№ 23
гр. гр. Елена, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на двадесет и четвърти
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря Светлана В. Пашова
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Гражданско дело №
20214130100385 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от съдията Гр. дело № 385 по описа за 2021
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от М. М. М., чрез
адв. Р. И. – ВТАК, срещу М. Н. Х. искове с правно основание чл. 127, ал. 2 и
чл. 149 от Семейния кодекс. В исковата молба процесуалният представител на
ищеца развива съображения, че страните по делото са родители на
малолетното дете Ф.М. М., роден на **** година, както и че от предишни
връзки ищецът има още две деца – М. и А., а ответницата – едно дете М..
Посочва, че в началото на връзката им, отношенията между страните били
добри, но в началото на 2019 години отношението на ответницата се
променило – започнала по-често да отсъства от дома им и да не полага грижи
за детето и няколко месеца по-късно без даде никакво обяснения, същата
напуснала общия им дом, като детето останало при баща си, който полагал
грижи за него, подпомаган от неговите родители и не се е срещало с майка си.
Твърди, че детето посещава детска градина в село Р., а в жилището, което
обитават има много добри битови условия за отглеждането му. Посочва, че
поради липса на постоянна работа в края на същата година ищецът заминал
да работи в Нидерландия, където получава месечно по 1 848 евро и от тях
1
всеки месец изпраща на детето по 300 евро. Твърди, че бащата и детето всеки
ден разговарят по телефона или месинджър, както и че между тях има много
добро разбирателство, обич и доверие. Направено е искане да бъде
постановено съдебно решение, с което: местоживеенето на детето Ф.М. М. да
бъде определено при бащата в село Р., община З.; да му бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето, като бъде
определен разширен режим на лични отношения на детето с майка му всяка
първа събота от месеца от 10 часа до 14 часа без преспиване; М. Н. Х. да бъде
осъдена да заплаща на Ф.М. М., чрез неговия баща и законен представител М.
М. М. месечна издръжка в размер на 200.00 лева месечно, считано от датата
на подаване на исковата молба до настъпване на законни причини за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, както и М. Н. Х. да бъде осъдена да заплати на Ф.М. М.,
чрез неговия баща и законен представител М. М. М. издръжка за минало
време, считано от 12.11.2020 година до 12.11.2021 година в размер на 2 400.00
лева.
Препис от исковата молба е връчен редовно – лично на ответницата по
делото, но в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на същата. По
делото е постъпило Становище, вх. № 720 от 24.02.2022 година на ЕРС, от М.
Н. Х., чрез адв. П. З. - ВТАК, в което последният развива съображения за
неоснователност на предявените искове, като оспорва изцяло фактите и
обстоятелствата, изложени в исковата молба. Посочва, че в интерес на детето
е, същото да бъде отглеждано от неговата майка, както и на последната да
бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от представеното по делото заверено
копие на Удостоверение за раждане № ********** от 05.05.2017 година,
издадено въз основа на акт за раждане № 0148 от 05.05.2017 година на
Община Горна Оряховица се установява, че Ф.М. М. е роден на **** година, с
ЕГН ********** и е син на М. Н. Х. и М. М. М..
Видно от приложената по делото Служебна бележка, изх. № 84 от
03.09.2021 година на ДГ „Пролет“ – село Р., община З., детето Ф.М. М. е
2
посещавало редовно детска градина през учебната 2020/2021 година.
приложена е и Служебна бележка, изх. № 8426 от 10.03.2022 година на ДГ
„Пролет“ – село Р., община З., от която е видно, че детето Ф.М. М. е
посещавало редовно детска градина до момента през учебната 2021/2022
година, както и че биологичната майка на детето не ходила, не го е
посещавала в градината и не е търсила информация.
По делото е представено и заверено копие, ведно с превод на български
език на Годишна калкулация на заплатата за 2020 година на М. М..
От приложените по делото справки от ТД на НАП се установява, че за
М. М. М. няма данни за регистрирани трудови договори, както и данни за
осигуряване, а М. Н. Х. има регистриран Трудов договор с ЕТ „Асен Гагов -
70“, както и данни за осигуряване за месеците 07, 08 и 09.2021 година.
От изискания и изготвен по делото социален доклад от Дирекция
"Социално подпомагане" град Елена се установява, че основните грижи за
отглеждане и възпитание на малолетното дете Ф.М. М. полагат
прародителите му по бащина линия, като детето е емоционално привързано
към тях. Осигурена е сигурна и безопасна семейна среда, като липсват
рискови фактори за развитието на детето в средата, в която се отглежда.
Отразено е също, че на 31.01.2019 година в Отдел „Закрила на детето“ град
Елена е депозирана декларация от М. Н. Х., че няма възможност да полага
грижи за детето М. и желае същото да бъде настанено в специализирана
институция, а детето Фикрет М. да бъде отглеждан от баща му М. М. М.. Към
момента майката на детето съжителства с друг мъж и живее с него и детето
М. в град З., като поддържа редовни контакти с детето Фикрет. Последното
живее с прародителите си по бащина линия и поддържа ежедневни контакти с
баща си, който работи в Нидерландия. Същият ежемесечно изпраща средства
за издръжката на детето и периодично се прибира, за да контактува с детето.
Фикрет М. посещава редовно Детска градина „Пролет“ в село Р., където е
адаптирано.
В проведеното на 24.03.2022 година съдебно заседание са изслушани
родителите на детето Ф.М. М.. Бащата на детето заявява, че от както е родено
детето живее в къщата, в която живее и към момента, както и че от 2019
година до сега майката на детето се е интересувала за него един или два пъти.
Посочва, че е работил в чужбина, но окончателно се е завърнал в България.
3
Заявява, че ответницата взема детето за по няколко часа, на няколко месеца
по веднъж, но пари за детето не е давала. Купила му е анцуг с горнище и един
мотор. Майката на детето посочва, че с ответника са разделени от 2019
година, както и че е ходили да се вижда с детето всяка седмица и е давала по
50 лева на бабата на детето. Заявява, че в момента живее с Асен Гагов и
дъщеря си М., но няма собствено жилище.
В съдебно заседание на 24.02.2022 година са събрани гласни
доказателства. Свидетелката А.К.М. заявява, че е баба на детето, като и че от
едногодишна възраст същото е изоставено от неговата майка и от тогава тя се
грижи за детето. Посочва, че първоначално М. ходела редовно да се вижда с
детето и пожелала детето да остане при тях. Заявява, че майката не е давала
никакви пари за детето, а бащата пращал всеки месец по 200-300 евро.
Свидетелят М.М.М. заявява, че е дядо на детето и след раздялата на
родителите му то е останало при тях. Посочва, че Минчо е заминал в чужбина
и всеки месец праща пари за детето, като М. също е била за известно време в
чужбина. Заявява, че майката на детето не е давала пари за издръжката му,
както и че е ходила да се вижда с детето, но никога не е казвала, че иска тя се
грижи за него.
Свидетелят А.А.Г. посочва, че живее с М. на семейни начала, както и че
има собствена фирма, в която е назначил и М.. Заявява, че двамата се
познават от три години и половина и от тогава живеят заедно, като при тях
вече живее и детето на М. - М., която е била настанена Център за настаняване.
Посочва, че М. иска да се грижи за Фикрет, че преди се е виждала с него по-
често, но напоследък баба му и дядо му са ограничили срещите им. Заявява,
че е купувала лакомства и дрехи за детето.
Свидетелят А.Ж.Г. заявява, че се познава със страните по делото, както
и че М. е ходела да се оплаква на баща си от Минчо, тъй като не се разбирали.
Посочва, че сега М. живее с Асен и М., се разбират добре. Заявява, че М. е
ходела да се види с детето в село Р., но не знае детето да е ходило в нейния
дом.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбите на чл. 127, ал. 1 и ал. 2 СК, когато родителите не
живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на
4
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на
детето, който се произнася по тези въпроси при съобразяване на нормите на
чл. 59, 142, 143 и 144 СК.
Производството по чл. 127, ал. 2 СК, по своята правна същност има
характеристиките на спорна съдебна администрация - осъществяване на
съдебна намеса в гражданско–правни отношения, в резултат на която,
поставеното съдебно решение замества липсващото споразумение между
родителите по чл. 127, ал. 1 СК. Тази намеса е регламентирана в обществен
интерес с цел охраняване интересите на децата, поради което служебното
начало има превес над диспозитивното начало. Ето защо, съдът не е
ограничен от искането на страните в производството, а е оправомощен от
закона да уреди отношенията между спорещите служебно и по
целесъобразност, като съблюдава висшия интерес на детето.
При решаване на въпроса на кого от родителите да бъде предоставено
упражняването на родителските права върху детето съдът се ръководи от
задължителните указния и критериите, дадени с ППВС № 1/1974 г. При спор
относно упражняването на родителските права значение имат не отделните
обстоятелства по случая, а тяхната съвкупност и цялост. Тези обстоятелства
могат да бъдат от най–разнообразно естество, като част от тях са нормативно
уредени в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК. Съдът следва да съобрази всички
факти по делото, имащи значение към тези критерии, като от най-съществено
значение е интересът на детето. То има интерес родителските права да бъдат
възложени на този родител, който е по–способен да полага адекватни грижи
не само за бита и материалните условия на живот, но и за неговото добро
възпитание, създаване на трудови навици и изграждането му като зряла
личност. Това естествено не може да бъде постигнато без осъществяването на
пълноценни отношения с другия родител.
Съобразявайки както твърденията на страните, така и всички събрани по
делото доказателства настоящият състав приема, че бащата на детето е по-
пригодният от двамата родители за упражняване на родителските права върху
него. След фактическата раздяла на страните, когато майката напуска
семейния дом и оставя детето при неговия баща и родителите му, именно
последниите непосредствено са полагали грижи за отглеждането и
5
възпитанието. Бащата, с помощта на родителите си, е успял да изгради една
сигурна и спокойна семейна среда, без рискови фактори за детето. Между
детето и бащата, както и неговите родители съществува силна емоционална
връзка. Освен това от изготвения социален доклад на Дирекция "Социално
подпомагане" град Елена безспорно се установява, че за детето е осигурено
всичко необходимо и за него се полагат адекватни грижи, както и че липсват
рискови фактори за развитието му. Същото посещава детска градина,
адаптирано е и има изграден приятелски кръг в населеното място, в което се
отглежда. От друга страна от събраните по делото доказателства,
включително от социалния доклад беспорно се установява, че майката е
напуснала дома им, оставила е детето на грижите на баща му и на баба му и
дядо му, като на 31.01.2019 година изрично е депозирала декларация в ДСП –
Елена, че няма възможност да се грижи за децата си, като е заявила желание
детето й М. Х. да бъде настанена в специализирана институция, а детето
Фикрет М. да бъде отглеждан в семейната среда на неговия баща. Същият е
бил чужбина, за да работи и осигурява средства за издръжка за семейството,
но изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК М.М. заявява, че окончателно се е
завърнал в Република България. От друга страна действително ответницата не
е прекъсвала контакт с детето, но към настоиящия момент не са събрани
достаично доказателства, от които може да бъде направен обоснован извод,
че майката на детето притежава необходимия родителски капацитет да се
грижи за малолетното дете. Освен това, повече от три години срещите на
майката с детето са единични и емоционалната връзка между тях е прекъсната
и е необходимо време да бъде изградена на ново. Всичко изложено води до
извод за несигурност от страна на майката на детето към упражняването на
родителските права и към неговата съдбата.
В този смисъл съществуващото фактическо положение, изградената
емоционална връзка и липсата на събрани по делото доказателства, налагащи
детето да живее на различно място, водят до безспорния извод, че
упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на бащата
М. М. М., респективно - местожвиеенето на детето следва да бъде определено
при него.
Предоставянето на родителските права на бащата предпоставя
уреждането на подходящ режим на лични отношения между детето и другия
родител. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и
6
с двамата си родители. Неговият интерес налага осигуряването на възможност
за най–пълноценни контакти с онзи от родителите, който не упражнява
непосредствено родителските права, за да може същият да има възможност
пълноценно да изразява своята родителска обич и да полага грижи.
Конкретният режим на лични отношения следва да отчита спецификите и
конкретните обстоятелства на случая. Доколкото от събраните по делото
доказателства се установява, че детето и майката не се осъществявали
редовни контакти, както и че емоционална дистанция между майката и детето
трябва да бъде преодоляна, включително с помощта на бащата на детето,
следва да бъде определен сравнително разширен режим на лични отбошения.
Правилното възпитание на детето и израстването му като зряла и пълноценна
личност изисква то да общува с всеки от родителите си и следователно е в
негов интерес, да възстанови прекъснатата връзка с майката. Необходимо е
срещите им да бъдат пълноценни и за двамата: за детето – да бъде обект на
грижи, внимание и любов от майката, а за последната - да се чувства
максимално полезна като родител. Освен това, доколкото детето е във
възраст, в която осъзнава близостта и привързаността си към своите родители
е необходимо бащата да подготвя психически детето за предстоящите срещи
с неговата майка. Изключително важно е и двамата родители да не допускат
действия, които биха подложили на стрес собственото им дете, както и да
поддържат коректни взаимоотношения помежду си, което би довело до
стабилизиране на психическото състояние на детето при положение, че
двамата са разделени. Последното предполага към настоящия момент личните
контакти между тях да се осъществяват без преспиване на детето при
майката. По този начин двамата ще възстановят връзката помежду си, без
това да рефлектира върху психиката на детето и то би се чувствало по-
сигурно и защитено. Едва след заздравяване на емоционалната връзка между
майката и детето контактите между тях следва да се осъществяват с
преспиване при майката. Още повече, че от изготвения по делото социален
доклад се установява, че майката на детето разполага с подходящи жилищни
условия за пълноценното упражняване на личните отношения с детето. При
съобразяване на изложеното и с оглед възрастта на детето, настоящият
съдебен състав приема за адекватен следния режим на лични отношения:
майката може да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10:00 часа до 17:00 часа без преспиване, като го взема и връща от
7
адреса му по местоживеене, а след навършване на шестгодшна възраст на
детето майката да може да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя, с преспиване,
като го взема и връща от адреса му по местоживеене.
При решаване на спор между родителите по реда на чл. 127, ал. 2 СК,
съдът по правило следва да се произнесе по въпроса за дължимата на детето
издръжка. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 СК всеки родител е длъжен
съобразно своите възможности и материално състояние да осигури условия за
живот, необходими за развитието на детето. Издръжка на ненавършило
пълнолетие дете е безусловна. Конкретният размер на дължимата издръжка
следва да бъде определен в зависимост от нуждите на детето и възможностите
на лицето, което я дължи. Нуждите на непълнолетното дете се преценяват,
като се вземат предвид възрастта му и разходите, които са необходими за
облекло, храна, обучение, специфични потребности и други. Възможностите
на всеки от родителите се определят от техните доходи, имотното им
състояние и квалификация, като се вземат предвид и грижите на родителя,
който отглежда детето. От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че детето Ф.М. М. е на почти 5 години и посещава детска градина.
С оглед на това настоящият съдебен състав приема, че същият има
потребности за храна, облекло и учебни помагала, като по делото не се
установява наличието на специфични нужди за отглеждането му. Предвид
изложените по-горе обстоятелства съдът приема, че необходимата му
издръжка е в размер на 350.00 лева месечно. По делото липсват данни
двамата родители да заплащат наем за жилищата, които обитават. От
събраните по делото доказателства се установява, че страните не работят по
трудови правоотношения. От друга страна майката на детето е задължена до
осигурява издръжка и на друго малолетно дете, докато другите две деца на
ищеца са пълнолетни. Като взе предвид доказаните нужди на детето и при
съпоставката на възможностите на родителите, при която се установи, че
майката е в трудоспособна възраст, че бащата разполага със средства да се
грижи за отглеждането и възпитанието на детето, настоящият състав счита, че
размерът на издръжката, който майката следва да му заплаща, е в размер на
177.50 лева, като останалата част следва да бъде осигурявана от бащата,
включително и с личните му грижи за възпитанието и отглеждането на
малолетния Ф.М. М.. Съдът приема, че издръжка, в посочения размер е
8
съобразена с нуждите на детето, както и с възможностите на родителите му,
освен това размерът на същата е определен в съответствие с разпоредбата на
чл. 142, ал. 2 СК, съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна
на една четвърт от минималната работна заплата за страната, която от
01.04.2022 година е в размер на 710.00 лева.
Разпоредбата на чл. 149 СК предвижда, че издръжка за минало време
може да се търси най-много за една година преди предявяване на иска. Съдът
намира, че размерът на издръжката за минало време също следва да бъде в
размер на 162.50 лева месечно или 1 950.00 лева за периода от 12.11.2020
година до 12.11.2021 година. По делото липсват каквито и да било твърдения,
респективно - доказателства, че в този период от време майката е осигурявал
някаква издръжка за малолетното си дете. В останалата част предявеният по
делото иск с правно основание чл. 149 СК е неоснователен и недоказан,
поради което и като такъв, същият следва да бъде отхвърлен.
Претенцията за присъждане на разноски по делото се явява
неоснователна. В производство по чл. 127, ал. 2 СК общото правило за
присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери
приложение в първата инстанция. Този извод следва от посочения по-горе
характер на производството на спорна съдебна администрация, в което липсва
типичното съдържание на квалификацията на страните като ищец и ответник.
Съдебното решение в настоящото производство, което следва да изхожда от
правилото за защита по най-добрия начин на интереса на детето, ползва и
двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна
следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на
спора. В този смисъл е и Определение № 385/25.08.2015г. по Ч.гр.д. №
3423/2015г. на I г.о. на ВКС.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд - Елена разноски
по делото общо в размер на 333.60 лева, 255.60 лева - държавната такса върху
присъдената издръжка за бъдеще време, както и 78.00 лева - държавната такса
върху присъдената издръжка за минало време, съгласно Тарифа за ДТ, които
се присъждат от съдилищата по ГПК, както и 5 лева в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложеното, съдът
9
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете Ф.М. М., роден на
**** година, с ЕГН ********** да бъде при неговия баща М. М. М. от село
Р., община З., ******, с ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете Ф.М. М., роден на **** година, с ЕГН ********** на
неговия баща М. М. М. от село Р., община З., ******, с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между майката М. Н. Х. от
град З., ул. ****, с ЕГН ********** и малолетното дете Ф.М. М., роден на
**** година, с ЕГН **********, както следва: майката може да вижда и взема
детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа до 17:00
часа без преспиване, като го взема и връща от адреса му по местоживеене.
След навършване на шестгодшна възраст на детето майката може да вижда
и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в
събота до 17:00 часа в неделя - с преспиване, като го взема и връща от адреса
му по местоживеене
ОСЪЖДА М. Н. Х. от град З., ул. ****, с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАЩА на малолетното си дете Ф.М. М., роден на **** година, с ЕГН
**********, чрез неговия баща и законен представител М. М. М. от село Р.,
община З., ******, с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 177.50
лв. /сто седемдесет и седем лева и петдесет стотинки/, считано от датата на
подаване на исковата молба – 15.11.2021 година до настъпване на законни
причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочено вземане от датата на изискуемостта до окончателното
му изплащане, като отхвърля предявения иск за заплащане на издръжка за
разликата до претендирания размер от 200.00 лева месечно, като
неоснователен.
ОСЪЖДА М. Н. Х. от град З., ул. ****, с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на малолетното си дете Ф.М. М., роден на **** година, с ЕГН
**********, чрез неговия баща и законен представител М. М. М. от село Р.,
община З., ******, с ЕГН ********** сумата в размер на 1 950.00 лв.
(хиляда деветстотин и петдесет лева), представляваща издръжка за периода
от 12.11.2020 година до 12.11.2021 година, като отхвърля предявения иск по
10
чл. 149 СК за разликата до претендирания размер от 2 400.00 лева, като
неоснователен.
На основание чл. 242, ал.1 от ГПК ДОПУСКА предварително
изпълнение на съдебното решение в частта на присъдената издръжка занапред
и за минало време.
ОСЪЖДА М. Н. Х. от град З., ул. ****, с ЕГН ********** да заплати
по сметка на Районен съд - Елена сумата в размер на 333.60 лева (триста
тридесет и три лева и шестдесет стотинки), от които 255.60 лева -
държавната такса върху присъдената издръжка за бъдеще време, както и 78.00
лева - държавната такса върху присъдената издръжка за минало време, както
и 5.00 лева (пет лева), в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - град Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елена: _______________________
11