Р
Е Ш Е Н И Е
№ 226
Гр. Перник, 12.12.2022 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд
Перник, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети ноември две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
при секретар Наталия
Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Гоцова административно дело № 258/2022
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
145 – чл. 178
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл.
215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано е по жалба на В.П.З.,
ЕГН **********, срещу Заповед № 171/29.01.2021г., издадена от Кмета на община
Перник на основание чл. 225а, ал. 1, ал.
3 и ал. 4 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/. С нея е наредено в срок от един месец, считано от
датата на влизане в сила на заповедта, В.П.З., в качеството й на възложител на
строеж: „Дървено бунгало“, намиращ се от двете страни на регулационната линия
между УПИ **** **** ****по плана на с. Р., община Перник, да представи по
установения ред в община Перник за одобрение проект в част "План за
безопасност и здраве" (ПБЗ), от който да е виден начина на премахване на
строежа и в срок от два месеца, считано от датата на одобряване на ПБЗ,
възложителят на строежа да го премахне доброволно и за собствена сметка.
В жалбата се твърди,
че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на
административно-производствените правила и в противоречие с материално-правните
разпоредби на закона, поради което моли да бъде отменена. Твърди се, че
жалбоподателката не е уведомена надлежно за заповедта за премахване. Твърди се,
че дървеното бунгало е построено преди да бъде приет сега действащия план и е
от категорията на т.нар „търпими строежи“.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. Д., който поддържа жалбата и искането за
отмяна на оспорения административен акт като неправилен и незаконосъобразен. В
съдебно заседание и в писмена защита доразвива съображенията си за отмяна на
акта, като твърди, че процесното бунгало не представлява строеж, а преместваем
обект, поради което заповедта е незаконосъобразна поради противоречие с
материалния закон. Моли за присъждане на разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът, кметът
на община Перник, чрез процесуалния си представител – ст.юрисконсулт Л.,
поддържа становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения, че актът
е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, след
законосъобразно проведено административно производство и при съответствие със
законовите норми. С тези доводи пледира жалбата да се отхвърли като
неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно
списък по чл. 80 ГПК.
Административен
съд-Перник, след като се запозна с приложените по делото доказателства и
извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е започнало във връзка с подадена
жалба от 25.06.2020г. /л. 52/ до кмета на община Перник от К.П.М.в качеството й
на собственик на УПИ ****в кв. 17 по
плана на с. Р. относно разположено
бунгало в УПИ ****,
на североизточната граница на УПИ ****, кв. 17 по плана на с. Р., община Перник, което
бунгало пречи на К.М.да използва имота си. Изготвено е уведомително писмо изх.
№ 20/ТР-2472 (1) от 02.10.2020г. /л. 46/ до В.П.З., с което същата е уведомена,
че на 03.11.2020г. служители на община Перник ще извършат проверка на място и
по документи, като се указва на В.З. да осигури достъп на посочената дата до
имота и да представи документи за собственост на имота и строителни книжа и
документи за бунгалото.
При проверката на
03.11.2020г., извършена от служители на община Перник в отдел „Инвестиционно
проектиране и контрол по строителството“, са присъствали настоящия жалбоподател
и представител на подалата сигнала, за което е съставен Констативен протокол №
1-20/ТР-2472. /л. 44/ Установено е на място, че има изградено бунгало от
дървена носеща конструкция върху основа от гранитни дялани блокове. От южната
страна височината на основата е около 0,25-0,30м, а от северната е около 1,30
м, защото теренът е с денивелация. Върху основата е положена бетонова плоча с
дебелина от 0,10 мм и върху нея е монтирана носещата дървена конструкция на
бунгалото. Вътре са обособени две стаи, няма санитарен възел, а обектът има
мазе с вход от север и таванско помещение с вход от изток. Обектът е захранен с
електричество. По данни на В.П.З. бунгалото е строено през 1975г. Приложена е
окомерна скица.
Въз основа на
резултатите от проверката е съставен констативен акт № 2-20/ТР-2472 от
03.12.2020г. /л. 40-42/ от служители в
отдел „Инвестиционно проектиране и контрол по строителството“. Отразено е, че
имотът е собственост на В.П.З. съгласно Нотариален акт № ****г. По данни на
собственичката, бунгалото е строено през 1975г. без строителни книжа. Обследваният
обект е квалифициран като строеж от пета категория, изпълнен без одобрени
проекти и разрешение за строеж в нарушение на чл. 148, ал.1 от ЗУТ, поради
което е незаконен - чл. 225, ал.2, т.2 ЗУТ. Отразено е също, че обектът е
разположен от двете страни на регулационната линия между УПИ **** **** ****по
плана на с. Р.. Изготвена е окомерна
скица на разположението на строежа, върху която в план е указано
местоположението на обекта, очертана е и неговата фасада с отразяване на размерите
му. Указана в акта е възможността за подаване на възражение срещу
констатациите.
Констативният акт №
2-20/ТР-2472 от 03.12.2020г. е връчен на В.П.З. на 17.12.2020г. видно от
известие за доставяне № ИД PS 230000NFRDS /л. 43/.
Жалбоподателят е възразил срещу констатациите в акта с възражение вх. №
20/ТР-2472-4 от 23.12.2020г. /л. 38/, в което е развил съображения, че когато
бунгалото е било построено, то не е било на регулационната линия, а в неговия
имот, като е „търпим строеж“.
На 08.01.2021г.
възражението е разгледано на заседание от комисия от служители в община Перник,
на което е отхвърлено и е препоръчано да се продължи процедурата по издаване на
заповед за премахване на строежа. /л. 36-37/.
В мотивите на обжалваната
Заповед № 171/29.01.2021г., кметът на община Перник е достигнал до извод, че
изпълненият на място обект – дървено бунгало е строеж от пета категория,
съгласно Наредба № 1/2003г. за номенклатурата на видовете строежи, изпълнен без
строителни книжа, поради което е квалифициран като незаконен по смисъла на чл.
225, ал.2, т.2 от ЗУТ, подлежащ на премахване. Изложени са съображения защо
строежа не може да бъде търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от Преходните
разпоредби на ЗУТ. Позовал се е на
съставения констативен акт и на становището на главния архитект на община
Перник, като е приел, че сградата е разположена от двете страни на страничната
регулационна линия между УПИ **** и УПИ ****, като навлиза частично в УПИ ****,
т.е. не отговаря на изискванията на чл. 31, ал. 3 ЗУТ. В обжалвания
административен акт е обсъдено отново подаденото възражение, което е прието за
неоснователно, тъй като съществуващата регулация е факт от 1976г. Мотивиран по
този начин, на основание чл. 225а ЗУТ, кметът на община Перник е разпоредил
неговото премахване, което да се извърши от жалбоподателя.
По делото е
изслушана съдебно-техническа експертиза със задачи, допуснати служебно от съда
с определение от 25.07.2022г. и след оспорването й е допусната и изслушана
тройна съдебно-техническа експертиза с изразено особено мнение от вещото лице,
изготвило първоначалната СТЕ. Установява се, че процесният обект представлява
дървено бунгало, изградено върху основи ивична каменна зидария и частично
отлята на място върху каменната зидария бетонна плоча . Основите от каменна
зидария са с височина в горната част 35-40 см. над ниво терен, а в долната
най-висока част 1.60м. и бетонова основа с височина 30-35 см. Начинът на изграждане на основите с каменна
зидария: направен е изкоп по наклона, или на отстъпи, след което е излят бетон
с височина около 35 см. по стените на процесния обект, след това е започнато
иззиждането на дяланите каменни блокове с циментопясъчен разтвор. След
достигане на хоризонталната повърхност на около 40 см. над ниво терен в задната
ниска част е отлята и плочата с размери 2.9м/1м., която служи за тераса и е
таван на мазето /складовото помещение/. Дървеното бунгало е с размери 6м. на
4м, ЗП =24 кв.м. дървена конструкция, монтирана върху основата. Има две жилищни
помещения с подход откъм терасата. Дървената конструкция е изпълнена от дървени
греди и колони с размери 10/8 см., скрепена с традиционни крепежни елементи. Заключението
на ВЛ по първоначалната СТЕ е, че процесният обект е със статут на преместваем обект
по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, тъй като дървената конструкция може да
бъде преместена в цялост, без да се нарушава терена. Останалите две вещи лица
по тройната експертиза дават заключение, че обектът е строеж от пета категория,
тъй като е изграден върху основа с каменна зидария и частично излята бетонна плоча, без да може
да бъде преместен в цялост. По въпроса за местоположението на обекта вещите
лица нямат разногласие и се обединяват в заключението си, че процесният обект
попада на регулационната линия по действащия регулационен план на с. Р. между УПИ
**** /собственост на жалбоподателя/ и УПИ **** /съседния имот/. Няма
разногласие и по обстоятелството, че за обекта няма строителни книжа. По
отношение на четвъртия въпрос, няма разногласие относно обстоятелството, че
строежа е недопустим по сега действащите разпоредби на ЗУТ, поради факта, че
попада на регулационната линия между два имота, като мнозинството вещи лица
считат, че е бил недопустим и по време на изграждането му съгласно действащия
ТСУ.
По делото не се
спори, че жалбоподателят е собственик на разпоредения за премахване обект,
както е възприел административния орган. Този факт следва както от Нотариален
акт № ****г. относно имот ****, от справката
за подадени данъчни декларации, така и от изявленията в самото административно
производство и жалбата. Не се спори и по факта, че за обекта по заповедта не са
одобрявани проекти и няма издадено разрешение за строеж.
Така събраният по
делото доказателствен материал и изградените въз основа на него фактически
констатации дават основание на съда за следните правни изводи:
Жалбата е подадена
от активно легитимирана страна – адресат на акта, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол за законосъобразност, при наличието на правен интерес. Съдът
намира жалбата за подадена в срок, доколкото липсват данни за датата на
съобщаване на акта. Изпратеното до В.З. съобщение с обратна разписка /л. 34/ е
върнато с отбелязване "непотърсено", без да са посочени причини за
това. Със съобщение № 5-20/ТР-2472 от 11.03.2021г. административният орган е
залепил уведомление на адреса на недвижимия имот в с. Р.. На 15.06.2022г. е
уведомена по телефона, че на 23.06.2022г. община Перник ще пристъпи към
принудително изпълнение на Заповед № 171/29.01.2021г. Липсват данни лицето да
не е могло да се намери на постоянния му адрес в гр. С., още повече, че на
постоянния си адрес преди това тя е получила Констативен акт №
2-20/ТР-2472/03.12.2020г., срещу който е подала възражения. Не е приложена
правилно нито процедурата по чл.18а, ал. 9 АПК, нито по § 4, ал. 2, изр. 2 от
ДР ЗУТ, ето защо не може да се приеме, че съобщаването на заповедта чрез
залепване на вратата на недвижимия имот
в с. Р. е редовно и поставя началото на срока за обжалване на издадената
заповед. /В този смисъл Определение № 15385 от 13.11.2019г. по адм. Д. №
12585/2019г. II отд. ВАС/. Поради това, съдът приема, че
жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По силата на чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице
издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория,
незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Кои строежи са
незаконни е определено в ал. 2 на чл. 225 от ЗУТ. Съгласно т. 2, послужила като
правно основание за издаване на оспорената заповед, незаконни са строежите,
които са извършени без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за
строеж. Актът е издаден от компетентен орган, за
което няма спор между страните, без оглед на това дали е установен строеж от
V-та категория по смисъла на чл. 137, ал.1, т. 5 във връзка с чл. 147, ал.1 т.1
от ЗУТ или преместваемо съоръжение.
Оспорената заповед
е издадена в законоустановена писмена форма, посочен е издателят на заповедта,
адресат, строежа по отношение на който е наредено премахване, индивидуализиран
е имота, в който е извършено строителството. При издаването й са спазени
специалните административно-производствени правила по ЗУТ. Заповедта е издадена
съобразно разпоредбата на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ въз основа на констативен акт.
Компетентни съгласно чл. 225а, ал. 2 връзка с чл. 223, ал. 2 от ЗУТ са и
лицата, издали констативния акт. Жалбоподателят се е възползвал от възможността
да подаде възражение съгласно чл. 225а ал. 2 от ЗУТ.
Установява се и не
се спори, че за обекта не се установяват строителни книжа.
Спорът по делото се
свежда до разрешаване въпроса дали правилно е приложен материалния закон, а
именно дали процесният обект ще бъде квалифициран като строеж по смисъла на §
5, т. 38 от ДР на ЗУТ или преместваем обект по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Въпросът
дали един обект е строеж или не е правен, а не от компетентността на
техническата експертиза. Последната може да определи техническата
характеристика на обекта, но съдът е този, който следва да направи правния
извод за наличието или не на строеж съгласно законовото определение за това.
Не може да бъде
споделено твърдението на жалбоподателя, че обектът представлява преместваем
такъв по смисъла на чл. 56 от ЗУТ. Съгласно легалната дефиниция, дадена в §5,
т.80 от ДР на ЗУТ, преместваем е обект, предназначен за увеселителна, търговска
или друга обслужваща дейност, който може след отделянето от повърхността и от
мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместен в пространството, без
да губи своята индивидуализация и възможност да се ползва на друго място със
същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от
което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно
субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който
се поставя или от който се отделя.
В конкретния
случай, разпореденият за премахване обект не може да бъде квалифициран като
преместваем поради отсъствие на съществени елементи, определящи го за такъв по
смисъла на цитираната разпоредба, а именно: 1. същият не може да бъде отделен и
преместен на друго място в пространството без да бъде разглобен, демонтиран на
части, с което би изгубил своята индивидуалност; 2. поставянето му, респективно
премахването му изменя трайно субстанцията и начина на ползване на земята.
Съдебната практика
по приложението на чл. 56, ал. 1 ЗУТ и посочената разпоредба на § 5, т. 80 ДР
ЗУТ е непротиворечива - за да е налице преместваем обект, който да отговаря на
посоченото условие по т.1, е необходимо обектът да може да бъде отделен от
повърхността и да бъде преместен в пространството като цяло, тъй като само
тогава няма да изгуби своята физическа индивидуализация. При
техническите установявания от вещите лица и снимковия материал съдът прави
извод, че бунгалото не може да бъде отделено от мястото му и монтирано на ново
място, като цяло, без да бъдат демонтирани поетапно отделните елементи от
конструкцията му. Дървената конструкция би могла да бъде преместена чрез
разглобяване и чрез разрушаване на свързащите елементи и разбиване на
фундамента. Както поставянето му –
изкоп, каменна основа, частично излята бетонна плоча, част от общата
конструкция /така изрично се признава и от ВЛ в особеното мнение на стр. 2/,
замонолитена дървена колона и стоманен парапет, така и премахването му,
променят субстанцията и начина на ползване на земята, с което се нарушава
целостта на настилката под преместваемите обекти. Начинът за закрепване на
обекта за земната основа чрез стоманобетонова плоча, стъпила върху подравнен
терен от каменна ивична зидария несъмнено променя субстанцията на земята, върху
която той е изграден.
На следващо място,
за разграничението между строеж и преместваем обект следва да се съди не само по
начина на изграждането му с оглед конструкцията на обекта, а по неговото
предназначение. Предназначението на преместваемите обекти е фиксирано в чл. 56,
ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ. В случая с оглед предназначението му на вилна сграда
/изрично във възражението си срещу констативния акт жалбоподателката сочи, че използва бунгалото за живеене с
внучката си през лятото/ не се касае до обект за задоволяване на търговски и
други обслужващи дейности, нито за временно обитаване при бедствия, по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, нито се касае
до обект по чл. 57, ал. 1 ЗУТ. Начинът на свързване и прикрепване към терена не
обуславя извод в обратна насока, тъй като двете изисквания следва да са налице
кумулативно. Следователно, дори да се възприеме тезата, че установената бетонова
основа служи само за закрепване на терена, поради голямата денивелация, т.е. не
съставлява негова необходима основа, застъпена от вещото лице в особеното
мнение, различното предназначение на обекта от изброените в нормата на чл. 56,
ал.1 от ЗУТ , го изключва от приложното й поле и води до извод за наличието на
строеж, както правилно е определен от административния орган, а не на
преместваем обект.
В този смисъл Решение
№ 6734/09.06.2015 г. по а.д.№ 4499/2015 г., решение № 9544/18.08.2016 г. по а.д.№
13111/2015 г., Второ отделение на ВАС/.
При тази фактически
установявания съдът прави извод, че изграденото дървено бунгало представлява
строеж по см. на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от пета категория по см. на чл. 137,
ал. 1, т. 5 от ЗУТ. Строежът не попада в обхвата на изключенията по чл. 151 от ЗУТ, за които не се изисква наличието на разрешение за строеж и не попада в
обхвата на изключенията по чл. 147, ал. 1 от ЗУТ за изграждането на който не се
изисква одобряване на инвестиционни проекти. Липсата на разрешение за строеж и
одобрен инвестиционен проект, е достатъчен факт за квалифициране на строежа
като незаконен и подлежащ на премахване. Както се посочи, между страните не се
спори по фактите, че няма одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж в
нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.
Премахването би
могло да бъде осуетено ако строежа е търпим. Административният орган е изложил
подробни мотиви защо строежа не може да бъде търпим строеж по смисъла на § 16,
ал. 1 от Преходните разпоредби на ЗУТ. Моментът на извършване на незаконния
строеж е от значение за определяне на приложимата хипотеза за евентуална
търпимост на строежа по реда на § 16 и § 127, ал. 1 от ДПР на ЗУТ. Режимът на
търпимост по ал. 1 на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ не е приложим за всички незаконни
строежи, изградени до 31.03.2001 г., тъй като нормата на § 16 от ПР на ЗУТ не е
отменена и е действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал. 1, 2 и
3. От това следва, че новите условия за приемане търпимост на незаконен строеж
по ал. 1 на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ /в сила от 26.11.2012 г. / касаят строежите,
изградени през нов четвърти период. Именно поради това при определяне на
приложимият режим на търпимост е от значение времевият период на извършване на
незаконния строеж, тъй като са налице успоредно действащи норми, регламентиращи
режима на търпимост, с визирани в тях конкретни изисквания, според периода на
изграждането на незаконния строеж. В случая с
оглед времето на изпълнение на
строежа /1975г/, за което не се спори, преценката за търпимост следва да се
извърши съобразно предпоставките по § 16, ал.1 ПР ЗУТ, съгласно която строежи,
изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване. По време на завършване на
строителството – 1975 г., е действал Законът за териториално и селищно
устройство (ЗТСУ) и Правилникът за приложението му, а правилата и нормативите
по устройство на територията са били регламентирани със Строителните правила и норми за изграждане
на населени места /обн. ДВ. бр.75 от 18
септември 1959 – отм. с § 7 от преходните и заключителните разпоредби на
Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство - ДВ, бр.
69 от 2 септември 1977/.
Според заключението
на вещите лица по приетата съдебно-техническа експертиза, строителството е
извършено преди влизане в сила на действащия регулационен план, утвърден със
Заповед III-234/09.04.1976г. Преди него земята е била
извън регулация, а плана от 1962г. не обхваща тази територия. Към момента на
изграждане на строежа територията е неурегулирана, поради което застрояването
следва да отговаря на изискванията на чл.
93 – чл. 106 от СПНИНМ. За законността на строежите извън населените места са
действали същите правила като за строеж в парцели с отклонението относно
скиците по чл. 246, ал. 1 от ППЗТСУ. Съгласно чл. 96 от СПНИНМ от
Наредба № 5 месторазположението на сградите в имотите се определя с оглед на
вероятна бъдеща регулация, като се избягва застрояването им близо до чупки или
ивици, вдадени към пътища, към улици или съседни имоти. Няма доказателства за наличие
на регулационен или проекторегулационен план, поради което, а и с оглед липсата
на строително разрешение, няма как да бъде преценено съответствие с него на
законови изисквания за отстояния. Съгласно чл. 97 от СПНИНМ,
строежите в неурегулирани части на
села, не могат да имат бетонни или железобетонни основи, което в случая с оглед
установяванията на съдебно-техническата експертиза не е спазено по отношение на процесния обект.
По отношение на
процесната сграда не е налице и алтернативно предоставената възможност от нормата
на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, а именно: строежът да е допустим по действащите
разпоредби съгласно този закон. Установява се от експертното заключение и
окомерната скица, че сградата е разположена от двете страни на страничната
регулационна линия между УПИ **** и УПИ ****, като навлиза частично в УПИ ****,
т.е. не отговаря на изискванията на чл. 31, ал. 3 ЗУТ относно нормативите за
отстоянията на сградите на основното застрояване до границите на УПИ.
С оглед изложеното,
настоящата инстанция приема, че описания в заповедта на кмета на община Перник строеж
е незаконен, не е търпим по правилата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и подлежи на
премахване, в какъвто смисъл е и оспорения административен акт. Съдът намира
жалбата за неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. При този
правен резултат основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лв. и 900 лв. депозит за вещо лице.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК и чл. 143, ал.3 АПК, Административен
съд – Перник,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
В.П.З., ЕГН **********,*** срещу Заповед № 171/29.01.2021г., издадена от Кмета
на община Перник като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА В.П.З., ЕГН **********,***
да заплати на Община Перник сумата от 1100 лв., представляваща направени по
делото разноски.
Решението може да
се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му пред
Върховен административен съд на Република България.
Съдия: /п/