Р Е Ш Е Н И Е
№ 159 13.11.2023 година гр. Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Търговище
на тринадесети
октомври две хиляди двадесет и трета
година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ПЕТРОВА
секретар : Ивалина Станкова
като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова административно
дело №20237250700056 по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 118
от КСО във вр. с чл. 145 и сл.от АПК.
Образувано е по жалба на Б.Е.И. с
постоянен адрес *** против Решение №*******. на Директора на ТП на НОИ –
Търговище, с което е потвърдено Разпореждане №****. на Ръководител „ПО“ ТП на
НОИ – Търговище. В жалбата се визира незаконосъобразност на обжалваното
решение, с което е потвърдено Разпореждане №****. на Ръководител „ПО“ при ТП на
НОИ– Търговище. В жалбата се сочи, отказът не бил ясно и точно мотивиран.
Според жалбоподателя при определяне правото му на пенсия като осигурителен
доход е съобразен само дохода му, реализиран в Р България, докато в сумирането
на стажа бил включен и придобития от него стаж от втора категория в страни –
членки на ЕС. Същият като цяло не е съгласен с приложения от органа начин на сумиране
на осигурителния му стаж, с приложеното превръщане от една категория в друга само
на част от стажа му и с изчисляването на общия брой точки. В писмено допълнение
към жалбата си вх.№701/25.04.2023г. същият е изложил изчисление на евентуалната
му пенсия по чл. 69б ал.2 КСО към 19.10.2022г., която следвало да е в размер на
386.36 лева, докато размерът на отпуснатата му пенсия по чл. 68 ал.3 КСО бил
287.71 лева. Като заявява, че желае да му бъде признато правото на пенсия по
чл. 69б ал.2 КСО за положения от него реален труд, жалбоподателят моли за
отмяна на обжалваното решение. В проведените по делото открити съдебни заседания
жалбоподателят поддържа жалбата изцяло като изрично настоява за превръщане на
положения от него осигурителен стаж в *** и ***** от втора в трета категория с
оглед признаване правото му на пенсия по чл. 69б ал.2 КСО.
Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ - град Търговище, се представлява по делото от
надлежно упълномощения гл.юрисконсулт Б.К., който оспорва жалбата и моли съда
да отхвърли същата като неоснователна и недоказана. В представена по делото
писмена защита излага аргументите си като визира липса на третата предпоставка
за отпускане на жалбоподателя на пенсия по чл. 69б ал.2 КСО, а именно
необходимия брой от 100 точки, за което се позовава на разпоредбата на чл. 51
от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и поддържа
тезата, че придобитият в друга държава – членка осигурителен стаж не се
превръща към трета категория по реда на чл. 104 КСО. Заявява, че в случая
отпускането на пенсия по чл. 68 ал.3 КСО от 30.04.2021г.е законосъобразно и в
интерес на жалбоподателя предвид по – благоприятния размер на тази пенсия в
сравнение с размера на евентуалната пенсия по чл. 69б ал.2 КСО към
19.10.2022г., изчислена хипотетично в оспореното решение. Посочва, че в случай
на придобиване право на пенсия по чл. 69б ал.2 КСО към 19.10.2022г., приложимият
индивидуален коефициент/ИК/ е само 0.6907, а не претендирания от жалбоподателя
ИК от 1.069, тъй като към посочената дата разпоредбата на §22ц от ПЗР на КСО
вече не била относима. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
на направените разноски по делото съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.
В Определение №184/07.05.2023г./л.141/
по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по
изложените в съдебния акт съображения.
След преценка на становищата на страните и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установени следните факти:
На 14.01.2019г. жалбоподателят Б.И.
*** заявление с вх. № ******г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст по реда на чл. 69б от КСО, като в същото е посочил следните обстоятелства:
че получава пенсия от *****; че има осигурителен стаж, придобит в две други
държави - *** и *****, че документите, доказващи осигурителния му стаж са били
представени в НОИ през май 2017 г.и че продължава да работи във фирма „К.Й.“
като шофьор на ТИР над 12 тона. Жалбоподателят е подал и заявление с вх. №
2124-25-5/14.01.2019г. за прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната
партида в професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на ДОО. Попълнил е и
формуляр „Проучване на молба за пенсия за старост“.
Длъжностното лице по чл. 98 от КСО е започнало процедура по проучване на осигурителния стаж и доход на жалбоподателя,
която е приключила през м.януари 2023 г. В рамките на проведеното производство
са приети представените от заявителя документи относно осигурителния му стаж и
служебно са изпратени до съответните органи по социално осигуряване в *** и *****
искания за проучване на молба за пенсия за старост по реда на Регламент 1408/71
и Регламент 574/72. Поради необходимостта от уточняване на изпратената от двете
държави информация, служебното събиране на данни е продължило през 2021г. и
2022г. След постъпване на необходимите за произнасяне по заявлението на
жалбоподателя документи, е изготвен Опис на осигурителния стаж на Б.И./л.27-28
от делото/, в който освен придобития от него осигурителен стаж в България е
описан и стажа му в чужбина, а именно : в *** - от 28.04.2007г. до 04.07.2008г.
и в ***** – 1/ от
01.10.2010г. до 31.12.2016 г.; 2/ от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. и 3/ от 01.01.2018г. до 13.01.2019 г.,
т.е. до момента на подаване на заявлението до ТП на НОИ – Търговище придобитият
от Б.И. стаж в чужди държави по международни договори е с продължителност общо
10 години и 24 дни, положен при условията на II категория труд. В описа като
придобит от положен в България труд стаж към 14.01.2019г., е описан общ
осигурителен стаж 17 години, 03 месеца и 02 дни, от които осигурителен стаж от
II категория труд - 05 години, 08 месеца и 29 дни и осигурителен стаж от III категория
труд 11 години 06 месеца и 03 дни, като след превръщане на придобития в
България стаж от II категория труд в стаж от III категория труд общият
осигурителен стаж на Б.И. в България е определен в размер на 18 години, 08
месеца и 09 дни. Последният документ от електронния обмен на социално
осигурителна информация между България и ЕС е входиран на 16.01.2023г.
По подаденото от Б.Е.И. заявление
е издадено Разпореждане №****. на Ръководител „ПО“ ТП на НОИ – Търговище, с
което на заявителя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл.69б, ал.2 от КСО. В разпореждането е обсъдено, че след
потвърждаването на положения осигурителен стаж от И. в *** и *****, същият е
зачетен при условията втора категория труд, като съгласно изискванията на
чл.69б от КСО, лицето към датата на заявлението имало изискуемата възраст, имало
необходимия осигурителен стаж от втора категория - 15 години, но нямало
необходимите 100 точки от сбора на осигурителния стаж и възраст. Изрично е
посочено в мотивите, че при определянето на сбора от осигурителния стаж и
възрастта, чуждият осигурителен стаж не се превръща към трета категория по реда
на чл. 104 КСО, а се взема предвид само в продължителността, посочен в реда за
преценка на правото в СЕД Р 5000/формуляр Е 205.
Същевременно е издадено и Разпореждане №**********,
№1024 111868/107605 от 26.01.2023 г.на Ръководител „ПО“ ТП на НОИ – Търговище,
с което на основание чл. 68, ал. 3 от КСО, на жалбоподателя И. е отпусната
пенсия за ОСВ пожизнено, считано от 30.04.2021г. в размер на 263.23 лева.
По подадена от Б.И. жалба срещу
Разпореждане №****. на
Ръководител „ПО“ ТП на НОИ – Търговище, е постановено оспореното Решение №*******.
на Директора на ТП на НОИ – Търговище. Със същото е потвърдено Разпореждане №****.
на Ръководител „ПО“ ТП на НОИ – Търговище, с което е отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б ал.2 от КСО на Б.Е.И.
***, като е възприета за правилна и законосъобразна констатацията на
Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Търговище, че заявителят отговаря на
изискванията на чл. 69б КСО за изискуема възраст и необходим осигурителен стаж
от втора категория, но няма посочения в тази норма брой от 100 точки. В
решението се застъпва мотива, че при положен в друга държава – членка на ЕС
стаж от втора категория, този стаж се отчита календарно по чл. 69б КСО само при
преценяване наличието на изискуемия стаж от 15 години, положен при условията на
втора категория труд, но при определяне броя на точките като сбор от
осигурителен стаж и възраст този стаж не се превръща в трета категория труд по
реда на чл. 104 КСО, поради което и положеният от жалбоподателя стаж в *** и *****
бил зачетен като такъв само при условията на втора категория труд без
превръщане. Наред с това в оспореното решение е изложен чрез представяне на
примерно изчисление и допълнителен мотив за това, че изчислената съобразно
стажа на жалбоподателя пенсия по чл. 69б ал.2 КСО към 19.10.2022г. би била в
размер на ***лева, т.е. по – ниска от пенсията му по чл. 68 ал.3 КСО /***лева
към посочената дата/, при което същата се явявала по – неблагоприятен за него
вариант.
За изясняване на относимите към
предмета на спора обстоятелства по делото бе допусната съдебна икономическа
експертиза, чието заключение съдът приема като изготвено съобразно поставената
задача и мотивирано ясно и обстойно. Именно според поставената задача : „Да изчисли общия осигурителен
стаж на жалбоподателя по периоди и категория труд, положен в Република България
и в чужбина - в *** и в *****, след превръщането на целия този стаж в трета
категория по реда на чл. 104 от КСО“, вещото лице е дало отговор в три варианта.
Според първия вариант
същото е изчислило стажа на Б.И. към 14.01.2019г. – датата на подаване на
заявлението му до НОИ. В този аспект експертът е пресметнал, че осигурителният
стаж от II категория труд, положен в ***, който е 01 година, 02 месеца и 07 дни,
преизчислен към III категория труд по реда на чл. 104 от КСО, е в размер на 01
година, 05 месеца и 24 дни; осигурителният стаж от II категория труд, положен в *****, който е 08
години, 10 месеца и 17 дни, преизчислен към III категория труд по реда на чл.
104 от КСО, е в размер на 11 години, 01 месец и 06 дни. След добавяне на този
превърнат стаж в чужбина към стажа му в България следва, че към 14.01.2019г. Б.И.
има осигурителен стаж от III категория в размер на 31 години, 03 месеца и 09
дни. Въз основа на направеното
превръщане по чл. 104 ал.2 КСО експертът е стигнал до извода, че към
14.01.2019г. жалбоподателят И. не отговаря на изискването на чл. 69б, ал. 2, т.
1 КСО, тъй като въпреки достигнатата възраст и наличието на 15 години стаж при
условията на втора категория труд, сборът от възраст 64 години, 04 месеца и 14
дни и осигурителен стаж от втора категория 31 години, 03 месеца и 09 дни бил 95
години, 07 месеца, 23 дни,
т.е. под 100 точки.
Според втория вариант вещото
лице е изчислило стажа на Б.И. към 30.04.2021г. – датата, на която е отпусната
пенсия за ОСВ по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО. В този аспект експертът е отчел
промяна само в осигурителния стаж от II категория труд, положен в *****, където
И. е продължил да работи и след подаване на заявлението до НОИ. Съобразно този
факт, експертът е изчислил, че към 30.04.2021 г. стажът реално е 11 години, 02
месеца и 04 дни, а преизчислен към III категория труд по реда на чл. 104 от КСО
този стаж е 13 години, 11 месеца и 20 дни. При това положение експертизата е
посочила, че общият осигурителен стаж на жалбоподателя към 30.04.2021г. след
преизчисляване на целия му стаж в стаж от III категория по реда на чл. 104 от КСО, е в размер на 34 години, 01 месеца и 23 дни. След сумиране на изчисления
осигурителен стаж и достигната възраст 66 години, 08 месеца и 00 дни експертът
е стигнал до извода, че към 30.04.2021г. този сбор достига 100 години, 09 месеца, 23 дни.
Установеното превишение на сбора от 100 точки с 09 месеца и 23 дни е обусловило
изготвяне и на последния трети вариант.
Според третия вариант вещото
лице е направило съответните изчисления, съобразно които следва, че Б.И. достига
100 точки като сбор от възраст 66 години, 03 месеца и 20 дни + осигурителен
стаж от 33 години, 08 месеца и 11 дни/получен след превръщане на стажа му в
чужбина от втора в трета категория труд, в т.ч. след отчитане на стажа в *****
за труд от втора категория в размер на 10 години, 09 месеца и 24 дни, преизчислен
към III категория труд по реда на чл. 104 от КСО в размер на 13 години, 06 месеца и 08 дни/, към
20.12.2020г., когато отговаря на всички условия на чл. 69б, ал. 2, т. 1 КСО.
В експертното заключение е
направен извода, че жалбоподателят И. би могъл да получи пенсия за ОСВ на основание
чл. 69б от КСО към 20.12.2020 г., при условие, че целият му осигурителен стаж,
положен при условия на II категория труд в чужбина, бъде превърнат в стаж в III
категория труд по реда на чл. 104 от КСО, като размерът на пенсията за ОСВ,
която следва да бъде изплащана от Р България, изчислена на пропорционален
принцип, следва да бъде 254.04 лв. (224/404 от 458.17 лв.).
При така установената фактическа
обстановка и в рамките на дължимата проверка по чл. 168 от АПК относно
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Оспореното Решение №№*******. на
Директора на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото с него Разпореждане №****. на
Ръководител „ПО“ ТП на НОИ – Търговище са постановени от материално и
териториално компетентни органи съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а"
от КСО, респ.чл.98 ал.1 т.1 КСО, при съобразяване на законовите изисквания за
предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО форма и съдържание, както и при спазване
на процесуалните правила. В хода на административното производство в
съответствие с изискванията на чл. 9, ал. 2 и ал. 4, предл. първо АПК, като и
на чл. 35 и чл. 36 АПК, са събрани всички документи, необходими и относими за
разглеждане на подаденото заявление, вкл. е изискана от съответните институти
по социално осигуряване в *** и ***** информация за придобития в тези страни
стаж на жалбоподателя. Органът по чл. 98 ал.1 т.1 КСО се е произнесъл в рамките
на едномесечния срок от постъпване на всички необходими документи и данни от
обмена във връзка с прилагане на европейските регламенти/чл. 98 ал.1 т.1 in fine/. Спазен е и едномесечният срок за произнасяне на
решението на директора на ТП на НОИ съгласно чл. 117 ал.3 КСО.
Относно съответствието на
оспорения акт с материалния закон, съдът прецени следното:
Основният спорен въпрос в
настоящия казус е от правно естество и се отнася до възможността за превръщане
по реда на чл. 104 ал.2 КСО на придобит в друга държава – членка на ЕС
осигурителен стаж от втора категория труд в стаж от трета категория труд. Още с
подаване на заявлението си до ТП на НОИ – Търговище жалбоподателят изрично е поискал отпускане на пенсия
по чл. 69б КСО. От гореизложените обстоятелства относно придобития от
жалбоподателя осигурителен стаж по категории, които не са спорни за страните, а
и са установени от събраните доказателства, следва, че към датата на подаване
на заявлението /14.01.2019г./ Б. И. има
както следва:
-
Придобит в България осигурителен стаж от втора категория труд - 05 г.08 м.
29 дни;
-
Придобит в България осигурителен стаж от трета категория труд - 11 г.06 м.
03 дни;
-
Придобит в *** осигурителен стаж от втора категория труд - 01 г.02 м. 07
дни;
-
Придобит в ***** осигурителен етаж от втора категория труд – 08 г. 10м.
17дни.
При тези данни за категоризацията
на положения труд, относима към заявлението на жалбоподателя е нормата на чл. 69б,
ал. 2 от КСО, съгласно която лицата, които са работили 15 години при
условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните
условия: 1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8
месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от
осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31
декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до
достигане на 60-годишна възраст.
В съответствие със закона са изводите
на органа относно наличието на първите две предпоставки по чл. 69б, ал. 2 от КСО, а именно : достигната възраст 58 години и 4 месеца/към 14.01.2019г. жалбоподателят е на 64 години, 04 месеца и 14 дни/и 15 години осигурителен
стаж при условията на втора категория труд, при отчитането на който са включени
и стажовете от втора категория, придобити в *** и *****. Неотчитането на
придобития от жалбоподателя осигурителен стаж в другите две държави – членки на
ЕС, би довело до липса и на второто условие на чл. 69б ал.2 КСО, тъй като
придобитият от него в България стаж от втора категория е само 05 г.08 м. 29 дни.
При преценка за наличие на
третата предпоставка по чл. 69б ал.2 КСО – сбор от осигурителен стаж и възраст
за мъжете, равен на 100, органът е приложил по отношение на придобития от И.
стаж в чужбина подход, различен от приложения при преценката на второто условие
на чл. 69б ал.2 КСО, като за разлика от извършеното превръщане по чл. 104 ал.2 КСО на придобития в България стаж от втора категория в трета категория труд,
придобитият в чужбина стаж не е превърнат в трета категория, което е довело и
до по – малък сбор от осигурителен стаж и възраст, респ. до липса на предпоставките
за отпускане на пенсия по чл. 69б КСО. Обяснението за приложения от органа
подход се съдържа в нормата на чл. 16 ал. 4 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж, съгласно която осигурителен стаж, зачетен от друга държава,
с която Република България прилага международен договор или европейските
регламенти за координация на системите за социална сигурност, като положен при
специфични условия на труд, съответстващ на първа или втора категория труд по
българското законодателство, се взема предвид при преценка на правото на пенсия
в неговата календарна продължителност, без да се превръща по реда на чл. 104,
ал. 2 – 9 от КСО. В настоящия случай фактите сочат на придобит осигурителен
стаж в други държави, които както и България прилагат европейските регламенти
за координация на системите за социална сигурност, като този стаж е положен при специфични условия
на труд, съответстващ на втора категория труд по българското законодателство.
При тази хипотеза органът е приложил и свързаната със същата последица, а
именно : взел е придобития в чужбина стаж при преценката на правото на пенсия в
неговата календарна продължителност, като го е включил при сумирането на 15
години осигурителен стаж при условията на втора категория труд, но не го е превърнал
по реда на чл. 104, ал. 2 – 9 от КСО в трета категория при преценката за
наличие на сбор от 100 точки.
Нормата на чл. 5 от Регламент (ЕО)
№ 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за
координация на системите за социална сигурност, озаглавена „Равно третиране на
обезщетения, доходи, факти и събития“, гласи: освен ако друго не е предвидено в
настоящия регламент и в светлината на установените специални разпоредби по
прилагането, се прилага следното: а) когато, съгласно законодателството на
компетентната държава-членка, получаването на обезщетения от социалното
осигуряване и на други доходи има определени правни последици, съответните
разпоредби от това законодателство се прилагат също така и към получаването на
равностойни обезщетения, придобити съгласно законодателството на друга
държава-членка или към доход, придобит в друга държава-членка; б) когато,
съгласно законодателството на компетентната държава-членка, правните последици
са резултат от настъпването на някои факти или събития, тази държава-членка
взема предвид подобни факти или събития, настъпили във всяка друга държава-членка,
като настъпили на нейната територия.
В контекста на цитираната норма
следва да се посочи, че жалбоподателят е български гражданин, който наред с
положения от него труд и придобит стаж в България, е положил труд,
респ.придобил стаж и в *** и *****, които са държави – членки на Европейския
съюз от 01.05.2004г. Република България е член на ЕС от 01.01.2007г. и като
гражданин на същата жалбоподателят е упражнил правото си да пребивава в други държави – членки.
Съгласно чл. 48, ал. 1 и чл. 49, ал. 1 Договора за функциониране на Европейския
съюз, като гражданин на ЕС, той има призната свобода на движение и на
пребиваване на територията на държавите – членки. Принципът на ефективност на
правото на ЕС изисква цитираната разпоредба на чл. 5 от Регламент (ЕО) №
883/2004 да се тълкува в смисъл, който не допуска националното законодателство,
част от което е и действащата понастоящем норма на чл. 16, ал. 4 НПОС, да
ограничава правата на българските граждани, произтичащи от упражнено от тях право
на труд на територията на друга държава-членка на ЕС, каквото е и правото на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и да препятства превръщането на положения
в друга държава - членка на ЕС,
осигурителен стаж към трета категория труд. Прилагането на нормата на чл. 16,
ал. 4 НПОС в частта ѝ относно забраната за превръщане на осигурителен
стаж, зачетен от друга държава, нарушава и принципа за равностойност на правото на ЕС,
тъй като поставя в по – благоприятно положение българските граждани, които са
реализирали фактическия състав, пораждащ правото им на пенсия изцяло на
територията на Република България, респ.поставя в неравностойно положение онези
български граждани, които са придобили стаж за пенсиониране в друга държава –
членка на ЕС. В подкрепа на даденото тълкуване на чл. 5 от Регламент (ЕО) №
883/2004 е и тълкуването на разпоредбата на чл. 6 от същия Регламент, съгласно
която освен ако друго не е предвидено в настоящия регламент, компетентната
институция на държава-членка съгласно чието законодателство: придобиването,
запазването, времетраенето или възстановяването на правото на обезщетения,
обхвата на законодателството, или достъпа до или освобождаването от
задължително, доброволно или продължено осигуряване по избор на лицето, зависи
от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост
или пребиваване, зачита до необходимия размер периодите на осигуряване,
заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно
законодателството на всяка друга държава-членка, все едно че периодите са
завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Цитираните норми на
Регламента показват, че заложеният в същите смисъл е да се прилага еднакъв
подход при преценка придобиването на право на пенсия спрямо субектите
независимо в коя държава са завършени периодите им на осигуряване. По този
начин се гарантира равнопоставеността на осигурените лица като граждани на
Европейския съюз. Равнопоставеността на осигурените лица е един от основните
принципи, на които се основава и българското държавно обществено осигуряване,
като същият е прогласен в чл. 3 т. 3 от КСО. Във връзка с направеното в писмената защита на
ответната страна позоваване на разпоредбата на чл. 51 от Регламент (ЕО) №
883/2004 на Европейския парламент и на Съвета, съдът счита, че съдържанието на
тази норма не регламентира положения, различни и противоположни на смисъла на
разпоредбите на чл. 5 и чл. 6 от Регламента, и не води до по - различни изводи
досежно фактите на настоящия казус. При така направения анализ на цитираните правни
норми следва извода, че нормата на чл. 16, ал. 4 НПОС in fine противоречи на относимите към уредбата на пенсионното
осигуряване принципи на европейското право и на националното законодателство. В
този смисъл са Решение № 6619 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3824/2021 г.,
VI о. и Решение № 9159 от 12.08.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4232/2021 г., VI о.
Съгласно чл. 15 ал.2 и ал.3 Закона за нормативните актове, ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага
се регламентът; а ако постановление, правилник, наредба или инструкция
противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат
по-високия по степен акт. В случая нормата на чл. 16, ал. 4 НПОС е част от
наредба и в този смисъл се явява разпоредба от акт от по – ниска степен спрямо
Кодекса за социално осигуряване, с чието принципно правило на чл. 3 т.3 е в
противоречие. Същата норма противоречи и на цитираните разпоредби на чл. 5 и
чл. 6 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29
април 2004 година за координация на системите за социална сигурност. Ето защо
на основание чл. 15 ал.2 и ал.3 ЗНА следва да се приложи не тази норма, а
правилата на кодекса и регламента.
Предвид изложеното следва да се
приеме, че предвиденото в чл. 104 ал.2 КСО превръщане на осигурителния стаж от
втора категория труд в стаж от трета категория е приложимо и в настоящия случай
по отношение на положения от жалбоподателя труд от втора категория в *** и *****.
Като не е допуснал превръщане на този стаж в трета категория по реда на чл. 104 ал.2 КСО,
административният орган е допуснал нарушение на материалния закон, което е
довело до издаване на незаконосъобразен административен акт.
Наред с изложените мотиви, съдът
намира за необходимо да посочи и следното: от кредитираното експертно
заключение следва, че при превръщане на придобития от жалбоподателя в чужбина
осигурителен стаж от втора в трета категория, същият придобива право на пенсия
по чл. 69б ал.2 КСО още на 20.12.2020 г., което е по – ранен момент от момента,
от който му е отпусната пенсия по чл. 68 ал.3 от КСО – 30.04.2021г. Към
20.12.2020г. целият осигурителен стаж на жалбоподателя, превърнат в стаж от III
категория по реда на чл. 104 от КСО е 33 години, 08 месеца и 11 дни, а възрастта
на жалбоподателя е 66 години, 03 месеца и 20 дни. При тези данни сборът от
възрастта и осигурителния стаж на жалбоподателя е 100 години, 00 месеца, 01 ден,
с което същият отговаря на изискването на чл. 69б, ал. 2 КСО за придобиване на
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на това правно основание.
Като не е уважил заявлението на
жалбоподателя за отпускане на пенсия по чл. 69б КСО, а вместо това му е
отпуснал пенсия на друго основание - чл. 68 ал.3 от КСО, и то от по – късен
момент, органът е постановил административен акт в противоречие с материалния
закон и в несъответствие с целта на закона, който предполага равнопоставеност
на осигурените лица при реализиране на техните осигурителни и пенсионни права,
както и своевременно предоставяне на пенсия за старост при подадено заявление и
наличие на законовите условия за това. Ето защо съдът счита, че са налице
отменителните основания по чл. 146 т.4 и т.5 АПК, поради което следва на
основание 172, ал.2, пр.2 АПК да бъдат отменени оспореното решение на директора
на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на
"ПО" при ТП на НОИ – Търговище.
В конкретната хипотеза съдът няма
правомощие да се произнесе вместо органа по подаденото от жалбоподателя
заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ, тъй като естеството на въпроса
не позволява решаването му по същество от съда, а е от компетентността на
административния орган, поради което на основание чл. 173, ал. 2, предл. 2 АПК следва
административната преписка да бъде върната на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ –
Търговище за ново произнасяне по Заявление с вх. № ******г. за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б от КСО, подадено от Б.Е.И., при
съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по
тълкуването и прилагането на закона, а именно : при новото произнасяне по подаденото заявление да
превърне признатия в мотивите на настоящото решение общ осигурителен стаж от
втора категория, придобит от жалбоподателя в България, *** и *****, в осигурителен
стаж от трета категория труд по реда на чл. 104, ал. 2 КСО, като направи нова
преценка за кумулативното наличие на материалните предпоставки чл. 69б, ал. 2 КСО и определи момента, в който същите са настъпили. Наред с това следва
органът прецизно да определи началните и крайни дати на придобития в *** и *****
стаж от жалбоподателя, доколкото според приложените по преписката документи
началната дата на стажа му в *** е 26.04.2007г., а в описа на осигурителния му
стаж е посочена начална дата 28.04.2007г., а досежно стажа в ***** началната
дата по документите/л.33 и 34 от делото/ е 11.01.2010г., докато в описа на
осигурителния му стаж е посочена начална дата 01.01.2010г.
По претенцията за разноски – Съгласно чл. 120 ал.2 КСО при уважаване на жалбата жалбоподателят има право да получи направените от
него разноски и платеното възнаграждение за защита съразмерно на уважената
част. По настоящото дело жалбата е уважена изцяло, но предвид липсата на
заявена от жалбоподателя претенция за присъждане на разноски, съдът няма право
да присъжда такива.
По изложените съображения и на
основание чл.172, ал.2, пр.2, чл.173 ал.2 предл.второ от АПК, във връзка с
чл.118, ал.3 от КСО, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение
№*******. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Търговище, с което е
потвърдено Разпореждане №****. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на
НОИ – Търговище, с което е постановен отказ по Заявление вх.№******г. за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б от КСО,
подадено от Б.Е.И. ***, като незаконосъобразни.
ИЗПРАЩА
административната преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО -
Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Търговище, за ново произнасяне по Заявление
вх.№******г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на
чл. 69б от КСО, подадено от Б.Е.И. ***,
в едномесечен срок от получаване на преписката при съобразяване с дадените в
мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните.
Препис от настоящото решение да
се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: