Решение по дело №372/2025 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: 1853
Дата: 6 юни 2025 г. (в сила от 6 юни 2025 г.)
Съдия: Ивелина Янева
Дело: 20257060700372
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 май 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1853

Велико Търново, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - X състав, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ИВЕЛИНА ЯНЕВА
   

При секретар Д. С. като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИНА ЯНЕВА административно дело № 20257060700372 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Н. И. Н. от [населено място], [улица]против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 25 – 0260 - 000009 / 26.04.2025г., издадена от младши автоконтрольор в РУ Е. при ОД на МВР Велико Търново, с която е отнето временно свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата се твърди, че оспорения акт е издаден в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, тъй като не е изяснена фактическата обстановка и не е установено безспорно шофирането под въздействието на наркотични или упойващи вещества. Моли се за отмяна на оспорения административен акт.

Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й.

Предмет на настоящото съдебно производство e Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 25 – 0260 - 000009 / 26.04.2025г., издадена от младши автоконтрольор в РУ Е. при ОД на МВР Велико Търново, с която е отнето временно свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното:

Н. И. Н. управлява собствения си лек автомобил в [населено място] и е спрян за проверка от полицейски органи. Отведен е в Районно управление Е. за извършване на тест за наркотици, като техническото средство дава положителен резултат за канабис. Водачът не приема резултатите от теста и дава кръвна проба.

На 26.04.2025г. е съставен срещу Н. Н. и акт за установяване на административно нарушение № 358006 за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

На 26.04.2025г. е издадена и оспорената от Н. заповед за налагане на принудителна административна мярка на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП.

В хода на съдебното производство в изпълнение на разпореждане на съда от ответника е депозирана писмена молба с данни, че към 21.05.2025г. няма получен резултат от биологичните проби, взети от Н. Н., като постановената токсико-химическа експертиза е изпратена да се извърши в Н. на МВР – София.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена форма, но при съществени нарушения на процесуалния закон, водещи до нарушение и на материалния закон.

Разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП предвижда налагането на принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството на управление на водач за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по отношение на водач, който управлява моторно превозно средство под въздействието на наркотични вещества или техни аналози. Изрично е записано, че при наличие на медицинско изследване от кръвна проба установените стойности са определящи.

Следователно основание за налагане на мярката е установяването на шофиране след употреба на упойващи вещества. Употребата на упойващи вещества следва да е безспорно установена, като в конкретния случай показанията на полевия тест са оспорени и е дадена кръвна проба. При наличието на кръвна проба законът предвижда именно резултатите от нея да са определящи. При липсата на резултати от изследването на кръвта на водача недоказано е твърдението на органа за шофиране след употреба на упойващи вещества. Още повече, че видно от протокола за проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества липсват каквито и да било външни белези за употреба на забранени вещества – несигурни походка и/или шофиране, несвързано говорене и разширени зеници. След като по силата на закона полевия тест за наркотици не представлява безспорно доказателство, а такова безспорно доказателство са резултатите от кръвната проба, в нарушение на закона е издадена принудителната административна мярка преди резултатите от кръвната проба. Следва да се отбележи и факта, че и към момента на приключване на съдебното производство резултати от анализа на кръвта на жалбоподателя не са налични. В тежест на административния орган, издал оспорения акт, е да докаже пред съда наличието на извършено административно нарушение, за преустановяването на което е издадена принудителната административна мярка. В конкретния случай това не е извършено с предвидените от закона доказателствени средства – медицинско изследване от кръвна проба, поради което и пред съда е недоказано извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

По изложените съображения съдът намира оспорената заповед за издадена в нарушение на процесуалния закон – липса на установено административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, поради което и същата следва да бъде отменена.

При този изход на спора основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски съобразно представен списък с разноските и доказателства за действителното им извършване.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 25 – 0260 - 000009 / 26.04.2025г., издадена от младши автоконтрольор в РУ Е. при ОД на МВР Велико Търново.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР Велико Търново да заплати на Н. И. Н. с [ЕГН] от [населено място], [улица]сумата от 810лв. / осемстотин и десет лева/.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

Съдия: