Решение по дело №1228/2019 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 431
Дата: 17 декември 2019 г. (в сила от 17 януари 2020 г.)
Съдия: Михаил Георгиев Михайлов
Дело: 20195510201228
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

Казанлък 17.12.2019г.

                  

                   Казанлъшкият районен съд, наказателно отделение, четвърти състав, в публичното заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                          председател: Михаил Михайлов,

при участието на секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов АН дело №1228/2019г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното: 

                   Обжалвана е част от наказателно постановление №284а-2723/ 16.08.2019г., издадено от началник РУ-Казанлък към ОДМВР-Стара Загора. В с.з. жалбоподателят и процесуалният му представител не се явяват, но последния е депозирал писмено становище, с което поддържа жалбата и сочи аргументи в нейна подкрепа.   

                   Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща свой процесуален представител в с.з. и не изразява становище. 

                   Съдът, след като извърши цялостна проверка на констативния акт/АУАН/ и наказателното постановление, като прецени поотделно и в съвкупността им събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

                   Жалбата е с правно основание член 59,ал.1 от ЗАНН. Същата е подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентен съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.  

                   С наказателно постановление №284а-2723/ 16.08.2019г., издадено от началник РУ-Казанлък към ОДМВР-Стара Загора,   на основание чл.80,т.5 от ЗБЛД и чл.53,ал.2 от ЗАНН, на И.А.М. е било наложено административно наказание- глоба в размер на 50 лева, за това, че на 09.08.2019г. около 21.20ч. в с.В., на ул.„Т.“ до дом №* при извършена полицейска проверка и поискване на документ за самоличност, същия не е могъл да удостовери с документ своята самоличност. АНО е квалифицирал описаното деяние като такова по чл.6 от ЗБЛД.  

 

                   Настоящият състав намира, че в хода на настоящото административно-наказателно производство безспорно се доказа, че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение. По делото беше разпитан полицейския служител, констатирал деянието. От неговите показания по категоричен начин се установи фактическата обстановка, изложена в АУАН и в обжалваното наказателно постановление. Фактическите изводи на наказващия орган кореспондират изцяло със събраните по делото доказателства. Не бяха опровергани и констатациите в АУАН, които съгласно чл.189,ал.2 от ЗДвП имат при това положение доказателствена сила. Законосъобразно и правилно наказващият орган е приел, че като не е могъл да удостовери с документ своята самоличност, нарушителя е осъществил нарушение по чл.6 от ЗБЛД. 

Същественото при производство от административно-наказателен характер е да бъде установено спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което представлява административно нарушение, по смисъла на член 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, дали е извършено виновно от него(умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове.

С оглед на изложеното и във връзка с това, че настоящия състав се явява въззивна инстанция, то като такава по същество и по задължение следва служебно да следи както за материалната, така и за процесуалната законосъобразност на обжалваното НП. В изпълнение на това свое задължение съдът, след запознаване с приложените по делото доказателства, намира, че обжалваното НП само частично отговаря на формалните изисквания на ЗАНН, като в същия се твърди, че датата на извършване на вмененото на жалбоподателя нарушение е 09.08.2019г., а в приложения по преписката акт като такава е отбелязана- 03.08.2019г. Така не става ясно кога е извършено деянието и по този начин са нарушени императивните разпоредби на чл.42,т.3,предл.1 и чл.57,ал.1,т.5, предл.2 от ЗАНН. 

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че не е спазен и редът за издаване на обжалваното НП, чиято неразделна част е предпоставилия го АУАН. Това е така, защото в НП се твърди, че АУАН е бил съставен с дата преди тази на извършване на самото деяние, т.е. на практика е съставен акт, но не е имало извършено нарушение. В чл.57,ал.1,т.3,предл.1 от ЗАНН законодателят е предвидил като задължителен реквизит за НП посочването на датата на акта, въз основа на който се издава същия.

В случая в акта изрично има отбелязване, че е бил съставен на 03.08.2019г., за нарушение, извършено на същата дата.

АНО пък е издал обжалваното наказателно постановление, на основание съставен на 08.08.2019г. акт №284а-2723 за деяние, осъществено на 09.08.2019г.Такъв АУАН обаче или не съществува, или преднамерено не е бил приложен от наказващия орган, към материалите по административно- наказателната преписка. Въз основа на приобщения към доказателствата по делото АУАН за нарушение, извършено на 09.08.2019г. пък няма издадено НП.

Изложеното дотук дава основание на съдът да приеме, че наказващия орган е издал наказателно постановление и е наложил административно наказание при нарушение на чл.36, ал.1 от ЗАНН. Конкретният казус не попада в изключението на чл.36,ал.2 от ЗАНН, когато може да се издаде наказателно постановление без да се съставя АУАН. Тъй като съдът приема, че изобщо няма съставен акт, въз основа на който да е издадено обжалваното наказателно постановление е неприложима и разпоредбата на чл.53,ал.2 от ЗАНН.

Допуснатите процесуални нарушения са особено съществени. Същите са неотстраними в съдебната фаза на административно-наказателния процес и сами по себе си представляват абсолютно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. Водим от горните мотиви и на основание чл.63,ал.1,предл.3 от ЗАНН настоящият съдебен състав   

                                                           

                                                   Р  Е  Ш  И:

 

                   ОТМЕНЯ наказателно постановление №284а-2723/ 16.08.2019г., издадено от началник РУ-Казанлък към ОДМВР-Стара Загора, с което е наложено административно наказание- глоба в размер на 50/петдесет/ лева, на И.А.М., с ЕГН **********,***.   

 

                   Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.                                                       

                                                                  Районен съдия: