РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1164
гр. Пловдив, 03 юни 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на четиринадесети март през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от
председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 2983 по описа
за 2019 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по
реда на Глава ХІХ от ДОПК.
2. Образувано е във връзка с
Решение № 11195/25.09.2018 г. постановено по административно дело № 3115/2018
г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), Първо отделение, с което е
отменено Решение № 163/25.01.2018 г. на Административен съд – Пловдив,
постановено по административно дело № 918/2017 г. в частта, с която е отхвърлена
жалбата на “ЛЕ ПАРФЮМ” ЕООД, против Ревизионен акт №
Р-16002416000367-091-001/16.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП – Пловдив, потвърден от Директора на Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на
НАП с Решение № 110/01.03.2017 г., относно непризнатото право на данъчен кредит
в общ размер на 42 453,61 лв. и установените във връзка с това задължения за
ДДС и лихви, като в тази част делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда.
При новото
разглеждане на делото, съобразно указанията на висшия по степен съд, изложени в
отменителното решение, Пловдивският административен съд намери за установено
следното от фактическа и правна страна:
3. Предмет на
разглеждане в настоящото съдебно производството е оспореният
от “ЛЕ
ПАРФЮМ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.И.Т., Ревизионен
акт (РА) № Р-16002416000367-091-001/16.12.2016 г., издаден от Г.Н.Ч.на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и П.Г.Д.на длъжност главен
инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 110/01.03.2017 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно –
осигурителна практика” - гр. Пловдив, в частта, с която на оспорващия не е признато
право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 42 453,61 лв., ведно със
законните лихви върху тази сума в размер на 7953,30 лв.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
обжалвания административен акт в обсъжданата част и се иска неговата отмяна от
съда. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.
4. Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно -осигурителна
практика” („ОДОП“) гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва
да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско
възнаграждение.
ІІ. За допустимостта:
5. Ревизионният акт е обжалван
в предвидения за това срок пред контролния в йерархията на приходната
администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част.
Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна
практика” - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на
предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната
процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За процедурата:
6. Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед № Р-160024160367-020-001/20.01.2016 г.,
издадена от началник сектор при ТД на НАП - Пловдив на основание чл. 112 и чл. 113
от ДОПК и с обхват на задължения за ДДС за периода 16.10.2012 г – 31.12.2015 г.
Срокът на ревизията последователно е удължаван с последващи ЗВР, на основание
чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113 ал. 3 и чл.114 ал. 2 от ДОПК, като междувременно
ревизионното производство е спирано и възобновявано по надлежния ред (л.
1399 - 1407 по адм. дело № 918/2017 г.) и е определен
краен срок за приключване 10.10.2016 г.
В хода на тази административна процедура е
съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-16002416000367-092-001/24.10.2016 г. Впоследствие,
на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден и оспореният РА.
Този резултат е обжалван от дружеството, като с
Решение № 110 от 01.03.2017 г., Директорът на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив при
ЦУ на НАП потвърждава процесния
ревизионен акт в обжалваната пред настоящата инстанция част.
С оглед делегирането на правомощия по реда на чл.
112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, по делото е представена Заповед № РД-09-456 от 04.04.2016 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив и
Приложения № 1 и 2 (л. 1429).
7. Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно
производство е възложено от материално компетентен административен орган, при
спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е
постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в
съответствие с нормата на чл. 119, ал. 2 във вр. чл. 118, ал. 2 и чл. 112, ал. 2,
т. 1 от ДОПК, органи на приходната администрация.
ІV. За фактите:
8. В хода на ревизионното
производство е констатирано, че през данъчни периоди от 01.05.2014 г. до
30.11.2015 г. включително, „ЛЕ ПАРФЮМ“ ЕООД се явява получател по 34 бр.
фактури, издадени от „ТАБАКО ТРЕЙД СТАРА ЗАГОРА“ ООД, с предмет на доставките -
различни марки цигари. Общата стойност
на данъчната основа по въпросните първични счетоводни документи възлиза на
212268,13 лв., а начисленият ДДС е в размер на 42453,61 лв.
По повод връчено на ревизираното лице Искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) е
представена информация, изразяваща се в това, че между „ЛЕ ПАРФЮМ“ ЕООД и „Т.2000“
ООД са сключени договори от 22.05.2014 г. и от 05.02.2015 г. за изработка и
поставяне на рекламни стикери върху кутии цигари и капачки за буркани тип омния съгласно предварително одобрен проект, както и
организирането и изпълнението на рекламна кампания, изразяваща се в раздаване
на изработените рекламни материали на физически лица.
В тази насока на „Т.2000“ ООД е връчено Искане за
представяне на документи и писмени обяснения от трето лице (ИПДПОТЛ), с което
от управителя на дружеството е поискано представянето на конкретни документи и
писмени обяснения във връзка с горепосочените два договора. С писмо от
13.10.2016 г. от страна на проверяваното лице е предоставена информация,
потвърждаваща сключването на договори за изработка на рекламни стикери,
поставянето им върху кутии цигари и капачки за буркани, както и тяхното
раздаване на физически лица. Посочено е, че рекламните материали са приемани с
приемо-предавателни протоколи от складовете на доставчиците и са превозвани до
гараж и офис, използвани за временни складове за съхранение. Последните са
лична собственост на управителя на „Т.2000“ ООД и се намират в *** и ***.
Рекламните стикери, които са поставяни на всяка една кутия цигари, са
изработени от управителя на „Т.2000“ ООД и от негов служител, работещ на трудов
договор в дружеството, а облепването е изпълнено и от лицето Теодора Петкова.
Рекламните материали по договора от 2014 г. са раздавани на територията на
градовете Стара Загора, Хасково и Димитровград. Местата и датите са описани в
договорите, сключени с физическите изпълнители, които са подписвали
приемо-предавателни протоколи. За получените възнаграждения са издавани
служебни бележки по ЗДДФЛ. От страна на „Т.2000“ ООД са представени копия на
следните документи: 2 бр. договори за реклама, ведно с приложения към тях; 16
бр. ППП за 2014 г.; протоколи за приемане на извършената работа от 14.07.2014
г.; 18 бр. ППП за 2015 г.; протоколи за приемане на извършената работа от
30.04.2015 г.; копие на рекламните стикери; граждански договори от 31.05.2014
г. и от 04.03.2015 г. с В.П.Т.; констативни протоколи от 05.07.2014 г. и от
29.04.2015 г.; граждански договор с Т.С.П.; констативен протокол от 07.07.2014 г.; фактури с № 920/14.07.2014 г. и № 1052/ 30.04.2015
г. с получател „ЛЕ ПАРФЮМ“ ЕООД; банкови извлечения; служебни бележки; пътен
лист; фактура за гориво; свидетелство за регистрация на МПС; счетоводни справки
за 2014 г. и 2015 г.
В хода на извършеното ревизионно производство,
органът по приходите е изпратил до посочените две физически лица искания за
предоставяне на доказателства относно реалността на сключените с „Т.2000“ ООД
граждански договори, свързани с раздаване на рекламни материали. Получени са
отговори, с които В.П.Т. и Т.С.П. потвърждават наличието на такива договори,
както и упражняването на дейност, свързана с разпространение на рекламни
материали за „ЛЕ ПАРФЮМ“ ЕООД. Лицата декларират, че същите са раздавани в гр.
Стара Загора, гр. Хасково и на пазара в гр. Димитровград.
По данни от информационната система на НАП фирма
„Т.2000“ ООД е подала справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за 2014 г. и за 2015 г. за
изплатени доходи на въпросните две физически лица. В.Т.е декларирал доход по извънтрудово правоотношение в подадени от него ГДД по чл.
50 от ЗДДФЛ, касаещи 2014 г. 2015 г. Относно Т.П.е установено, че не е подала
декларация за 2015 г. Последната е назначено на трудов договор в „Т.2000“ ООД
от 05.01.2010 г. и до момента заема длъжността „касиер в счетоводство“.
При тези данни, ревизиращият екип е приел, че в
конкретния случай не е налице изключението предвидено в разпоредбата на чл. 70,
ал. 3, т. 5 от ЗДДС. Цитираната правна норма дава право на регистрирано по ЗДДС
лице да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит при безвъзмездно
предоставяне на стоки или услуги с незначителна стойност /под 30,00 лв./ с
рекламна цел и предоставяне на мостри. Изложените в констативната част на
доклада аргументи се изразяват в липсата на доказателства, че „Т.2000“ ООД е
изработило рекламни стикери, с които да бъдат облепени всички кутии цигари и че
същите са раздавани с цел популяризиране дейността на „ЛЕ ПЮРФЮМ“ ЕООД. Не са
представени доказателства, удостоверяващи точното място на извършване на
рекламната кампания, както и аналитична отчетност за раздадените стоки по дни и
периоди на трети лица. Констатирани са и определени несъответствия в датите на
съставените приемо-предавателни протоколи и приложените пътни листове за
движение на МПС, превозващо съответните количества тютюневи изделия.
При това положение е прието, че за „ЛЕ ПАРФЮМ“
ЕООД не може да възникне право на приспадане на данъчен кредит по фактурите,
издадени от „ТАБАКО ТРЕЙД СТАРА ЗАГОРА“ ООД с предмет на доставките – цигари,
на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, тъй като стоките по процесните
фактури са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от
икономическата дейност на лицето.
Като краен резултат на жалбоподателя е отказано
право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 42453,61 лв. по
процесните 34 фактури издадени от „ТАБАКО ТРЕЙД СТАРА ЗАГОРА“ ООД.
V. За правото:
9. Приобщените
в хода на ревизионното производство доказателства, както и тези събрани в
настоящото съдебно административно производство, налагат несъмнения извод, че
по отношение на непризнатия данъчен кредит в горепосочения размер по процесните
фактури, няма причина да не се приеме, че процесуалните действия на органите по
приходите в хода на извършената на жалбоподателя ревизия са осъществени
съобразно изискванията на закона. Релевантните факти и обстоятелства са
възприети и възпроизведени от ревизиращите органи в издадения от тях ревизионен
акт, съотнесени са спрямо останалите констатации направени в административното
производство и въз основа на това са определени процесните фискални задължения
за ревизираното лице. Доказателства, които да подложат на съмнение така
направените констатации и основаните на тях правни изводи, не се ангажираха в
хода на настоящото производство, независимо от дадените в тази насока указания
от съда в първото по делото съдебно заседание.
10.
Между
страните не се формира спор относно обстоятелството, че стоките по спорните фактури
са закупени от жалбоподателя и са предназначени за безвъзмездни доставки по
смисъла на чл. 70 от ЗДДС. Спорът се концентрира във въпроса безвъзмездното им
предоставяне с незначителна стойност с рекламна цел ли е било и в този смисъл
налице ли е изключението на чл. 70, ал. 3, т. 5 от ЗДДС или е налице хипотезата
на чл. 70, ал. 1, т. 2 от същия закон.
11. За
разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде
съобразено следното:
Според чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС
правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени
условията на чл. 69 или чл. 74 ЗДДС, когато стоките или услугите са
предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от
икономическата дейност на лицето. Изключение от това правило се допуска в
изчерпателно изброените хипотезите в чл. 70, ал. 3 от закона, сред които е и
тази по т. 5 от същата алинея, а именно за
безвъзмездното предоставяне на стоки или услуги с незначителна стойност
с рекламна
цел и предоставяне на мостри.
В чл. 55, ал. 1 от ППЗДДС е
предвидено, че регистрираното лице начислява данък при безвъзмездно
предоставяне на стоки и безвъзмездно извършване на услуги с рекламна цел, като
според ал. 2 на същия член, алинея 1 не се прилага и данък не се начислява в
случаите на безвъзмездно предоставяне на стоки или безвъзмездно извършване на
услуги с незначителна стойност, с рекламна цел за целите на независимата
икономическа дейност на лицето, когато не е налице доставка съгласно чл. 6, ал.
4, т. 2 или чл. 9, ал. 4, т. 4 от закона.
Легална дефиниция на понятието "Стоки
с незначителна стойност" и "услуги с незначителна стойност" е
дадена в § 1, т. 9 от ДР на ЗДДС, според която това са стоките или услугите, чиято пазарна цена е
под 30 лв. и доставката им не е част от серия доставки, по които получател е
едно и също лице.
12. Повече от ясно е, че в цитираните законови и подзаконови разпоредби е
очертан следния фактически състав: 1. стоките да са предназначени за
безвъзмездни доставки; 2. самите стоки предмет на безвъзмездното предоставяне да са с пазарна цена под 30 лв. с рекламна цел;
3. доставката им да не
е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице.
Единствено при кумулативното
проявление на тези елементи от коментирания фактически състав е възможно да се
направи позитивен извод за наличието на хипотезата на чл. 70, ал. 3, т. 5 от ЗДДС
и съответно да се приложат правните последици, които законът свързва с неговото
осъществяване.
13. От данните по делото (описаните
в т. 8 от настоящото решение писмени доказателства, които са изцяло съответни
на дадените в хода на ревизията писмени обяснения от управителя на „Т.2000“ ООД
и физическите лица В.П.Т. и Т.С.П.) по несъмнен начин се установява
изпълнението на услугата, свързана с изготвянето и залепването на стикерите. В
подкрепа на този извод е и фактът, че с РА не е отказано право на данъчен
кредит по фактурите, издадени от „Т.2000“ ООД на „ЛЕ ПАРФЮМ“ ЕООД.
В конкретния случай
не се оспорва и намерението на ревизираното лице да раздава процесните стоки с
рекламна цел, но не се установява по категоричен начин това да е станало по
начин, който да позволява да се приеме, че са раздавани стоки на незначителна
стойност.
Както стана ясно
по-горе, стоките са предоставени на две физически лица от изпълнителя по
договорите за изработка - В.П.Т. и Т.С.П., но дали те са раздавали на случайни,
различни пълнолетни лица само по една кутия цигари, е въпрос който остана
неизяснен в настоящото производство.
14. В тежест на „ЛЕ ПАРФЮМ“
ЕООД бе да установи наличието на безвъзмездното предоставяне на стоки с
незначителна стойност с рекламна цел, като проявен юридически факт, от който черпи за себе си
спорното в процеса право, но доказателства в тази насока не бяха ангажирани.
Поради липсата на
процесуална активност от страна на жалбоподателя и с оглед указанията на висшия
по степен съд, с определението за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, по делото бяха допуснати до разпит като свидетели при режим
на призоваване В.П.Т. и Т.С.П., във връзка с което бе определен депозит в
размер по 40 лв. за всеки един от двамата свидетели. Поради невнасяне на така
определения от съда депозит, свидетелите не бяха разпитани по делото.
Отделено от това,
на основание чл. 171, ал. 4 АПК, на жалбоподателя бе указано, че не сочи доказателства във връзка с
твърдението си за драстично увеличение на приходите от
продажби на парфюми в резултат именно на тази рекламна кампания, но от негова
страна отново не бяха представени такива.
15. При това положение, твърдението
на жалбоподателя за наличието на безвъзмездното предоставяне на стоки с
незначителна стойност с рекламна цел, остана недоказано в съдебното производството.
Принципите на
обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес
налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните
доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която
носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по
административния спор или пък са издирени служебно от съда. При това положение,
въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от
недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението
на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не
е доказан. Казано с други думи, доказателствената тежест е свързана със
задължението на съда да реши във всеки случай правния спор даже при пълна липса
на доказателства дали релевантните за правото факти са се осъществили, или не.
Изходът от това задължение при недоказване, каквото е налице в конкретния
случай, е да се приеме, че недоказаното не се е осъществило.
При това положение,
след като не се установява осъществяването на въпросния юридически факт (безвъзмездното
предоставяне на стоки с незначителна стойност с рекламна цел), не е възможно да се приеме, че спорното право на данъчен кредит се е
породило и е налично в патримониума на жалбоподателя.
16. По изложените
съображения обжалваният административен акт се явява обоснован и
законосъобразен. Крайният извод е, че жалбата е неоснователна и като такава ще
следва да бъде отхвърлена разглежданата част.
V. За разноските:
17. При посочения изход на
спора, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК и чл. 161, ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на
Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, се дължат извършените разноски по
осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 2042,20 лв.
Така мотивиран,
на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Пловдивският административен съд, ІІ
отделение, ХVІІ състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на “ЛЕ
ПАРФЮМ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.И.Т., против Ревизионен
акт № Р-16002416000367-091-001/16.12.2016 г., издаден от Г.Н.Ч.на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и П.Г.Д.на длъжност главен
инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 110/01.03.2017 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно –
осигурителна практика” - гр. Пловдив, в
частта, относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ
размер на 42 453,61 лв., ведно със законните лихви върху тази сума в размер на 7953,30
лв.
ОСЪЖДА “ЛЕ ПАРФЮМ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Т.И.Т., да заплати на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно
управление на Национална агенция за приходите, сумата от 2042,20 лева,
представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: