РЕШЕНИЕ
№ 632
гр. Бургас, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г.а Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско
дело № 20242100500759 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод
въззивната жалба на процесуалния представител на „Бългериан пропърти
мениджент груп “ЕООД-гр.Бургас –ответник по гр.д. № 4390/2023 год. по
описа на Районен съд-гр.Бургас против решение № 756/17.04.2024 год.
постановено по същото дело ,с което е прието за установено по отношение на
ищците С. Ф. и К. В. ,че въззивното дружество не е собственик на 12/305
ид.части от ПИ с идентификатор07079.618.53 по КККР на гр-Бургас ,целият с
площ от 136 кв.м. ,с административен адрес – Бургас ,ул. „Емил де Лавеле „ №
6,с трайно предназначение –урбанизирана територия ,начин на трайно
ползване – за друг вид застрояване и при описаните съседни имоти .
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита
същото за неправилно и необосновано,постановено при процесуални
нарушения .
Сочи се на първо място ,че съдът не е обобщил и съобразил в
1
тяхната съвкупност събраните доказателства Действително едва през 1996 г.
с частично изменение на ЗРП ,със заповед от Община Бургас въз основа на
решение на АГК ,на осн.чл. 32 ал. 1 т. 1 и 3 ЗТСУвр.чл. 75 ППЗТСУ е
одобрено частично изменение за пар.II-с пл. № 2310 ,с площ от 133 кв.м. и
пар. III-за имот с пл. № 2309,с площ от 136 кв.м. Не съобразено обаче
обстоятелството ,че с обособяването на двата поземлени имота през 1996 г. с
ЧИ на ЗРП и изменение на дворищно-регулационния план са обособени
самостоятелни парцели и всеки един от тях е станал прилежащ към
съответната сграда ,като регулацията по смисъла на ЗТСУ/отм./ е била
приложена .По силата на самата регулация тя получава значение на
придобивно основание от деня ,когато е приложена .Регулационният план е
бил изменен при действието на ЗТСУ/отм./ и заповедта за изменение на плана
не е била обжалвана ,при което регулацията следва да се счита приложена,като
съсобствеността на ищците е възникнала между собствениците в пар. III-за
имот с пл. № 2309,с площ от 136 кв.м.,а не за пар. .II-с пл. № 2310 ,с площ от
133 кв.м. .
Съдът е приел ,че действително С. би могъл да придобие
собствеността по оригинерен способ,доколкото от 1996г. въпросният имот е
бил обособен като самостоятелен парцел,но при възложената й
доказателствена тежест ответната страна не е съумяла да проведе пълно и
главно доказване на придобиване на имота на това основание.
С.Я.С. е наследил изцяло правата за ПИ с идент.07079.618.53 от
своите родители-Я.С. и В.Я..След проведената реституция в полза на С.С. със
заповед на кмета на Общината през 1992 г. са деактувани реституираните
имоти ,в т.ч. и процесния ,като от показанията на свид. Я.С. /*** на С.С./ до
смъртта си Симеон ,заедно със семейството си ,включително и свед. Я.С. ,са
владели процесния имот в неговите граници ,така ,както е посочено в
назначената СТЕ-спокойто и необезпокоявано ,без прекъсване.След смъртта
на С.С. владението е продължено от неговия единствен наследник – *** му
Я.С. ,което владение също не е било прекъсвано или обезпокоявано.Имотът е с
ограда от повече от 40 години ,както към настоящия момент и в нито един
момент ищците не са имали претенции към имота.Следователно
праводателите на ищеца са владели имота от 1996 г. с ясното съзнание ,че го
владеят в неговата цялост като собствен.Следователно налице са двете
материални предпоставки за придобиването на имота по давност –
2
упражняване постоянно и необезпокоявано фактическата власт през период
,повече от 10 години и властта да е упражнявана с намерение за своене .В
случая първоинстанционният съд не е изложил правни аргументи защо
приема ,че тази оборима законова презумция по чл. 69 ЗС /според която
намеренето за своене се предполага / е била оборена по някакъм
начин.напротив – събрани са достатъчно доказателства ,че през периода на
осъществяване на фактическата власт на целия процесен недвижим имот
/1992г/ ,той се е владял от праводателите на Я.С. и от самия свидетел в
рамките на законовия срок по чл. 79 ЗС Семейството на Я.С. ,както и самият
той ,в продължение на повече от 10 години ,от 1992 г.-датата на
възстановяване на имота и след това – през 1996 г. ,когато имотът е бил
обособен като самостоятелен парцел ,са демонстрирали по отношение на
всички тяхното намерение да своят имота като свой и това фактическо
състояние е и към настоящия момент.Нещо повече-след влизане в сила на
заповедта за частичното изменение на ЗРП,състоящо се в обособяването на
двата парцела,никой от въззиваемата страна не се е противопоставял на
начина ,по който парцелят се вледее от С.и и по който те са установили
фактическата власт в границите съгласно СТЕ.В тази връзка се оспорва
извода на съда ,че с разпитвания свидетел ангажилата го страна се стреми да
установи изгодни за себе си факти ,интерес от установяването на които има и
самият свидетел .
Счита се за доказано по категоричен начин уче праводателят на
ищцовото дружество ,а преди това – неговите родители ,са упражнявали
фактическата власт върху процесния имот ,явно и необезпокоявано
,непрекъснато за период повече от 10 години /от 1992 г./,като са
демонстрирали пред всички тяхното намерение да своят имота.
Счита се ,че съдът неправилно е разчел и възприел представените
от ищците нот. акт за собственост от 1932 г- и от 1932 г-/по отношение на
идентификацията на имота се подчертава ,че в никой от актовете не се сочи ,че
имотът се намира на ул.“Цар Крум“,както е възприето от съда ,като се
подчертава ,че тази улиза е дадена като граница .С оглед на това се сочи ,че с
отговора на исковата молба е било поискано представянето на заповедта за
деактуване на имота и решението на Бургаската комисия по чл. 11 ЗОЕГПНС
от 1948 г.Тези документи не са били предоставени на ищците в дадените от
3
съда срокове поради забавяне от Общината,като ищците са били снабдени с
тях една след приключване събирането на доказателствата пред районния съд
.Затова се представят с въззивната жалба и се моли тяхното приемане .
Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което
се отхвърли предявения отрицателен установителен иск и се признае ,че
ответникът е собственик на спорните ид.части от процесния имот,както е
поискано в отговора на исковата молба .Претендират се разноски .
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи
на изискванията на чл.260-261 от ГПК
В писмения отговор по реда на чл.263 ГПК въззиваемите –
ответници оспорват въззивната жалба ,като считат ,че не са допуснати
сочените нарушения.Сочат ,че собствеността им е била доказана при
условията на пълно и главно доказване. Безспорни били доказателствата за
придобивните основания –наследяване и дарение в полза на всеки от ищците
.Еденственото възражение на ответното дружество е за оригинерно
придобивно основание –чрез давностно владение върху процесния
имот,присъединено към това на праводателите на ответника .Това
възражение за изтекла в полза на ответника придобивна давност се оспорва
,като се изтъква :че на С.Я. е възстановена част от б.п. б.пар.VI кв.11/съгл.
заповед 811/1992 г. му е възстановено дворно място от 144 кв.м. /,а съгласно
представените нот. актове и СТЕ целият парцел е бил с по-голяма площ – от
313 кв.м.Впоследствие през 1996 г. от бившия парцел са обособени 2 УПИ,а
след 2009 г. –и настоящите ПИ с идентификатори.От това следва ,че С.Я. не е
придобил по реституция обособен самостоятелен парцел ,а част от него и
респ. давностното владение не се разпростира изключително върху процесния
имот.Няма доказателства праводателят да е манифестирал изрично
владението си спрямо останалите съсобственици –ищците ,да за претендира
давностно владение .Собствеността на ответника е придобита през 2019 г. чрез
дарение и продажба ,като праводателите му се легитимират с констативен
нот. акт .Установено било по делото ,че въпросният констативен нот-.акт №
***/20** г. касае друг имот,доколкото описаните в него данни не съответстват
на процесните /затова и нот. акт е оспорен /.От това въззиваемата страна
прави извод ,че праводателят на ответното дружество не е бил собственик на
прехвърления имот .Давностно владение се установява единствено от
4
показанията на свед. Я.С. ,който е продавачът по сделката и е заинтересовано
лице .
Моли се за отвърждаване на решението и присъждане на разноски
.Оспорва се искането за приемане на нови писмени доказателства .
С оглед направените доказателствени искания настоящият въззивен
състав счита същите за допустими ,доколкото са направени пред
първоинстанционния съд и са били допуснати ,но не са събрани поради
наличие на административни пречки .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК за
установяване по отношение на ищците С. Ф. и К. В. ,че въззивното
дружество не е собственик на 12/305 ид.части от ПИ с
идентификатор07079.618.53 по КККР на гр-Бургас ,целият с площ от 136 кв.м.
,с административен адрес – Бургас ,ул. „Емил де Лавеле „ № 6,с трайно
предназначение –урбанизирана територия ,начин на трайно ползване – за друг
вид застрояване и при описаните съседни имоти .
Няма спор ,че правният интерес при отрицателния установителен иск за
собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на
притежавано от ищеца ,различно от спорното ,право върху същия обект ,чието
съществуване би било отречено или пораждането ,респ. упражняването му би
било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора .
Ако с решението бъде установено несъществуването на спорното право
,защитната функция на процеса е по отношение на субективното право на
ищеца,чието съществуване и реализация са били засегнати от отреченото със
съдебното решение право.
В случая ищците твърдят ,че са собственици на процесните поземлени
имоти ,чиято собственост се оспорва от ответното дружество/притежаващо
титул за собственост на целия ПИ идентификатор07079.618.53 по КККР на гр-
Бургас ,поради което е налице правен интерес от предявяване на
отрицателния установителен иск .
От представените по делото писмени доказателства /актове за
5
собственост и копия от спогодби/ищците се легитимират като собственици на
общо 6/305 от поземлен имот с идентификатор 07079.618.53 по КК и КР на
гр.Бургас:
С нот. акт **/19** год. на нотариус при БНС, С.В.К. купува 1/2 ид.ч. от
дворно място с площ от 144 кв.м., представляващо част от парцел VI в кв. 11
по плана на гр.Бургас, заедно с 1/2 ид.ч. от построената в дворното място
двуетажна къща.
По силата на съдебна делба, извършена по гр.д. № 243/1968 год. на
БНС, на С.К. са отредени в дял 72 кв.м. ид.ч. от имоти 7728 и 7729 в кв. 10 по
плана на гр.Бургас, бивш парцел VI от кв. 11, с площ от 305 кв.м.
Със спогодба по гр.д. № 1386/1986 год. на БРС, в дял на С.К. и К.К. са
поставени 36/305 кв.м. ид.ч. от дворното място, образуващо имоти с пл.№№
7728 и 7729 - бивш парцел VI в бивш кв. 11 по плана на гр.Бургас.
На 18.07.1986 год., с нот.акт № **/19** год. на нотариус при БРС, К. и
С.К. и са прехвърлили, срещу задължение за издръжка и гледане, на С.В.С.
1/2 ид.ч. от 36/305 кв.м. ид.ч. от дворното място, образуващо имоти с пл.№№
7728 и 7729 в кв. VIII по плана на гр.Бургас, бивш парцел VI в бивш кв. 11.
К.К. и С.К. , след смъртта си през 1989 год., съответно през 1991 год.,
са оставили за свои наследници трима низходящи – ГГ. С. В. ,М.С.Г. и И.С.Ф.
/тримата имат разни дялове – по 6/305 ид.части от имотите /.
С нот.акт № **/**.0*.19** год. на нотариус при БРС, И.Ф. а е дарила на
С. К. Ф. и К.К.М. - нейни низходящи, 1/6 ид.ч. от 18/305 кв.м. ид.ч. от дворно
място, образуващо имоти с пл.№№ 2309 и 2310 в кв. 17 по плана на града,
бивш парцел VI в бивш кв. 11,ведно с 1/6 ид.част от къща .
На 01.04.2014 год./след смъртта на *** си И.Ф. през 2013 г. /, с нот. акт
№ ** от същата дата на нотариус с рег.№ 247 на НК, К. К. М. е дарила на ***
си - ищеца С. К. Ф.,получените в наследство от *** си И.Ф. 3/305 ид.ч. от
поземлени имоти с идентификатори 07079.618.52 и 07079.618.53 по КК и КР
на гр.Бургас.
С нот акт № **/19** г. на нотариус при БРС ,Г. С. В. е дарил на *** си К.
Г. В. –също ищец по настоящото дело ,1/6 ид.част от 18/305 кв.м. ид.части от
дворно място ,образуващо имоти пл. №№ 2309 и 2310 в кв. 17 по плана на
града ,бивш пар. VI в бивш кв. 11. Г. С. В. умира през 2012 г. и оставя за
6
наследник единствено К. Г. В. –ищеца по делото.
Следователно ищците се легитимират като съсобственици на описаните
поземлени имоти /всеки по 6/305 ид.части от същите /.
Ответникът също предявява претенции да е собственик на процесния
имот ,като представя нот. акт № ***/20**г. и нот. акт № **/20** г. ,двата на
нотариус С.Илиев ,с район на действие РС-Бургас,двете сделки извършени на
04.10.2029 г. ,като с първия К.С.П. и С.Ц.П. са дарили на ответното
дружество 3 кв.в. оот имот с идент.07079.618.53 по КККР на гр. Бургас ,а с
втория-Я.С. продава на ответника останалите 133 кв.м. от същия имот .
Твърди се ,че техният праводател-Я.С. С. е наследник на С.Я.С.,който
от своя страна е наследил изцяло правата за поземлен имот с идентификатор
07079.618.53 от родителите си В.И.Я. ,поч. 1993 г. и Я.С.Я.,поч. 1975 г.,като
същите са владели имота в неговите граници /спокойно и без прекъсвяне / до
смъртта си ,а след тяхната смърт техният наследник С.Я.С. е продължил да
владее имота в същите граници ,както е към настоящия момент .След като е
представил пред нотариуса всички документи ,доказващи неговата
собственост , на 30.05.2011 г. му е бил издаден нот. акт за собственост №
***/20** г. на нотариус Консулова ,вписан под № ***.След смъртта на С.С.
го наследява неговият единствен наследник –Я.С. ,който е продължил
владението върху имот в тези именно граници ,присъединявайки го към
владението на баща си С.С. .
Видно от приложените по делото доказателства ,на 30.05.2011 год.
нотариус с рег. № *** на НК действително е съставил нот.акт № ***/20** год.,
с който е признал С.Я.С. за собственик на целия поземлен имот с
идентификатор 07079.618.53 по КК и КР на гр.Бургас,като при съставяне на
акта, нотариусът се е ползвал от нот.актове №№ ***/19** год., **/19** г. и
**/19** год. С първия от тяхС.Я.М. . продава на Я.С. Я. 1/2 ид.ч. от масивна
едноетажна сграда и от дворно място, находящо се в гр.Бургас,
представляващо парцел VII в кв. 5 по плана на града, една от границите на
което е ул.“Цар Крум “; вторият е за собственост на придадени към същото
дворно място по регулация 3.30 кв.м.; с третия С.Я.М. и Я.С. Я. . са купили
описаното по - горе дворно място.
Съответно с нот.акт № **/20** год. на нотариус с рег.№ 699 на НК, Я.С.
(*** на С.Я.С. ) е дарил на Н.Д. И. и Н.Д.И. 1 кв.м. ид.ч. от поземления имот
7
с идентификатор 07079.618.53 по КК и КР на гр.Бургас, а с нот.акт № **/20**
год. на същия нотариус, С. е продал на посочените две лица 2 кв.м. ид.ч. от
имота. Пак същият нотариус е съставил нот.акт № ***/20** год., за извършено
от Н.Д. И. и Н.Д.И. на К.С.П. и С.Ц.П. дарение на 1.5 кв.м. ид.ч. от имота.
Отново при същия нотариус, на 04.10.1019г. год./както стана дума по-горе /, с
нот. акт № *** от същата дата, К.П. и С.П. са дарили на „Бългериан пропърти
мениджмънт груп“ ЕООД своите 3 кв.м. ид.ч. от имота, а на същата дата, с
нот. акт № *** на същия нотариус, Я. С. е продал на „Бългериан пропърти
мениджмент груп“ ЕООД останалите 133 кв.м. ид.ч. от имота.
При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел ,че
независимо от проведената по ЗВСОНИ реституция в полза на С.Я.С. ,
доколкото към датата на отчуждаването имотът е бил един – парцел VI в
бивш кв. 11. и независимо от това, че наследодателят, от когото е отчужден
имота, е ползвал площта на настоящия поземлен имот с идентификатор
07079.618.53 по КК и КР на гр.Бургас, респ. регулационно е бил нанесен с
отделен пл.№, не е подлежал на възстановяване като обособен имот. А ако
това сторено, то съгласно чл.1 от ЗВСОНИ, е следвало да се отчете посочената
специфика. Още повече, че според действалия към датата на реституцията
ЗТСУ, регулационна единица, а и годен обект на право на собственост е бил
урегулираният парцел, а не отделния имот, включен в парцела. Т.е. при
настъпила по силата на закона реституция, реституираният имот е част от
парцела, който му е отреден, поради което за реститута не възниква право на
изключителна собственост върху отделен имот, на който е придаден пл.№, а
право на съсобственост, според притежаваните към датата на отчуждаването
права в парцела. И това е така, понеже за имотите с отделни пл.№ са отредени
отделни парцели едва през 1996 год., но значително след реституцията.
Поради това С.Я.С. , дори да се приеме, че неговият *** е притежавал имот на
ул.Лавеле „№ 6 към датата на отчуждаването (понеже представените при
съставяне на констативния акт за собственост актове са за различен имот - на
ул.“Цар Крум“), не е могъл да стане изключителен собственик на имот с пл.№
2309 (бивш 7729), а оттам - да бъде валидно признат през 2011 год. за
изключителен собственик на идентичния им поземлен имот с идентификатор
07079.618.53 по КК и КР на гр.Бургас.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на първостепенния съд
,към мотивите на който препраща по реда на чл. 272 от ГПК :
8
Всъщност собствеността на ищците в процесния имот е безспорно
доказана по делото при условията на пълно и главно доказване ,като са
представени неоспорени от ответната страна писмени доказателства за
придобиване на части от имота –по наследство и по селата на дарения в полза
на всеки от ищците ,като е установена собствеността и на техните праводатели
.Това е обусловило и правния им интерес да оспорват титулите за собственост
на ответниците ,които са за целия имот .Единственото правоизключващо
правата на ищците възражение на ответната страна е възражението за
оригинерно придобиване на собствеността върху целия имот – чрез давностно
владение на ответното дружество ,присъединено към това на техния
продавач и на неговите праводатели .
С оглед събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав
счита за правилен извода на районния съд за недоказаност на възражението
за придобиване по давност поради следните съображения :
Собствеността на ответното дружество е придобива чрез дарение и
продажба ,като праводателите по тези сделки установяват собствеността си
чрез констативен нотариален акт ,съставен по документи .Тези документи
касаят собствеността върху имот ,за който не може да се направи категоричен
извод ,че е идентичен с процесния-така напр. не се установява по делото
процесният имот да се е намирал в кв. 5 ,както е описано в приложените
нотариални актове ,а в тях и не се споменава ,че имотът е на ул. „Лавеле „,а
като граница се сочи ул.“Цар Крум“.В тази връзка тежестта на доказване на
собствеността в лицето на праводателите на ответника е била у ответната
страна ,което тя не е сторила по категоричен начин .При това документът ,от
който прехвърлителят на ответното дружество черпи права /цитирания
констативен нот. акт от 2011 г. / не е издаден с правно основание давностно
владение , а е по документи .
Няма спор ,че на праводателя на ответника /С.С. /е възстановена част от
бивш пар. VI в бивш кв. 11. .Този парцел /съгласно представените
нотариални актове и СТЕ/ е бил с по-голяма площ –последно 313 кв.м.,а със
заповедта на кмета на Общината на С. е възстановено дворно място от 144
кв.м. Към 1992 г. ,когато имотът е реституиран ,имотът не е бил
самостоятелен парцел ,т.е. не е бил самостоятелен имот ,а част от него ,поради
което и за давностно владение върху целия имот може а се говори чак от
9
1996 г. ,когато въпросният имот е бил обособен като самостоятелен парцел .В
тази връзка обаче ,при възложената доказателствена тежест ,ответната страна
действително не е провела пълно и главно доказване на елементите на
придобивното владение ,доколкото единственото представено доказателство
са показанията на свид. Я.С. ,за който настоящият съдебен състав също счита
за заинтересован от изхода на делото и от установяване на изгодни за него
факти ,доколкото именно този свидетел е продал на ответника целия
имот.Затова следва да се сподели извода ,че Я.С. не е могъл валидно да
прехвърли на ответното дружество повече права ,отколкото е притежавал
,поради което и искът правилно е бил уважен.В тази връзка представените
пред настоящия съд писмени доказателства не променят горните изводи ,още
повече ,че с акта за завземането на недвижим имот за държавен и заповедта за
деактуване не могат да бъдат придобити права .
При този резултат в полза на ищците – въззиваеми следва да бъдат
присъдени направените разноски по делото ,възлизащи на 1000 лв-платено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното ,Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 756/17.04.2024 г. постановено по гр.д. №
4390/2023 г. по описа на Бургаския районен съд .
ОСЪЖДА „Бългериан пропърти мениджент груп“ЕООД ,ЕИК
********* ,седалище и адрес на управление –гр.Бургас ,ул.“Александър
Батенберг“ № 2,бизнес-център ,представлявано от Стоян Караненов,да
заплати на С. К. Ф. от гр.***, ж.к. *** бл.*** вх.* ет.*,ЕГН ********** и К. Г.
В. от гр.*** ж.к.*** бл.*** ет.* ап.** ,ЕГН ********** сумата 1000/хиляда
/лева –разноски по делото за адв. възнаграждение пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните .
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11