Решение по дело №4854/2020 на Районен съд - Плевен

 

Р Е Ш Е Н И Е

 №

гр.Плевен, 13.10.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд, Х граждански състав, в открито заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Тодорова

 

като разгледа докладваното от съдия Тодорова гр.д.№ 4854 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена молба от И.Х.Ц., ЕГН**********,*** против Р.К.П.,***. Твърди,че ответника е баща на детето на ***-Г.Р.П.. Твърди, че с Р. е имала връзка 15 години, като същевременно той и към настоящия момент има друго семейство. Твърди, че по време на съвместните им отношения с Р. е била подлагана на насилие-физическо и психическо. Твърди, че я е връзвал за хладилника в нейния дом, гасили си е цигарата в тялото ѝ, поради което  има все още белези, многократно я е бил, не я пускал да отиде на работа от ревност с което противозаконно я лишавал от свобода, псувал, обиждал. Твърди, че на 16.09.2020 г. с ответника се скарали в нейния дом сутринта около 9 ч. и тя му заявила, че не желае да има повече връзка с него.Той посегнал към нея, скъсал златния синджир на врата ѝ и я одраскал по врата. Не направил нищо повече, защото тя го отблъснала и говорела на висок тон, като му казала, че съседите ще я чуят. Твърди, че в петък, на 18.09.2020 г. провела разговор с Р. по телефона в който тя му казала да изкара от дома ѝ негови вещи-трева за животните му, дървата му за огрев, автомобила който е на нейно име, но да го вземе-да си уредят отношенията, да си свали и камерите за видеонаблюдение. Твърди, че от 16.09. до 25.09. 2020 г. -датата на подаване на молбата ѝ до РС- Плевен при уреждането на отношенията им Р. постоянно я заплашвал, че ще я изсели, че няма да вижда детето, че ще каже на детето да ѝ блокира номера и няма да ѝ се обажда. Твърди, че от 25.09.2020 г. Р. не пуска дъщеря ѝ при нея и не ѝ разрешава да ѝ се обажда по телефона, като до момента е имала само четири-пет разговора с детето. Предвид горното моли да бъдат наложени мерки за защита по отношение на *** по чл.5, ал.1, т.1 и т.З от 33ДН, а именно: задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, забрана на извършителя да я приближава на по-малко от 20 м., да доближава жилището, в което живее в ***.

Ответникът по делото, редовно призован се явява и заявява, че на 16.09.2020 г.  страните са имали конфликт и са се поскарали, но отрича да е скъсал синджир от врата на ***.

          Съдът, като прецени доказателствата по делото, намира за установено следното:

Не е спорно между страните, че са родители на детето Г.Р.П..

*** е представила по делото Декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, в която е посочила, че декларира, че е била обект на домашно насилие от лицето Р.К.П. на дата 16.09.2020г. Посочила, че Р.  П. е скъсал златния синджир от врата ѝ   и я е одраскал по врата.

          При така установеното, съдът прави следните изводи:

От подадената по делото Декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН се установи извършения акт на домашно насилие спрямо ***. Декларацията прехвърля доказателствената тежест на ответника да обори съдържащите се в декларацията факти с ангажирани по делото доказателства. На ответника по молбата изрично е указана възможността да ангажира доказателства опровергаващи съдържанието на подадената от *** декларация, както и твърдените от нея факти, поради което доказателствената стойност на подадената декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН не е оборена от носещия доказателствената тежест ответник по молбата. Установи се, че молбата, подадена на 25.09.2020 г., е в едномесечния срок от твърдяният акт на домашно насилие – на 16.09.2020 г., т.е. същата е допустима, съгласно чл.10 ал.1 от ЗЗДН. Установи се, че ответникът и *** са лица, които имат общо дете– основание за активната легитимация на *** по чл. 3 т. 3 от ЗЗДН. На база представената декларация от ***, сочеща упражнено физическо и психическо насилие  спрямо нея  на дата 16.09.2020г., съдът приема на осн. чл. 13 ал. 2 т.3 от ЗЗДН, че действително е налице такова насилие от ответника на посочената дата. Съгласно чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова, извършено спрямо лица, които са или са били в семейна или родствена връзка или които обитават едно жилище. Съдът счита, че действията на ответника спрямо *** на 16.09.2020г. представляват акт на домашно насилие по смисъла на закона- психическо насилие и физическо насилие.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата е основателна и на ответника следва да бъдат наложени предвидените в закона и поискани от *** мерки за защита чл. 5, ал.1, т.т. 1, 2 и 3 ЗЗДН. Следва да се задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие  по отношение на *** .  Следва на основание чл.5. ал.1 т.З от ЗЗДН да бъде забранено на ответника по молбата Р.К.П.,*** да приближава И.Х.Ц., ЕГН**********,*** на разстояние по-малко от 10 метра за срок от 6 месеца, който съдът намира за адекватен на търсената защита, имайки предвид, че страните по делото имат дете, поради което между тях ще е необходимо да бъдат осъществявани контакти, свързани с упражняването на родителските права по отношение на детето.  

На ответника, съгл. чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН, следва да бъде наложена глоба в минималния размер 200 лв. Следва да бъде указано на ответника, че при неизпълнение на заповедта на съда полицейските органи, констатирали нарушението, следва да го задържат и  да уведомят прокуратурата за това.

При този изход на делото, и на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса  в размер на 80 лв. по сметка на ПлРС.

          Воден от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА  на осн. чл. 5 ал. 1 т. 1, 2, 3 от Закона за защита от домашното насилие, както следва :

1.ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5 ал.1, т.1  ЗЗДН Р.К.П.,*** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие  по отношение И.Х.Ц., ЕГН**********,***.

2. ЗАБРАНЯВА на Р.К.П.,*** да приближава И.Х.Ц., ЕГН**********,*** на по-малко разстояние от 10 метра за срок от 6 месеца.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за постановената мярка за закрила.

ЗАПОВЕДТА и решението, на осн. чл.16 ал.3 от ЗЗДН, да се връчи и изпълнява от полицейските органи по местоживеене на *** и на ответника.

В СЛУЧАЙ НА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на заповедта Р.К.П.,***,  да бъде задържан незабавно на осн. чл.21 ал.2 от ЗЗДН, за което да бъде уведомена прокуратурата.

ОСЪЖДА на осн. чл. 5 ал. 4 и чл.11 ал.2 от Закона срещу домашното насилие Р.К.П.,***, да заплати по сметка на ПлРС глоба в размер на 200.00 лв. и държавна такса  в размер на 80.00 лв. по сметка на ПлРС.

          Решението може да се обжалва пред ПлОС в 7- дневен срок от връчването му на страните.

                                                                   

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: