№ 10308
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110104135 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Юробанк България“ АД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – адвокат С. З.
против К. Г. С., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1/ сумата от
1298,80 лева – непогасена главница по договор за издаване на кредитна карта
Visa от 10.05.2014 г. за периода от 30.11.2017 г. до 11.06.2020 г.; 2/ сумата от
339,37 лева – договорна лихва за периода от 30.11.2017 г. до 07.01.2020 г., 3/
сумата от 185,73 лева – мораторна лихва за периода от 30.11.2017 г. до
11.06.2020 г., 4/ сумата от 127,72 лева – такси за периода от 30.11.2017 г. до
11.06.2020 г. и 5/ сумата от 60 лева – такси за нотариални покани за периода от
30.11.2017 г. до 11.06.2020 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 28163/2020 г. по описа на СРС – 01.07.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК от 14.07.2020 г. по ч.гр.д. 28163/2020 г., СРС, 63 с-
в. Претендират се разноски в исковото и заповедното производства.
В исковата молба се твърди, че между страните съществувало валидно
облигационно отношение по договор за потребителски кредит, възникнало по
силата на сключен между „Юробанк България“ АД и К. Г. С. на 10.05.2014 г.
заявление-договор за издаване на кредитна карта VISA, като кредиторът е
отпуснал на картодържателя потребителски кредит под формата на кредитен
лимит в размер на 1300 лева. Посочва, че според чл. 8.1 от Общите условия на
„Юробанк България“ АД за издаване и използване на кредитни карти,
страните са се уговорили банката-картоиздател да изпраща всеки месец на
1
картодържателя месечни извлечения, в които се отразяват всички операции и
сделки, извършвани с картата и са посочени задълженията на картодържателя
във връзка с използване на картата.
Твърди се, че на 30.11.2017 г. ответникът е преустановил редовното
заплащане на дължимите от него суми по изпратените му месечни извлечения,
не е заплатил минималните месечни вноски по две последователни месечни
извлечения от 30.11.2017 г. и от 30.12.2017 г., поради което и на основание чл.
20.2. от Общите условия към процесния договор „Юробанк България” АД е
упражнила своето право да обяви цялото задължение на К. С., произтичащо
от подписания Договор за издаване на кредитна карта VISA от 10.05.2014 г., за
изцяло и предсрочно изискуемо.
Посочва, че длъжникът е уведомен за настъпване на предсрочната
изискуемост чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК от
страна на ЧСИ Стоян Якимов на входната врата на адреса му на 22.12.2019 г., а
след като нито длъжникът, нито негов представител е получил съобщението в
кантората на ЧСИ, съобщението следва да се счита за връчено на 06.01.2020 г.
и на тази дата е настъпила предсрочната изискуемост на задължението.
Посочва, че към датата на настъпване на предсрочната изискуемост
ответникът е имал непогасено задължение в размер на 1298,80 лв. за главница
по посочения договор за издаване на кредитна карта VISA. Поддържа, че на
основание чл. 10.1. от Общите условия на договора ответникът дължи
договорна възнаградителна лихва в размер на 339,37 лв. за периода от
30.11.2017 г. до 07.01.2020 г.
На основание Приложение № 1 към Общите условия на “ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД за издаване и използване на кредитни карти VISA, ищецът
„Юробанк България“ АД претендира обезщетение за времето на забава
(мораторна лихва) в размер на 185,73 лева, начислено за периода 30.11.2017 г.
до 11.06.2020 г. На основание Приложение № 1 към Общите условия на
“ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД за издаване и използване на кредитни карти
VISA, ответникът дължи на Банката такси по договора в общ размер на 127,72
лева за периода от 30.11.2017 г. до 11.06.2020 г., от които 12 лв. – такси за
хартиено месечно извлечение за периода от 10.11.2017 г. до 11.04.2018 г.,
дължима на основание Приложение №1, раздел „Такси при ползване“ към
приложимите за договора общи условия за издаване и ползване на кредитни
карти /накратко ОУ/, 15 лв. – такса при блокиране на карта/кредитен лимит,
дължима на осн. Приложение №1, раздел „условия“ към приложимите ОУ, 30
лв. – такса за администриране на просрочен кредит, дължима на осн.
Приложение №1, раздел „Такси при ползване“ от ОУ, 40,48 лв. – такси
„обезщетение при надвишаване на кредитния лимит“ за периода 10.11.2017 г.
– 11.04.2018 г. , дължими на основание Приложение 1. раздел „Условия“ от ОУ.
Поради присъединяване на кредитополучателя към групов застрахователен
договор по застрахователна програма „Защита на плащанията” на
картодържателите на кредитни карти, издадени от „Юробанк България“ АД
претендира сумата от 25.27 лв. за периода 28.11.2017 г. – 27.04.2018 г.
Поддържа също така, че банката е заплатила на 03.02.2020 г. сумата от
60 лв. разноски за връчване на уведомление за обявяване на предсрочна
2
изискуемост чрез ЧСИ Стоян Якимов, които претендира от
кредитополучателя на основание чл. 78 ЗЗД. посочва, че е подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което е
образувано ч.гр.д. 28163/2020 г. по описа на СРС, издадена е заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на което е образувано
изпълнително дело срещу ответника, връчена му е заповедта за изпълнение,
подал е възражение, след което на заявителя и настоящ ищец по делото е
разпоредено да подаде установителен иск за вземането си в 1-месечен срок,
предвид което ищецът предявява докладваната искова молба.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представени писмени доказателства: заявление -
договор за издаване на кредитна карта VISA от 10.05.2014 г.; Общи условия на
Юробанк България АД за издаване и използване на кредитни карти VISA и
Приложение № 1 към Общите условия; декларация за присъединяване към
застрахователна програма „защита на плащанията“ към групов
застрахователен договор; преддоговорна информация по чл. 185 и чл. 177 КЗ
за условията на Групов Застрахователен договор по застрахователна програма
„защита на плащанията“; Констативен протокол от 07.01.2020 г. на ЧСИ Стоян
Якимов; разписка вх.№ 053537/2011 г. и уведомление вх.№ 053537/20.11.2019
г. за уведомяване на картодържателя за обявената от банката предсрочна
изискуемост; банково бордеро BORD04767997 от 03.02.2020 г.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, уведомен по реда на чл. 47 ГПК е постъпил писмен отговор чрез
особен представител адв. К. К..
Поддържа, че предявените искове са недопустими, тъй като по делото
са събрани данни, че ответникът живее в чужбина, поради което на осн. чл.
411, ал. 2, т. 4 и т. 5 ГПК не е следвало да се издава и заповед за изпълнение, а
съдът е бил длъжен да изясни посочените обстоятелства в заповедното
производство и да не издава заповед за изпълнение поради наличие на
процесуална пречка за издаване на такава. Поддържа, че в този случай редът
за събиране на вземане е издаването на европейска заповед за плащане по
Регламент (ЕС) № 1896/2006 г. оспорва предявените искове и като
неоснователни.
Досежно основателността посочва, че от представените доказателства
по делото не е видно дали банката е предоставила на ответника преддоговорна
информация за условията по договора, кога, по какъв начин ответникът е
получил преддоговорна информация за размера на отпуснатия кредитен
лимит, датата на която ответникът е подписал договора за отпускане на
кредит, точната сума, която кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя, как и кога кредитополучателят е получил пластика на
кредитна карта VISA, кога е била захранена сметката на кредитополучателя с
твърдяната в исковата молба сума, как е изчислен и какъв е реалният ГПР за
предоставения кредитен лимит и достигнало ли е уведомление до ответника
за твърдяната предсрочна изискуемост на кредита.
Оспорва наличието на облигационно отношение по потребителски
3
кредит под формата на кредитен лимит. Оспорва предоставяне на суми от
кредитодателя, както и настъпването на предсрочна изискуемост и
уведомяване на ответника за предсрочната изискуемост. Посочва, че
договорът за издаване на кредитна карта VISA е реален договор и кредиторът
следва да докаже не само съгласие, но и предаване на уговорената парична
сума за да се установи наличието на договор.
Предявява възражения за наличие на неравноправни клаузи и
нищожност на договора. Посочва, че документите и в частност общите
условия по кредита не са съставени на ясен и разбираем език, за да може
потребителят да предвиди икономическите последици от договора. В
договора не става ясен размерът на предоставения кредит, тъй като
потребителят разбира за задълженията си едва при предоставяне на месечното
изявление. Посочва, че от договорът не става ясно как се изчислява лихвения
процент, тъй като липсва конкретно разписана процедура с посочване на вида,
количествените показатели при изчисляване на ГПР. В чл. 22 от ОУ е
уговорено правото на банката да променя едностранно общите условия и
индивидуалните договори – приложения към тях, на непредвидено в договора
основание, което е неравноправна клауза. Посочва, че в договора е посочено,
че кредитополучателят се съгласява да използва финансова услуга преди
изтичането на срока за отказ. С тези аргументи иска претенциите извън
главница и лихва да бъдат отхвърлени. Въз основа на посочените
неравноправни клаузи, твърди, че договорът е нищожен на осн. чл. 143-148
ЗЗП. Евентуално, твърди, че договорът за кредит е нищожен и поради
противоречие на добрите нрави.
Предявява възражение за погасяване по давност на всички вземания –
главници и лихви.
Въз основа на посоченото моли съдът да прекрати делото като
недопустимо, евентуално – да отхвърли предявените искове.
В хода на производството по делото е изготвена и приета съдебно
счетоводна експертиза с вх. № 163614/12.05.2025 г.
В съдебно заседание, проведено на 20.05.2025 г., ищецът, редовно
призован, изразява становище, в което поддържа, че исковете са основателни и
иска същите да бъдат уважени в пълен размер. Претендира разноски.
Ответникът редовно призован, се представлява от особен представител.
Последният поддържа доводите си за неоснователност на претенциите.
От ответната страна са постъпили писмени бележки.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и от представено копие от заявление -
договор за издаване на кредитна карта VISA от 10.05.2014 г. се установява, че
на 10.05.2014 г. между дружеството ищец като заемодател и ответника К. Г. С.
като заемополучател, е сключен договор за издаване на кредитна карта Visa
classic. Съгласно приложение № 1 към ОУ на банката ГЛП при покупки с
4
картата възлиза на 17.90 %, ГЛП при теглене на пари в брой и при превод към
друга кредитна карта в банката възлиза на 18.90 %, а ГПР възлиза на 31.47 %
при усвоен максимален кредитен лимит от 3000 лева за една година –
възстановим на 12 равни вноски от 287.58 лева или общо 3450.92 лева.
Съгласно ОУ към договора – чл. 10.6 ГПР е изчислен при следните
допускания: 1/ договорът е валиден поне една година и страните изпълняват
задълженията си; 2/лихвата и другите разходи са неизменни; 3/ общият размер
на кредита е усвоен незабавно и изцяло; 4/кредитният лимит е усвоен при най-
високи стойности за лихвен процент и раходги; 5/ кредитният лимит е усвоен в
най-ранния възможен момент; 6/ усвоеният кредитен лимит е ще бъде върнат
на 12 равни вноски и 7/общият размер на кредитния лимит е 3000 лева.
Таксата за отпускане на кредита възлиза на 45 лева, като на 45 лева
възлиза и годишната такса за поддръжка. В същото приложение е уговорена
такса за хартиено извлечение от 2 лева, лимит за теглене на пари в брой – 400
лева, 30 лева такса за администриране на просрочен кредит и такса при
блокиране на карта от 20 лева. Минималната месечна вноска възлиза на 20
лева. Приложението е подписано от ответника на 10.05.2014 г.
Ответникът е подписал и декларация за присъединяване към
застрахователна програма „Защита на плащанията“ на картодържатели.
Договорът, ОУ, приложението и декларацията са подписани от ответника
заемополучател като подписът му не е оспорен.
На следващо място от приложени по делото нотариална покана от
30.10.2019 г. и разписка към нея е видно, че заемодателят се е възползвал от
правото си да обяви кредитът за предсрочно изискуем – като е отправил
уведомление в тази връзка до ответника – а именно, че счита вземанията по
договора за незабавно изискуеми от получаване на уведомлението.
Нотариалната покана е връчена на 22.12.2019 г. – чрез залепване на
уведомление, доколкото ответникът не е открит. Съгласно поканата
задълженията на ответника възлизат на 1426.52 лева главница и 525.10 лева
лихви. На ЧСИ за връчване на поканата е заплатена такса от 60 лева – видно
от платежно нареждане от 03.02.2020 г.
От изготвената съдебно счетоводна експертиза с вх. №
163614/12.05.2025 г. се установява, че на ответника е предоставен револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1300 лева –
като договорът е безсрочен. Първоначално издадената кредитна пластика е с
№ 4790001069142028 като е получена от ответника на 25.05.2014 г. Видно от
електронен отчет по кредитна сделка сумата по кредита е усвоена до
максимално одобрения кредитен лимит в рамките на един пълен кредитен
оборот.
Видно от експертизата сумата е усвоявана чрез теглене в брой на
банкомат, плащане на ПОС терминал и онлайн залози – като последната
оторизирана от кредитополучателя транзакция е от 18.05.2017 г. Последното
плащане от ответника е от дата 27.10.2017 г.
Налице е просрочена главница в размер на 1298.80 лева за периода от
30.11.2017 г. до 11.06.2020 г.
5
От експертизата се установява, че възнаградителната лихва за периода
от 30.11.2017 г. до 07.01.2020 г. възлиза на 325.86 лева.
За периода от 30.11.2017 г. до 11.06.2020 г. обезщетението за забава
възлиза на 185.73 лева /заявлението за издаване на заповед е от 01.07.2020 г./.
Съгласно справка към експертизата на картодържателя са начислени
такси в общ размер от 120.75 лева – формирани от пет такси за месечно
хартиено извлечение от по 2 лева с ДДС / от 11.12.2017 г. до 11.04.2018 г./, 15
лева такса за блокиране на карта, 30 лева – такса за администриране на
просрочен кредит, шест отделни такси всяка в различен размер за
застрахователна премия / от 28.11.2017 г. до 27.04.2018 г./ и шест обезщетения
за надвишаване на кредитен лимит в различни размери в периода от 10.11.2017
г. до 11.04.2018 г.
Видно от експертизата е изплатена от ищеца такса от 60 лева в полза на
ЧСИ за връчване на покана за доброволно изпълнение.
Според в.л. ако при формиране на ГПР бъдат взети предви 45 лева –
такса за отпускане на кредит, 3 % такса за теглене на пари в брой и ГЛП от
18.90 % - то ГПР би възлизал на 25.10 %.
Ако бъде взета предвид и стойност на месечна застрахователна премия
от 0.399 % от остатъчна стойност на баланс по кредитна карта заедно с
горните компонентни по ГПР би възлизал на 29.89 %.
Ако наред с тези четири компонента бъде включена при изчислението и
годишна такса за обслужване на кредитна карта от 45 лева, то ГПР би възлизал
ва 33.35 %.
Експертизата не е оспорена от страните като не са поставени други
допълнителни въпроси, нито е искана повторна експертиза. Поради това и
доколкото липсват данни за заинтересованост на вещото лице съдът намира,
че експертизата следва да бъде кредитирана.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание по чл. 240 от и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с
чл. 9 от Закона за потребителския кредит вр. с чл. 415 от ГПК – за сумата от
1298.80 лева и за сумата от 339.37 лева /договорна лихва за периода от
30.11.2017 г. до 07.01.2020 г./, предявеният иск за сумата от 185,73 лева /
обезщетение за забава за периода от 30.11.2017 г. до 11.06.2020 г./ е с правно
основание по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 415 от ГПК, а предявените искове за
сумата от 127,72 лева / такси за периода от 30.11.2017 г. до 11.06.2020 г./ иза
сумата от 60 лева /такса за нотариални покани/ – са с правно основание чл.
124, ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и
липсва данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на
търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за
връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи:
6
действителен договор за кредит, предоставяне на договорения заем чрез
превеждане на сумата по заема по банкова сметка на заемополучателя и
настъпване на падежа на вземането за неговото връщане респективно
надлежно обявяване на предсрочна изискуемост относно вземанията, спрямо
които не е настъпила падежна дата.
В случая по делото няма данни ответникът да е с обичайно
местопребиваване извън България. Видно от служебно извършените справки
от НБД „Население“ същият е с регистрирани постоянен и настоящ адрес в Р.
България. Данни от достоверен източник, че ответникът е с местоживеене в
чужбина, не са налице. Поради това и доводите на особения представител в
този смисъл са неоснователни.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата
и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за кредит по смисъла
на чл. 9 от ЗПК. В настоящия случай договорът е сключен в изискуемата се
писмена форма. По тези съображения и съдът приема, че между страните е
налице валидно облигационно отношение.
В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на
кредитополучателя, срока на договора (безсрочен), като падежите на всяка
вноска са съобразно усвояване на кредитния лимит, годишен лихвен процент /
17.9 % при покупки и 18.90 % при теглене в брой и при преводи през
платформи към други сметки/, размерът на всяка вноска /287.58 лева – при
усвоен лимит от 3000 лева/, посочени са допълнителните разходи по кредита.
Горното налага извод, че договорът отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
5, 6, 7, 9 и 10 ЗПК.
Съгласно практиката на СЕС обаче – решение по дело С-714/22 „когато
в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж)[1] от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита
за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност
да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница“. Предвид съдържанието на понятието общи
разходи по кредита съдът достигна до извод, че в ГПР следва да се включват
таксата за отпускане на кредита, годишната такса за поддръжка, договорната
лихва, таксата при теглене /съгласно условията на самите ОУ – чл. 10.6/ и
застрахователната премия – доколкото липсва и яснота дали ако застраховка
не е сключена кредитът би бил отпуснат при същите условия. Поради това и
съдът приема ГПР за неточно посочен. Тук следва да се отбележи и че на
ответника е отпусната в заем сумата от 1298.80 лева – но всички допускания
при изчисляване на ГПР са въхру основа или кредитен лимит от 3000 лева. В
тази връзка и за потребителя липсва яснота какви суми дължи при кредитен
лимит от 1300 лева.
Съгласно цитираното решение на СЕС неточното посочване на ГПР
води до връщане само на чистата стойност на заема, но потребителят не дължи
лихва или други разходи по кредита, доколкото договорът за кредит е
недействителен / така и чл. 24 от ЗПК/.
7
В настоящия случай от СсчетЕ се установи, че ответникът е усвоил
сумата от 1298.80 лева – за която сума и искът за главница следва да бъде
уважен. Доколкото експертизата установи както размерът на отпуснатия
кредитен лимит, така и реалното му усвояване, то възражението на ответната
страна, че не е получена пластиката /кредитна карта/ няма как да бъде
споделено.
Отделен е въпросът, че начисляване на част от сумите, претендирани по
делото е въз основа на клаузи от процесния договор, които противоречат на
самостоятелно основание и на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, който
също е приложим към процесния договор, тъй като ответникът като
потребител разполага и със защитата срещу неравноправни клаузи,
предвидена в Глава шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно.
В тази връзка и ответникът не дължи таксите за месечни извлечения,
таксите за надвишаване на кредитния лимит и застрахователните премии.
Това е така, доколкото от една страна не се установи кредитният лимит да е
надвишен, не се установи на картодържателя да са издавани месечни хартиени
извлечения, а освен това самите три групи такси са начислени след като
ответникът е спрял обслужване на кредита респ. същият дори е бил обявен за
предсрочно изискуем.
Изцяло неоснователна е и обаче претенцията за „нотариални“ разноски и
за такса от 30 лева за обработка на просрочни вземания по арг. от чл. 60 от
Закона за кредитните институции /ЗКИ/ вр. с чл. 10а, ал. 1 от ЗПК
/разпоредбата е приета с ДВ. бр. 25 от 2014 г.- 23.07.2014 г., а разноските са
извършени много след тази дата, поради което законовият текст е приложим/.
В тази връзка съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира само
такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
От своя страна дейността по изготвяне и връчване на уведомления по чл. 60,
ал. 2 от ЗКИ по естеството си не касае допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, а е във връзка с извънсъдебното събиране на
задължението. По тези съображения и посочените действия не попадат в
обхвата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК /така Решение № 345/09.01.2019 г. по търг.д. №
1768/2018 г. на 2-ро т.о. на ВКС, Определение № 750/13.11.2020 г. по в.ч.гр.д.
№ 648/2020 г. на Пернишкия ОС/. Освен това съдът намира разноските за
връчване на уведомление чрез ЧСИ за прекомерни, доколкото от една страна
ищецът не е бил длъжен, а по собствена преценка е приел да използва
услугите на нотариус, за да обяви предсрочна изискуемост.
Поради това и исковете за сумите от 339,37 лева – договорна лихва за
периода от 30.11.2017 г. до 07.01.2020 г., от 185,73 лева – мораторна лихва за
периода от 30.11.2017 г. до 11.06.2020 г., от 127,72 лева – такси за периода от
30.11.2017 г. до 11.06.2020 г. и от 60 лева – такси за нотариални покани за
периода от 30.11.2017 г. до 11.06.2020 г. следва да бъдат отхвърлени.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
8
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила само ищцовата страна:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 28163/2020 г. по описа на
СРС /заповедно производство/:
В това производство ищецът заявител претендира разноски за държавна
такса от 40.23 лева и 240.42 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС –
съгласно договор за правна защита и съдействие. Възнаграждението е
действително заплатено, като липсва възражение за прекомерност на същото.
Поради това от сумата от общо 280.65 лева предвид изхода на делото
ответникът длъжник дължи сумата от 181.20 лева.
Ответникът длъжник не претендира разноски в това производство.
По разноските в производството по гр.д. № 4135/2024 г. по описа на СРС
/исково производство/:
В това производство на ищцовото дружество отново претендира сумата
от 40.23 лева за държавна такса, сумата от 500 лева – депозит за експертиза,
сумата от 500 лева – депозит за особен представител и сумата от 601.39 лева
за адвокатско възнаграждение с ДДС. Разноските са действително заплатени,
като разноските за адвокат не са прекомерни, доколкото е налице регистрация
по ДДС / като в тази връзка разноските за адвокат на ищеца съответстват на
депозита за особен представител - адвокат на ответника/.
От сумата от общо 1641.62 предвид изхода на делото ответникът дължи
сумата от 1059.91 лева.
Ответникът се представлява от особен представител, чието
възнаграждение е уредено по чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от горното, Софийският районен съд:
[1] Съгласно посочения текст „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително
лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с
договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се
включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Г. С., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, ж.к. ***********, ДЪЛЖИ НА „Юробанк България“ АД, с
ЕИК: ********* с адрес на управление: гр. София, ул. Околовръстен път №
260, сумата от 1298,80 лева – непогасена главница по договор за издаване на
кредитна карта Visa от 10.05.2014 г. за периода от 30.11.2017 г. до 11.06.2020 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 28163/2020 г.
по описа на СРС – 01.07.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, за
9
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 28163/2020 г. по описа на СРС, КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и периоди: 1/за сумата от 339,37 лева
– договорна лихва за периода от 30.11.2017 г. до 07.01.2020 г., 2/за сумата от
185,73 лева – обезщетение за забава за периода от 30.11.2017 г. до 11.06.2020
г., 3/за сумата от 127,72 лева – такси за периода от 30.11.2017 г. до 11.06.2020
г. и 4/ за сумата от 60 лева – такси за нотариална покана за периода от
30.11.2017 г. до 11.06.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 28163/2020 г. по
описа на СРС, поради неоснователност на претенциите в отхвърлената част.
ОСЪЖДА К. Г. С., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к.
*********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Юробанк
България“ АД, с ЕИК: ********* с адрес на управление: гр. София, ул.
Околовръстен път № 260, сумата от общо 181.20 лева – разноски в
производството по ч.гр.д. № 28163/2020 г. по описа на Софийски РС и сумата
от общо 1059.91 лева – разноски в настоящото исково производство по гр.д.
№ 4135/2024 г. на СРС съобразно уважената част от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 28163 по
описа за 2020 г. на Софийския районен съд да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10