Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 08.04.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари
през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№2236 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявени
при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни
искове за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на
чл.47 ал.5 от ГПК. Правното
основание на предявените искове е чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК вр чл.79 и
чл.86 ал.1 от ЗЗД.
В
исковата молба се излагат се твърдения, че между страните е съществувало
облигационно отношение, по силата на което „В И К*****” ООД – гр. *****е
предоставяло на ответника услуги за доставяне на питейна вода и за пречистване
на отпадни води и канализация за обект в
с.*******, по абонатен
номер №*****. Твърди се, че
за отчетния период от месец декември 2014г.-м.август 2016г. са предоставени горепосочените
услуги на ответника, за което са издадени 20 бр. фактури, посочени в исковата
молба на обща стойност 491,52лв. Изтъква се, че стойността на
фактурите не е заплатена
на установените падежи, поради което от забавата на ответника е възникнало правото
на ищеца да претендира и обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземанията по фактурите, считано 30 дни от датата на всяка просрочена
вноска, която лихва се претендира в общ
размер на 127,87 лв. Навеждат се твърдения, че относно посочените суми е
издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №3830/2018г., по описа
на Великотърновския районен съд като е подадено възражение от страна на
ответника по чл. 414 от ГПК. Ищецът твърди, че претендираните суми за
предоставените услуги по партидата на ответника в размер на 491,52 лв.
главница, 127,87 лв. лихва за забава, считано 30 дни след датата на всяка от
фактурите до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, ведно със законната
лихва за забава,считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателно изплащане на задължението са дължими, поради което иска да бъде
установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №1829 от 14.12.2018г. по частно гражданско
дело №3830/2018г., по описа на Великотърновския районен съд, както и за
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, чрез назначения по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител оспорва
исковата молба. Навежда възражение за погасяване по давност на сумата
291,84лв.-част от претендираната главница, сбор от главниците по фактури,
издадени в период 15.12.2014г.-21.10.2015г.,описани в исковата молба под номера
от №1 до №10, като се позовава на разпоредбата на чл.111 б „в” от ЗЗД. Счита,
че приложение намира кратката погасителна давност, тъй като процесните
задължения представляват периодични вземания. Оспорва и останалата част от
исковата претенция с аргумент, че за периода, за който се претендира, в обекта
няма потребление. Сочи, че върху картона на инкасатора липсва подпис на
потребител, а посочените кубици вода са начислявани служебно. Оспорва и
акцесорната претенция за лихва за забава.
С протоколно определение от
27.02.2020г., съдът, по искане на ищеца е прекратил производството по делото само
в частта по исковите претенции за фактурите, издадени за периода
30.01.2015г.-30.11.2015г., за отчетен период 15.12.2014г.-23.11.2015г. на обща
стойност 307,20лв. главница и 89,82лв.-лихва за забава върху главниците по тези
фактури, поради оттегляне на исковите претенции в тези части.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
По делото не е
спорно, че ответникът Е.Н.С. е потребител на ВиК услуги за обект присъединен към
водопреносната и канализационна мрежа, с абонатен номер*****.
Видно от
представената по делото справка-извлечение за горепосочения абонатен номер, за
обект намиращ се с.********, за
периода 30.12.2015г.-31.08.2016г. са издадени девет броя фактури за стойност на
потребена вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация, както следва: фактура №27161525 от 30.12.2015г.,
за отчетен период 23.11.2015г.-10.12.2015г. на стойност 15,36 лв., фактура №27237061/29.01.2016г.
за отчетен период 10.12.2015г.-14.01.2016г. на стойност 15,36 лв., фактура
№27319476/29.02.2016г., за отчетен период 14.01.2016г.-16.02.2016г. на стойност
15,36лв., фактура №27389188/31.03.2016г. за отчетен период
16.02.2016г.14.03.2016г. на стойност 15,36лв., фактура №27473913/28.04.2016г.
за отчетен период 14.03.2016г.-15.04.2016г. на стойност 15,36лв., фактура
№27543933/31.05.2016г. за отчетен период 15.04.2016г.-14.05.2016г. на стойност
15,36лв., фактура №27632532/30.06.2016г. за отчетен период
14.05.2016г.-15.06.2016г. на стойност 15,36лв., фактура №27710814/29.07.2016г.
за отчетен период 15.06.2016г.-15.07.2016г. на стойност 30,72лв. и фактура №27797833/31.08.2016г. за отчетен
период 15.07.2016г.-15.08.2016г. на стойност 46,08лв.
От представения
като доказателство по делото извлечение от карнета на абоната е видно, че в
обекта през 2015г.-2016г. е извършван отчет на водомера, като за процесния
период има три реални отчети, с посочени показания на водомера, като видно от
карнетния лист реален отчет е извършен на 11.12.2015г., като показанията на
водомера са 1540 куб.м; на следващия месец показанията са с десет кубика вода
повече/1550 куб.м/ и последния реален отчет със записани показания е от
28.10.2016г., като показанията на водомера от тази дата са 1613 куб.м.
По делото са
представени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги ва потребителите от ВиК
оператор ВиК Й гр.****,
действащи към процесния период.
По делото са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С А Д, служител в
ищцовото дружество, който разпитан каза, че той е отчитал потреблението на вода
в обекта на ответника в с.П. Свидетелят каза,че когато е намирал абоната или
член от неговото семейство е извършвал реален отчет на водомера, като в
карнетния лист са вписвани показанията на водомера и срещу тях се е подписвал
абоната. Когато не е имало лице в обекта, при извършване на отчета свидетелят
каза,че са били надписвани авансово кубици вода, които после били изравнявани
при реалния отчет. Свидетелят заяви, че след месец ноември 2016г. преустановили
отчета на вода в обекта на ответника в с.П, тъй като лицето било заминало за
чужбина и от тогава водели имота необитаем. Свидетелят каза, че за периода, за
който е отчитан, имотът бил обитаем.
На 13.12.2018г. ищцовото дружество подало до Великотърновски районен съд заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника Е.Н.С..
Въз основа на заявлението на “ВиК****” ООД, гр.**** е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 14.12.2018г.
по ч.г.гр.д.№3830/2018г. на Великотърновски районен съд против длъжника
ответника Е.Н.С. за заплащане на сумата 491.52 лв. -
главница, представляваща цена за ползвана, но неизплатена питейна вода и услуги
по пречистване на отпадни води и канализация
за абонатен № ****на обект, находящ се в общ.*****; сумата 127.87 лв. - лихва
за забава, считано 30 дни след датата на издаването на фактурите до
13.12.2018г. – дата на подаване на настоящото заявление; ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението в съда – 13.12.2018
г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за сумата
25 лв. /двадесет и пет лева/ - платена държавна такса и сумата 360 лв. /триста шестдесет лева/ - адвокатско
възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК
и след дадени от съда указания, заявителят предявил настоящите настоящите
положителни установителни искове.
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК вр чл.79 и чл.86 ал.1 от ЗЗД са допустими -
предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със
сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
Разгледани
по същество същите са основателни в
доказания размер. Съображенията за това са следните:
Предявените положителни
установителни искове имат за предмет установяване на съществуването,
фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
По тези искове ищецът, твърдящ
съществуване на вземането си, следва с пълно доказване да установи по безспорен
начин неговото съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи
процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили
неговото вземане. В случая ищцовото дружество следваше да установи по безспорен
начин качеството потребител на ответника, основанието, от което претендира
вземането си, правилно и законосъобразно ли са начислени съответните суми за доставка
на питейна вода и услуги по пречистване и отвеждане на отпадни води, за които е
издадена заповед по чл.410 от ГПК.
По делото не е спорно, че имотът, в
който се намира обекта на ответника е водоснабден, за който е открита партида с
абонатен номер 8004128, поради което същият има качеството потребител на ВиК
услуги, доставяни от ищцовото дружество по смисъла на пар. 1 ал.1 т.2 б «а» от
ДР на ЗРВКУ. Съгласно чл.8 от Наредба №4/14.09.2004г. договорните отношения във
връзка с доставка и получаване на ВиК услуги се осъществяват при публично
известни Общи условия, като не е спорно, че ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите са част от договорното правоотношение между страните.
От
събраните по делото доказателства се установи, че ищцовото дружество е доставяло в обекта на
ответника питейна вода и услуги по пречистване и отвеждане на отпадъчни води,
като се претендира за заплащане по девет
броя фактури, издадени в този период, на обща стойност 184,32лв. Съгласно чл.33
от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „В и К***”****, ВиК операторът издава
ежемесечни фактури за стойността на количеството доставена питейна вода и
услугите по пречистване и отвеждане на отпадни води, като съгласно чл.33 ал.2
от ОУ потребителите са длъжни да заплащат сумите за ползваните от тях ВиК
услуги в срока по чл.33 ал.2 от ОУ. За процесния период, видно от писмените
доказателства и показанията на свидетеля Д, имотът на отетника в с.П е бил
обитаван и в него е потребявана вода, като през периода е извършван отчет на ВиК потреблението в обекта
на ответника. След като ищецът доказа, че за процесния период м ноември
2015г.-м.август 2016г. е доставил количество вода и ВиК услуги в обекта на
ответника, за ищеца е възникнало право да получи насрещно заплащане на стойността
на потребената вода и ВиК услуги, като в случая се претендира заплащане на
реално доставено и потребено количество вода, а не начислено при корекция,
поради което съдът приема, че ответникът дължи заплащане само на реално
потребеното през периода количество вода и ВиК услуги. Видно от карнетия лист и
от заявеното от свидетеля, когато инкасаторът не е намирал лице в обекта при
месечния отчет е записвал авансови куб.м вода, които след това били изравнявани
при последващ реален отчет. Съдът, въз основа на приложения по делото карнетен
лист, неоспорен от страните намира, че
за процесния период, който остана в
предмета на спора, а именно за периода 23.11.2015г.-15.08.2016г.,видно от
представения карнетен лист за отчет на потреблението на вода в обекта, се
установи, че ищецът е доставил, а ответникът е потребил 83 куб.м вода, което е
видно от разликата в показанията, посочени в карнетния лист, като в този период
реален отчет е извършен на 11.12.2015г., на 14.01.2016г./потреблението за
месеца е 10 кубика/. Следващият реален отчет, който е и последен по карнетния
лист е от дата 28.10.2016г., като показанията на водомера са 1613 куб.м, или
със 73 кубика разлика от отчета от 11.12.2015г. Като се прибавят и 10 кубика
вода за отчетния период 23.11.2015г.-11.12.2015г., се получава консумирана вода
в размер на общо 83 куб.м. Видно от посочените стойности във фактурите,
приложени по делото, към процесния период стойността на водата е 1,54 лв. с ДДС
за куб.м вода. Съдът по реда на чл.162 от ГПК и след извършване на аритметични
изчисления намира, че стойността на количеството потребена вода възлиза на
127,82лв. Ответната страна не доказа, че е заплатена стойността на потребената
вода в обекта за процесния период, поради което исковата претенция за
установяване дължимост на главница се
явява основателна и доказана в размер на 127,82лв., а за разликата над
127,82лв. до пълния претендиран размер от 184,32лв. искът е неоснователен и
недоказан в тази част.
Върху начислената сума за дължима питейна вода при неизпълнение на задължението на
потребителя за плащане в срок /до 30 дни след датата на фактуриране/, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.84, ал.1 от ЗЗД, се дължи заплащане на обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на задължението. С оглед дължимостта на главницата в размер на 127,82лв.,
по процесните фактури, върху тях се дължи и съответно обезщетение за
забава, възлизащо на общо 26,94лв., определено от съда по реда на чл162 от ГПК, до който размер
иска за лихва за забава е основателен и доказан, а за разликата над 26,94лв. до
пълния претендиран размер от 38,05лв., искът за
установяване дължимост на лихвата се явява неоснователен и недокаан в
тази част.
Върху дължимата главница следва да се признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.12.2018г., до окончателно изплащане на дължимата сума, съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК.
Ищецът
е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство
съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се
произнесе и за разноските в заповедното производство. В заповедното
производство са направени разноски за държавна такса в размер на 25лв. и 360лв.
за адвокатско възнаграждение, а в исковото производство са направени разноски
за държавна такса в размер на 75лв., 360лв. за адвокатско възнаграждение и
200лв. за възнаграждение за особен представител. С оглед изхода на спора и разпоредбата на
чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата общо 709,88
лв. за разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение в заповедното производство
и за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен
представител в исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски и съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Мотивиран от
горните съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Е.Н.С., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „В И К******” ООД, ЕИК*****, със седалище и адрес на
управление:*****, представлявано от управителя Д
И В сумата 127,82лв. /сто
двадесет и седем лева и осемдесет и две стотинки/-главница, представляваща цена за ползвана, но
неизплатена питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и
канализация за абонатен № ***** на
обект, находящ се в******, за отчетен период 23.11.2015г.-15.08.2016г ; сумата 26,94лв./двадесет и шест лева и
деветдесет и четири стотинки/- лихва
за забава, считано 30 дни след датата на издаването на фактурите до
13.12.2018г. – дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /13.12.2018г./
до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед № 1829/14.12.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3830/2018г. по
описа на ВТРС, като ОТХВЪРЛЯ
исковете по чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.415 ал.1 от ГПК за главница в частта за разликата над 127,82лв. до пълния
претендиран размер от 184,32лв. и иска
за лихва за забава в частта за
разликата над сумата 26,94лв до пълния претендиран размер от
38,05лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ в тези части.
ОСЪЖДА Е.Н.С., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „В И К *****” ООД,
ЕИК******, със седалище и адрес на управление: гр. ********представлявано от управителя Д И В сумата от общо 709,88 лв. /седемстотин и девет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща
направени от ищеца разноски в заповедното и исковото производства за държавна
такса, възнаграждение за особен представител и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената
част на исковите претенции.
Решението
подлежи на обжалване пред
Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д.№3830/2018г.
на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: