Р Е Ш Е Н И Е
№ 1668
гр.Пловдив , 31 юли 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пловдив, пети състав, в
публично съдебно заседание на 09, 07, 2019 година в състав:
Административен съдия: СТОИЛ БОТЕВ
и секретаря В.К., като разгледа
докладваното АД № 1705 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145,
ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 44 от Закона за опазване на обществения ред при
провеждане на спортни мероприятия (ЗООРППСМ).
Жалбоподателят
– С.М.К., ЕГН **********,*** оспорва Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 19-2250-0023 от 16.05.2019 г. на началник сектор
„Противодействие на икономическата престъпност“ при 1 РУ-СДВР, с която на
жалбоподателя на основание чл.41, т.1 във връзка с чл.30, ал.1, т.1, пр.2, във
връзка с чл.21, т. 10 от ЗООРПСМ е
наложена забрана за посещение на спортни
мероприятия в страната и чужбина за срок от две години.
В жалбата се твърди, че действията на
актосъставителя не са всестранни и пълни, същият не е
изпълнил задължението си за служебна активност при изясняване на случая и не е
предприел необходимите мерки за това, а е изготвил акта едностранчиво и в негов
ущърб, като фактическите обстоятелства от развитието на процесния
случай не са изяснени в детайли, всестранно и в нужната задълбоченост. Излагат
се доводи за това, че заповедта за налагане на ПАМ е издадено в противоречие с
материалния закон, при допуснати съществени нарушения на нормативните
разпоредби и процесуални правила. Моли да се отмени наложената ПАМ като
незаконосъобразна, неправилна и необоснована.
Ответникът по
жалбата – НАЧАЛНИК СЕКТОР ПИП ПРИ ПЪРВО РУ – СДВР, редовно уведомен не се явява
и не изразява становище по съществото на спора.
Пловдивският административен съд, в
настоящия състав по допустимостта на жалбата констатира че на основание чл. 44
от ЗООРППСМ обжалването на ПАМ от вида на процесната
се извършва по реда на АПК, като в случая, оспорената заповед е подадена в
рамките на законоустановения срок.
Жалбата е била подадена пред Районен
съд гр. София на 22.05.2019 г., която е
препратена към АССГ София, като последният съд със свое Определение №
4197/04.06.2019 г. , по адм.дело № 5911 по описа за 2019 г. е прекратил
производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на настоящия
Административен съд.
Освен това, жалбата е подадена и при
наличието на правен интерес, поради
което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Въз основа на събраните и приетите по
делото доказателства, съдът намира за установено
от фактическа страна на следното:
На 16.05.2019 г. е съставен / л. 8/ АУАН № 2250 от 16.05.2019 г., в който
е описано, че на 15.05. 2019 г., около 18,10 ч. в гр. София,
на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 38 на Национален стадион „Васил Левски“,
Сектор „Г“ във връзка с провеждане на футболна среща между отборите на Ботев
Пловдив и Локомотив Пловдив, с начален час 19,00 ч. С.М.К. е извършил
противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на ЗАООРПСМ, която не
съставлява престъпление по смисъла на НК и е извършена преди спортното
мероприятие, изразяваща се в носене на
пиротехническо изделие-факла, което може да бъде опасно за живота и здравето на
околните. Въз основа на АУАН е издадено НП № 2250 от 16.05.2019 г., / л.7/ с което е наложена глоба в размер на
1000 лева за нарушение по чл. 21, т. 9 от ЗООРППСМ.
На
същия ден 16.05.2019 г. е
издадена / л. 6/ и процесната
заповед № 19-2250-0023 от 16.05.2019 г. на Началник сектор ПИП при Първо
РПУ-СДВР, с която на осн.чл.41, т.1
във връзка с чл.30, ал.1, т.1, пр.2, във връзка с чл.21, т.10 от ЗООРПСМ е
наложена на С.К. -ПАМ- забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и
чужбина за срок от две години.
Като доказателство по делото е прието
заверено копие от писмо на СДВР Първо
районно управление от 01.07.2019 г., в което е посочено, че материалите по
административната преписка са предоставени с писма рег. № 225р-18148/28.05.2019
г. и рег.№ 225р-18149/28.05.2019г.
Съдът констатира, че действително по адм.дело № 5911/2019 г. с писмо от 28.05.2019 г. на АССГ е
изпратена цялата преписка по жалбата на С.М.К.. С молбата на Началник първо РУ
СДВР е изпратена Заповед № 701/21.09.2018 г., с която са определени
длъжностните лица за издаване на заповеди за налагане на принудителни
административни мерки по Закона за опазване на обществения ред и провеждане на
спортни мероприятия, като в т.1 и т.2 са посочени началници на сектори, „ОП“,
„ПКП“, ПИП и Разследване в 01 Районно управление при СДВР.
В хода на съдебното производство е представено становище / л. 15/ от жалбоподателя, в което се заявява,
че е нарушено изискването за пълно, точно и ясно описание на нарушението и
обстоятелствата, на които се основава. Посочено е, че според съдържанието на
обстоятелствената част на АУАН и НП към него се касае за извършване на
противообществена проява /спортно хулиганство/, изразило се в носене на
пиротехническо изделие-факла, което не е достатъчно ясно индивидуализирано.
Твърди, че наредбата за осъществените
изисквания и оценяване съответствието на пиротехническите изделия съдържа
определение на понятието пиротехническо изделие, тяхната категоризация и степен
на опасност. Твърди, че факлите представляват пиротехнически изделия за
увеселителни цели, с оглед предназначението им, като съгласно § 1, т.32 от ДР и
Закона за оръжията всички пиротехнически изделия за увеселителни цели се
наричат фойерверки, независимо дали са пиратки, пиробатерии,
римски свещи и факли според гражданско приетите за тях понятия. По същество,
моли да се уважи жалбата, по подробно изложените съображения в нея.
Предвид събраните по делото доказателства и съобразно
проверката за законосъобразност на оспорената заповед съдът следва да изложи следното от правна страна:
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК, Съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен
административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените
правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът
с целта на закона.
По своето правно естество заповедта за
налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален
административен акт и се регулира от нормите на специалния закон и от АПК.
Оспорения акт - в случая ПАМ, следва да се преценява , съгласно
непротиворечивата практика на ВАС към момента на издаването му.
Според чл.59, ал.2 от АПК, когато
административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1) наименование
на органа, който го издава; 2) наименование на акта; 3) адресат на акта; 4)
фактически и правни основания за издаване на акта; 5) разпоредителна част, с
която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;
6) разпореждане относно разноските; 7) пред кой орган и в какъв срок актът може
да се обжалва; 8) дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с
означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от
председателя или от негов заместник.
Според разпоредбата на чл. 52, ал. 1
от ЗООРППСМ , актовете за установяване на административните нарушения се
съставят от полицейските органи, а министърът на вътрешните работи или
определени от него длъжностни лица издават наказателни постановления, като
установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на
наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните
нарушения и наказания.
В случая законодателят в чл. 21 от ЗООРППСМ е
определил , че противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на
този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на
Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди,
по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или
на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща
се във: т.9 носенето на оръжие и
предмети, които могат да се използват като оръжие; боеприпаси; спрейове със
защитен газ, с разяждащи или с оцветяващи вещества; сигнални ракети, взривни
устройства, пиротехнически изделия и други общоопасни
средства, отделни техни съставки; наркотични и други упойващи вещества, както и
други вещества и предмети, които могат да бъдат опасни за живота и здравето на
околните.
Същевременно в чл. 30, ал. 1., т. 1
от ЗООРППСМ е посочено, че в срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акта
по чл. 26, ал. 1 началникът на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено
от него длъжностно лице 1. издава наказателно постановление и заповед за
налагане на принудителна административна мярка забрана за посещение на спортни
мероприятия в страната и в чужбина в случаите по чл. 21, т. 1 – 10.
Както се посочи по-горе, ПАМ от вида
на процесната в случая е наложена с мотивирана заповед. Не се оспорва от
жалбоподателя, че същият е носил пиротехническо изделие-факла на отиване или на
връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие. Съставът на
нарушението е описан ясно както в съставения АУАН, така и в НП и процесната ЗНПАМ. Съответно Съдът приема, че не е нарушено
правото на защитата на жалбоподателя, като той самият в представеното писмено
становище сочи, че „..се касае за извършване на противообществена
проява/спортно хулиганство/, изразила се в носене на пиротехническо
изделие-факла, което не е достатъчно ясно индивидуализирано…“.
Принудителните административни мерки
са една от проявните форми на властническата гаранция
за точно осъществяване на надлежно, нормативно установено, материално правило
за поведение, било като изключат предпоставките, то да бъде нарушено, било като
преустановят, деянията предприети в нарушение на същото или пък изключат
предпоставките за настъпване на вредни последици от противоправното
деяние или респективно имат за последица, отстраняване на вече настъпили вредни
последици от такова деяние.
Заповедта за прилагане на
предвидената от закона ПАМ е вид административна принуда без санкционни
последици, за разлика от НП - актове по прилагане санкцията на съответната
административно-правна норма. Принудителната административна мярка няма
санкционен характер и се налага с оглед обективно извършване на нарушение.
Материално-правната разпоредба на чл. 41, т. 1 ЗООРПСМ – "Принудителни
административни мерки по този закон са: 1. забрана за посещение на спортни
мероприятия в страната и в чужбина"
не изисква като предпоставка за прилагането си да е налице стабилизиран
правораздавателен акт /НП/, установяващ административно нарушение. Съгл. чл. 42
ЗООРПСМ: Принудителната административна мярка по чл. 41, т. 1 се налага със
заповед на началника на районното управление на МВР по местоизвършване
на нарушението или оправомощено от него длъжностно
лице в случаите по чл. 30, ал. 1, т. 1 и с решение на съдия от съответния
районен съд в случаите по чл. 30, ал. 1, т. 2 в съответното производство по
глава четвърта, раздел II.
Поради изложените съображения,
настоящият състав намира, че оспорената заповед е издадена при правилното приложение на
материалния закон и без да е допуснато
съществено процесуално нарушение, което да налага отмяната й.
В случая не се претендират
разноски от ответната страна , поради
което такива не се присъждат. Настоящото решение на основание чл. 44 , ал.
1 от ЗООРППСМ е окончателно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.М.К., ЕГН **********,***
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 19-2250-0023
от 16.05.2019 г. на началник сектор „Противодействие на икономическата
престъпност“ при 1 РУ-СДВР, с която е наложено на С.М.К. на осн.чл.41,
т.1 във връзка с чл.30, ал.1, т.1, пр.2, във връзка с чл.21, т.10 от ЗООРПСМ –
забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от две
години.
Решението е окончателно.
Председател: