Р Е Ш Е
Н И Е
№225
гр. Несебър, 31.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Радостина Менчева, като разгледа АНД № 436 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от И.Н.Н. срещу
наказателно постановление № 17-0304-001234 от 18.05.2017г. на началник сектор към
ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на жалбоподателя на основание чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 2000 лв. и „Лишаване от
право” да управлява МПС за 24 месеца. Жалбоподателя твърди, че не му в връчен
препис от АУАН. Излага, че в тежест на наказващия орган е да докаже
извършването на нарушението. Сочи, че издаденото НП е антидатирано, като
акцентира на срока, след който му е връчено. Твърди, че НП е издадено от орган,
който не е оправомощен да налага административни наказания. Намира, че при
налагане на наказанието е нарушен чл. 27 от ЗАНН. С тези доводи моли
обжалваното НП да бъде отменено.
Ответната страна
в производството – РУ Несебър при ОД на МВР Бургас, чрез процесуалния си
представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Моли НП да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за
прекомерност на претенцията на разноски на жалбоподателя.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
На 09.05.2017г., около 23:30 часа, в гр. Несебър, ул. „Струма” № 35, в
посока от хотел „Котва” към хотел „Мариета Палас”, жалбоподателят управлявал
лек автомобил „Мерцедес”, с рег. № ******. Автомобилът бил спрян за проверка от
актосъставителя – М.М., мл.
автоконтрольор към ОД на МВР гр. Бургас, РУ Несебър. Жалбоподателят бил приканен
да бъде изпробван с техническо средство за установяване на употребата на
алкохол, но отказал. Отказал да получи и талон за медицинско изследване № 0017895,
съставен от св. М., като отказът му бил удостоверен с подписа на един свидетел
– Пламен Пехливанов. При това положение от св. М. бил съставен АУАН № 178267 от
09.05.2017г. АУАН бил предявен и връчен лично на И.Н.Н.,
за което той положил подписа си. Въз основа на АУАН било съставено и процесното
НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: АУАН № 178267 от 09.05.2017г., талон за медицинско
изследване № 0017895 от 09.05.2017г., Заповед № 304з-322 от 18.12.2015г. на
началника на РУ Несебър, както и от показанията на разпитания по делото
актосъставител. Посочените доказателства си кореспондират помежду си и водят до
извод, че фактическата обстановка се е реализирала по описания начин. Посоченото
в АУАН се установява напълно от всички останалите доказателства по делото, вкл.
и от показанията на актосъставителя М., поради което
възраженията на жалбоподателя, че констатациите в АУАН не са доказани, са
неоснователни.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, при спазване на предвидения в чл.
59, ал. 2 ЗАНН срок, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със заповед
№ 304з-322 на началника на РУ Несебър) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Не се
споделят възраженията, че срокът за издаване на НП не е спазен. Същото е
издадено на 18.05.2017г., а АУАН е съставен на 09.05.2017г. Няма никакви данни,
че НП е антидатирано. Обстоятелството, че е връчено на 14.05.2020г. засяга
единствено въпроса за връчването му, но не може да доведе до извод, че същото е
антидатирано. Не са изтекли давностните срокове за административнонаказателно
преследване на жалбоподателя. Не са допуснати съществени нарушения, свързани с
връчването на АУАН, тъй като екземпляр от него е връчен на жалбоподателя, за
което той е положил подписа си, като този подпис не е оспорен в рамките на
производството. Както се посочи НП е издадено от оправомощен орган, посочен
вкл. и поименно в цитираната заповед № 304з-322 на началника на РУ Несебър,
поради което и тези възражения на жалбоподателя са неоснователни.
Обжалваното НП е и материално законосъобразно, като съображенията за този
извод са следните:
Санкционната норма на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда
задължение за съответния водач на моторно превозно
средство да съдейства при извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или
упойващи вещества или да изпълни предписанието
за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. На наказание по реда на чл. 174, ал. 3 ЗДвП подлежи лице, което откаже да
даде необходимото съдействие за установяване на количеството алкохол или
наличието на упойващи вещества в кръвта му. Такова съдействие може да бъде
дадено по два начина – чрез съгласие на лицето да бъде изпробвано с техническо
средство, или чрез изпълнение от негова страна на медицинско предписание за
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Това са и методите за
установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите
на МПС, предвидени в действалата към 09.05.2017г. Наредба
№ 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Всеки от тези
методи е годен да удостовери дали съответният водач е употребил алкохол.
Следователно ако водачът окаже съдействие за реализирането на който и да е от
двата метода, той на практика ще е изпълнил задължението, вменено с чл. 174,
ал. 3 ЗДвП. Нарушението на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е едно и се изразява в липса на
съдействие от водача, което води до невъзможност да бъде установено
количеството алкохол в кръвта му. Независимо от методите, които водачът е
отказал да бъдат приложени спрямо него, нарушението е едно, поради което
посочването в НП, че той е отказал да бъде изпробван с техническо средство и да
даде кръв за анализ, не представлява описание на две различни нарушения. В
такава насока е и практиката на касационната инстанция – напр. Решение № 799 от
05.05.2015г. по КАХД № 587/2015г. по описа на Административен съд Бургас.
В чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв. От фактическа страна
по делото се установява, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с дрегер
за употребата на алкохол, както и че е отказал да даде кръв за извършване на
проба. Т.е. поведението му безспорно попада в обхвата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Същата норма има характер и на санкционна, като наказанието в нея е
фиксирано и за наказващия орган не съществува възможност да се отклонява от
него. При правилно определена квалификация на извършеното от Н. административно
нарушение наказващият орган му е наложил и наказание в съответствие с
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което НП в тази си част напълно
съответства на чл. 27 от ЗАНН и следва да бъде потвърдено.
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че
наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход
на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на наказващия
орган, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 27е от Наредба за заплащането
на правната помощ, за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на наказващия орган следва да се определи
възнаграждение в размер на 120 лв. Посочената сума следва да бъде присъдена в
полза на юридическото лице, към което принадлежи РУ Несебър – ОД на МВР Бургас
– арг. от чл. 42, ал. 1 вр. 43, ал. 3, т. 4 от ЗВМР.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 17-0304-001234 от 18.05.2017г. на началник сектор към ОД на МВР
Бургас, РУ Несебър, с което на И.Н.Н., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са наложени наказания глоба в
размер на 2000 лв. и „Лишаване от право” да управлява МПС за 24 месеца.
ОСЪЖДА И.Н.Н., ЕГН **********, с адрес
***, да заплати на ОД на МВР Бургас, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, сумата от 120 лв., представляваща
направени по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението,
че е изготвено
РАЙОНЕН СЪДИЯ: