Р
Е Ш Е
Н И Е №
150
гр. Шумен 17.06.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд в открито заседание на двадесети май две хиляди и
десета година , в състав:
Окръжен съдия: Азадухи Карагьозян
при секретаря Т.К., като разгледа докладваното от окръжният съдия гр. дело №625 по описа за 2010г. за да се произнесе , взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл.5 ал.2 от ЗЛС.
В исковата си молба до съда ищцата твърди ,че ответницата е
нейна дъщеря и още от дете изоставала в умственото си развитие ,била разсеяна
,раздразнителна и избухлива и не можела да се адаптира към нормалният учебен
процес, което наложило да завърши помощно училище и след
това ПТУ. Когато навършила пълнолетие тя
се опитала да работи ,но се оказало ,че това е невъзможно ,поради нейните
постоянни прояви на агресивно и конфликтно поведение и социална невградимост в
колектива. Последвала смяна на работни места и резултатите били все едни и
същи. Ответницата многократно била лекувана
в ПБ с.Ц....,но от провежданото лечение нямало ефект. В последните години
отказвали да я настаняват там ,като обяснението било ,че не могат да и помогнат
с нищо. В личният и живот липсвала всякаква подреденост ,като съжителствала с различни мъже ,злоупотребявала
с алкохола и имала много социални проблеми. Медицинската диагноза била “лека
умствена недоразвитост ,дебилност –лека степен ,неврологична декомпенсация с
възбудими прояви” . След последното явяване на ТЕЛК и била и определена 64%
нетрудоспособност и отпусната пенсия в
размер на 115лв. на месец. В продължение
на много години ищцата правила всичко по силите си за да подпомага дъщеря си
във всяко едно отношение ,но когато не било изпълнено някое желание на
ответницата ищцата била подлагана на неописуем тормоз . Ответницата имала
изблици на гняв при които хвърляла предмети ,трошала вещи ,крещяла и обиждала и
никой не бил в състояние да я успокои. Тя живеела в отделно жилище ,където не
била в състояние да поддържа елементарна хигиена. Ищцата многократно закупувала
вещи от първа необходимост за домакинството на ответницата ,но последната
вместо да ги поддържа просто ги изхвърляла или ги раздавала на непознати хора.
Ответницата започнала да сключва неразумни сделки с които поемала финансови
задължения ,които не можела да изплати с пенсията ,която получавала.
Ответницата си закупила матрак на стойност от 692.13лв. Стоката била предадена
на ответницата ,но тя не била заплатила никакви вноски по договора. Когато
представителят на кредитната институция дошъл да търси парите или вещта се
оказало ,че матракът липсва от жилището ,а дъщеря и не знаела какво е станало с
него и къде се намира сега. Това бил само един от многото случаи ,при които
ищцата трябвало да заплаща задължения ,поети от ответницата ,без тя да държи
сметка как ще се връщат сумите. Ищцата се опасявала ,че недобросъвестни лица
,може ли да накарат ответницата да подпише документи ,чието съдържание тя не
разбирала добре и по този начин да придобият собствеността на апартамента в
,който живеела. С напредването на годините състоянието на ответницата се
влошавало.
Ищцата моли съдът
да постанови решение по силата на което да постави ответницата под ограничено
запрещение.
Ответницата в срок е депозирала отговор с
който оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан. Описаното в
исковата молба нейно поведение не отговаряло на истината. Не било вярно ,че
изхвърляла вещите си или ги раздавала на непознати , а матрака закупила ,тъй
като имала нужда от него и поради липсата на средства го закупила на изплащане
и лично заплащала вноските за тази вещ, като
майки и била заплатила само една вноска. Жилището си закупила през 1995г. и до
момента нямала намерение да се разпорежда с него. От приложените медицински
документи не се установявало влошаване на здравословното и състояние Счита ,че
не била ограничена способността и да се грижи за своите работи . Моли съдът да
отхвърли предявеният иск по чл.5 ал.2 от ЗЛС.
Прокурорът счита
предявеният иск за основателен.
Искът е основателен и доказан.
От събраните по
делото доказателства и от становищата на страните, преценени по отделно и в
съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна : Видно от
приложеното удостоверение за раждане ищцата К.Т.С. е майка на ответницата Г.С.Г..
С оглед непосредственото впечатление от здравословното
състояние на ответницата ,същата бе разпитана в съдебно заседание. От отговорите
на поставените и въпроси съдът констатира , че ответницата отговаря сравнително
правилно на зададените и въпроси с адекватно поведение в залата, ориентирана е
в обстановката ,осъзнава ,че се намира в съда по повод на заведено дело срещу
нея за поставянето и под ограничено запрещение ,но не е наясно с последиците и
целта на това производство, като счита ,че целта е да се отнеме жилището и. Осъзнава
,че има заболяване ,но не счита ,че следва да се лекува с изписаните и от
лекарите лекарства ,а с такива по нейна преценка. В ежедневието се грижи сама
за себе си ,като посещава майка си за да се изкъпе. Ходила е и на екскурзии с
автобус и признава ,че си е закупила масажор . По време на изслушването
ответницата е неспокойна и превъзбудена
и отправя упреци към съда, вещото лице и
ищцовата страна.
От приложеното епикриза изх.№888/08 на ДПБ с.Ц....ответницата е постъпила на 25.10.2008г. и е била изписана
на 17.11.2008г. и е с диагноза лека умствена изостаналост ,дебилност средна
степен ,декомпенсация с възбудни прояви. Постъпвала за пореден път в болницата
.От малка изоставала в умственото си развитие .Още като дете била
раздразнителна ,избухлива ,разсеяна. Сменяла непрекъснато работните си места
,била конфликтна ,агресивна с близки и съседи ,съжителствала с различни мъже
,злоупотребявала с алкохола ,Многократно била лекувана в болницата ,вкл. и
задължително. От около две седмици отново станала неспокойна и напрегната ,със
страхове ,конфликтна с близките си ,скитала ,трудно се контролирала . Постъпва
доброволно за овладяване на състоянието и. Последно била изписана м.8.2006г. Обективното
и състояние било следното :вътрешно напрегната ,адистантна ,в ясно съзнание
,ориентирана задоволително ,емоционално неустойчива ,лесно раздразнителна
,избухлива ,сама налага вербален контакт ,претенциозна ,МП е ускорен ,беден по
съдържание ,конкретообразен ,апсихотична ,разкрива страхови изживявания
,формално критична към състоянието . От епикриза изх.№899/09 на ДПБ с.Ц....се
установява ,че ответницата е постъпила на лечение в болницата на
25.10.2009г. и е изписана на
23.12.2009г. със сходна анамнеза и обективно състояние ,като в предходната епикриза.
От показанията на разпитаната по делото
свидетелка С. П. ,дъщеря на ответницата се установи ,че ответницата живеела в
самостоятелно жилище . Често посещавала и дома на ищцата ,където живеела и
дъщерята на ответницата със семейството си . Ответницата вземала прибързани решения ,без да е напълно
наясно с нещата. Ответницата след
поредното и изписване от болница спирала да пие предписаните и лекарства
и състоянието и се променяло. Желаела всяко нейно искане да се удовлетвори на
момента от близките й и ако това не
станело тя посягала и можела да счупи и някой предмет. С ежедневните си нужди
като пазаруване тя се справяла сама. Напоследък състоянието на майка се
променило и тя станала по неспокойна ,по-избухлива и по-нервна ,не можела да си
намери и работа .Ответницата имала проблеми по отношение на документацията не
можела сама да напише документите необходими за кандидатстване за работа като
молба , автобиография и прибягвала до помоща на дъщеря си. Изобщо изпитвала
трудности при работа с документи. Ответницата си закупила масажор ,заедно с матрак
за около 700лв. Често ищцата и свидетелката помагали финансово на ответницата .
Ответницата си закупила и телевизор за 300лв., но сумата отново била изплатена
от майка и ,като ответницата била изплатила само 50лв. Ответницата била много
доверчива и имало реална опасност да бъде измамена или да поеме някакви
задължения. Тази нейна доверчивост се развивала. Ответницата при посещенията в
дома на майка си непрекъснато осъществявала психически тормоз над нея
предизвиквала скандали. От показанията на разпитаната по делото свидетелка П.С.
се установи ,че тя е съседка на ищцата. Ответницата многократно била посещавала
психоболницата ,била агресивна ,когато
посещавала майка си , викала
,крещяла ,замервала с камъни прозорците на входната врата ,поради което
съседите често викали полиция. Ответницата не била полагала грижи за детето си
и то било отгледано от ищцата и съпругът и. Ответницата не можела сама да се
грижи за себе си и да управлява имуществото си. Поведението и било агресивно
даже в деня на смъртта на баща и ,когато отново викала и крещяла, посягала да
удари майка си Ответницата с всичките си съседи се държала по този начин
,крещяла и викала нямала нормален тон на разговор. От показанията на свидетеля А.С.се
установи, че ответницата викала и крещяла без причина, с нея не можел да се
проведе нормален разговор,тя не възприемала нищо. Тя категорично не можела да
се грижи за своите интереси. Не можела да общува с хората. Ответницата не
реагирала адекватно на смъртта на баща си, не можела да възприеме този факт и
не страдала за него ,на погребението му викала и крещяла. Детето на ищцата било
отгледано от родителите и ,поради психичното заболяване на ответницата. Ответницата
се държала се агресивно с близките си Ищцата
много често и помагала години наред –плащала и е сметки и и е купувала вещи.
От заключението на вещото лице по назначената
съдебно-прихиатрична експертиза ,възприето от съда се установява ,че
ответницата страда от лека умствена изостаналост ,дебилност средна степен ,изразена
личностова дисхармония. Умствената изостаналост е в рамките на средната
дебилност ,което предполага разумни съждения по повод на елементарни въпроси и
удовлетворително справяне в обичайна обстановка. Абстрактното мислене ,обаче е
недостатъчно развито и преценката в по-сложни ситуации е неправилна. Поради
нарушение на висшите и критични способности и по високата внушаемост
ответницата не е в състояние да осмисли обстановката в цялост ,да отличи главното
от второстепенното ,да съобрази своите решения и действия с диалектиката на
събитията. Тези дефекти на психични сфери се задълбочават от изразената
личностова дисхармония . В личностовата структура на ответницата от една страна
се очертават съществени дефицити на незрялост ,които кореспондират с основните
когнитивни и интелектуални дефицити :
примитивизъм и с изразени дефицити са
общите познания за живота ,ценности и личностови нагласи ,емоционална незрялост
и лабилност ,скъсен самоконтрол върху удържането и разтоварването на
интензивните негативни ефекти ,невъзможност да прогнозира негативните последици
от собственото поведение и да структурира решения за справяне ,едновременно с
това ответницата възприема и участва в основни комуникативни взаимовръзки
,където отстоява стериотипни позиции и действията и са предимно емоционално
,импулсивно и нагонно определени. От друга страна са и личностови
характеристики от хистрионен и зависим тип ,които в голяма степен обуславят
изразената дезаптация. В заключение леката умствена изостаналост ,в рамките на
средната дебилност в съчетание с изразената личностова дисхармония ,обуславят
ограничената невъзможност на ответницата да възприема правилно фактите и
обстоятелствата от действителността ,да ръководи и контролира собственото си
поведение и да се грижи за своите работи. Ответницата страда от слабоумие по
смисъла на чл.5 от ЗЛС и не е в състояние на схваща напълно значението на
своите действия ,както и да ги ръководи по разумни съображения. Това е
основание да бъде поставена под ограничено запрещение.
При така установената фактическа обстановка ,съдът
достигна до следните правни изводи : Ищцата с исковата си молба е предявила иск
с правно основание чл.5 ал.2 от ЗЛС ответницата да бъде поставена под
ограничено запрещение. Основание за поставяне под запрещение е кумулативното
наличие на двата критерия-медицински-наличието на слабоумие или душевна болест
и юридически- неспособността/съответно ограничената способност/ на лицето ,поради това негово състояние да се
грижи за работите си . В случая са
налице условията на чл.5 ал.2 от ЗЛС за поставянето на ответницата под
ограничено запрещение,тъй като същата страда от слабоумие - лека умствена
изостаналост ,дебилност средна степен ,изразена личностова дисхармония, което
не и позволява пълноценно да поема права и задължения ,чрез лични действия ,да
се грижи за интересите си и да управлява имуществото си,като състоянието и не е
така тежко .Частично , а не изцяло са засегнати критериите за дееспособност.
Това се установява по категоричен начин от личният разпит на ответницата от
съда и от съдебно-психиатричната експертиза ,което заключение съдът приема като
обосновано. Съдържащите се в него констатации се подкрепят от останалите
събрани по делото писмени доказателства. Леката умствена изостаналост ,в
рамките на средната дебилност в съчетание с изразената личностова дисхармония
,обуславят ограничената невъзможност на ответницата да възприема правилно
фактите и обстоятелствата от действителността ,да ръководи и контролира
собственото си поведение и да се грижи за своите работи. Личността на
ответницата е незряла ,налице са интелектуални дефицити ,примитивизъм
,емоционална незрялост и лабилност ,невъзможност да прогнозира негативните
последици от собственото си поведение и да структурира решения за справяне
,налице е изразена социална дезадаптация.
Това се потвърждава и от показанията на разпитаните по
делото свидетели. Установява се от
техните показания ,че ответницата често е агресивна, поведението и е
неадекватно , прекалено е доверчива към чуждите хора , трудно се справя с документи
.
Предвид
гореизложеното предявеният иск по чл.5 ал.2 от ЗЛС е основателен и доказан и
следва ответницата да бъде поставена под ограничено запрещение.
На осн.чл.338 ал.4
от ГПК при този изход на делото ищцата няма право на разноски.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ
под ограничено запрещение Г.С.Г. с ЕГН ********** *** .
След влизане в сила на решението ,препис от
него да се изпрати органа по настойничество и попечителство при Община Шумен за назначаване на попечител и заместник-попечител на поставената под
ограничено запрещение Г.С.Г. по реда на чл.155 ал.1 от Семейният кодекс.
Разноски не се присъждат.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд гр.Варна.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: