РЕШЕНИЕ
№ 1452
Гр. Пловдив, 06.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIХ състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
юли, две хиляди и двадесетата година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ЙОРДАН РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурора при
Окръжна прокуратура - Пловдив Петър Петров, като разгледа докладваното от съдия
Св.Методиева адм.дело № 779 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.191
от АПК.
Образувано е по протест на
Окръжна прокуратура Пловдив против разпоредбите на чл.11, ал.1 и ал.2, чл.15 и
чл.37, ал.2 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията
на Община Раковски, приета с Решение № 46 на Общински съвет Раковски,
взето с Протокол №6/27.02.2008 г., изменена с Решение № 59, взето с Протокол №
7/31.03.2008 г., изменена с Решение № 214, взето с Протокол № 18/27.01.2009 г.,
изменена с Решение № 403, взето с Протокол № 44/28.01.2011 г., изменена с
Решение № 30, взето с Протокол № 4/21.12.2011 г., изменена с Решение № 424,
взето с Протокол № 33/21.12.2013 г.,изменена и допълнена с Решение № 473, взето
с Протокол № 31/30.11.2017 г., изменено и допълнено с Решение № 516, взето с
Протокол № 34/31.01.2018 г., изменена и допълнена с Решение № 741, взето с
Протокол № 48/30.01.2019 г., изменена и допълнена с Решение № 763, взето с
Протокол № 50/27.02.2019 г., изменена с Решение № 91, взето с Протокол №
7/22.04.2020 г.
В протеста се навеждат доводи за незаконосъобразност на
оспорените разпоредби, поради противоречието им с нормативен акт от по-висока
степен, а именно ЗМДТ. В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста само по
отношение на наведените доводи и направените искания за отмяна на оспорената разпоредба на чл.15 от Наредбата
за определяне размера на местните
данъци на територията на Община Раковски, предвид извършените действия
от страна на ответника по изменение на протестираните разпоредби и факта, че по
отношение изменението на чл.15 е предвидено влизане в сила от 01.01.2021 г.
Претендира се присъждане на направените разноски от 20 лева за обнародване на
оспорването в Държавен вестник.
Ответникът по
протеста – Общински съвет Раковски, не е изпратил представител в съдебно
заседание, като не е взел конкретно становище по оспорването, но е ангажирал
доказателства за предприети действия по изменение на текстове от оспорената
Наредба.
Оспорването е съобщено по реда на чл.181 от АПК, като по
делото не са встъпили други лица и не са конституирани допълнителни страни.
Протестът е подаден срещу няколко и се поддържа само
срещу една разпоредба от подзаконов
нормативен акт, а именно Наредба на Общински съвет –Раковски, което е допустимо
съгласно чл.185, ал.2 от АПК. Същият е подаден от прокурор от съответната
окръжна прокуратура, съгласно правомощието му по чл.186, ал.2 от АПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
С Решение № 473, взето с Протокол № 31/30.11.2017 г. на
заседание на Общински съвет Раковски била приета Наредба за изменение и
допълнение на приетата през 2008 г. и изменяна многократно Наредба за
определяне размера на местните данъци на територията на Община Раковски,
съдържаща два параграфа. Съгласно §1 чл.15 от Наредбата се изменял както
следва: „Размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя, както следва: а/
За имоти с данъчна оценка до 6 000 лв. /шест хиляди лева/ - 1,5 на хиляда
върху данъчната оценка на недвижимия имот; б/ За имоти с данъчна оценка от 6000
лв. /шест хиляди лева/ до 18 000 лв. / осемнадесет хиляди лева/ - 2,0 на
хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот; в/ За имоти с данъчна оценка
над 18 000 лв. / осемнадесет хиляди лева/ - 2,5 на хиляда върху данъчната
оценка на недвижимия имот“. Съгласно §2 „Тази наредба влиза в сила от
01.01.2008 г.“ Като основание за издаване на въпросното решение за приемане на
Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за определяне размера на
местните данъци на територията на Община Раковски в Решението на ОС Раковски се
посочил чл.22 от ЗМДТ и фактът, че същият делегирал правомощия на ОС да
определи размера на данъка върху недвижимия имот в граници от 0,1 до 4,5 на
хиляда върху данъчната оценка на имота. Решение № 473 от 30.11.2017 г. било
взето при присъствали 20 от общо 21 общински съветници и гласували „за“ 20
общински съветници. С Решение № 741 на ОС Раковски, взето с Протокол №
48/30.01.2019 г., чл.15 от Наредбата за
определяне размера на местните данъци на територията на Община Раковски отново
бил изменен с приетия с решението §6 от Наредба за изменение и допълнение на
Наредбата, като досегашният текст ставал ал.1 и се добавила и алинея 2. Това
решение било върнато от Областен управител на Област Пловдив за ново обсъждане
на основание чл.45, ал.4 от ЗМСМА с изх. № АК-01-23#10/13.02.2019
г., като с Решение № 763, взето с Протокол № 50/27.02.2019 г. ОС Раковски
отменил въпросния §6 от върнатото решение, касаещ изменението на чл.15 от
Наредбата, като този текст от наредбата така останал в съдържанието си, прието
с Решение № 473,
взето с Протокол № 31/30.11.2017 г.
В хода на образуваното пред настоящия съд производство по
повод протеста на ОП-Пловдив, последвали изменения и допълнения на Наредбата,
приети с Решение № 91, взето с Протокол № 7 от 22.04.2020 г., които се отнасяли
до изменение именно на протестираните текстове на чл.11, ал.1 и ал.2, както и на чл.37, ал.2 от Наредбата за определяне
размера на местните данъци на територията на Община Раковски, а също и досежно
разпоредбата на чл.15 от Наредбата, като изрично било посочено, че Наредбата за
изменение и допълнение на Наредбата за определяне размера на местните данъци на
територията на Община Раковски, приета с посоченото решение на ОС Раковски от
22.04.2020 г., влиза в сила три дни след публикуването ѝ на официалната
интернет страница на Община Раковски, но с изключение на §2, който именно се
отнасял до изменението на чл.15 и за който било посочено, че влиза в сила от
01.01.2021 г.
С оглед на установените факти, от правна страна съдът
намери следното:
На първо място, по отношение на констатираното изменение
на по-голямата част от протестираните текстове, което е и влязло в сила след
публикация на наредбата на официалната страница на Община Раковски и заявеното
в тази насока от страна на прокурора, че не поддържа протеста си в тази част,
съдът намира, че са налице основания за частично прекратяване на
производството. И това е така, доколкото с така извършеното изменение на
оспорените разпоредби на чл.11, ал.1 и ал.2 и чл.37, ал.2 от Наредбата от
страна на ответника, които вече са с различно съдържание, следва да се счете,
че е отпаднал правният интерес от оспорване. Поради това и предвид наличието на
основание по чл.159, т.4 от АПК в тази му част протестът ще следва да се остави
без разглеждане, а производството да бъде частично прекратено.
По отношение на поддържаното оспорване на разпоредбата на
чл.15 от Наредбата от страна на прокурора, безспорно е по делото, че по
отношение на оспорената разпоредба също е предприето изменение, но същото все
още не е в законна сила, доколкото съгласно §4 от приетата с Решение №
91/22.04.2020 г. Наредба за изменение и допълнение на наредбата за определяне
на местните данъци на територията на Община Раковски, §2, който се отнася до
изменението на оспорения с протеста чл.15, ще следва да влезе в сила от
01.01.2021 г., поради което и понастоящем е действаща именно оспорената
редакция на този текст от подзаконовия нормативен акт и затова не е отпаднал и
правният интерес на оспорващия.
Безспорно е, и че
оспорената разпоредба е от нормативен административен подзаконов акт, по
смисъла на чл.75 от АПК, който е издаден по реда на чл.76, ал.3 от АПК с оглед
уреждане на обществени отношения с местно значение, което произтича от самото
наименование на Наредбата, както и от съдържанието на текста на чл.1 от същата.
В чл.21, ал.2 от ЗМСМА е предвидена компетентност на общинския съвет, в
изпълнение на правомощията му по ал.1 на същия член, да приема правилници,
наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. При приемането на този
текст от Наредбата е спазена изискуемата от закона специална форма, както и
изискванията по чл.75, ал.3 от АПК, а като структура, форма и обозначение на
съдържанието Наредбата отговаря на изискванията на ЗНА и Указа за неговото
прилагане. Що се касае до процедурата по
приемането на оспорената разпоредба от Наредбата, то въпросното Решение № 473/30.11.2017
г. на Общинския съвет, което не е
било приложено по преписката, но е публикувано на официалната интернет страница
на Община Раковски, е взето
съобразно с разпоредбите на чл.27 от ЗМСМА, в редакцията му към момента на приемането на Решението, като е спазено изискването по отношение на
кворум и мнозинство. При проверка на страницата на Община Раковски е видно
и че са били спазени и изискванията на чл.26 от ЗНА,
както и чл.28 от ЗНА.
По
същество обаче, съдът намира, че са налице основания за уважаване протеста на
прокурора против оспорената разпоредба на чл.15 от въпросната Наредба, макар и
не по конкретно изложените от прокурора съображения. Според изложеното в
протеста становище, предвид приемането на чл.15 от Наредбата в съответствие с
уредбата на чл.22 от ЗМДТ, в редакцията ѝ, приета с ДВ бр.98/2018 г., в
сила от 01.01.2019 г. и настъпилото обявяване на нормата на чл.22 от ЗМДТ за
противоконституционна с Решение на КС № 4/09.04.2019 г., то следвало да се
съобрази диспозитива на Решение на КС №22/31.10.1995 г. по к.д. № 25/95 г. и преценката за законосъобразност да се
извърши чрез сравняване на оспорената разпоредба със съдържанието на чл.22 от ЗМДТ, но в предхождащата обявяването на разпоредбата за противоконституционна
редакция, тоест с възстановеното ѝ съдържание.
Настоящият
съдебен състав не споделя изложеното от представителя на ОП Пловдив в протеста
становище, като в тази насока взема предвид новото Решение № 3 от 28.04.2020 г.
на КС по к.д. № 5/2019 г., което изоставя досегашните разрешения, свързани с
идеята за възстановителното действие на решението за обявяване на
противоконституционен на закон, изменящ или отменящ действащ такъв и което
приема, че решението на КС, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон,
се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие. Поради това
и предвид действително безспорния факт, че КС на Р България е обявил
противоконституционност на разпоредбата на чл.22 от ЗМДТ, с посоченото от
прокурора в протеста решение, към момент, след като тази разпоредба е била
влязла в законна сила, предвид и факта,
че съгласно чл.192а, пр.2 от АПК съответствието на подзаконовия нормативен акт
с материалния закон се преценява към момента на постановяване на съдебното
решение, както и че Решението на ОС Раковски, с което е приета действащата към
момента редакция на чл.15 от оспорената наредба е основано именно на законовата
разпоредба на чл.22 от ЗМДТ, то оспорената разпоредба от Наредбата се явява
понастоящем без законова опора. И това е така, защото обявяването на нормата на
чл.22 от ЗМДТ за противоконституционна няма възстановително действие и поради
това не е допустимо да се изследва съответствието на оспорената разпоредба от
Наредбата с предходна редакция на чл.22 от ЗМДТ, който законов текст вече не е
част от правния мир изобщо, съобразно с приетото в Решение 3/28.04.2020 г. на
КС по к.д. № 5/2019 г. В същото решение на КС е посочено и че за да се
преодолее правният вакуум, който възниква от решението за обявяване на противоконституционност
на закон, в компетентността на Народното събрание е да го преодолее, ако
прецени. В случая е видно, че след решението на КС с № 4/9.04.2019 г., с което
е обявена за противоконституционна нормата на чл.22 от ЗМДТ, с §4в от ПЗР на
ЗМДТ, в сила от 20.04.2019 г., са уредени въпросите, възникнали по повод
обявяването на нормата на чл.22 от ЗМДТ за противоконституционна, но тази
разпоредба се отнася до хипотези, развили се само в конкретен времеви отрязък
от 2019 г., а не изобщо и по отношение само на част от недвижимите имоти, които
са били визирани в чл.22 от ЗМДТ. Следователно, понастоящем действително е се
констатира законова празнота /правен вакуум/, защото липсва разпоредба от ЗМДТ,
която да определя в какви граници общинските съвети са овластени да определят
размерите на местните данъци и конкретно данъка върху недвижимите имоти,
съобразно чл.1, ал.2 от ЗМДТ, според която норма общинският съвет
определя с наредба размера на данъците при
условията, по реда и в границите, определени с този закон. Съгласно чл.19 от ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите
имоти по чл.10, ал.1 към
1 януари на годината, за която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на
същата година. Именно обявената за противоконституционна разпоредба на
чл.22 от ЗМДТ определяше границите, в рамките на които общинският съвет е
овластен да определи размера на данъка върху недвижимите имоти /данъчните
ставки/. Липсата на такъв действащ закон понастоящем води до извод, че
определените в чл.15 от оспорената Наредба данъчни ставки не почиват на никаква
законова опора, което е в противоречие с чл.1, ал.2 от ЗМДТ и в пряко противоречие
с чл.141, ал.3 от КРБ.
Освен това, нормата на чл.15 от оспорената
Наредба по същество противоречи и на чл.60, ал.2 от Конституцията и е в
отклонение от нормата на чл.19 от ЗМДТ, защото така, както е формулирана,
предвижда неравнопоставеност между задължените субекти, както и смесване на
стандартите за определяне на данъците, които следва да се определят или
съобразно с доходите, или съобразно с имуществото на гражданите. Доколкото
основен компонент на данъка е именно неговият размер и данъчната ставка, то на
практика с разпоредбата на чл.15 от Наредбата не само се определя данък чрез
прилагане на данъчна ставка върху данъчната оценка на имота /за чиито граници
не е налице понастоящем законова опора/, но същевременно се прави и
разграничение и се предвижда по-висока данъчна ставка за имоти с по-висока
данъчна оценка, което води на практика до недопустимо диференциране при
определяне на размера на данъка, основано на разлики в недвижимите имоти,
отразяващи се пряко върху размера на данъчната им оценка. И това е така, доколкото размерът на данъка
се обуславя от стойността на имота, в случая данъчната оценка, която се формира
от множество компоненти, съгласно съдържащите се в ЗМДТ норми за данъчна оценка
и при такова съдържание на оспорената разпоредба на практика е допуснато, макар
и косвено, пренасяне на елементи, присъщи на
подоходните данъци, към тези, присъщи на имуществените. Тези изводи на
съда държат сметка и за мотивите, с които именно КС е обявил за
противоконституционна нормата на чл.22 от ЗМДТ, свързани с изискването за
равнопоставеност на данъчните субекти.
По изложените
съображения и тъй като се установи разпоредбата на чл.15 от Наредбата за
определяне размера на местните данъци на територията на Община Раковски да е
приета в противоречие с нормативен акт от по-висока степен, а именно, както с
чл.1, ал.2 от ЗМДТ, така и с Конституцията, съдът счита, че същата следва да
бъде отменена.
С оглед изхода на
делото ще следва на прокуратурата да се присъдят - направените разноски за обнародване на
оспорването в държавен вестник от 20 лева. Затова и на основание чл.143, ал.1
от АПК във връзка с §1, т.6 от АПК следва да се осъди Община Раковски да
заплати на ОП Пловдив сумата от 20 лева.
С оглед характера на решението, на основание чл.194 от АПК ще следва същото да се обнародва по начина, по който е бил обнародван
оспорения акт, след изтичане срока за подаване касационна жалба или протест и
при липса на такива, или при отхвърлянето им от второинстанционния съд.
Водим от горното и на
основание чл.193, ал.1 от АПК, Пловдивският административен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
по протест на Окръжна прокуратура - Пловдив разпоредбата на чл.15 от Наредбата за определяне размера на местните
данъци на територията на Община Раковски, гласяща, че „Размерът на данъка върху недвижимите
имоти се определя, както следва: а/ За имоти с данъчна оценка до 6 000 лв.
/шест хиляди лева/ - 1,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот;
б/ За имоти с данъчна оценка от 6000 лв./шест хиляди лева/ до 18 000 лв.
/осемнадесет хиляди лева/ - 2,0 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия
имот; в/ за имоти с данъчна оценка над 18 000 лв. /осемнадесет хиляди
лева/ - 2,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.“
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ протеста на
Окръжна прокуратура - Пловдив против Наредбата за определяне размера
на местните данъци на територията на Община Раковски, приета с Решение № 46 на Общински съвет
Раковски, взето с Протокол №6/27.02.2008г., изменена с Решение № 59, взето с
Протокол № 7/31.03.2008г., изменена с Решение № 214, взето с Протокол №
18/27.01.2009г., изменена с Решение № 403, взето с Протокол № 44/28.01.2011г.,
изменена с Решение № 30, взето с Протокол № 4/21.12.2011г., изменена с Решение
№ 424, взето с Протокол № 33/21.12.2013г.,изменена и допълнена с Решение № 473,
взето с Протокол № 31/30.11.2017г., изменено и допълнено с Решение № 516, взето
с Протокол № 34/31.01.2018г., изменена и допълнена с Решение № 741, взето с
Протокол № 48/30.01.2019г., изменена и допълнена с Решение № 763, взето с
Протокол № 50/27.02.2019 г., изменена с Решение № 91, взето с Протокол №
7/22.04.2020 г., в останалата му
част относно направеното оспорване на разпоредбите на чл. 11, ал.1 и ал.2 и чл.37, ал.2 от същата
Наредба.
ПРЕКРАТЯВА частично производството
по Адм. дело № 779/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта
му досежно оспорването с протест на Окръжна прокуратура - Пловдив на чл.11, ал.1 и ал.2 и чл.37, ал.2 от Наредбата за
определяне размера на местните данъци на територията на Община Раковски.
ОСЪЖДА Община Раковски да заплати в полза на
Окръжна прокуратура Пловдив сумата от 20 лв. /двадесет лева/, направени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Върховния
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
Решението да се обнародва от Общински съвет Раковски, по
реда, по който е бил обнародван оспорения акт, при неподаване на касационна
жалба или протест в предвидения за това срок, респективно, ако те бъдат
отхвърлени от ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.