Решение по дело №1117/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ Варна против Решение № 483/17.04.2025г. по АНД № 6/2025г. по описа на Районен съд Варна, с което е отменено издаденото от него Наказателно постановление /НП/ № 23-0003202/18.09.2024г., с което на основание чл. 178а ал. 10 предл. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 43а ал. 1 т. 7 б. „ж“ от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС е наложена глоба в размер на 500 лева на Н. Й. К..

В жалбата се твърди, че въззивното решение е незаконосъобразно, поради неправилно отразяване на фактическата обстановка и неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че е допуснато и нарушение на процесуалния закон. В подкрепа на твърденията си излага, че по делото липсват данни санкционираното лице да не е било в състояние да изпълни задължението си да постави знака за преминатия периодичен преглед на ППС от вътрешната страна на долната част, отляво на предното стъкло на ППС, за да бъде извършено поставянето от друго лице. Оспорва се възможността със заповед да се дерогира законово определеното задължение на председателя на комисията да поставя знака за преминат преглед. Твърди се, че мотивите за прилагане на чл. 28 от ЗАНН са неправилни и необосновани, тъй като възражението за наличието на здравословен проблем е направено едва в хода на съдебното производство, въпреки участието на лицето в административната фаза на производството, където такова възражение не е правено. Според касационния жалбоподател, лицето не може да черпи права от това свое противоправно поведение. Иска се отмяна на въззивното решение и потвърждаване на НП. Претендира разноски за двете инстанции, като отправя искане съдът да се произнесе по размера на адвокатското възнаграждение при условията на чл. 63д ал. 2 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща процесуален представител.

Ответникът – Н. Й. К., в писмен отговор оспорва касационната жалба. Счита, че решението на Районния съд е правилно и законосъобразно и моли решението да бъде оставено в сила и в полза на ответника да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие.

В съдебно заседание се представлява от адв. К. Б. от ***, който поддържа отговора.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение Районен съд – Варна е приел за установено от фактическа страна следното: При проверка на пункт за извършване на годишни технически прегледи, находящ се в гр. Варна, ул. "Морски звуци" № 9, стопанисван от „Викар 2005“ ЕООД, се установило, че на 07.5.2024г. е извършен периодичен преглед на МПС „Мерцедес Ц320“ от кат. М1, с рег. № [рег. номер]. Н. К., като председател на комисия за извършване на годишен технически преглед, след завършване на прегледа със заключение на комисията „Допуска се ППС да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване“, не е изпълнил задължението си да постави знак от вътрешната страна на долната част, отляво на предното стъкло на ППС, извън визуалния обсег на водача и така, че да не възпрепятства правилното функциониране на вградените системи за видеонаблюдение, датчици и сензори. Това негово задължение е изпълнено от Г. П. В., член на комисията за извършване на годишен технически преглед. Проверяващите са приели, че с това свое поведение – бездействие, К. е нарушил чл. 43а ал. 1 т. 7 б.“ж“ от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС, като са съставили АУАН. Въз основа на описаната в АУАН фактическа обстановка, като не е уважил възражението на К., АНО е издал НП.

За да отмени НП, районният съд е приел, че жалбоподателят К. не оспорва факта, че не е изпълнил задължението си, в качеството си на председател на комисия при извършване на годишен технически преглед за проверка на техническата изправност на МПС марка „Мерцедес Ц320“ от кат. М1, с рег. № [рег. номер], не е изпълнил задължението си да постави знак от вътрешната страна на долната част, отляво на предното стъкло на ППС, извън визуалния обсег на водача и така, че да не възпрепятства правилното функциониране на вградените системи за видеонаблюдение, датчици и сензори. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на св. Г. П. В. и от приложения към преписката видеозапис на годишния технически преглед на описаното МПС. Съдът е приел, че безспорно К. е нарушил разпоредбата на чл. 43а ал. 1 т. 7 б.“ж“ от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС, но това нарушение попада в обхвата на разпоредбата на чл. 28 ал. 1 от ЗАНН. Съдът е мотивирал извода си за „маловажност“ с това, че задължението да се постави знак от вътрешната страна на долната част, отляво на предното стъкло на ППС, извън визуалния обсег на водача и така, че да не възпрепятства правилното функциониране на вградените системи за видеонаблюдение, датчици и сензори на МПС марка „Мерцедес Ц320“ от кат. М1, с рег. № [рег. номер] е изпълнено своевременно от св. В., поради това, че жалбоподателят е имал здравословен проблем. Поведението на В. е в унисон с представената по делото Заповед № 3/01.01.2023г., с която управителят на „Викар 2005“ ЕООД е определил именно св. В. като служител, който да изпълни определени трудови функции, възложени на К., при влошаване на здравословното му състояние. По делото е представено ЕР 90976/03.10.2022г., от което е видно, че К. стада от множествена склероза, като му е осигурено работно място и задължения, отговарящи на състоянието му.

Решението на районния съд е правилно.

Фактите по случая са правилно установени от първоинстанционния съд, с оглед събраните по делото доказателства, районният съд е събрал необходимите гласни и писмени доказателства и въз основа на тях е приел, че процесното нарушение е доказано от обективна страна. Изводите на първоинстанционния съд относно приложимост на чл. 28 ал. 1 от ЗАНН кореспондират на установената фактическа обстановка, събраните доказателства и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция. Съдът е изложил подробни мотиви защо приема, че е налице маловажен случай – задължението да се постави знак за преминатия технически преглед е било изпълнено своевременно, от нарушението не са настъпили никакви вредни последици, няма данни лицето да е извършвало други нарушения. Касационната инстанция изцяло споделя аргументите, изложени от районния съд, че нарушението на К. наистина представлява ниска степен на обществена опасност, с оглед изложените съображения за липса на вредни последици, незасягане на обществения ред и други смекчаващи вината обстоятелства.

Предвид горното, настоящият състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона и съществено нарушение на процесуални правила. Не са налице касационни основания по чл. 348 от НПК, предполагащи отмяна на решението и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена, а решението следва да бъде оставено в сила като правилно.

При този изход на спора и предвид чл. 63д ал. 1 от ЗАНН, направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, представляващи платеното адвокатско възнаграждение, следва да бъде уважено, съобразно представения договор за правна защита и съдействие

 

Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 483/17.04.2025г. по АНД № 6/2025г. по описа на Районен съд Варна.

 

ОСЪЖДА Областен отдел „Автомобилна администрация“ Варна да заплати на Н. Й. К., [ЕГН] сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

 

Решението е окончателно.