№ 82
гр. Стара Загора, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ат. Танева
Членове:Анна Т. Трифонова
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско
дело № 20215501001207 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Д. К. К.,
ЕГН:**********, от гр.С., П.К.1303, община „***", ЖК"***", бл.*, вх.*, ет.*,
aп.* против Решение №260057/19.01.2021г. по гр. дело №6917/2019г. на
Старозагорския районен съд, в частта му, с която се признава за установено
по иска на "Т..“ЕАД, че Д. К. К., ЕГН **********, от гр.С., П.К.1303, община
„***", ЖК"***",бл.*, вх.Б, ет.*, ап.*, дължи на "Т..“ЕАД за топлоснабден
имот апартамент 140, находящ се в гр.С., община „***", ЖК "***", бл.6, вх.Б,
ет.11, абонатен №***, сумата от 949,78лева /деветстотин четиридесет и девет
лева и 78стотинки/ главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м. 05.2015г.-м.04.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата от 30.08.2019г., до окончателното й изплащане, както
и сумата от 197,89 лева /сто деветдесет и седем лева и 89 стотинки/,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2016г., до 20.08.2019г., за
което вземане е издадена Заповед № 2794/11.10.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 5224/2019г. по описа на
Старозагорския районен съд както и в частта му за разноските, с която
ответницата е осъдена да заплати на икцовото дружество сумата от общо
1
387,53 лева разноски по заповедното и първоинстанционното производство
съразмерно на уважената част от предявените искове..
В жалбата се оспорва решението като постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон, както и като необосновано. Иска се
отмяната му и отхвърляне на предявените искове. Възразява се, че съдът
неправилно не е приел пълномощията на представителката на ищеца, не се е
съобразил с факта на възражението на ищцата срещу заповедта за изпълнение,
което включва възражението й за погасяване по давност на вземания на
ищеца за периода преди 30.08.2016г., което рефлектирало и на размера на
мораторната лихва.
В законния срок, от въззиваемата страна "Т..“ЕАД, както и от третото
лице помагач „Т.С.“АД не са постъпили отговори на жалбата. От "Т..“ЕАД е
депозирано становище за първото заседание, в което се оспорва жалбата и се
иска предявените искове да бъдат уважени. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация по
чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД. Исковете са допустими,
тъй като са предявени в законния срок от уведомяването на ищеца за
подаденото от длъжника възражение по чл.414 ГПК.
Предмет на предявените искове е установяване спрямо Д. К. К. с
ЕГН:**********, съществуването на вземането на ищцовото дружество за
сумата от общо 1183,55 лева, от които 949,78 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2015г. до м.04.2018г. за реално потребена енергия, отразена в общи
фактури с № **********/31.07.2018г., № **********/31.07.2017г. и №
**********/31.07.2016г., ведно със законната лихва от 30.08.2019г., до
изплащане на вземането, 196,89 лева мораторна лихва за забава от
15.09.2016г. до 20.08.2019г.,
Относно вземането за сумата 30,14 лева главница за дялово
разпределение за периода от м.05.2015г., до м.04.2018г., ведно със законната
лихва, считано от 30.08.2019г., до окончателното изплащане на вземането,
2
както и 6,74 лева лихва за забава за периода от 31.08.2016г., до
20.08.2019г., исковата претенция е отхвърлена от първоинстанционния съд, в
тази част решението му е влязло в сила поради необжалване от страна на
ищеца, поради което и не е предмет на разглеждане във въззивното
производство.
За посочените вземания, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, издадена по ч.гр. дело
5224/2019г. по описа на Районен съд- Стара Загора, по която длъжника е
подал възражение в срок, във връзка с което са предявени и разглежданите по
делото искове.
Ищецът основава исковете си на твърдения, че ответницата била клиент
на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ
при условията и по реда, определени в Наредба № 16- 334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването. Поддържа, че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия от "Т.С. АД на клиенти за битови нужди в гр. С., които се изготвят от
"Т.С." ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Доколкото ответникът не е упражнил
правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ), спрямо него са влезли
в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Т.С." ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение от 2016г. на
ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор" в сила от 10.07.2016г.
3
В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение", чл.31, ал.1 е определен редът и срокът, по които купувачите
на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл,
задължението на ответникът за заплащане на дължимите от нея суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45- дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с
приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните
стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява, в случай че
клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С
изтичането на последния ден от месеца, ответникът е изпаднал в забава за
тази сума и на основание чл.86, ал. 1 от ЗЗД е начислявана законна лихва
върху дължимите суми. С ОУ от 2016 г. е установено, че клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от
2016г. „Т.С." ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От
10.07.2016г. (влизането в сила на ОУ от 2016г.), дружеството ежемесечно
удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими
суми за топлинна енергия в присъствието на нотариус, като се съставят
констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и
извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за
топлинна енергия, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните
партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се
осъществява чрез официалната уеб¬страница на „Т.С." ЕАД на адрес:
проверка на сметка.
Твърди се, че ответницата е използвала доставяната от дружеството
топлинна енергия през процесния период и към настоящия момент не е
погасила задължението си. Посочва се, че на основание чл. 139 от ЗЕ,
разпределението на ТЕ между клиентите в сграда в режим на етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от
ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138 от ЗЕ,
собствениците в сградата, в която се намира имота на ответницата, са
4
сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с
"Т.С." ЕООД. Съгласно чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния имот
са начислявани от "Т.С." ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края
на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата - "Т.С." ЕООД, на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
В срока по чл.131 ГПК, от ответницата не е бил подаден писмен
отговор. В проведеното от първоинстанционния съд съдебно заседание се е
явило лице, което не е разполагало с представителна власт по отношение на
ответника за съдебното производство, поради което и правилно не е
допуснато участието му.
Въззивният съд констатира, че в подаденото от ответницата
възражение срещу заповедта за изпълнение не се съдържат никакви
конкретни фактически твърдения относно недължимостта на сумите по
заповедта, вкл. липсва възражение за изтекла за претендираните вземания
погасителна давност, както се твърди във въззивната жалба. В тази връзка,
наведените в последната възражения за изтекла погасителна давност за
вземанията на ищеца за периода преди 30.08.2016г. се явяват несвоевременно
направени и поради това са преклудирани и не следва да се обсъждат.
Установява се от събраните по делото доказателства, че на 29.07.2015г.
е сключен договор между ищцовото дружество и „Т.С." ЕООД, както и между
етажната собственост на вход А и Б, на бл.6, ***, гр.С. и „Т.С." ЕООД -
договор № 4842/7.11.2002г., по силата на който последното дружество се
задължило да извършва услугата дялово разпределение на топлинната
енергия на потребителите /собственици и ползватели/ в сграда-етажна
собственост, въз основа на решение на Общото събрание на етажната
собственост на вход А и Б, на бл.6, Зона Б- 5, съгласно представения протокол
от 19.09.2012г. Общото събрание на етажната собственост се задължило да
приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и събира
дължимите суми за топлинна енергия от потребителите. Видно от
представения пред първата инстанция списък на етажните собственици, в
същия фигурира и ответницата в настоящото производство, която го е
подписала, като собственик на ап.140.
5
В тази връзка, видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот №
170, том I, рег.№ 7 925, дело № 148/ 21.12.2006г. на нотариус В.К.-Т., с район
на действие Районен съд - С., ответницата е станала единствен собственик на
посочения в исковата молба топлоснабден имот: апартамент № 140, находящ
се в гр.С., ЖК"***", бл.6, вх.Б, на XI етаж, със застроена площ от
41,25кв.метра, заедно с избено помещение № 17 с полезна площ 4,29кв.метра,
заедно с 0,281% идеални части от общите части на сградата като на нейно име
е открита партида при ищеца - за ап.140, с абонатен № ***.
По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от "Т.С." ЕАД на потребители в гр. С., приети с
Решениие по т.1 от Протокол № 53 от 28.03.2013г. на СД на „Т.С."ЕАД,
одобрени с Решение №ОУ-02 от 03.02.2014г. на ДКЕВР, на основание чл. 150,
ал.1 от ЗЕ.
Третото лице - помагач „Т.С." ЕООД е представило индивидуални
справки, формуляри за отчети, сертификат за типово одобрение. Същите
документи са взети предвид от вещото лице, изготвило назначената по делото
съдебно - техническа експертиза, чието заключение, неоспорено от страните,
съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. Видно от
същото, дяловото разпределение на топлинната енергия за имота на ответника
е извършено от „Т.С."ЕООД гр.С., съгласно изискванията на Наредба за
топлоснабдяване № 16 - 334/2007г. и на Методиката за дялово разпределение
на топлинната енергия в СЕС. Сумите за топлинна енергия за имота на
ответника са начислени от ищцовото дружество в съответствие с дяловото
разпределение на топлинната енергия. Изчислението е станало не на база
реални отчети за ползвана топлоенергия, а на база прогнозна мощност -
съобразена с кубатурата на обекта, и на база отоплителни щрангове,
минаващи през обекта.
За периода от 2015 до 2018г., за който се отнася задължението на ищеца
са меродавни нормите на Закона за енергетиката, както и на Наредба № 16-
334 от 6.04,2007г. за топлоснабдяването приета на осн. чл. 125, ал. 3 от ЗЕ. В
случая, топлоснабденият имот е получавал топлинна енергия за битови
нужди, като същият отговоря на разпоредбата на §1, т.42 от ДР на ЗЕ - от
ответника не се спори, че е собственик на имот в топлоснабдена сграда, не се
спори, че не е платена от него използваната за периода топлоенергия.
6
Изравнителните сметки са отразени от „Т.С." в информационната
система на „Т.С."ЕАД, като с изравнителните сметки не са погасени
задължения извън процесния период. Ответницата не е ангажирала
доказателства за плащане на дължимите суми към „Топлофикация” за
дължимите периоди по представените фактури.
По делото пред първата инстанция е назначена съдебно-техническа
експертиза, чието заключение въззивният съд кредитира като обективно и
компетентно изготвено. Вещото лице е констатирало, че през процесния
период, ответникът е изразходвал топлинна енергия за апартамент в гр.С.,
община „***", ЖК"***", бл.*, вх.Б, ет.*, ап.*, отдадена от сградната
инсталация в ЕС и топлинна енергия за битова гореща вода, като общата
дължима сума за топлинна енергия от абонатен номер *** е в общ размер на
949,83 лева с ДДС, /791,53лева без ДДС, от които 240,80 лева цена за
изразходвана енергия за сградната инсталация и 550,73 лева за топла вода/
Според заключението, дяловото разпределение за процесния имот на
ответницата е извършено в съответствие с нормативните изисквания, а по
отношение на общия топломер, монтиран в абонатната станция за имота, са
спазени нормативните изисквания относно периодичен метрологичен
контрол.
С оглед горното, съдът намира за безспорно доказано, че в имота на
ответницата са доставени посочените в Им количества топлинна енергия през
процесния период от м.05.2015г. до м.04.2018г., отразена в общи фактури с №
**********/31.07.2018г., № **********/31.07.2017г. и №
**********/31.07.2016г., поради което, доколкото не са представени
доказателства за плащането на стойността й, следва да се приеме за
установено съществуването на това парично задължение на ответницата към
ищцовото дружество в общ размер на 949,83 лева с ДДС. Тъй като
задължението не е платено в законоустановените срокове, дължимо от
ответника се явява и претендираното от ищеца обезщетението за забава в
размер на 197,89 лева за периода от 15.09.2016г., до 20.08.2019г., както и
законната лихва върху главницата от 949,83 лева, считано от 30.08.2019г.
(датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК), до окончателното й
изплащане. Предвид изложеното съдът приема, че посочените вземания на
ищеца са установени по основание и размер, която обуславя извод за
7
основателност на предявените относно същите искове
Тъй като районния съд е стигнал до същия извод, решението му в
обжалваната част, вкл. относно присъдените разноски, следва да се потвърди.
Следва да се посочи, че присъденото юрисконсултско възнаграждение е било
в предвидения по Наредбата за правната помощ минимум от 100 лв, намален
съразмерно с уважената част от исковете, поради което и размерът му не е бил
прекомерен.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260057/19.01.2021г. по гр. дело
№6917/2019г. на Старозагорския районен съд, в частта му, с която се
признава за установено по иска на "Т..“ЕАД, че Д. К. К., ЕГН **********, от
гр.С., П.К.1303, община „***", ЖК"***",бл.*, вх.Б, ет.*, ап.*, дължи на
"Т..“ЕАД за топлоснабден имот апартамент 140, находящ се в гр.С., община
„***", ЖК "***", бл.6, вх.Б, ет.11, абонатен №***, сумата от 949,78 лева
/деветстотин четиридесет и девет лева и 78 стотинки/ главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.
05.2015г.-м.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
30.08.2019г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 197,89 лева
/сто деветдесет и седем лева и 89 стотинки/, представляваща лихва за забава
за периода от 15.09.2016г., до 20.08.2019г., за което вземане е издадена
Заповед № 2794/11.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д.№ 5224/2019г. по описа на Старозагорския районен съд,
КАКТО И В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗНОСКИТЕ, с която е осъдена Д. К. К., ЕГН
**********, от гр.С.,П.К.1303,община „***", ЖК"***", бл.6, вх.Б, ет.11,
an.140, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.."ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.С., ул. * № 23Б, представлявано от А.А. сумата от общо 387,53
лева/, представляваща частта от направените в заповедното и настоящото
производство разноски съразмерно на уважената част от предявените искове.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9