О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №…..
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ,в закрито
заседание на двайсет и пети февруари през две хиляди и двайсета година,в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като изслуша
докладваното от член-съдията Ангелова, ч.гр.д.№
163/2020г., за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.413,ал.2 от ГПК.
Постъпила
е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД с ЕИК ........., със седалище и
адрес на управление в гр.........., чрез пълномощник юрисконсулт Р.И.И., против
Разпореждане № 219/03.02.2020г., пост.по ч.гр.д.№ 69/2020г.на РС-Тетевен, в
частта, в която заявлението по чл.410 от ГПК е отхвърлено по отношение
вземането за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането. Счита,че в обжалваната част на
разпореждането съдът е мотивирал грешно позицията си,като не е възприел
правилно фактическата обстановка и/или е достигнал до погрешни изводи за
прилагането на законовите разпоредби. Излага,че съгласно т.14 от ДР на ЗЗП
услуга е „ всяка материална или интелектуална дейност,която се извършва по
независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет
прехвърляне на владение на вещ”. От това извежда извод,че споразумението за
предоставяне на допълнителни услуги представлява действителна услуга в смисъл
на дейности,които ще се извършат по повод на договора за кредит в полза на
друго лице-кредитополучателят. Съгласно съдебната практика с договора за
предоставяне на услуга изпълнителят поема задължение да извърши конкретни
действия,срещу дължимо от възложителя възнаграждение,като тези действия
обикновено са фактически, а не правни. Доколкото втората част от определението
за договор за потребителски кредит по чл.9,ал.1 от ЗПК дава известна свобода за
кредитора да предоставя допълнителни услуги,които са извадени от договора за
потребителски кредит,счита,че уговарянето им е допустимо съгласно закона.
Позовава се на принципа за свободното договаряне-чл.9 от ЗЗД и сочи,че страните по процесния договор са се съгласили
да го сключат и да подпишат споразумението за допълнителни услуги.Длъжникът се
е съгласил с тази цена на кредита във фазата на преддоговорния етап,когато е
получил и подписал стандартен европейски формуляр за сравняване с различни
предложения,а също и към момента на сключване на договора и не е изразил
желание да се откаже от него. Сочи,че „Профикредит България”ЕООД като кредитор
не създава задължение на потребителя при сключване на договора за кредит да
сключи и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.Това е
възможност за клиента. Обяснява,че в обхвата на общите разходи по кредита,които
следва да се отчитат при формиране на ГПР, попадат разходи за допълнителни
услуги,но само в случаите,когато получаването им е задължително условие за
сключване на договора. Твърди,че разходите за потребителя за допълнителните
услуги не са част от общите разходи по кредита и не следва да се отчитат при
формирането на ГПР. Възнаграждението за тези услуги се дължи отделно и
независимо от цената на самия кредит,затова и не противоречи на чл.19,ал.4 от ЗПК. Позовава се на Реш.№309126/09.01.2018г.на СРС и Реш. №6308/01.11.2018г.,
пост.по адм.д.№5771/2018г.на Адм.съд-София.
Допълва,че
са налице действащи законови разпоредби,които определят кои клаузи биха били
неравноправни.В такива случаи чл.24 от ЗПК препраща към чл.143-148 от ЗЗП. В
последния, в 19 точки се определя кои клаузи биха поставили потребителя в неравноправно положение спрямо
кредитора.Твърди,че процесното споразумение за пакет допълнителни услуги не
попада в никоя от тези хипотези. Акцентира,че всички суми по договора са
индивидуално уговорени клаузи,а именно-каква сума клиентът желае да му бъде
отпусната,какви ще бъдат ГЛП и ГПР,както и дали ще бъде подписано споразумение
за предоставяне на допълнителни услуги и какво възнаграждение ще се дължи за
него.
По
отношение на таксите за извънсъдебно събиране на вземането също смята,че не
представляват такси по усвояване и управление на кредита.Те се начисляват
съгласно постигнато между страните съгласие,че когато клиентът не изпълнява
задълженията си по договора,изпадне в забава с плащанията,се дължат тъй като за
кредитора се е наложило да извърши допълнителни действия,с които да стимулира клиента да изпълни (текстови
съобщения,телефонни разговори,писма и др.).Тези действия се извършват след като
сумата по договора вече е усвоена и не са такива по управление на кредита.
Начислените по този начин такси не поставят клиента в неравностойно положение,а
единствено целят да покрият разходите,които кредиторът е сторил,поради
недобросъвестното поведение на длъжника.
Заключава,
че е неправилен изводът на съда за недействителност на клаузите от договора,
съответно за недължимост на възнаграждението за избран и закупен пакет
допълнителни услуги и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането и
други задължения,свързани със сключения договор.
По
изложените съображения моли да се отмени разпореждането в обжалваната част и
уважи заявлението изцяло. Моли да се присъдят и направените разноски.
По допустимостта.
Жалбоподателят
е уведомен за атакуваното разпореждане на 12.02.2020г., а жалбата е подадена на
17.02.2020г.-т.е. с пазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да
обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че
жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.
По същество.
Съобразявайки
представените по ч.гр.д.№ 69/2020г.по описа на РС-Тетевен писмени доказателства
и становището на жалбоподателя, съдът намира,че жалбата е неоснователна.
На
03.02.2020г. пред РС-Тетевен е подадено заявление, по което е образувано
ч.гр.д.№ 69/2020г. по описа на съда. Заявителят „Профи Кредит България”ЕООД е
предявило вземане срещу Н.Г.Х. с ЕГН **********,***, у.”Св.Св.Кирил и
Методий”№120,в общ размер 867.45лв.,от който - главница 400лв., договорно
възнаграждение 37.64лв., дължимо за периода от 15.06.2019г.до 15.12.2019г.,
възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги -331.59лв.,дължимо до
15.12.2019г., такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на
30лв., начислена на 30.06.2019г., лихва за забава в размер на 68.22лв.за
периода от 16.06.2019г. (дата на изпадане в забава) до 15.12.2019, законна
лихва за забава от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Като
основание е посочен Договор за потребителски кредит с № 30037203575 от
30.05.2019г., сключен между Н.Г.Х. и „Профи Кредит България”ЕООД. Посочено е,че
преди да сключи кредита на длъжника е била предоставена цялата
информация,изисквана от ЗПК за параметрите на договора под формата на
Стандартен европейски формуляр. Допълнително е получил и разяснения, които са
му дали възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на
възможностите и финансовото му състояние. След одобрение, на 30.05.2019г. е
сключен Договор за потребителски кредит с №30037203575, подписан при Общи
условия,които са неразделна част от него. При
сключване на договора клиентът е декларирал с подписа си,че е запознат
със съдържанието им,приема ги,няма забележки и се задължава да ги спазва. По
силата на Договора „Профи Кредит България”ЕООД се задължава да изпълнява точно
и в срок задължението си като превежда
по посочения от длъжника начин заемната сума. От своя страна длъжникът поема
задължението да върне договорената като общо задължение сума, посочена в т.VІ
от Договора за срок от 7 месеца,с
месечна вноска по погасителен план от 109.9лв. и падежна дата на 15 число от
месеца. Съгласно Общите условия длъжникът дължи договорно възнаграждение за
изтегления кредит,предварително определено в договора. Задължението възниква
към деня на отпускане на кредита, разсрочва се във времето и се погасява в
рамките на погасителния план. Неизплатеното договорно възнаграждение е в размер
на 37.64лв.,дължимо за периода от 15.06.2019г. до 15.12.2019г.
Посочено
е,че страните са сключили и Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги,за което длъжникът дължи възнаграждение,което става
изискуемо с подписването му. Съгласяват се възнаграждението да бъде разсрочено
за срока на договора на равни месечни вноски.Неизплатеното възнаграждение за
допълнителния пакет е в размер на 331.59лв.
Твърди
се,че Н.Г.Х. не е изпълнил задължението си и след като е направил 0 вноски и е
изпаднал в забава. Падежът на последната погасителна вноска е 15.12.2019г. Във
връзка със забавеното изпълнение съгласно договора и погасителния план към него
кредиторът е направил разходи за извънсъдебно събиране на вземането,определение
с Тарифа за таксите на „Профи Кредит България”ЕООД. Поради това от
30.06.2019г.(дата на изпадане в забава) са начислени суми за извънсъдебно
събиране на вземането в размер на 30лв.
За
периода на изпадане на длъжника в
забава- 16.06.2019г. до обявяване на кредита за предсрочно изискуем на
15.12.2019г., се дължи мораторна лихва в размер на 68.22лв.
Тъй
като към момента погасителният план е изтекъл на 15.12.2019г.и е налице
неизпълнение на задълженията на длъжника,счита,че за дружеството е налице
материален интерес за потърси падежиралите вноски по кредита.
Отправено
е искане за присъждане и на разноски-25лв.-държавна такса и 150лв.-разходи за
юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното Разпореждане № 219/03.02.2020г. РС-Тетевен
е уважил заявлението в частта за претендираната главница, лихви-договорна, за
забава и законна лихва от подаване на заявлението. Присъдени са разноски
-25лв.-държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение. Отхвърлено е
искането за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
331.59лв. и такси за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30лв. В
мотивите съдът е приел,че тези две задължения на практика представляват такси
за предоставени услуги във връзка с управлението и усвояването на кредита.
Уговарянето на допълнителни такси за такива услуги противоречи на чл.10а,ал.2
от ЗПК.Съдът е приел,че с уговарянето им се цели заобикаляне на разпоредбата на
чл.19,ал.4 от ЗПК,регламентираща ограничение в размера на годишния процент на
разходите по кредита.Съдът сее позовал и на Директива 93/13/ЕИО,дело С-618/10 СЕС,според
която не е индивидуално уговорена клауза,която е съставена предварително и
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й.
Въззивният
състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на
жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.
При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение
критериите за редовност на заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК
изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК. Заявлението е подадено
след изменението на чл.410,ал.3 от ГПК (публ.в бр.100/2019г.на „Д.в-к”) и в
съответствие с него заявителят е приложил договора за потребителски
кредит,приложенията му и общите условия. При съобразяване на спецификите на
едностранното и формално заповедно производство, редовното заявлението следва
да представя също и конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането
елементи- основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по
възникването, съществуването и изискуемостта му. Съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК заповедният съд следва служебно да извърши проверка и дали искането не
противоречи на закона и добрите нрави,а съгласно т.3 и дали не се основава на
неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това. В съответствие
с тези си правомощия в случая първоинстанционният съд е извършил проверка и е
приел,че заявлението е редовно,с който извод се съгласява и въззивната
инстанция. Установява се,че в заявлението е налице ясна и точна
индивидуализация на претенцията по отношение на главницата и търсените лихви и такси.
Посочено е основанието на вземането, срока на договора, ясно е от какво е
формирана претенцията за главница. Уточнени са и начинът и периодът на
вземанията за лихви и как са формирани. Основанието на претенциите се откриват
и в представените към заявлението договор,приложения и ОУ към него.
В проверката по отношение противоречие със закона и
добрите нрави и наличие на неравноправни клаузи, за която съдът е служебно
задължен съгласно чл.411,ал.2,т.2 и т.3 от ГПК, съставът констатира, че
претенциите за възнаграждение за закупен ”Допълнителен пакет от услуги” и
разходи за извънсъдебно събиране на задължението, не отговарят на въведените
законови критерии.
При анализа на правоотношението става ясно,че приложимите
норми са тези на Закона за защита на потребителите,с оглед характеристиката на
длъжника на „потребител”, нормите на Закон за потребителския кредит-при
установените елементи на заемното правоотношение, съответно на ЗЗД,като общи и
субсидярно приложими норми. Защитата на потребителя е изградена на принципа за
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и
насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне
на такива (чл.2 от ЗПК). Водещо е
разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да
дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.
При съобразяване на горните критерии съставът намира,че
клаузата за дължима такса за допълнителен пакет услуги е нищожна. От описаните
възможности, за които се предоставят услуги, става ясно, че са предвидени изцяло за дейност свързана с
усвояване и управление на кредита,а съгласно чл.10а,ал.2 от ЗПК кредиторът не
може да въвежда и изисква заплащане на подобни такси. Нещо повече-касае се за
възможности,които представляват типични и характерни договорни права–да се
измени падежната дата, да се реорганизира правоотношението,да се адаптира към
променените условия и т.н.,които по съществото си произтичат от наличието на
договорно правоотношение между равноправни субекти,каквито в случая следва да
са предоставилият кредит и получилият такъв. Тези „възможности” произтичат и са
пряко свързани с договорните правоотношения. В този смисъл е несъстоятелен
опитът на жалбоподателят терминологично да ги разграничава, определяйки ги
незадължителни и т.н. Ясно е,че допълнителната услуга е предоставена във връзка
и единствено и само заради сключения договор, предвидена е по повод усвояването
и управлението на кредита и не попада в категорията на такси и
комисионни,съгл.чл.10а,ал.1 от ЗПК. Съобразени общо като стойност с останалите
договорни ангажименти, категорично надхвърлят лимита, въведен с чл.19,ал.4 от ЗПК,което е допълнителен аргумент за определяне на тази клауза за
неравноправна. Отделно таксата е и несъразмерно висока спрямо отпуснатия кредит-
видно е,че се търси в размер близък до главницата- 331.59лв.(при главница от
400лв.), което води до съществено и неоправдано обременяване на потребителя.
Идентични са мотивите и по отношение на таксата за
извънсъдебно събиране на задължението в
размер на 30лв. В случая разходите са
посочени общо и не е ясно за какво са и дали реално такива са правени. За да се търси
възстановяване на разход следва да е обосновано реалното му извършване.
Твърдения в този смисъл заявителят не е изложил. При тази неопределеност на
задължението за възстановяване на разходи се налага извода,че не е ясно и
претендирането му в този вид отново противоречи на посочените по-горе принципи
на добросъвестност и равнопоставеност на страните в договорното правоотношение.
Налице е противоречие и с правилото на чл.10а,ал.4
от ЗПК,съгласно което видът, размерът и действието, за което ще се събират
таксите следва да бъдат точно и ясно определени в договора.
Съставът не приема за състоятелно асоциирането на
проверката на съда за съответствие със Закона с ограничаване на договорната
свобода. Проверката за наличие на неравноправни клаузи цели именно установяване
налице ли е равновесие между права и задълженията на страните и предотвратяване
на нарушенията им. Фактът на изразено съгласие на потребителя с определени
клаузи на договора не ги легитимира като законни и не ги изключва от обхвата на
служебната проверка. Не може да се сподели и твърдението за наличие на
индивидуално уговорени клаузи, тъй като е видно,че е предоставен кредит при
стандартни, предварително изготвени и основани на общи условия клаузи,върху
които потребителят не е имал никаква възможност да влияе.
По изложените съображения съставът изцяло се съгласява с
извода на първоинстанционния съд за отхвърляне на заявлението в частта по
отношение претендираните възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
в размер на 331.59 и такси за извънсъдебно събиране на вземането в размер на
30лв. Затова Разпореждане № 219/03.02.2020г. на РС-Тетевен, пост.по ч.гр.д.№
69/2020г., следва да се потвърди в обжалваната му част.
По изложените съображения ОС-Ловеч
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №
219/03.02.2020г., пост. по ч.гр.д.№ 69/2020г. по описа на РС–Тетевен, в частта, с която е
отхвърлено подаденото от „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД с ЕИК ........., със
седалище и адрес на управление в гр.........., чрез пълномощник юрисконсулт Р.И.И.,
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу Н.Г.Х. с
ЕГН **********,***, за вземане за възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 331.59лв. и такси за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 30лв., като правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.