Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 21.06.2021 г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в публичното
заседание на седми юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Радослава
Манолова като разгледа докладваното от съдия Чеуз
гр.дело № 12 287/ 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.
45 ал.1 от ЗЗД за сумата от 41 630 лв.
Ищецът Фондация „И.**“ излага в
исковата молба, че е собственик на недвижим имот, представляващ двуетажна
постройка със сутерен и плосък покрив, находяща се в
гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ № 227 с РЗП от 354 кв.м., състояща се от
сутерен с площ от 129 кв.м., първи етаж с площ от 102 кв.м. и втори етаж с площ
от 123 кв.м., заедно с правото на строеж върху дворното място с площ, съгласно
документ за собственост 515 кв.м., съставляващ УПИ VIII-624 от кв.306а, по плана на гр. София, местност „Ботевградско шосе – рамка
–II“ по силата на нотариален акт 126, дело 1189/2014 г. на нотариус 039 – И.Д.,
с район на действие – СРС.
Твърди се, че след придобиване на правото на собственост, ищецът заварил в
имота ответникът, който заемал сградата без правно основание и отказвал да се
изнесе от нея. Била му отправена нотариална покана и същият напуснал сградата
на 30.06.2016 г. След освобождаване на имота от ответника, било установено, че
на сградата са нанесени значителни щети. Били увредени стените, покрива, както
и отделни обекти в нея и общите части, подробно описани в исковата молба.
Щетите възлизали на сума в размер на 41 630 лв. Твърди се в исковата
молба, че ищецът отправял многократни покани до ответника да му бъдат възстановени
нанесените щети по имота, което той не сторил. При тези фактически твърдения е
мотивиран правен интерес и се иска от съда да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 41 630 лв. – обезщетение за имуществени вреди, нанесени на
имота му. Претендира се законна лихва върху сумата и сторените в производството
разноски.
Ответникът Г.Е.К., редовно уведомен, оспорва иска по съображения, заявени в
писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. Претендира разноски,
съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните , и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема
за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. С оглед така очертания фактически състав по
делото следва да бъде доказано от ищеца, че е налице действие на ответника, от
което като пряка и непосредствена последица са били причинени имуществени
вреди, чиято обезвреда претендира. По отношение на
субективния елемент на състава – вината е установена оборима
презумпция в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
В настоящото производство, предмет на търсената обезвреда
са нанесени вреди на собствен за ищеца недвижим имот.
Обстоятелството, че ищецът е собственик на процесния
имот, считано от 01.10.2014 г., не е спорно по делото, а и същото се установява
от представения нотариален акт за дарение № 126, дело 1189/2014 г. на нотариус
039 – И.Д. с район на действие – СРС. Същият е сключен в изискуемата от чл. 18
от ЗЗД нотариална форма за действителност, поради което е произвел целеният
вещно транслативен ефект. Възраженията на ответника
за нищожност на този договор на сочените в писмения отговор основания,
настоящият съдебен състав при ангажираните от страните доказателства не може да
възприеме за основателни.
По делото не са ангажирани доказателства досежно
състоянието, в което се е намирал имотът към датата на сключване на договора за
дарение, легитимиращ ищеца като собственик на същия, за да може да се обоснове
извод в насока, че представеният по делото протокол от 01.07.2016 г., в който
са описани констатирани щети в този имот към датата на неговото съставяне са
резултат от действия, които следват датата на придобиване на правото на
собственост от страна на ищеца.
При доказателствена тежест на ищеца не са
ангажирани доказателства относно обстоятелството, че соченият ответник е
осъществявал фактическа власт върху процесния имот в
периода, предмет на настоящото производство. Представеният по делото отговор от
М.Д., управител на „Д.– София“ ООД /стр.18/, по естеството си представляват
писмени свидетелски показания, което е недопустимо доказателствено
средство с оглед императивните разпоредби на ГПК. Не са ангажирани
доказателства и относно обстоятелството, че соченият ответник посредством
действия респ. бездействия е причинил или допуснал да бъдат причинени, заявените
в обстоятелствената част на исковата молба, вреди в имота на ищеца.
При проведено насрещно доказване, ответникът е ангажирал писмени и гласни
доказателства, от които настоящият съдебен състав намира за установено, че към
датата на придобиване на правото на собственост върху имота от ищеца по отношение
на същия са били сключени договори за наем между трети за спора юридически
лица, а именно непрекия праводател на ищеца /“БТИ П.-1“
ООД/ като наемодател, респ. други две търговски дружества – „Р.“ ООД и „Б.“ ООД,
като наематели. Няма данни по делото, действието на тези договори за наем да е
било преустановено след придобиване на правото на собственост върху имота от
страна на ищеца чрез тяхното прекратяване, разваляне или по друга причина. Напротив,
налични са доказателства, установяващи заплащане на наемна цена по същите договори
от страна на дружество „Р.“ ООД, считано до 04.05.2016 г. Горното се
потвърждава и от събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелката М.М.Ц.в съдебно заседание от 07.06.2021 г.
Видно от представените по делото писмени доказателства – фактури и РКО,
установяващи плащане на наемна цена по повод посочените по-горе договори за
наем, соченият ответник – физическо лице е един от управителите на „Р.“ ООД, но
от горното извод в насока, че вредите са причинени от сочения ответник не може
да се обоснове, по причина липсата на субективен идентитет,
доколкото се касае за различни правни субекти – физическо лице и търговско
дружество.
При тези ангажирани от страните доказателства, съдът в решаващия му състав
намира заявеният иск за неоснователен и недоказан и като такъв същият подлежи
на отхвърляне.
При този изход на спора на ответника не се следват разноски с оглед липсата
на данни по делото такива да са сторени. В пълномощното, легитимиращо
процесуалния му представител с валидна представителна власт /стр.33/ не се
съдържат данни за договорено респ. заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, СГС, I -19 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ФОНДАЦИЯ „И.**“, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „******иск с правно основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД
срещу Г.Е.К., ЕГН **********,*** – адв. Ю.Д. за
осъждане за сумата от 41 630 лв. – представляваща
обезщетение за имуществени вреди, нанесени на имот, представляващ двуетажна
постройка със сутерен и плосък покрив, находяща се в
гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ № 227 с РЗП от 354 кв.м., състояща се от
сутерен с площ от 129 кв.м., първи етаж с площ от 102 кв.м. и втори етаж с площ
от 123 кв.м., заедно с правото на строеж върху дворното място с площ, съгласно
документ за собственост 515 кв.м., съставляващ УПИ VIII-624 от кв.306а, по плана на гр. София, местност „Ботевградско шосе – рамка
–II“ като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Съдия: