Решение по дело №8457/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3908
Дата: 21 октомври 2022 г. (в сила от 21 октомври 2022 г.)
Съдия: Силвия Георгиева Цепова
Дело: 20221110208457
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3908
гр. София, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С. Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от С. Г. ЦЕПОВА Административно наказателно
дело № 20221110208457 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. А., чрез пълномощник адв. Г. срещу
наказателно постановление /НП/ СО-Т-С-22-01-006 /28.03.2022г., издадено от
зам.- кмет на Столична Община, с което на С. А. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 /триста / лева за
нарушение на чл.23 от НРУИТДТСО.
В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление следва да
се отмени, тъй като същото е неправилно и незаконосъобразно. Въвеждат се
твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи
отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована, не се
представлява. Приложено е писмено становище. Иска се от съда да отмени
издаденото наказателно постановление. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. К.. Тя
оспорва жалбата и доводите в нея. Счита, че наказателното постановление
следва да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
1
установено от фактическа страна следното:
На 02.01.2021г. свидетелят А. Т. съставил АУАН на С. А., за това че при
извършена проверка в гр. София, Градска градина срещу Народен театър
„Иван Вазов“ С. П. извършвала търговия на открито, предлагайки за продан
печена и варена царевица, без разрешение за ползване на място, издадено от
кмета на район „Средец“. Нарушението било квалифицирано като такова по
чл. 23 от Наредбата. Актът бил връчен.
Въз основа на сътавения АУАН при идентична словесна обосновка и
дадена правна квалификация на соченото нарушение на 28.03.2022г. е
издадено от заместник - кмет на Столична Община Наказателно
постановление, с което на С. А. е наложено административно наказние
„глоба“ в размер на 300 лв. /триста лева/.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел А. Т..
Свидетелката дава сведения за време и мято на извършване на проверката,
механизма на осъществяване на същата.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на гласните доказателства, както и въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – заповед,
удостоверение, писма, длъжностна характеристика, известия за доставяне.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи.
В административно-наказателното производство срещу жалбоподателя
С. А. са допуснати съществени процесуални нарушения, които са основание
за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като са довели до
нарушаване правото на защита на субекта на отговорността.
ЗАНН изиска от администартивно наказващия орган в издадения АУАН
2
да са въведени всички обстоятелства, които описват соченото нарушение и
механизма на извършването му, респективно да се въведе и правната норма,
субсумираща състав на администаритвно нарушение. Нужно е тези
обстоятелства и правна норма да намерят синхронично отражение в
издаденото наказателно постановление по начин, че да не навлизат в колизия
с АУАН. Изискването за тъждество на фактическите параметри на соченото
нарушение и правна квалификация на същото не следва да се абсолютизира,
тъй като самия закон предвижда възможност при несъмнено установено
нарушение и нарушител, наказателно постановление да бъде издадено и при
порок на АУАН. Извън параметрите на законоустановения способ за саниране
на порока, всички онези процесуални нарушения, които касаят параметрите
на нарушението и авторстовото на същото водят до наличие на съществено
такова, осуетяващо законността на намесата.
Следователно нужно е административно-наказващият орган да въведе
минимум от описание на обсотятелства и в двата акта – АУАН и НП, така
щото за сочения нарушител да е ясно какво се твърди да е извършил, коя
правна норма сочи дължимото му поведение и какъв е механизмът, чрез който
той е нарушил правилото за поведение. Изискването следва да обезпечи
възможността на субекта на отговорността да реализира правото си на
защита. Липсата на яснота и описание на посечоните обстоятелства всякога
ще засяга правото на лицето да реализира защитата си. От друга страна
законодателят е въвел изключение като е посочил, че по-занижените
критерии в редовността на АУАН могат да доведад до законосъобразно
протичане на производството, в случай че соченото нарушение е несъмнено
установено, както е установен и автора на същото. В този смисъл наличието
на порок в акта, може да бъде санирано, без да се посяга върху правото на
защита на субекта на отговорността.
В процесната хипотеза порочността на административно-наказателното
производство не може да бъде преодоляна, тъй като тя не попада в хипотезата
на допустимост по смисъла на ЗАНН.
Видно е от съдържанието на двата акта на административно наказващия
орган – АУАН и НП, че той е допуснал неяснота в съдържаниета на актовете,
като в словесното описание на соченото нарушение е възприел описание,
което не съдържа минимум от данни отнсно обстоятелствата, при които се
3
твърди да е извършено административното нарушение. Не е била въведена, а
е нужно, фактическата конструкция на мехнизма на осъществяване на
нарушението. Изписването „ ...извършвало търговия на открито …..“ не сочи
описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, а борави с
терминология на норма. Приписването в съдържанието на акта и
последвалото го наказателно постановление на понятието, въведено във
фактическия състав на нормата, отразяващо административно нарушение,
може да бъде елемент от съдържанието и на двата акта, в диспозитивната му
част, но не може да обезпечи законностата на производстовто, щом и
обстоятелстевната част на актовете е изпълнена единстевно от въвеждане на
нормата в словесен вид. Подобно съдържание на АУАН и НП онагледяват
пълната липса на описание на обсотятелствата, очертаващи възпиретото
нарушение. Разпоредбата на чл. 23 от Наредбата действително въвежда
субекта на отговорността, обхвата на задължението. Същевременно, за да
бъде извършена преценка от страна на съда и проверена тази на
административнонаказващият орган е необходимо в двата акта да са въведени
твърдения за констатирани и настъпили факти, а не оценка на такива. Нужно
е било да се въведат твърдения за конкретни обстоятелства, които да бъдат
проверени чрез събрани по делото доказателства, сочеща именно завареното
на мястото лице – С. А. да е извършвало търговия. В двата акта не са
въведени данни, очертаващи това обстоятелство, а единствено въведена
оценка за осъществяване на търговия на открито. Не са посочени факти,
касаещи субекта на отговорността – дали същата е извършвала дейност от
свое име и за своя сметка; служител на търговец; лице на граждански договор.
Всички тези обстоятелства са съществени, доколкото касаят признак от
обективната страна на твърдяното нарушение. Не са били въведени в НП и
АУАН, доказателства в тази насока не са събирани. Същевременно за съда е
преклудирана възможността / при липса на твърдение в тази насока в двата
акта/ да събира и проверява доказателства. Субектът на отговорността е бил
лишен от възможност да установи какво твърди административно-
наказващият орган. Редом с това за субекта на отговорността не е ясно какво
се твърди фактически да е било неговото поведение, в какво се е изразило то
и как осъщественото от него води до нарушавне на дължимото правило за
поведение. Всички тези обстоятелства не са намерили обективиран облик в
съставения АУАН, поставил началото на административно-наказателното
4
производство. Така се е стигнало до възникването на същото при пряко
погазване на законността на процека, чрез осуетяване възможността на
субекта на отговорността да установи кои са фактите, срещу които има
възможност да възрази в законоустановения 3-дневен срок, респективно
организира защитата си. Тези факти са съществени за предмета на
производството, тъй като те определят и обективните признаци на
нарушението.
Съдът не може да провери и установи достоверността на твърденията на
жалбоподателя, доколкото нужните факти изначално не са описани в АУАН
и последвалото го наказателно постановелине. При неяснота и пълна липса на
описние на соченото нарушение не би могло да се изследва коя е правната
норма, която е нарушена.
Допуснатото нарушение е същестевно, то не може да бъде санирано от
съда, така щото да доведе до законосъобразно протичане на администартивно
наказателното производство. Недопустимо е за пръв път съдът да въвежда
фактическите предели на нарушението и да обвързва с конкретно наказание
субекта на отговорността, изхождайки от параметрите и характера на
производството.
С оглед изхода на производството СО следва да заплати в полза на С. П.
А. сумата от 300 /триста/ лв., представляваща разноски за адвокат в
производството.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ СО-Т-С-22-01-006 /28.03.2022г.,
издадено от зам. - кмет на Столична Община, с което на С. А. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 /триста / лева за
нарушение на чл.23 от НРУИТДТСО.


ОСЪЖДА СО да заплати в полза на С. П. А. сумата от 300 /триста/ лв.,
представляваща разноски за адвокат в производството.
5

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6