Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Марияна Рашева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 9016 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „Т.Т.“
ЕООД , ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, Склад за зърнени
храни срещу „З. „А.“ АД, ЕИК: *** със
седалище и адрес на управление *** искове с
правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, във вр. чл.
384 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 8692,43 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по Комбинирана
застрахователна полица № ********** за застраховки Каско
и злополуки (**********) от 20.09.2018 год., с обект на застрахователна закрила
лек автомобил „Тойота Ланд Крузер",
per. № ***, рама № *** и срок 1 година, считано от
00:00 ч. на 29.09.2018 год. до 23:59 ч. на 28.09.2019
год., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на настоящия
иск до датата на окончателното й изплащане и сумата от 432,18 лв.,
представляваща законната лихва за забавено плащане върху главницата от 8692,43
лв., считано от 18.12.2018 год. /деня на постановения отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение/ до датата на депозиране на исковата
молба-11.06.2019г.
Ищецът твърди, че „О.И." ЕАД - клон Варна, ЕИК *** е собственик на лек
автомобил, марка и модел „Тойота Ланд Крузер", per. № ***, рама № ***.
Сочи, че по силата на Договор за финансов лизинг № 2012380/B_auto/26.09.2017
год., декларации, приложения и общи условия, посоченият лек автомобил е отдаден
на лизинг на ищеца „Т.Т." ЕООД. С комбинирана
застрахователна полица № ********** за застраховки Каско
и злополуки (**********) от 20.09.2018 год. посоченият лек автомобил е бил
обект на застрахователна закрила при условията на същата, за периода от 00:00 ч. на 29.09.2018 год. до 23:59 ч. на 28.09.2019 год.
Ищецът твърди, че на 26.11.2018 год., около 12:15 ч. по време на
стопанисването и управлението на автомобила от лизингополучателя
„Т.Т." ЕООД, настъпва застрахователно събитие, а
именно при управлението на автомобила в района на ***(паркинг на полигон ***), К.
С., при извършване на маневра на заден ход, допуска удар в железен стълб,
вследствие на което са нанесени щети по задна лява част на застрахования лек
автомобил.
Ищецът излага, че К. С. на
26.11.2018 год. подал уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на МПС", във връзка с което е образувана
ликвидационна преписка по щета, заведена под № 13018030109074, като е извършен
и оглед. Твърди, че с писмо изх. №
Л-9262/18.12.2018 год. ответното застрахователно дружество е уведомило ищцовото дружество, че „на основание т. 16.9. от Общите
условия за застраховка „ Каско ",
застрахователят не обезщетява онези увреждания по автомобила, които са пряк
резултат от използването на автомобила извън регламентираната пътна мрежа или
участъци с повишен риск от увреждане като планински, горски и черни пътища и
др. " Твърди, че лизингодателят „О. И." ЕАД, не търси правата си по
съдебен ред, като това бездействие обосновава и правния интерес на „Т. Т."
ЕООД, да предяви правата на „О. И." ЕАД срещу З. „А." АД, произтичащи
от сключения застрахователен договор, обективиран в
полица № **********.
Ищецът счита така направения отказ за неоснователен. Твърди, че мястото на
пътното произшествие попада в рамките на ***, част е от градската пътната мрежа
и по никакъв начин не може да бъде определено като „участък в повишен
риск".
Претендира необходимите средства за отстраняването на щетите по процесното МПС са както следва: заден капак - ремонт,
включващ демонтаж, монтаж, разоборудване, боядисване
-3632,42 лв., задна броня и абсорбер - подмяна, демонтаж, монтаж - 1650,54 лв.,
лайстна на задна броня - демонтаж, монтаж, подмяна -
361,78 лв., кора върху задна броня /облицовка/ - демонтаж, монтаж, подмяна - 765,09
лв., заден ляв стоп - демонтаж, монтаж, подмяна - 1062,24 лв., заден ляв
габарит за мъгла - демонтаж, монтаж, подмяна - 455,67 лв., консумативи за задно
стъкло и конзола за задна врата - 168,00 лв. /всичко/, автобоя,
основни и допълнителни материали - 512,69 лв., камера - 36,00 лв. и тониране на боя - 48,00 лв. Претендира
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала отговор, в който
оспорва иска.
Възразява, че съобразно приложените с договора общи условия към посоченият
застрахователен договор е налице непокрит по полицата риск, за който страните
са изразили взаимно съгласие в т. 16.9 от ОУ. Излага, че след извършена
проверка от страна на представители на застрахователя, се установява, че
посоченото от ищеца място представлява площадка за игра на баскетбол, което не
е част от регламентираната пътна мрежа, на която е допустимо управление на МПС.
Според приетия Общ устройствен план на Община Варна
територията на м. С. е част от територията на „***" с начин на трайно
ползване „Обществен селищен парк-градина", като съгласно чл. 15, ал. 7 от ЗДвП е забранено преминаването и паркирането на територията на парк. Ответникът възразява, че ищецът е знаел, че
управлява МПС на място, където това не е позволено. Сочи, че съгласно т. 14.11.
от ОУ, застрахователят не носи отговорност при грубо нарушаване на техническите
или технологическите правила за експлоатация или ремонт на МПС, управление на
технически неизправно МПС и/или неспазване на предписанията на компетентните органи
(движение по забранени и сигнализирани участъци, пътища, проходи, движение без
вериги, движение с ремаркета и гр.) от страна на застрахования. Твърди, че
поведението на ищеца се квалифицира като „груба небрежност", доколкото
същият е управлявал МПС на неразрешено място за това, и вредите са единствено в
причинна връзка с неговото безотговорно поведение. Счита, че няма как при положение, че се управлява МПС
на игрище за баскетбол, да бъде пропуснат едиственият
(или двата) кош на игрището, което предполага небрежно поведение, противостоящо
на задължението за дължимата грижа като добър стопанин.
С оглед на което счита иска за неоснователен и недоказан, доколкото се
касае за непокрит по полицата риск, а при условията на евентуалност - и при
наличието на изрично изключен риск, и при проявление на събитие, което не може
да бъде квалифицирано като застрахователно по смисъла на Кодекса на
застраховането и Общите условия на застраховката.
На самостоятелно основание и при условията на евентуалност, оспорва иска по
размер. Претендира съдебно-деловодни
разноски.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното от фактическа и правна и прави следните правни
изводи:
В настоящото
производство ищецът следва пълно и главно да докаже факта на съществуване на
валидно облигационно отношение между страните по договор по застраховка,
изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора, настъпване на покрит от
застрахователното правоотношение между страните риск и осъществяване на всички
предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да
претендира застрахователно обезщетение и неговия размер. В тежест на ответника
е, при положително доказване на горното,
да докаже, че е изпълнил поетите с договора задължения, респективно
изправността си по него, включително предпоставките за отказ от плащане на
застрахователно обезщетение.
Между страните не се спори относно наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застрахователна
полица № ********** за застраховки Каско и злополуки
(**********) от 20.09.2018 год., с обект на застрахователна закрила лек
автомобил „Тойота Ланд Крузер",
per. № ***, рама № *** и срок 1 година, считано от
00:00 ч. на 29.09.2018 год. до 23:59 ч. на 28.09.2019
год.
Застрахователната сума е 12000 лв. Това обстоятелство се
потвърждава и от представената по делото застрахователна полица. Щетата е
заведена при застрахователя под № 13018030109074.
От заключението на в.л. по назначената
САТЕ се установява, че на 26.11.2018 г. около 12:15 ч. участник I с лек автомобил „Тойота Ланд Крузер", с ДК N: В1139ВР, управляван от К. С., се
намира в ***, паркинг на полигон ***. При извършване на маневра на заден ход се
удря в железен стълб, на който има поставен баскетболен кош. За лек автомобил
„Тойота Ланд Крузер",
с ДК N: Bl
139ВР удара е в задна лява част на автомобила. Вследствие на удара настъпват
материални щети по автомобила.Експертизата приема уврежданията, който са
установени по автомобила при извършеният оглед от представител на
застрахователя и видими на предоставения снимков материал: Облицовка броня
задна - подмяна, Лайстна върху броня задна -подмяна, Стоп заден ляв - подмяна, Светлина броня задна лява - подмяна, Врата задна /багажна/ - подмяна и боядисване, Абсорбер задна
броня - подмяна,
Бленда върху задна броня -
подмяна, Конзола ключалка задна врата – ремонт. Уврежданията, който са
установени по автомобила при извършеният оглед от представител на застрахователя
са в задната част на автомобила и са в зоната на удара и са вследствие на
деформация и изместване на увредени детайли. Установените увреждания е възможно
да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП. Общият размер на
средствата, необходими за отстраняване на причинените щети по лек автомобил
„Тойота Ланд Крузер", per N:***, в това число за труд и материали,
като се вземат предвид цените за оригинални части и труд на официалния
представител на марката „Тойота" за Р. България, е в размер на 8 692.43 лв., което включва следните позиции: обща
стойност за резервни части - 6986.94 лв. Общо за операции за Д/М и Р/О - 9.6 ч. х 48.00 лв. = 460.80 лв. Общо за операции за Ремонт - 1.0 ч. х 48.00 лв. = 48.00 лв. Общо за операции за Боядисване - 12.5
ч. х 48.00 лв. = 600.00 лв. Общо за Основни и допълнителни
материали - 596.69
лв. Действителната застрахователна стойност на уврежданията по лекия автомобил
е в размер на 8 692.43
лв. Инцидентът е
настъпил на паркинга на бившият полигон на ***, намиращ се между *** и ***. В
средата на западната част на паркинга е налице метален стълб с поставени на
него баскетболно табло и кош. От субективна страна водачът на автомобила при
движение на заден ход не е видял или преценил разстоянието между автомобила и
металния стълб. От обективна страна, автомобилът на заден ход се удря в стълба.
През време на действието на договора за
застраховка „Каско и злополуки" - на 26.11.2018 г., е
установено увреждането на застрахования автомобил.
Застрахователят по имуществена застраховка „Каско и злополуки"
носи отговорност за всички вреди, които са настъпили в резултат на
събитие, предвидено като покрит застрахователен риск в застрахователния договор
и в Общите условия към него.
На първо място, съдът намира,
че исковите претенции са допустими, тъй като ищецът в качеството на лизингополучател /което обстоятелство се установява от
представения застрахователен договор, в който ищецът е посочен като лизингополучател- л. 14-43 от делото/ е процесуално
легитимиран да претендира обезщетение по чл. 405 КЗ, тъй като съгласно чл. 384, ал. 2, т. 1, пр. 1 КЗ ищецът е
трето ползващо се лице по смисъла на чл. 22 ЗЗД.
Механизма на ПТП заявен от
ищеца съответства на вредите по автомобила и се потвърждава от показанията на
разпитания по делото свидетел К. С..
Не се спори и относно факта
на заплащане на уговорената застрахователна премия и факта на своевременното
уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие.
Представени са доказателства за завеждане на претенцията по застраховка
съобразно изискванията на чл. 380
от КЗ, обуславящи допустимост на исковата претенция.
Спорният въпрос от фактическа
и правна страна е дали обстоятелствата, довели до увреждане на автомобила,
представляват покрит от застрахователя риск или са налице релевираните
от ответника изключени рискове по 16. 9. от Общите условия.
В т. 16. 9. от Раздел IV от
Общите условия страните са изключили от покритието повредите по МПС, които са
пряк резултат от използването му извън
регламентираната пътна мрежа или в участъци с повишен риск от увреждане,
като междублокови площадки и тревни площи, пешеходни и велосипедни алеи,
планински, горски участъци или черни пътища, ниви, канавки и др. Използваното в
клаузата примерно изброяване обуславя извод, че същата регламентира хипотези на
шофиране по настилки, които не са предназначени за автомобилен транспорт.
Хипотезите, в които застрахователят се освобождава от отговорност, са
изключение от общото правило, че на обезщетяване подлежат всички преки вреди,
поради което уговорките за изключени рискове не могат да се тълкуват и прилагат
разширително. В случая шофирането по паркинг, бивш
полигон не е предвидено изрично като изключение, нито може да се субсумира по аналогия под някоя от останалите изброени
хипотези. В разглеждания случай инцидентът е осъществен на път с асфалтово
покритие, предвиден за автомобилно движение, бил е използван за полигон. Дори е
оборудван със сферични огроничители /в.л. излага в
о.с.з./. Отделно от това хипотезите на изключен застрахователен риск по
дефиниция предполагат неправомерно и недобросъвестно поведение на водача на
автомобила или случайно събитие. Управляването на автомобил по трасе, достъпно
за автомобили, използвано за полигон и паркинг, само по себе си не би могло да
се квалифицира като неправомерно или недобросъвестно, поради което не
представлява основание за изключване на отговорността на застрахователя.
Застрахователят е отказал плащане за щетата,
на осн.чл.16.9 от ОУ на застраховка Каско, считайки увреждането, като пряк резултат от
използването на автомобила извън регламентираната пътна мрежа или участъци с
повишен риск от увреждане, като планински, горски и черни пътища и др. От
събраните по делото доказателства се установява, че инцидента е настъпил на
паркинг, бивш полигон на ***, м-т Салтанат. Вещото лице излага, че мястото е асфалтирано и
се използва за паркинг. На места настилката е нарушена има сферични
ограничители.
Не забелязването на металния
стълб от управляващия МПС е нарушение, което сочи на причиняване на процесното ПТП по непредпазливост, а съгласно разпоредбата
на чл.
408, ал. 1, т. 1 от КЗ застрахователят има право да откаже заплащане на
обезщетение само при умишлено причиняване на застрахователното събитие от
застрахования. По аргумент на противното от посочената разпоредба следва, че
поначало непредпазливото причиняване на застрахователното събитие от застрахования
не е основание за отказ да се заплати обезщетение, освен в хипотезите на чл.
408, ал. 1, т. 3 или т.
4 от КЗ. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл.
395, ал. 1 от КЗ застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на
застрахованото имущество от вреди, а съгласно ал. 4 при настъпването на
застрахователно събитие застрахователят може да откаже плащане на обезщетение,
ако събитието е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1 и ако
изрично е предвидил това в договора. Видно от приложените по делото общи
условия към процесния договор за застраховка, в
същите /чл. 14 от Раздел ІV/ е предвидено такова основание за отказ за
заплащане на обезщетение. В случая обаче установените по делото действия на
водача по управление на превозното средство и допуснатите от него нарушения на
ЗДвП, доколкото са извършени само при обикновено небрежност, не могат да бъдат
квалифицирани като невземане на мерки за предпазване на застрахованото
имущество по смисъла на чл.
395, ал. 1 от КЗ. Предвид горното не е налице посоченото основание за отказ
да се заплати застрахователно обезщетение.
Предвид горното според
настоящия състав на съда искът на ищцовото дружество
срещу ответника за заплащане на застрахователно обезщетение по сключената между
страните имуществена застраховка за причинените по процесния
автомобил вреди е доказан по основание. Съгласно разпоредбата на чл.
386, ал. 2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Дължимото застрахователно обезщетение следва да
бъде определено по възстановителната стойност на автомобила към момента на
застрахователното събитие. Установи се
от заключението на вещото лице, че размерът на необходимите средства за
възстановяването на МПС е общо 8692,43
лв.
В трайната съдебна практика
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о.,
решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о. и
др. е прието, че обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките
на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към
датата на увреждането. Този отговор е застъпен е в разпоредбата на чл.
386, ал. 2 КЗ, уреждаща че по имуществена застраховка, застрахователят
дължи действителната стойност на увреденото имущество, а за такава се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
от същия вид и качество, арг. чл.
400, ал. 1 КЗ.
Ответникът, в чиято тежест е бе,
не е ангажирал доказателства в подкрепа на бланкетното
оспорване размера на претенцията. С оглед изложеното следва да се приеме, че
възстановителната стойност на автомобила е в размер на 8692,43 лв., което
обуславя извод за основателност на главния иск в пълния предявен размер.
Съобразно разпоредбата на чл. 409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
обезщетение след изтичане на срока по чл. 405
от КЗ, освен в случай, че застрахованият не е посочил банкова сметка.
Разпоредбата на чл.
405 от КЗ препраща към чл. 108
от КЗ по отношение на сроковете за окончателно произнасяне на
застрахователя по застрахователни претенции – 15 работни дни от представянето
на всички доказателства, а при непредставянето им застрахователят е длъжен да
се произнесе не по-късно от 6 месеца от предявяване на претенцията. В случая,
безспорно се установи, че искането на ищцата е получено от ответника на
26.11.2018 г. По делото не са наведени твърдения за непълнота на представените
от застрахования доказателства в производството пред застрахователя, нито се
установява такива да са били изисквани. Следователно срокът за произнасяне на
застрахователя е изтекъл 15 работни дни след датата на предявяване на застрахователната
претенция – т. е. на 12.12.2018 г., от който момент
същият е изпаднал в забава. В случая претенцията е отправена с начална дата
18.12.2018 г. – деня на постановения от застрахователя отказ. Изчислен с програмен продукт Апис
"Финанси" размерът на законната лихва върху главницата за периода
18.12.2018 г. до 11.06.2019 г. е в размер на 424,96 лева, поради което
претенцията се явява основателна до сумата от 424.96 лв. и отхвърли за
горницата над тази сума до претендираните 432,18лв.
По разноските:
На основание чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да се възложат и направените от ищеца разноски съразмерно с уважената
част от иска в размер на 1316,66 лева,
в това число д.т. в размер на 397,70 лева и възнаграждение за САТЕ 120 лв.,
внесен адв.хонорар в размер на 800 лв.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК в тежест на ищеца
следва да се възложат и направените от ответника разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска от сумите 120 лв.възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 ГПК вр.с чл.25 от НЗПП или общо 0,17 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З. „А.“ АД,
ЕИК *** да заплати на „Т.Т.“
ЕООД, ЕИК *********, на осн. чл. 405, ал. 1 от КЗ, във вр.
чл. 384 от КЗ сумата в размер 8692,43 лева (осем хиляди
шестстотин деветдесет и два лева и четиридесет и три стотинки) застрахователно
обезщетение, представляваща разходи за възстановяване на щета за увредени заден
капак, задна броня и абсорбер, лайстна на задна
броня, кора върху задна броня /облицовка/, заден ляв стоп, заден ляв габарит за
мъгла, задно стъкло и конзола за задна врата по застрахователна полица № ********** за застраховки
Каско и злополуки (**********) от 20.09.2018 год., за
лек автомобил „Тойота Ланд Крузер",
per. № *** по настъпило застрахователно събитие на
26.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата за периода
от датата на подаване на исковата молба - 11.06.2019г. до окончателното й
изплащане, както и на осн.чл.86 от ЗЗД сумата от 424,96 лв. (четиристотин двадесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки)
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
18.12.2018г. до датата на подаване на исковата молба в съда 11.06.2019г., като
отхвърля иска за горницата над 424,96 лв. до претендираните
432,18 лв.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК *** да заплати на „Т.Т.“
ЕООД, ЕИК ***сумата в
размер на 1316,66 лева (хиляда триста и
шестнадесет лева и шестдесет и шест стотинки) представляваща сторени от
ищеца разноски на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Т.Т.“ ЕООД, ЕИК ***да заплати на З. „А.“
АД, ЕИК *** сумата в размер на 0,17 лева
(седемнадесет стотинки)
представляваща сторени от ищеца разноски на осн.
чл.78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: