№ 27
гр. Берковица, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. Г.ЕВА-ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. Г.ЕВА-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20241610200241 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на М.К./ М.К., дата на раждане ..............
г., място на раждане **********документ за самоличност тип/№ Паспорт/
..........., дата на издаване 11.05.2023 г., издател **********точен адрес: Р
**********................ ..............i 00/43 sokak no 8 ......., против наказателно
постановление № 24-0243-000556 от 04.08.2024 г. на Младши оперативен
дежурен в ОДМВР Монтана, РУ Берковица, упълномощен със Заповед №
8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на
жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба” в размер на
300 /триста/ лева за административно нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
Жалбоподателят К. обжалва НП изцяло, като счита същото за
неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да постанови решение, с което
да отмени атакуваното наказателно постановление. Твърди, че не е извършил
нарушението, за което е наказан и че не му е осигурен превод на език, който
разбира.
В съдебно заседание въззивника се представлява от надлежно
1
упълномощен процесуален представител в лицето на адв. Е. Х., който заявява,
че поддържа жалбата и оспорва фактическата обстановка. Във фазата по
съществото на делото сочи, че поддържа изцяло подадената жалба и моли НП
да бъде отменено на основанията посочени в нея. Навежда съществени
процесуални нарушения, които не могат да бъдат санирани, както и липса на
годни доказателства. Моли за присъждане на сторените в производството
разноски.
Ответната страна – Младши оперативен дежурен в ОДМВР Монтана
РУ Берковица, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
След преценка – поотделно и в съвкупност на събрания по делото
доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира
за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в
законоустановения 14-дневен срок от връчването на оспореното наказателно
постановление от санкционираното лице и същата е допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
От фактическа страна:
На 04.08.2024 година в 19:45 часа на път II-81, км 66+050 в проход
"Петрохан" с посока на движение от гр. София към гр. Монтана К. управлява
състав от ППС с влекач „Рено“ с чуждестранен peг. номер .......... и прикачено
полуремарке към него категория "04" Тирсан Максима с чуждестранен peг.
номер ...., като водачът не представя свидетелство за управление на МПС и
към момента на проверката е неправоспособен водач.
За извършено нарушение на чл. 150 от ЗДвП, а именно, че управлява
ППС, без да е правоспособен водач, полицейският служител С. Р. И., в
присъствието на свидетеля Г. В. В. съставил срещу жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение със серия GA № 1332829 от
04.08.2024 г.
Жалбоподателят не вписал възражения при връчването на съставения
акт, не е представил такива и в указания седемдневен срок съгласно чл. 44
ал.1 от ЗАНН .
Въз основа на посочения акт за установяване на административно
2
нарушение Младши оперативен дежурен в ОДМВР Монтана РУ Берковица,
упълномощен със Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи издал обжалваното наказателното постановление.
Видно от приложените по делото доказателства е, че няма спор по
установената фактическа обстановка, с изключение на това, че М. К.
притежава валидно СУМПС, издадено на територията на Република
**********което обаче в момента на извършване на проверката не е било в
него. Бил го забравил в Истанбул. Твърди, че НП е незаконосъобразно, защото
му е съставен АУАН и е издадено атакуваното НП, за това че не е представил
СУМПС и към момента на проверката е неправоспособен, т.е.,
актосъставителят и АНО твърдят, че наказват водач, който изобщо няма права
да управлява МПС и му налагат съответното наказание глоба в размер на 300
лева. По време на самата проверка водачът е установил, че е забравил
свидетелството си за управление в Истанбул. Телефонира на своите близки,
които правят фотокопие на свидетелството и му го изпращат моментално на
Вайбър. Показва го на проверяващите, но те заявяват, така както заявиха и при
разпита им, че не признават фотокопия и съставят АУАН. К. не спори също, че
не е допуснал нарушение, но нарушението му не е да управлява като
неправоспособен, а се изразява в това, че в момента на проверката не носи
въпросното свидетелство за управление на МПС. Жалбоподателят притежава
всички права, работи като международен шофьор, придобил правата в
**********упражнява такава професия и пътува в цяла Европа. След
съставянето на АУАН и прилагането на ЗППАМ за временно спиране от
движение на МПС, телефонирайки на своя работодател в Истанбул,
последният изпраща друг влекач с друг шофьор, който след 2 дни бил на
територията на РУ Берковица, прикачил въпросния товар, който К. превозвал
и донесъл СУМПС, валидно, издадено в Турция. Това СУМПС било
представено в РУ Берковица, вследствие на което били върнати иззетите по
наложената ПАМ контролни номера на автомобила и така издаденото НП
било анулирано.
Съдът изцяло цени посочените доказателства- писмени и гласни, тъй
като те са кореспондиращи си и взаимно допълващи се. Между тях няма
противоречия и те възпроизвеждат по идентичен начин, логично и
последователно фактите от значение за делото.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
От събраните по делото доказателства е видно, че към момента на
проверката жалбоподателят е управлявал без да налично в него СУ на МПС,
тъй като същото К. бил забравил в дома си в Истанбул.
В случая с НП № 24-0243-000556 от 04.08.2024 г. на М. К. е наложено
административно наказание на основание чл. 177, ал.1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП.
Водачът е наказан за нарушение по чл. 150 от ЗДвП, чиято разпоредба
конкретизира общата забрана, че „Всяко пътно превозно средство, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва
да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е
учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда
на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за
придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т.
4.“
Разграничителният критерий с оглед императивни правила, дадени в
ЗДвП, е в обстоятелството дали деецът има придобита правоспособност по
предвидения в закона ред или не (в този смисъл е т.6 от Постановление № 1 от
17.01.1983 г. по н.д. № 8/82 г. на Пленума на ВС). Следователно в случая, при
несъмнено установени факти, че жалбоподателят е имал издадено СУМПС,
което забравил у дома си, се налага извода, че АНО е приложил неправилно
материалния закон по отношение на констатираното нарушение. Именно с чл.
150а ал.1 от ЗДвП се въвежда позитивно правило за поведение на водачите- да
управляват МПС с валидно за категорията СУМПС. Свидетелството за
управление трябва да отговаря кумулативно на две предпоставки- да е
валидно както по отношение на срока, така и по отношение на относимата
категория на МПС. Само при едновременното наличие и на двете
предпоставки, СУМПС би се явявало „съответното свидетелство за
управление” по смисъла на санкционната норма.
По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че на
извършеното нарушение е дадена неправилна правна квалификация по чл. 150
ЗДвП. Нарушенията по чл. 150 от ЗДвП /каквото е настоящото/, предполагат
4
изначално придобита правоспособност, от която водачите не са лишени,
докато в случая е налице управление на МПС без да е налично у водача
валидно/по време и за съответната категория/ СУМПС.
След като неправилно е квалифицирал нарушението, на основание чл.
177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП административнонаказващият орган е наложил
неправомерно на М. К. административно наказание “Глоба” в размер на 300.00
лева.
Съгласно посочения законов текст наказва се с глоба от 100 до 300 лв.,
който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без
да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като
свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-
процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено.
От материално правна страна, съдът намира, че не се доказа по
безспорен и категоричен начин жалбоподателят М. К. да е извършил
нарушението по чл. 150 от ЗДвП и в тази връзка наложеното
административно наказание е несъотносимо. Същият в момента на проверката
е установил, че не носи в себе си СУ МПС и е предприел незабавни мерки по
снабдяване със същото, което сочи на една по – ниска степен на обществена
опасност на конкретно извършеното нарушение и дава основание за извод за
маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
По разноските.
В хода на съдебното производство жалбоподателят е представляван от
адвокат Е.Х. въз основа на пълномощно (л. 12) и сключен договор за правна
помощ , в който изрично е посочено, че адвокатската помощ се осъществява
при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗА . Със своевременно направено устно
искане в съдебно заседание адвокатът е поискал да му се присъди
възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 38, ал. 1 от
ЗА.
Според цитираните по-горе разпоредби адвокатът може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, на
5
негови роднини, близки или на друг юрист. Тези норми не изискват лицата да
представят доказателства за наличието на някое от визираните основания,
поради което е недопустимо такива доказателства да се изискват и от съда. За
да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е
достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за правна
защита и съдействие, в който да е посочено, че тя се предоставя безплатно на
някое от законовите основания, като наличието им не се нуждае от доказване.
Законодателят е въвел изключение от общия принцип, според който се
заплащат само реално направените по делото разноски. В тези хипотези на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА следва да се присъди адвокатско възнаграждение
без да се изискват и събират доказателства, като съдът определя неговия
размер съобразно нормите на Наредба № 1. Следователно в случаите, когато
се предоставя безплатна правна помощ, не могат да се представят
доказателства за размера и начина на плащане на адвокатското
възнаграждение.
В случая са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗА и на адвоката,
оказал безплатна правна помощ следва да бъде присъдено възнаграждение в
размер от 400 лева (четиристотин лева), определен в съответствие с чл. 7, ал. 2
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения следва да се присъдят в полза на жалбоподателя
претендираните разноски ,като на основание чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
същите следва да са в размер на 400лв..
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
О Т М Е Н Я като неправилно и незаконосъобразно наказателно
постановление № 24-0243-000556 от 04.08.2024 г. на Младши оперативен
дежурен в ОДМВР Монтана, РУ Берковица, упълномощен със Заповед №
8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на
М.К./ М.К., дата на раждане .............. г., място на раждане
**********документ за самоличност тип/№ Паспорт/ ..........., дата на издаване
6
11.05.2023 г., издател **********точен адрес: Р **********................ ..............i
00/43 sokak no 8 ......., на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 300 /триста/ лева за административно нарушение на чл. 150 от
ЗДвП.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, ОСЪЖДА ОД МВР Монтана, ДА
ЗАПЛАТИ на адв.Е. Х. от АК-Монтана сумата от 400 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 241/2024 година на
Районен съд – Берковица.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните с касационна жалба пред Административен съд- Монтана.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
7