№ 45
гр. Варна , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Мария Ив. Христова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Мария Ив. Христова Въззивно търговско дело
№ 20213001000165 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Г. П. С., в качеството й на синдик на
„Милинвест“ ЕООД /в н./, гр.Варна, чрез адв.Н., срещу постановеното решение
№260375/14.12.2020г. по т.д.№854/2019г. на ВОС.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства, от които се установява наличието на
предвидените в закона предпоставки за уважаване на предявения иск.
Излага се, че процесната сделка е сключена на 11.04.2014г. след началната дата на
неплатежоспособността, обявена с решението за откриване на производството по
несъстоятелност на длъжника, а именно 15.02.2012г. На 26.03.2014г., отново преди
сключване на атакуваната продажба, е постановено решението по т.д.№2192/2013г. на ВОС,
с което дружеството – продавач е прекратено и е открито производство по ликвидацията му,
по реда на чл.517, ал.4 от ГПК.
Налице е и увреждане, като елемент от фактическия състав на предявения иск с
правно основание чл.135 от ЗЗД. Съгласно нотариалният акт продажната цена на имота е
26 953,20лв. при данъчна оценка на същия в размер на 70 896,80лв., т. е към датата на
сключването й продажната цена на имота е в пъти по-ниска от пазарната. Посоченото
обстоятелство е достатъчно само по себе си да обоснове извод за увреждане на
прехвърлителя и неговите кредитори. Правно ирелевантно е наличието на предварителен
1
договор от 2004г. и договорената към него момент продажна цена от 35 627 евро, защото
окончателният договор и издадените от строителя документи удостоверяващи плащането са
в размер на 26 953,20лв. Размерът на несъответствието следва да се преценява към датата на
сключване на сделката – 11.04.2014г.
По отношение на знанието у купувачите за увреждането се твърди, че съдът не е
съобразил обстоятелството, че субективният елемент подлежи установяване, обичайно, с
косвени доказателства, които следва да бъдат преценявани в тяхната съвкупност. В
процесния случай е безспорно установено, че сделката е сключена след началната дата на
неплатежоспособност на длъжника; към датата на сключването й дружеството не е било
обявило ГФО в две поредни години; цената на сделката е значително под пазарната, като
реализацията на имуществото на значително по-ниска цена сочи именно на увреждане; в
търговския регистър, по партидата на дружеството, са вписани два запора на дружествените
дялове на едноличния собственик на капитала от 2013г. и 2014г. за задължения към други
кредитори; на 26.04.2014г., отново преди датата на сделката, с решение по т.д. №2192/2013г.
на ВОС дружеството продавач е прекратено. Решението е влязло в законна сила от същата
дата, но е вписано в регистъра на 14.04.2014г.
По същество се претендира отмяна на решението и постановяване на друго, с което
предявения иск да бъде уважен.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
жалбата. Излага, че искът е предявен в определения от закона срок и е допустим. По делото
са събрани достатъчно доказателства, включително и косвени, че ответниците са знаели за
увреждане на кредиторите при сключване на сделката. По същество се претендира отмяна
на решението и уважаване на предявения иск.
Въззиваемите страни М. П. Х. и ХР. М. Х. с писмен отговор и в съдебно заседание,
чрез адв.В., оспорват жалбата като неоснователна.
Излагат, че обжалваното решение е недопустимо, поради което същото следва да
бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Твърдят, че синдикът не
притежава надлежна процесуална легитимация за предявяване на иск с правно основание
чл.135 от ЗЗД. Активно легитимирани да водят тези искове са само кредиторите на
несъстоятелния търговец. Нормата не може да бъде тълкувана разширително. Признаване на
легитимация на синдика за предявяването им ще доведе до заобикаляне на закона. Още
повече, че същият е заведен след изтичане на определения в закона едногодишен срок от
откриване на производството по несъстоятелност, съответно от момента на обявяване на
решението по чл.632, ал.2 от ГПК.
Синдикът не би могъл да действа от името на кредитор на длъжника, освен при
суброгация, каквато възможност не е предвидена в чл.135 от ЗЗД. Препращането в чл.649,
ал.3 от ТЗ към чл.135 от ЗЗД е само относно компетентния съд /подсъдността/ - съдът по
2
несъстоятелността, но не и относно последици, различни от посочените в разпоредбата на
чл.135 от ЗЗД.
В условие на евентуалност, ако съдът приеме иска за допустим, се твърди, че същият
е неоснователен, а решението на ВОС правилно, законосъобразно и постановено въз основа
на събраните по делото доказателства. От същите не се установява каква е била пазарната
цена на процесния недвижим имот към датата на сделката – 11.04.2014г., за да се направи
извод за увреждане на кредиторите. Данъчната оценка на имота, посочена в нотариалния акт
не е такъв критерий.
По делото е безспорно установено, че за процесния имот е бил сключен
предварителен договор за покупко-продажба, както и договор за строителство, като
заплатената цена на имота е в размер на 96 982,49лв., която значително надхвърля
посочената в акта данъчна оценка. Не са налице увреждащи действия на длъжника.
Сключването на договора през 2014г. е резултат от неуредени отношения със собствениците
на терена, както и водените дела, като отношенията между страните по сделката са
възникнали много преди подписването му. Продажната цена е платена шест години по-рано
и по делото не е установено намерение за увреждане. Липсва знание на длъжника за
увреждането на кредиторите, тъй като сделката е сключена със съзнание за изпълнение на
задължение към купувачите.
От друга страна, когато действието на длъжника е възмездно, се изисква знание за
увреждането у насрещната страна, каквото не е налице в процесния случай. Третите лица –
купувачи не са знаели за увреждането и не са предполагали, че с конкретната сделка ще
увредят кредитори на продавача. В закона не е установена презумпция за знание.
По същество молят съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и
потвърди решението на ВОС. Претендират и присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна „Милинвест“ ЕООД /в н./, гр.Варна, редовно призован по реда
на чл.50, ал.2 от ГПК, не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание не се явява, не се
представлява и не изразява становище по жалбата.
Съдът намира производството за редовно и допустимо – подадената ВЖ е
депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на
останалите изисквания за редовност.
Съдът не констатира процесуални пропуски от страна на първоинстанционния съд.
Производството пред ВОС е образувано по предявен иск от Г. П. С., в качеството й
на синдик на „МИЛИНВЕСТ“ЕООД /в н./ срещу „МИЛИНВЕСТ“ЕООД /в н./, М. П. Х. и
ХР. М. Х. за обявяване за недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността на
договор за продажба на недвижим имот, представляващ апартамент №1, на втори етаж, с
3
площ от 45,16кв.м, находящ се в гр.Варна, ул.“Радецки“ №18, с идентификатор
10135.1503.51.1.1, ведно с избено помещение и идеални части на сградата и правото на
строеж, на основание чл.135 от ЗЗД във вр. с чл.649 от ТЗ.
В исковата молба се излагат твърдения, че с решение по т.д.№313/2017г. на ВОС е
открито производство по несъстоятелност на дружеството „Милинвест“ ЕООД, с начална
дата на неплатежоспособност – 15.02.2012г., длъжникът е обявен в несъстоятелност и
производството е спряно. С процесния договор за покупко-продажба от 11.04.2014г.
несъстоятелния длъжник е прехвърлил правото на собственост върху недвижимия имот за
сумата от 26 953,20лв. с ДДС. Излага се, че посочената цена е в пъти по-малка от данъчната
оценка на имота и от действителната му пазарна цена. Сделката е увреждаща кредиторите
на несъстоятелността, тъй като намалява имуществото на длъжника, като част от масата на
несъстоятелността. Знанието у ответниците се презюмира, предвид липсата на публикувани
ГФО по партидата на търговеца, както и с оглед на факта на образувани срещу него
множество изпълнителни дела, по които са наложени обезпечителни мерки.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си поддържа предявения иск. По
същество моли същия да бъде уважен и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ответниците М. П. Х. и ХР. М. Х., с писмени отговори, оспорват предявения иск.
Твърдят, че същият е недопустим, тъй като не е предявен в определения от закона
преклузивен срок и подлежи на прекратяване. В условие на евентуалност оспорват иска като
неоснователен. Твърдят, че процесния договор е сключен в изпълнение на задължение за
прехвърляне на собствеността по предварителен договор за продажба на имота и договор за
възлагане на строителството му. Продажната цена е договорена в размер на 35 627 евро. По
договора за изработка е заплатена авансово сумата от 19500лв., а остатъка – според
изработеното при подписване на протоколи обр.19. Общо заплатената цена за имота е
49 586,36 евро, което е в по-висок размер от предварително договорената – 49 407,95 евро.
Последното плащане е било на 13.02.2006г. Правото на собственост върху имота не е било
своевременно прехвърлено поради наличие на пречки от обективен характер. Оспорват
твърденията за знание за увреждането.
По същество претендират отхвърляне на иска и присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът „МИЛИНВЕСТ“ ЕООД /в н./, редовно призован, не е депозирал писмени
отговори и не изразява становище по предявените искове.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
4
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В настоящия случай съдът намира, че постановеното от ВРС решение е валидно и
допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Между страните по делото не е налице спор относно фактите по делото, установени
надлежно при разглеждане на производството пред ВОС, както следва:
С решение по т.д.№2192/2013г. дружеството „МИЛИНВЕСТ“ ЕООД е прекратено по
реда на чл.517, ал.4 от ГПК. Решението е вписано по партидата на търговеца в Търговския
регистър на 14.04.2014г., като е прекратена дейността на „МИЛИНВЕСТ“ ЕООД и същото е
обявено в ликвидация.
С решение №261/10.04.2017г. по т.д.№313/2017г. на ВОС дружеството е обявено в
несъстоятелност, с начална дата на неплатежоспособност – 15.02.2012г. Със същото
решение е открито производство по несъстоятелност, длъжникът е обявен в несъстоятелност
и производството е спряно на осн. чл. 632 ал. 1 ТЗ. Решението е обявено в ТР на 11.4.2017
г. След авансиране на разноските за производството, с решение №400/23.05.2018г.,
производството по несъстоятелност е възобновено и е назначен временен синдик Г.С..
Решението е обявено в ТР същия ден.
С оглед на изложеното, съдът намира че едногодишният срок за предявяване на иска
по чл.649 ал.1 ТЗ изтича на 23.05.2019г., от обявяване на решението по чл.632, ал.2 от ТЗ за
възобновяване на спряното производство по несъстоятелност. Искът е предявен на
23.05.2019г. /съобразно пощенското клеймо/, поради което същият е в срок.
Атакуваната сделка по нот.акт №40, том 1, рег.№807, дело №39/2014г. е сключена на
11.04.2014г. Със същата е извършена продажба на процесния недвижим имот - апартамент
№1, на втори етаж, с площ от 45,16кв.м, находящ се в гр.Варна, ул.“Радецки“ №18, с
идентификатор 10135.1503.51.1.1, ведно с избено помещение и идеални части на сградата и
правото на строеж, за сумата от 26 953,20лв. с ДДС.
Сделката е сключена след определената начална дата на неплатежоспособност на
продавача „МИЛИНВЕСТ“ ЕООД - 15.02.2012г.
Не е налице спор между страните и от представените писмени доказателства се
установява, че атакуваният договор за покупко- продажба е сключен в изпълнение на
задължението на продавача Милинвест“ ЕООД по предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот в строеж от 15.11.25004г. В същия продажната цена е
уговорена в размер на 35 627 евро, платима на вноски уговорени в чл.2 от договора. Между
страните е сключен и договор за изработка от 03.12.2005г., ведно с Анекс към него, с който
М. П. Х. е възложила на „Милинвест“ ЕООД СМР на обект, находящ се на ул.“Радецки“
18, при авансово заплащане на сумата от 19 500лв. Договорено е че останалата сума –
съобразно съответните ид.части, съгласно реално извършените СМР, ще бъде заплатена след
5
подписване на протокол обр.19.
Не е спорно, че уговорената продажна цена е заплатена, като по делото са
представени фактури и квитанции към ПКО за периода от 15.11.2004г. до 13.02.2006г., както
и че с нот.актове от 21.12.2005г. и 15.11.2005г. „Милинвест“ ЕООД е прехвърлил на М. П.
Х. идеални части от дворното място, в което е построен процесния недвижим имот.
От заключението по допуснатата пред ВОС съдебно – техническа експертиза, прието
като обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните се установява, че пазарната
цена на процесния недвижим имот към м.ноември 2004г. е в размер на 69 660лв. /559,83евро
на кв.м/, а към м.декември 2005г. 69 960лв. /562,21 евро на кв.м./.
По така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Спорът между страните е правен и е за наличието или липсата на предвидените в
чл.135 от ЗЗД предпоставки за уважаване на предявения иск.
Поставените пред настоящата инстанция въпроси са за: наличие на увреждане по
отношение на кредиторите на несъстоятелността със сключване на процесната сделка, както
и за липса на знание у ответника за наличието на задължения и съответно състояние на
неплатежоспособност на прехвърлителя „Милинвест“ ЕООД.
Във всички случаи, в които длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го
или извършва други правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение на
кредитора, в т.ч. опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг и др., кредиторът, респ.
синдикът при открито производство по несъстоятелност на длъжника, разполага с
възможността да обяви действията за относително недействителни / в този смисъл и
решения по гр.д.№551/2010г., III г.о. на ВКС; гр.д.№2301/2014г., IVг.о. ВКС; гр.д.
№754/2009г.IV г.о. ВКС/.
Предвид изложеното, съдът намира, че процесната сделка е сключена във вреда на
кредиторите на несъстоятелността, тъй като с извършеното отчуждаване на имот на
длъжника се извършва намаляване на имуществото служещо за обезпечение на същите. Още
повече, че постъпилите у длъжника парични средства не са достатъчни за погасяване на
дълга, поради което договорената цена и факта на плащането й не могат да обосноват извод
за липса на увреждане.
По отношение на знанието у страните по сделката за увреждането:
Атакуваната сделка е възмездна, поради което за уважаване на предявения иск с
правно основание чл.135 от ЗЗД е необходимо и двете страни да са знаели за увреждането, а
именно: - длъжникът да е имал съзнание, че със сключването й неговите кредиторите ще
бъдат ощетени, ще бъдат затруднени при реализиране на вземанията си или ще бъде
увеличена неплатежоспособността му; - третото лице, съдоговорител, да е имал съзнание, че
прехвърлителя му има задължения и с извършената сделка същия уврежда кредиторите си,
6
като не е необходимо знание за личността на кредиторите, респ. размера на задълженията
/така и решение по г.д.№3094/2016г. на ВКС, ІV г.о./.
От друга страна, от събраните по делото доказателства се установява, че сключването
на процесната сделка е станало в изпълнение на задълженията на строителя за прехвърляне
на собствеността на имота поети със сключения на 15.11.2004г. предварителен договор.
Установено е и заплащането на договорената продажна цена. По делото не са събрани
доказателства, от които да се установява причината за забавата при прехвърляне на
собствеността, но тя е ирелевантна за настоящото производство и предпоставките за
уважаване на предявения иск.
С постановеното решение по г.д.№1384/2018г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че вземането
на купувача спрямо продавача по предварителния договор да иска сключване на
окончателен договор е възникнало в момента на сключването на предварителния договор,
поради което и знанието за увреждането на кредиторите следва да се извърши към
посочения момент, а не към момента на влизане в сила на решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД,
респ. на изпълнение на задължението на продавача със сключване на договор за продажба.
Този извод е изведен от разпоредбата на чл.135, ал.2 от ЗЗД, според която знанието се
преценява при постигане на съгласието за възмездно прехвърляне, а именно към
15.11.2004г.
По делото не са събрани доказателства, от които да се установява че към посочения
момент приобретателката на имота М. П. Х. е знаела за наличие на задължения на продавача
„Милинвест“ ЕООД, както и за наличие на запори върху имуществото му.
Съдът намира, че презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ е приложима единствено в
производството по чл.625 от ТЗ. Същата не може да се приложи в настоящия процес като
доказателство за знанието за неплатежоспособността на продавача, респ. за увреждане на
кредиторите му.
Такова не може да бъде изведено и от производството по реда на чл.517, ал.4 от ГПК,
тъй като по делото не са събрани доказателства за това, че приобретателя на имота е знаел за
него и предвид на обстоятелството, че делото е образувано за вземане срещу едноличния
собственик на капитала на прехвърлителя, а не срещу самия него. Към датата на сключване
на атакуваната сделка /11.04.2014г./ решението не е било вписано в Търговския регистър по
партидата на търговеца /14.04.2014г./.
Сам по себе си факта на несъответствие на продажната цена на пазарната такава към
момента на прехвърляне на имота не може да обуслови извод за основателност на
предявения иск и да бъде доказателство за знание за увреждането на кредиторите. По делото
няма събрани други доказателства, които заедно с несъразмерността на престациите да
доведат до извод за наличие на такова.
Ето защо, съдът намира, че по делото е установен факта че при сключване на
7
процесната сделка страните по нея са имали съзнанието че изпълняват задълженията по
съществуващото между тях правоотношение от 2004г.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че по делото не е
установено наличието на една от предпоставките за уважаване на предявения иск с правно
основание чл.135 от ЗЗД – знание у страните по атакуваната сделка за увреждащото й
действие спрямо кредиторите на прехвърлителя, поради което същият е неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед съвпадане изводите на двете инстанции обжалваното решение на ВОС следва
да бъде потвърдено.
По делото, въпреки направеното искане, не са представени доказателства на
направени разноски от въззиваемите страни М. П. Х. и ХР. М. Х., поради което такива не
следва да бъдат присъждани в настоящото производство.
На основание чл.649, ал.6 от ТЗ масата на несъстоятелността следва да бъде осъдена
за заплати дължимата за въззивното производство държавна такса в размер на 343,81лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260375/14.12.2020г. по т.д.№854/2019г. на ВОС.
ОСЪЖДА „МИЛИНВЕСТ“ ЕООД /в н./, гр.Варна, ЕИК ********* да заплати по
сметка на Апелативен съд Варна сумата от 343,81лв., представляваща дължимата за
въззивното производство държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните
пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8