№ 32
гр. гр. Свищов , 22.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в закрито заседание на двадесет и втори април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова Христова
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Частно
наказателно дело № 20214150200082 по описа за 2021 година
Процедура по прекратяване на наказателното производство по реда на
чл.243 от НПК.
Постъпила е жалба от В.В.П против Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 25.03.2021г. на наблюдаващия прокурор Блага
Георгиева от Районна прокуратура Велико Търново,ТО Свищов , с което на
основание чл.243 ал.1 т.1, вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК е прекратено
наказателното производство по ДП № 81/2020г. по описа на РУП Свищов
/преписка №1171/2019г. на РП В.Търново/, водено за престъпление по чл.
183 ал.1 от НК.
Жалбоподателят счита , че изводите на прокурора са необосновани и
неправилни. Счита, че постановлението за прекратяване на наказателното
производство е незаконосъобразно, постановено при игнориране на
определени доказателствата и неправилен анализ на събраните доказателства
и моли да бъде отменено, като делото бъде върнато на прокурора със
задължителни указания относно прилагането на закона.
Съдът като взе предвид постановлението на прокурора и
материалите по приложеното дознание, намери за установено следното:
Наказателното производство е образувано на основание чл. 212 ал.1 от
НПК и се води за това че за това че в периода от неустановена дата до
04.03.2020 г. в гр. Свищов, след като е осъден да плаща издръжка на своята
1
дъщеря – В. В. П. съзнателно не изпълнил задължението си в размер от
повече от две месечни вноски- Престъпление по чл. 183 ал.1 от НК.
От събрания в хода на разследването доказателствен материал ,
наблюдаващият прокурор е въззприел следната фактическа обстановка:
С решение № 115/ 2009 по гр.д. № 140/2009г., по описа на РС – Троян,
влязло в законна сила на 19.06.2009 г. бил прекратен гражданския брак
между Д.Ц.П и В.Л.П.. Със същия акт св. В.П. е осъден да заплаща на
Д.Ц.П.. – като майка и законен представител на В.В.П, родена на 25.11.2002 г.
месечна издръжка в размер от 60,00 лева, считано от 06.02.2009 г. Със
същото решение В.П. е осъден да плаща издръжка и на сина си – Л.П., който
към онзи момент бил непълнолетен. Съдът възложил родителските права по
отношение на двете деца на майката – Д.Ц.П , възстановила фамилното име
А. след прекратяване на брака.
С протоколно определение № 110 от 27.02.2020 г. по гр.д. № 1163/2019
г. на РС – Троян е одобрено споразумение, по силата на което св. В.П. се
съгласява да плаща месечна издръжка на своята непълнолетна дъщеря - В.В.П
в размер от 180 лева. На 12.03.2020 г. за събиране на дължимите вземания е
издаден изпълнителен лист № 124/12.03.2020 г. в полза на В.П..
След постановяването на решението за прекратяване на брака Д.П.,
заедно със своите две деца се установила да живее в гр. Свищов.
Впоследствие големият син – Л.П. се върнал в гр. Троян, където бил ученик,
и продължил да живее със св. В.П. и неговите родители (баба и дядо на
Любомир). Майката – Д.П. заминала да работи Италия, в която държава тя се
установила трайно. Св. В.П. останала да живее в с. Б.с. общ. Свищов при
своята леля – св. Г.Й - сестра на Д.А.. От показанията на св. Й. и св. П. се
установява, че след прекратяването на брака св. В.П. не плащал ритмично
издръжка. Парите постъпвали след дълги уговорки, настоявания и лични
срещи. Дължимите суми Св. П. изпращал чрез пощенски запис на името на св.
Г.Й. Спроед нейните показания последната сума за издръжка, която е платена
от св. В.П. е през месец април или месец май 2019 г, от когато преустановил
плащането на дължимите суми.
Разследването е обхванало един дълъг период. Събирани са множество
2
доказателства за установяване на продължителността на инкриминирания
период на бездействие за плащането, с оглед на преценката дали В.П. е
разполагал със средства и доходи за този период да изпълнява вмененото му
със съдебното решение задължение. Показанията на св. Й. и св. П. са доста
схематични и неконкретизирани и не съдържат достатъчно доказателствена
информация за това какъв е общият размер на дължимата сума. Парите са
получавани по пощата и не са запазени бележките за получаване на сумите.
Св. С.П.-майка на В.П., заявява че синът бил пращал винаги когато имал
възможност различни по размер парични суми, но в това също липсва
конкретика. Изяснено е само, че през месец май 2019 г. П. е извършил
последното плащане. Изискана е справка от „Български пощи“ (л. 128-131 т.
ІІри), от която е видно, че на 29.12.2018 г. В.П. е наредил превод за сумата от
100 лева. Следващият превод е нареден на 10.06.2019 г за сумата от 60 лева.
До датата на издаване на справката – 26.01.2021 г. друг превод не е бил
нареждан от В. П.. С оглед на това е прието категорично, че В.П. е
преустановил плащането на дължимите суми от месец юни 2019 г. ,от когато
и започва неговото съставомерно бездействие, осъществяващо фактическия
състав на нормата на чл. 183 ал.1 от НК.
Ограничаването на инкриминирания период е логично, предвид
липсата на конкретни данни за извършените плащания, липсата на образувано
изпълнително дело въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д. гр.д. №
140/2009г., по описа на РС – Троян и изтеклата давност за принудително
събиране на вземанията за издръжка. В настоящия случай с решението за
прекратяване на брака е постановено, че родителските права се предоставят
на майката Димитринка Атанасова и приложението на разпоредбата на чл.
115, б.”а” ЗЗД, т.е че давност между родители и деца не тече е само в
отношенията между жалбоподателката и майката, но не и спрямо В.П. и баща
ѝ. Между тях е налице съдебно признато вземане за издръжка, това
правоотношение е подчинено на общия режим на 5 годишната погасителна
давност и не се обхваща от хипотезата на чл. 115, ал. 1, б. „а” ЗЗД”. Фактът,
че през всички тези години не е образувано изпълнително дело, говори за
едно сравнително добросъвестно изпълнение на задължението за заплащане
на издръжка.
Не се спрои че през последната година – от месец юни 2019 г. до
3
04.03.2020 г. не е заплащана издръжка в размер на 60,00лева месечно.
Междувременно В.П. е подала искова молба за увеличаване размера на
определената през 2009година издръжка. С протоколно определение № 110
от 27.02.2020 г. по гр.д. № 1163/2019 г. на РС – Троян е одобрено
споразумение, по силата на което В.П. се съгласява да плаща месечна
издръжка на своята непълнолетна дъщеря - В.В.П в размер от 180 лева. На
25.11.2020г. В.В.П е навършила пълнолетие, с което са настъпили основания
за прекратяване на определената издръжка.
По делото е изследвано имущественото състояние на дължащия
издръжка В.П. . Установено е, че П. е титуляр на разплащателна сметка в
„Алианц Банк България“, открита на 02.04.2013 г. По същата сметка има
активен запор на стойност 1 000 013 774,46 лева. ( Когато запорите касаят
издръжка банката ги налагала със сумата 999 999 999 лева, тъй като не е
известно в кой момент ще приключи натрупването на задължението, за да
бъде изчислено). От приложените документи от същата банка се установява,
че запорите върху посочената сметка са два: единият е от 2020 г., по гр.д. №
1163/2019 на РС – Троян с взискатели ТД НАП – Варна и В. В. П.. Запорът е
по изпълнителен лист от 12.03.2020 г. по който П. дължал сумата от 2066,48
лева към датата на налагане на запора и съставляващи главницата на неговото
задължение, отделно и сумата 316,49 лева - съставляваща такси и разноски по
ЗЧСИ и сумата 138,71 лева – присъединени публични вземания. Вторият
запор върху сметката е наложен още през 2016 година по изп.лист по гр.д. №
1185/2009г. на РС – Троян са сумите 4 998,35 лева – главница и 3,531,67 лева
– лихва до окончателното й изплащане, както и 1123, 93 лева – такси и
разноски. От приложените извлечения за същата сметка (л. 36-37 на т. ІІри) се
установява, че по нея не е имало движение за периода 01.01.2019 – 04.03.2020
година).
Установено е, че В.П. е разполагал и със сметка Обединена Българска
банка (ОББ), трансферирана от „Сибанк“ ЕАД , след нейното вливане в
ОББV същата сметка е била закрита на 06.02.2019 г. с наличност – 0,38 лева (
л. 51,л.55 т. ІІри).
Събрани са доказателства и за две закрити сметки в „Общинска банка“
4
АД . Едната сметка е закрита на 20.02.2020 г. със салдо 0 (нула) лева и без
движение по нея. Втората сметка била закрита на 24.02.2020 г. със салдо 6,35
лева.
Съгласно писмо изх. № 90091/07.10.2020 г. В. П. не е декларирал
движимо и недвижимо имущество в Община – Силистра по своя постоянен
адрес (л. 99-100 т. ІІри).
От удостоверение изх. № 475/2020 г. на АВ при РС – Троян (л. 103 т. ІІ-
ри) се установява, че на 04.08.2020 г. е наложена възбрана върху жилище –
апартамент от 56кв.м. с прилежащ обект мазе, собственост на П.. Този
апартамент е единственият недвижим имот, собственост на П..
В хода на разследването е установено, че В.П. се е намирал в следните
трудови правоотношения 01.04.2016 до 01.03.2019 при ЕТ********* . за
времето от 01.01.2019 до 01.03.2019 г. П. е бил осигуряван на 560 лева
осигурителен доход. Четири месеца след прекратяване на трудовото
правоотношение е възникнало друго трудово правоотношение между П. и
ЕТ******, което продължило за времето 01.04.2019 до 16.05.2019 г. за
времето от 29.08.2019г. до 02.01.2020 г. В.П. работил при ЕТ********* на
половин работен ден ( 4 часа) с осигурителен доход – 280 лева. Слващото
трудово правоотношение възникнало за по- малко от месец - времето от
16.03.2020 до 06.04.2020 г. с „******“ ООД.
При тези данни , прокурорът е приел че макар и от обективна страна да
е осъществен престъпния състав по чл. 183 ал.1 от НК, не са събрани
достатъчно доказателства относно умисъла за извършване на
инкриминираното деяние. Съгласно съраните доказателства , за времето от
1.01.2019г. до края на 2020 г. св. В. П. не е работил постоянно. Неговите
трудови доходи, освен че са непостоянни, са били и около и под минималната
работна заплата за съответния период. Налице са показанията на св. С.П. –
майка на В.П. за затрудненото му финансово състояние,както и че е имало
периоди в които тя е подпомагала сина си и внука си Любомир с пенсията си.
Поради затрудненото си финансово положение нейният син не може да
проведе лечение, въпреки че е налице необходимост да си направи операция.
По делото е установено, че П. притежава само едно жилище, на което е
вписана възбрана, а неговите сметки са запорирани.
5
При така установената фактическа обстановка, прокурорът е преценил ,
че доказателствата по делото сочат за обективна невъзможност за св. В.П. да
изпълни вмененото му задължение, което обуславя несъставомерността на
деянието по чл. 183 ал.1 от НК от субективна страна.
Съдът намира този извод за несъставомерност на деянието по чл. 183
ал.1 от НК от субективна страна за незаконосъобразен.
Престъплението по чл.183 от НК, което засяга обществените отношения
в семейството, в инкриминираната от прокурора форма на изпълнителното
деяние, се осъществява чрез бездействие и намира обективен израз в
неизпълнение на влязло в сила съдебно решение за плащане на издръжка, в
размер на две или повече месечни вноски.За ангажиране на наказателната
отговорност на извършителя за визираното продължено престъпно
посегателство е изискуемо инкриминираното неплащане на издръжка на
низходящ да е съзнателно. Авторът на неправомерното деяние трябва да е
изградил представи за наличието на съответното задължение за плащане на
издръжка и за това – за какъв период от време не е внесъл дължимите суми,
като преследва настъпването на общественоопасните последици или допуска
/примирява се/ с престъпния резултат /изпадането в забава/. Необходимо е и
установяване на обективна възможност за изпълнение на задълженията и
липса на пречки от непреодолимо естество, препятстващи заплащането на
месечната издръжка. Следва да се има предвид, че съгласно чл.143 ал.2 от СК
издръжката за непълнолетни е безусловна - „Родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си“ . Фактът, че В.П. е работил на
минимално възнаграждение,а в определени периоди е бил безработен не
изключва престъпната съставомерност на деянието,а е релевантен за
индивидуализацията на наказателната санкция .
Предвид на горното, съдът намира , че Постановление за прекратяване
на наказателно производство от 25.03.2021г. , водено за престъпление по чл.
183 ал.1 от НК следва да се отмени , като делото се върне на прокурора, за
прецизиране на обвинението- с инкриминиран период, брой неплатени
вноски,въз основа на кое решение и за какви суми. Следва да се направи
допълнителна преценка относно субективната страна на деянието.
6
Водим от горното и на основание чл. 243 ал.6 , т.3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление за прекратяване на наказателно производство
от 25.03.2021г. на наблюдаващия прокурор Блага Георгиева от Районна
прокуратура Велико Търново,ТО Свищов , с което на основание чл.243 ал.1
т.1, вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по
ДП № 81/2020г. по описа на РУП Свищов /преписка №1171/2019г. на РП
В.Търново/, водено за престъпление по чл. 183 ал.1 от НК.
Определението подлежи на протест или обжалване пред
Великотърновски окръжен съд в 7 дневен срок от съобщаване на страните .
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
7