Решение по дело №291/2020 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 48
Дата: 26 февруари 2021 г. (в сила от 26 февруари 2021 г.)
Съдия: Иван Христов Демиревски
Дело: 20207110700291
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 26.02.2021 год.

 

В   И М Е Т О  Н А   Н  А  Р  О  Д  А

 

 

Номер                                48                        2021 година                              град   Кюстендил

 

Кюстендилски административен съд,

на  трети февруари                                                                                     2021 година

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

 

                                                         Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                Членове: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

 

Секретар: Лидия Стоилова и с участието на

Прокурора: Марияна Сиракова

 

 

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

НАХД № 291 по описа на КнАдмС за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

А.С.Ч. обжалва Решение на ДРС № 260061/15.10.2020 г. по НАХД № 305/2020 г. по описа на същия съд за 2020 г.

Твърдят се касационни основания, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което районния съд неправилно е потвърдил ЕФ и моли същият да се отмени. Твърди се, че е налице непълнота в чл. 189 ал. 4 от ЗДвП относно задължение на административния орган да отрази дата на съставяне на електронния фиш, като това води до нищожност на издадения акт, както и допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила – не е допуснал събирането на писмени и гласни доказателства за защита на жалбоподателя; не е извършил разпит на съставителя на ЕФ; не е събрал изисканите и допуснати за събиране писмени доказателства, изискани от жалбоподателя, с което е ограничил и възпрепятствал правото на защита на жалбоподателя. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и съответно отмяна на ЕФ.  

         Касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява по делото. Констатирано е постъпването на молба с вх. № 612/01.02.2021 г., с която касаторът моли да се даде ход на делото в негово отсъствие, поддържа направените в жалбата доказателствени искания и е представил писмена защита с подробно изложени съображения в подкрепа на касационната жалба.

         Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява и не се представлява по делото.

         Заключението на прокурора е, че депозираната касационна жалба е неоснователна, сочените в касационната жалба основания не са налице, а ДРС е постановил правилно и законосъобразно решение.

         Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно и е процесуално допустима.

         Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:

         Предмет на касационна проверка е Решение на ДРС по НАХД № 305 по описа на същия съд за 2020 г. С атакувания съдебен акт е потвърден Електронен фиш Серия К № 3404404, издаден от ОД на МВР гр. Кюстендил, с който на А.С.Ч. с адрес ***, е наложено административно наказание ”глоба” в размер на 300.00 лв., на основание чл. 189 ал. 4 вр. с чл. 182 ал. 2 т. 4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 21 ал. 2 от ЗДвП. 

         Потвърдения от ДРС електронен фиш е заключителен акт в административно - наказателно производство, образувано срещу А.С.Ч. с адрес ***, за това че на 23.10.2018 г. в 10.36 ч., в обл. Кюстендил, АМ-Струма, км. 56+250, в посока към гр. София, управлява лек автомобил „С.“, с рег. № СА **** ХВ, като се движи с 126 км/ч. при ограничение на скоростта от 90 км/ч. въведено с ПЗ В26 и приспаднат толеранс от 3% в полза на водача. Наказуемата скорост е 36 км/ч. – нарушение по чл. 21 ал. 2 от ЗДвП.       

         Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство СПУКС ARH CAM S1, като е изготвен клип № 11743С6/0035551. С процесния електронен фиш на нарушителя е наложена “глоба” в размер на 300.00 лв., на основание чл. 189 ал. 4 вр. с чл. 182 ал. 2 т. 4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 21 ал. 2 от ЗДвП.   

         Първоинстанционният съд е приел, че в процедурата по установяване на административното нарушение и съответно налагане на наказанието не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В производството пред въззивната инстанция са приети писмени доказателства, след чието обсъждане съдът е счел, че жалбата е неоснователна, твърдяното нарушение е доказано по несъмнен начин и е потвърдил така издадения електронен фиш.      

         Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав смята, че не са налице основания за уважаване на касационната жалба и ще остави в сила решението на ДРС като правилно и законосъобразно.

        Кюстендилският административен съд счита, че по делото пред въззивната инстанция са представени всички доказателства, относими към конкретния случай. Представени са екземпляр от процесния електронен фиш, снимка/клип № 11743С6/0035551, Протокол № 56 - С - ИСИ от 11.10.2018 г. от проверката на мобилна система за видеоконтрол „ARH CAM S1; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, издадено на 07.09.2017 г. и със срок на валидност до 07.09.2027 г., Протокол по Приложение № 1 към чл. 10 ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., справка за собственост на МПС с ДК № СА **** ХВ. По делото са представени уведомление от С.А.С., както и декларация по чл. 189 ал. 5 от ЗДвП, подадена от същото лице, на което е бил издаден първоначално ЕФ № 2368350, в последствие анулиран и е издаден ЕФ на А.С.Ч.. Към административната преписка е приобщено и писмо от Областно пътно управление, с което съдът е уведомен, че съгласно утвърдения проект за организация на движението по АМ-Струма, в посока гр. София, скоростта на движение в участък преди тунела и в тунела е ограничена с пътен знак В26 /90км/ч/, който е ситуиран при км. 56+640 в дясно и в ляво, в разделителната ивица по посока на движение и към посочената дата 23.10.2018 г. няма промяна в организацията на движение./виж л.36 от делото на ДРС/.

            Обжалваният електронен фиш съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 189 ал. 4 от ЗДвП. В процесния фиш има данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й плащане. В текста на електронния фиш изрично е посочено по какъв начин е установена максималната допустима скорост за движение в участъка обозначен с ПЗ В26, определена на 90 км/ч., като видно от направената снимка при установяването на нарушението от автоматизираното техническо средство, засечената скорост на автомобила е била намалена с 3%, с което се обяснява различието на скоростта отбелязана в снимката - 129 км/ч и тази записана след намаляването в електронния фиш - 126 км/ч. Визираната разпоредба е специална спрямо разпоредбите на ЗАНН и не въвежда изискване за дата на издаване на ЕФ, както и пред кого може да се обжалва същия. Видно от приложената справка за собственост на МПС с ДК № СА **** ХВ, същото е  собственост на С.А.С., който се е възползвал от предоставената му възможност по чл. 189 ал. 5 от ЗДвП и е представил писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, а именно А.С.Ч.. Отделно от това А. е подал уведомление до АНО, с което е заявил, че лек автомобил с ДК № СА **** ХВ се стопанисва и управлява от посоченото лице А.С.Ч.. Субектът на нарушението е установен по предвидения от закона ред и правилно А.ч. е привлечен към отговорност.

            Съгласно чл. 165 ал. 2 т. 6 от ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство и заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, който е годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред. Липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието. Поради изложеното несъмнено са установени, както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на автомобила.

            Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Следователно, електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова.

            Правилен е извода на районния съд, че фишът има нормативно предвиденото съдържание. Приложимата разпоредба не въвежда изискване за дата на издаване на фиша. Съгласно чл. 189 ал. 11 от ЗДвП фишът замества наказателното постановление. Следователно, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са неприложими, а давностните срокове по НК се определят съобразно датата на извършване на деянието.

Правилен е извода на съда за доказано противоправно деяние.

 

Воден от тези мотиви и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Кюстендилският административен съд

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260061/15.10.2020 г., постановено по НАХД № 305/2020 г. по описа на ДРС за 2020 г.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.         

                                                                                                                           

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                   

                                                                                   

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: