Р Е
Ш Е Н
И Е
3394 / 18.8.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав,
гражданско отделение в открито съдебно
заседание, проведено на 18 юли 2017 година в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
489 по опис на ВРС за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с пр.осн.чл.422 от ГПК за установяване на вземането на
кредитора „Банка
ДСК” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** от длъжника Г.Г.Л. с ЕГН ********** *** качеството му на наследник на
починалия кредитополучател Л.,*** за заплащане на следните суми: 3231.82 лева –
дължима главница по договор за кредит за текущо потребление от 07.10.2004 г. и
допълнително
споразумение от 26.07.2010 год., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението 22.3.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата; 945.34 лева, представляваща редовна лихва за периода 26.01.2014 г. –
22.03.2016 г.; 144.67 лева, представляваща лихвена надбавка за забава за
периода 27.2.2014 г. – 22.3.2016 г.; 230 лева – дължими такси и разноски от
които 120 лева такса изискуемост, 80 лева заемни такси и 30 лева други такси, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 816/16 г. на ДРС. Ищецът моли за уважаване на иска,
както и ответникът да му заплати съдебно-деловодни разноски за
производството.
Поддържа
молбата и конкретизира претенцията като сочи, че вземането му за заплащане на
сумата от 3231.82 лева представлява дължима главница по Допълнително
споразумение от 26.07.2010 год., което е неразделна част към Договор за кредит
за текущо потребление от 07.10.2004 год. и със същото страните са уговорили
начина на заплащане на остатъка от задължението.
Твърденията в молбата са, че
между банката и наследодателя на ответника Л.,*** е бил
сключен договор за кредит за текущо
потребление от 07.10.2004
г. На 26.07.2010 г. е подписано
споразумение за преструкториране и увеличаване на срока за
издължаване на кредита по отношение
на непогасената част в размер на
4713 лева. Сключен е и договор за поръчителство
със С.Н.К.с ЕГН **********
с който същата се е задължила да отговаря солидарно
с кредитополучателя за задълженията по договора. Последното плащане по погасителния план е на 26.01.2014 г. Банката е подала заявление до РС Д за призоваване
на наследниците да заявят дали
приемат наследството или се отказват
от него. Съгласно удостоверение за наследници Л. е оставил наследници по закон
Г.Г.Л. с ЕГН ********** – син и Маринела
Ганчева Георгиева с ЕГН **********
– дъщеря.
Последната е направила отказ от наследство за
което е представено удостоверение от РС Д за вписан отказ. На
23.09.2016 г. банката е подала
заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК против приелия наследството наследник Г.Г.Л. с ЕГН ********** и същото
е било уважено. След смъртта на
кредитополучателя до
наследника е изпратена покана
за плащане и уведомление за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем. Същата е получена лично от ответника на
27.10.2015 г., но не е налице изпълнение.
Подадено е
възражение против издадената заповед за изпълнение и заповедният съд е указал на кредитора
да подаде иск за установяване
на вземането му. Ищецът моли за
уважаване на иска и заплащане от ответника на разноските за заповедното производство в размер на 91.04
лева - държавна такса и 389.31 лева - адвокатско възнаграждение, както и разноските за исковото
производство.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответникът. Същият оспорва предявените искове по
основание и по размер. Оспорва твърденията, че договорът е сключен при
преференциален лихвен процент, поради което при промяна на базовия лихвен
процент банката следва да уведоми кредитополучателя. Уговорените клаузи с които банката има право
едностранно да увеличи възнаградителната лихва са
неравноправни съгласно чл.143, т.10 ЗЗП, поради което в частта на определената
лихва и такси са нищожни по см. на чл.146, ал.1 ЗЗП. Банката е бездействала
след като е установила смъртта на кредитополучателя и не е предприела действия
за събиране на сумата от наследниците, вследствие на което се е натрупала
голяма сума за лихва за забава от 26.01.2014 г. с което има недобросъвестно
поведение. Счита, че банката самоволно е увеличила лихвения процент, което е
довело до прекомерно завишаване на крайната дължима от праводателя
му сума, както и размерът на лихвата.
Лихвата от 945.34 лева за периода 26.01.2014 г. – 22.03.2016 г. е
недължима, тъй като не е уведомен за дължимост на
главницата, не е ясно на какво основание се дължи лихвена надбавка за периода 27.2.2014 г. –
22.03.2016 г. в размер на 144.67 лева, такси и разноски в размер на 230
лева. Оспорва молбата за заплащане на
разноски в заповедното производство. Моли
за отхвърляне на иска и заплащане на разноски за производството.
Ищецът обосновава правния си интерес от водене на иска от
обстоятелството, че ответникът е възразил срещу издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 816/16 г. на РС Д.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа молбата.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните, по свое убеждение и въз основа на закона, приема да установено
следното от фактическа и правна страна:
Предвид характера на предявения
иск за установяване съществуването на
вземането по заповедта за изпълнение и предвид разпределението на
доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване за установяване съществуването на вземането
е върху ищеца, който следва да установи
по пътя на главно и пълно доказване предпоставките довели до дължимост на
претендираната сума и наличието на
задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на
задълженията си и другите си възражения въз основа на които претендира отхвърлянето на предявения
иск.
Видно от представените доказателства се установява, че между Л. и Банка
ДСК на 07.10.2004 г. е сключен договор
за предоставяне на кредит за текущо потребление за сума в размер на 15000 лева. Срокът за
издължаване е 84 месеца от датата на усвояване на кредита. Същият е усвоен от
кредитополучателя. Тези фактически твърдения на ищеца не се оспорват от
ответника.
От изисканото и приобщено ч.гр.д.№ 816/16 г.
на РС Д се установява, че със заповед № 374/24.03.2016 г. е разпоредено
длъжника Г.Г.Л.
с ЕГН ********** *** качеството му на наследник на починалия кредитополучател Л.,***
да заплати на кредитор „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление *** следните суми: 3231.82
лева – дължима главница по договор за кредит за текущо потребление от
07.10.2004 г. и допълнително споразумение от 26.07.2010 г. ведно със законната
лихва от подаване на заявлението 22.3.2016 г. молбата до окончателното
изплащане на сумата; 945.34 лева, представляваща редовна лихва за периода
26.01.2014 г. – 22.03.2016 г.; 144.67 лева, представляваща лихвена надбавка за
забава за периода 27.2.2014 г. – 22.3.2016 г.; 230 лева – дължими такси и
разноски от които 120 лева такса изискуемост, 80 лева заемни такси и 30 лева
други такси.
Към същия договор е представен
погасителен план за погасяване на задълженията.
По искане на кредитополучателя Л. е
подписано споразумение за преструктуриране на кредита и определяне на нов срок
за погасяване на задължението от 96 месеца и въз основа на същото искане е
подписано споразумение от 26.07.2010 г.
Във връзка с направените оспорвания
от ответника е проведена ССЕ. От заключението на в.л. А.В. от 19.05.2017 г.,
което съдът цени като обосновано и компетентно
дадено се установява, че сумата по кредита
в размер на 15000 лева е усвоена изцяло на 07.10.2010 г. на каса в брой за
което е издадено нареждане-разписка. Към датата на издаване на заповед по
чл.417 ГПК 22.03.2016 г. е налице забава на плащанията от страна на длъжника
778 дни. Към същата дата 24 вноски за
главница в общ размер на 1060.32 лева са били с настъпил падеж. Дължимата сума
за главница по обявения за предсрочно изискуем остатък от кредита е била в
размер на 3231.82 лева. Към същата дата
24 вноски за редовно лихва в общ размер
на 948.28 лева са били с настъпил падеж. Дължимата сума за главница по обявения
за предсрочно изискуем остатък от кредита е била в размер на 948.28 лева. Съгласно
договора и Общите условия до предявяване на молба за събиране на вземането по
съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 %.
По кредита е дължима такса управление в размер на 40.00 лева на година.
От представените справки е видно, че таксите за управление, начислени на
26.10.2014 г. и 26.10.2015 г. не са заплатени. Общия размер на дължимите заемни
такси към 22.03.2016 г. е 200.00 лева.
От заключението по допълнителната задача на ССЕ от
03.07.2017 г., което съдът цени като обосновано
и компетентно дадено се установява, че към
датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК 22.03.2016 г. остатъкът от
главницата е бил в размер на 3231.82 лева. Върху тази сума е начислена
наказателна лихва за периода 09.02.2016 г. – 22.03.2016 г. в размер на 38.60
лева /формирана по следния начин 3231.82 лева х 10 % : 360 дни х 43 дни = 38.60
лева/. Размерът на лихвената надбавка за забава към 22.03.2016 г. е 143.98
лева.
Съгласно Общите условия на
банката – кредитор в чл.20, ал.2 при забава в плащанията на главница и/или
лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем като до
подаване на молбата за събирането му по съдебен ред сумата се олихвява с договореният
лихвен процент, увеличен с 10 процента, а след тази дата – с надбавка за
забава, равна на законната лихва по чл.86 ЗЗД. Дължимите такси са уговорени
както в Общите условия, така и в самия договор за кредит за текущо потребление
и в допълнителното споразумение към него. Кредитополучателят има право да ползва
уговорени преференции по време действието на договора докато има статут на
държавен служител, съгласно решение на УС на Банка ДСК.
С подписаното на 26.07.2010 г.
споразумение между кредитора и кредитополучателя, последният се е съгласил, че
към датата на подписване на споразумението остатъкът от дълга е в размер на
4704.36 лева за главница, дължима редовна лихва в размер на 26.46 лева, дължима
наказателна лихва в размер на 0.00 лева. Лихвата по кредита е формирана при
условията на договора за кредит от
07.10.2004 г. и е в размер на 13.50 %.
Останалите условия на договора не се променят.
От събраните в хода на производството доказателства, съдът намира,
че с оглед тежестта на доказване, която
носи ищецът, същият е установил по пътя
на главно и пълно доказване, че съществува вземането му за посочените суми на посоченото от него основание.
Размерът на исковата претенция съответства по размер на задължението съгласно
заключението на ССЕ – основно и
допълнително. Възражението на
ответника за недължимост на присъдените в заповедното производство суми е
останало недоказано в производството.
Налице е съгласие от страна на кредитополучателя с всички условия на
договора, а споразумението, което е неразделна част към договора е подписано по
негово искане след като страните са постигнали съгласие за начина и условията
на погасяване на задължението. В този смисъл следва да се приеме, че не е налице
неравноправна клауза на договора. Предвид
горното се извежда правен извод, че ответникът
дължи претендираните с молбата суми на
ищеца. Предявеният иск е основателен,
поради което същият следва да се уважи.
По направено искане от ищеца по реда на чл.78 ГПК ответникът следва да му
заплати сторените разноски за производството. Разноските
се дължат както за исковото,
така и за заповедното производство съгласно разрешението на въпроса за
разноските, дадено в тълк.решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС и в тълк.решение
№ 6/06.11.2013 г. по тълк.дело
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящото производство е представен
списък за общо 838.26 лева от които 188.26 лева – държавна такса, 350 лева за
депозит за вещо лице и 300 лева за юриск.възнаграждение. В заповедното производство е представен
списък за разноски в размер на 480.35 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът,
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника
Г.Г.Л. с ЕГН ********** ***, че съществува вземането
на кредитора БАНКА ДСК ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *********, представлявано
от юриск.Бр.Нинаркин от длъжник
Г.Г.Л. с ЕГН ********** *** качеството му на
наследник на починалия кредитополучател Л.,*** за заплащане на следните суми:
3231.82 /три хиляди двеста тридесет и един лева и 82 ст./ лева – дължима
главница по договор за кредит за текущо потребление от 07.10.2004 г. и
споразумение от 07.10.2004 г. ведно със законната лихва от подаване на
заявлението 22.3.2016 г. до окончателното изплащане на сумата; 945.34 /деветстотин
четиридесет и пет лева и 34 ст./ лева, представляваща редовна лихва за периода
26.01.2014 г. – 22.03.2016 г.; 144.67 /сто четиридесет и четири лева и 67 ст./ лева,
представляваща лихвена надбавка за забава за периода 27.2.2014 г. – 22.3.2016
г.; 230 /двеста и тридесет/ лева – дължими такси и разноски от които 120 лева
такса изискуемост, 80 лева заемни такси и 30 лева други такси, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 816/16 г. на ДРС,
на осн.чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА Г.Г.Л.
с ЕГН ********** *** да плати на БАНКА
ДСК ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК
*********, представлявано от юриск.Бр.Нинаркин разноски за настоящото производство в размер на 838.26 /осемстотин тридесет и осем лева и 26 ст./
лева и разноски за заповедното
производство в размер на 480.35
/четиристотин и осемдесет лева и 35 ст./ лева,
на осн.чл.78 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред ВОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.
Районен съдия: