Р
Е Ш Е Н И Е
№………/2020г.
гр.Варна 10.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито
съдебно заседание проведено на шести октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№7144/2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Ищеца „У.б.“ АД твърди, че по реда на
чл.417 от ГПК е иницирал производство срещу ответника
П.П. за заплащане на сумите от 9 321.39евро
неизплатена главница по договор за банков потребителски кредит от 8.10.2013г. и
анекс към него, заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда до
окончателното изплащане на сумата, 358евро сборна лихва за времето от
3.08.2017г. до 28.03.2018г. и включваща - сума от 77.85евро договорна лихва за
времето от 3.01.2018г. до 2.02.2018г., 134.75евро лихва върху просрочена
главница за времето от 3.08.2017г. до 28.03.2018г., 1.23евро неустойка за
периода от 3.01.2018г. до 28.03.2018г. на осн. чл.5.8
от анекса, 144.17евро неустойка за времето от 3.08.2017г. до 28.03.2018г. на осн. чл.5.8 от анекса, като заявлението е било уважено и са
присъдени и разноски в рамките на гр.д.№4670/2018г. на ВРС, но длъжникът не е
бил открит за връчване на призовката за доброволно изпълнение поради което на
ищеца е даден срок за предявяване на настоящия положителен установителен
иск за приемане за установено в отношенията му с ответника, че физическото лице
дължи на ТД посочените по-горе суми. Ищцовата страна
твърди, че между нея и ответника е на лице сключен редовен договор за
предоставяне на кредит в размер на 11 000евро, който е следвало да бъде
върнат на кредитора в срок до 8.10.2023г. Твърди се, че поради необслужване на
кредита от страна на ответника банката се е съгласила да разсрочи задължението
му за което е сключен анекс 01/12.03.2015г. в който е уточнено, че към
подписването му е изплатена сумата от 998.99евро главница, останали са да се
дължат 10 001.01евро главница от които 154.02евро са просрочени, а падежът
на задължението е променен до 8.10.2025г., като ответника не е изпълнил и това
си задължение.
Ответника чрез назначеният му особен
представител е депозирала отговор в който оспорва претенцията като сочи, че
банката не е провела успешно обявяване на квредита за
предсрочно изискуем поради това че липсва надлежно уведомяване за това на
длъжника.
Моли се да се отхвърли предявения иск.
Съдът приема, че предявените искове
намират правното си основание в чл.422 от ГПК вр.
чл.415 от ГПК.
Съдът, след съвкупна преценка на
твърденията на страните и събраните доказателства и при условията на чл.235,
ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Ведно е от представеното и приложено ч.гр.д.№4670/18г.
на ВРС, в рамките на което по реда на чл.417 от ГПК възоснова
на извлечение от сметките на ищеца и договора за банков потребителски кредит на
физическо лице от 8.10.2013г. изменен с анекс от 12.03.2015г., че за сумата от 9 321.39евро
главница, 77.85евро договорна лихва по чл.4.1 от договора за кредит, 134.75евро
лихва върху просрочена главница по
чл.4.2 от договора, 1.23евро неустойка по чл.5.8 от анекса към договора,
144.17евро неустойка за просрочена главница по чл.5.8 от анекса са издадени
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като поради неоткриване на
длъжника на заявителя е даден срок за предявяване на установителен
иск за установяване редовността на вземането му.
Пред настоящия състав е представен договор
за банков потребителски кредит на физическо лице от 8.10.2013г. в който е обективирана волята на страните по настоящото дело по
силата на която търговското дружество в качеството си на банкова институция е
предоставило на ответника кредит в размер на 11 000евро, който е следвало
да бъде изплатен от него до 8.10.2023г. Посоченият договор не е оспорен от
ответника в настоящото производство и към него са приложени двустранно
подписани погасителни планове съобразени с договореното в сключения в последствие
анекс №1/12.03.2015г. съпроводени с общи условия на кредитора, договор за залог
върху вземания и обратна разписка за връчено лично на 16.03.2018г. уведомление
за обявяване за предсрочно изискуемо на вземането.
Настоящия състав приема, че от събраните
по делото доказателства по безспорен начин се е установило наличието на
възникнало между страните по делото договорно кредитно отношение по силата на
което ищецът е предоставил на ответника посочената по-горе сума в заем с
определен срок за връщането и. Страните в последствие са предоговорили
отношенията си в споменатия Анекс, като след това предоговаряне крайният срок
за погасяване на задължението е станал 8.10.2025г. Посоченият анекс е довел и
до изменение на лихвените условия при които ответникът е следвало да доизплати
кредита. Съгласно заключението на в.л. по приетата ССчЕ
дължимите се от ответника суми са както следва 8 583.44евро главница,
39.95евро лихви, 280.30евро неустойка за просрочие,
като претенцията следва да се уважи до посочените размери и да се отхвърли за
разликата над тях, като неоснователна.
Предвид частичното уважаване на
претенцията ответника следва да се осъди да заплати на ищеца и пропорционална
сума за сторените по делото разноски възлизаща на 2 941.95лв. и 1 234.97лв.
разноски по заповедното производство.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „У.Б.“
АД, ЕИК**,
със седалище и адрес на управление ***, ** и ответника П.А.П. ЕГН********** ***.,
че ответникът П.А.П. ЕГН********** ДЪЛЖИ
на ищеца „У.Б.“ АД, ЕИК**сумите:
8 583.44евро неизплатена просрочена
и обявена за предсрочно изискуема главница по договор за банков потребителски
кредит от 8.10.2013г. изменен с анекс №1 от 12.03.2015г., като отхвърля
претенцията за разликата до претендираните
9 679.39евро,
39.95евро сборна лихва за времето от
3.08.2017г. до 28.03.2018г., като отхвърля тази претенция до търсените 358евро
присъдени по заповедното гр.д.№4670/18г.
на ВРС, на осн. чл.422 от ГПК вр.
чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА
П.А.П. ЕГН********** **
да заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК**,
със седалище и адрес на управление ** сумите от 2 941.95лв. разноски по исковото
производство и 1 234.97лв. разноски по заповедното производство, на осн. чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС
с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на
уведомяването.
Препис от настоящето решение да се връчи
на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: