Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/28.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на четвърти
февруари през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
участието на секретар Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 16408 по описа за
2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от К.
ЕООД, ЕИК ***, адрес на управление:*** срещу
А.С. ЕООД, ЕИК ***, адрес на управление:***,
осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. І ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да плати на
ищеца следните суми: 620.01 лева главница по фактура
№**********/27.08.2018г., както и 202.53
лева обезщетение за забава за периода от 01.09.2018г. до 21.12.2020г.; 2 599.31 лева главница по фактура № **********/01.08.2018г., както и 879.43 лева обезщетение за забава за
периода от 04.08.2018г. до 21.12.2020г., ведно със законната лихва върху
главниците от 21.12.2020г. до окончателното погасяване.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 02.11.2017
г. между страните е сключен Договор, по силата на който ищецът, в качеството на
наемател на хотел Р., гр. ****се задължил да предостави на туроператора право
от свое име и за своя сметка да предлага и продава на трети лица туристически
услуги в базата на хотелиера по цени и условия съгласно приложенията към
договора. Съгласно чл.4 от договора туроператорът следвало да заплаща на
хотелиера ползваните туристически услуги по договорени цени и на база
издадената от хотелиера фактура. Стойността на фактурата се заплащала в срок до
48 часа след настаняването на туристите. Така при действието на договора,
ищецът издал процесните фактури, стойността на които
не е заплатена към настоящия момент. Фактурите са осчетоводени от ответника,
който е ползвал данъчен кредит по същите. Въпреки изправността на ищеца, до
настоящия момент ответникът не е изпълнил задължението за плащане на дължимата
цена на предоставените услуги. Задължението е изпълнимо, като за ищеца е налице
правен интерес от получаване на реално изпълнение. Върху просрочените главници
ответникът дължи и обезщетение за забава на плащанията за периода от датата на
падежа до окончателното погасяване на вземането. Ето защо обективира
искане за осъждане на ответника да изпълни реално задължението си.
В
отговор на исковата молба, депозиран в рамките на срока по чл. 131 ГПК,
ответникът излага съображения за допустимост и неоснователност на предявените
срещу него искове по същество. Оспорва дължимостта на
сумите. Оспорва страните да са били обвързани от валиден договор при посочените
параметри, сключен на 02.11.2017г. Оспорва договорът да е подписан от О.К., в
качеството му на представляващ на „А.С." ЕООД. Оспорва автентичността на положения
от името на О.К. подпис в договора. Счита договора за нищожен поради липса на
съгласие. Оспорва, в качеството си на туроператор да е осъществявал
настанявания в леговата база на хотел „Р.", к.к. „****, следствие на което да са останали незаплатени
посочените в исковата молба фактури. Оспорва съдържанието на фактурите, а
именно, че през посочените в тях периоди в легловата
база на хотелиера в х-л „Р.", к.к. „****, са
нощували клиенти на туроператора. Счита фактурите за непълни, доколкото не са
придружени от първични счетоводни документи, резервации, бр. лица за
настаняване, брой стаи, дни и др. Туроператорът не е заявявал услуги с предмет
вземанията по процесните фактури. Фактурите не са
осчетоводявани, като по тях не е ползван данъчен кредит. Доколкото във
фактурите не е посочен падеж, оспорва и претенциите за обезщетение за забава. Твърди, че в счетоводството на дружеството не са отразени претендираните вземания. Моли за постановяване на решение, с което насочените
срещу него искове бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът като
се запозна с материалите по делото намира от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал.
1, пр. І ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Видно от изложените обстоятелства в исковата молба и в
отговора на исковата молба, спорен между страните е въпросът дали са се
намирали в договорни отношения, съобразно твърдения от ищеца за сключен договор
от 02.11.2017г. с предмет: предлагане и продаване на трети лица туристически
услуги по цени и условия съобразно приложенията към договора.
Приети по делото като
писмени доказателства са представените с исковата молба заверени копия на
писмени документи: Договор от 02.11.2017г.; Оферта за настаняване на туристи в
хотел „Р.; Фактура № **********/27.08.2018г.; Фактура № **********/01.08.2018г;
съответно представените с допълнителна молба заверени копия на писмени
документи, както следва: Електронна кореспонденция между двете търговски
дружества; Платежно нареждане от дата 28.08.2018г.; Фактура №
**********/16.08.2018г.; Учредителен акт на еднолично дружество с ограничена отговорност
„А.С.“ ЕООД.
Съобразно
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-графологична
експертиза, подписът положен за „А.С.“ ЕООД в Договор от 02.11.2017г. за
туристически услуги, не е изпълнен от лицето О.Ф.К...
От
проведената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесните фактури № **********/01.08.2018г. и №
**********/27.08.2018г. не са осчетоводени от ответното дружество, нито са
включени в дневника за покупки и в СД по ЗДДС, като данъчни фактури с правно на
пълен данъчен кредит, поради което е прието, че по тях дружеството не е
ползвало право на данъчен кредит.
Във връзка с
направено от ищеца доказателствено искане, е
постъпило по делото писмо вх. № 260021/04.01.2022г. от ТД на НАП – Варна, в
което приходният орган сочи, че дружеството „А.с.“ ЕООД не е включило в
дневниците за покупка за период 08/2018г. - 23.12.2021г. фактури с №
**********/01.08.2018г. и № **********/27.08.2018г. с издател „К.“ ЕООД,
съответно данъчен кредит по тях не е ползван.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал.
1 ГПК, в тежест на ищеца бе
да установи наличие на валидна облигационна връзка между страните по силата на договор
от 02.11.2017 г., по който е изправна страна и от който е възникнало правото да
получи търсените суми, както и настъпване на падежа на задължението. Видно от
проведеното в процеса доказване и в частност - от заключенията по проведените съдебно-графологична и съдебно-счетоводна експертизи, се
налага извод, че ищецът не успя да докаже наличието на облигационна връзка с
ответника, въз основа на която претендира процесните
суми. Установяването от вещото лице на факта, че подписът, положен за
представляващия дружеството ответник „А.С.“ ЕООД не е на О.Ф.К.., води до
обоснования извод за това, че ответното дружество няма валидно възникнали
парични задължения към ищеца. Доколкото договорът по своята правна същност
представлява съглашение между две лица, за да се създаде, уреди или унищожи
една връзка между тях, в процесния случай не се
установи наличието на съглашение между страните за създаване и изпълнение на
сочената от ищеца облигационна връзка. В подкрепа на изложеното, че липсва
валидно основание за възникване на притезанието на ищеца
е и установеното от съдебно-счетоводната експертиза, че процесните фактури № **********/01.08.2018г. и № **********/27.08.2018г. не са осчетоводени
от ответното дружество, нито са включени в дневника
за покупки и в СД по ЗДДС като данъчни
фактури с правно на пълен данъчен кредит, което макар и косвено, допълнително
сочи за липса на сключен между страните валиден договор.
На следващо място, за преценка дължимостта на
изпълнение по представения с исковата молба договор от 02.11.2017г. следва да
се има предвид възражението на ответника, който изрично посочва, че въз основа
на договора, настанявания в легловата база на хотел „Р.“,
к.к. „***“, обвързани с работа на ответника като
туроператор, не са извършвани. Следва да се отбележи, че твърдението на
ответника в тази му част не противоречи на представената от ищеца електронна
кореспонденция между страните. Макар от нея да е видно, че между представители
на „К.“ ЕООД и „А.С.“ ЕООД са се обсъждали параметри и условия по настаняване
на гости в хотела за различни периоди от време през 2018г., част от които
несъвпадащи с времето, за което са издадени процесните
фактури и за периодите и времето на настаняване на гости в хотела, то не може
да се направи обоснован извод, че услугите, посочени в процесните
фактури действително са предоставени. Наличието единствено на осъществена
кореспонденция между страните със съдържание, отговарящо на предмета на дейност
на двете дружества, „хотелиер“ и „туроператор“, не може да обоснове
ангажирането на отговорността на ответника за изпълнение по конкретно договорно
съглашение, каквото в настоящия процес остана недоказано при съобразяване заключението
на проведената съдебно-графологична експертиза. В
допълнение на изложеното следва да се отбележи и фактът, че от съдържанието на електронната
кореспонденция между страните е видно, че ответникът на няколко пъти отправя
към дружеството - ищец въпроси за това как последният е формирал суми по част
от фактурите, претендирани за изплащане. Това
обстоятелство на самостоятелно основание поставя под въпрос твърденията на
ищеца за действителното предоставяне на услугите „нощувки“ и „такса курортен
фонд“ по фактури с номера **********/27.08.2018г. и **********/01.08.2018г. и
не би могло да се разглежда като пълно и главно доказване на твърдените от
ищеца факти. Липсата на пълно и непротиворечиво установяване на факти и
обстоятелства, води до недоказаност на исковата претенция, поради което същата
подлежи на отхвърляне като неоснователна, ведно с претенцията за законна лихва.
С оглед неоснователността на
главните искове, на отхвърляне подлежат и претенциите за обезщетение за забава.
По отношение на разноските:
Ответникът
претендира сумата от 430 лв. – възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат. С оглед изхода на спора и като съобрази приложени по делото
доказателства за извършени разходи от ответника във връзка с водене на делото
счете, че не са налице предпоставките, заложени в ТР 6/2012г. по т.д. №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС за уважаване на претенцията на ответника за присъждане
на разноски. Видно от поместения на л. 107 по делото договор за правна защита и
съдействие, между страните е уговорен начин на плащане на адвокатския хонорар –
по б. път, но доказателства за извършено плащане не са представени, поради
което и разноски на ответника не следва да бъдат присъждани.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от К. ЕООД, ЕИК ***, адрес на управление:*** срещу А.С. ЕООД, ЕИК ***, адрес на
управление:*** осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. І ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на
ответника да плати на ищеца следните суми: 620.01 лева главница по фактура
№**********/27.08.2018г., 202.53 лева
обезщетение за забава за периода от 01.09.2018г. до 21.12.2020г.; 2599.31 лева главница по фактура № **********/01.08.2018г., 879.43 лева обезщетение за забава за периода от 04.08.2018г. до
21.12.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от 21.12.2020г. до
окончателното погасяване, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: