Решение по дело №140/2022 на Административен съд - Стара Загора

    Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 170                                                 24.06.2022 г.                         гр. Стара Загора

 

     В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

            Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на втори юни през две хиляди  двадесет и втора година, в състав:      

                                                       

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                                                                                                                              ЧЛЕНОВЕ:  ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                                МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретар  Пенка Маринова                                                                         

и с участието на прокурор Петя Драганова

като разгледа докладваното от  съдия  Г. Динкова КАН дело № 140 по описа за 2022 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. 

Образувано е по касационна жалба от Регионална дирекция по горите /РДГ/ гр. Стара Загора против Решение № 10 от 14.03.2022 г., постановено по АНД № 325/ 2021 г. по описа на Районен съд Раднево, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 488/04.10.2021г., издадено от Директора на РДГ Стара Загора. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон – касационно основание по чл. чл. 348, ал.1, т.1 във връзка с ал. 2 и ал.3 от НПК във вр. с  чл. 63в от ЗАНН.  Оспорва се извода на въззивния съд, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени  нарушения на процесуалните правила и че АУАН  е съставен в отсъствие на нарушителя. Твърди се, че от събраните по делото гласни доказателства е било установено по несъмнен начин, че нарушителката е била уведомена за отправеното й обвинение, съставеният АУАН й е бил предявен, но тя е отказала да го подпише и да получи екземпляр от него, което е било надлежно удостоверено с подписа на един свидетел. По изложените в жалбата доводи се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – Н.Т.Ж., чрез пълномощника си адв. Х., в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства Радневският районен съд правилно е преценил фактическа обстановка и е постановил решение в съответствие и при правилно приложение на закона. Претендира и направените по делото разноски.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поддържа, че въззивният съд правилно е приложил материалния закон, поради което предлага съдебното решение да бъде потвърдено.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за които съдебният акт се явява неблагоприятен, с оглед на което е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

 

Производството пред Районен съд – Раднево се е развило по жалба на Н.Т.Ж. против Наказателно постановление № 488/ 04.10.2021г., издадено от Директора на Регионална  Дирекция по горите Стара Загора, с което, на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите, й е наложено наказание глоба в размер  на 50.00 лв , за извършено нарушение на чл.213, ал.1, т. 2 от същия закон. Като административно нарушение е преценено обстоятелството, че Н.Ж. съхранява пред оградата на къщата, в която живее 5.0/пет/ простр. куб. м. дърва за горене от акация, орех и черница /2.0 пр. куб. м. – от орех, 1.50 пр. куб. м. от акация и 1.50 пр. куб. м. от черница/, непридружени  с превозен билет. Нарушението се сочи за извършено  на 05.08. 2021 г. и открито на 05.08.2021 г. в 11:50ч,. в с. Тополяне, общ. Раднево.

Радневският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че не е спазена процедурата по чл. 43, ал. 4 от ЗАНН за връчване на съставения АУАН, с оглед на което е обосновал извод за допуснато съществено нарушение на регламентираните в ЗАНН процесуалните правила, като абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

 

Решението на Радневския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя, като изключенията от този принцип са регламентирани в ал. 2 на посочената норма - когато нарушителят не може да бъде намерен или когато след покана нарушителят не се яви за съставянето на акта.

Противно на твърдяното от касационния жалбоподател, Радневският районен съд не е формирал извод, че е допуснато нарушение на регламентираната в ЗАНН процедура за съставянето на АУАН. В съответствие със събраните по делото гласни доказателства и при правилно приложение на закона съдът е приел, че АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя при наличие на законово установена предпоставка и при спазване на нормативно въведените изисквания за това.

В разпоредбата на  чл. 43, ал. 1 от ЗАНН по императивен начин е регламентирано, че след съставянето АУАН следва да бъде предявен на нарушителя за подпис или да му бъде изпратен за връчване по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. В случая безспорно АУАН сер.№ 089847 от 05.08.2021 г. е съставен в отсъствието на нарушителя, но липсват каквито и да е било писмени данни актът да е изпращан за предявяване и връчване на санкционираното лице по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. Съставянето и връчването на АУАН представляват самостоятелни и отделни процесуални действия в хода на провежданото административнонаказателно производство и е недопустимо съставянето на акта в отсъствието на нарушителя да се приема и презюмира като отказ за подписване и/или получаване на АУАН. Не случайно ЗАНН с императивната норма на чл. 43, ал. 4 регламентира изрично реда и начина за връчване на АУАН, съставен в отсъствието на нарушителя.

В случая от събраните по делото гласни доказателствени средства се установява, че тези изисквания на закона не са спазени. В показанията си актосъставителят К.Г.Т.,  изрично заявява, че лично той е уведомил Ж., при посещението на място в с.Тополяне, че ще й бъде съставен АУАН. Актосъставителят, след като е получил лична карта от Ж., е започнал да изготвя АУАН пред магазина, в който е работело санкционираното лице, като последното не е било при проверяващите служители, а вътре в магазина. Преди обаче да приключи със съставянето на АУАН Ж. е поискала да й бъде върнат документа за самоличност и след като е заявила, че няма да чака и няма нищо да разписва, си е тръгнала. Процесният АУАН заедно с още един акт за установяване на административно нарушение срещу същото лице са били съставени в присъствието на колегата му Г.Г. и на трима служители от РУ Раднево,  като полицейският служител Д.И. се е подписал в актовете като свидетел, че Ж. не желае да ги подписва и да ги получава. Според свидетеля изявлението на Ж. преди „демонстративно“ да си тръгне, обезсмисляло да ходят до дома й, защото тя нямало да подпише актовете. Свидетелят Г.Л.Г. /служител в ДГС гр.Стара Загора, присъствал при съставянето на АУАН/ е категоричен, че при съставянето на двата акта Н.Ж. не е присъствала, като АУАН е бил съставен пред работното й място. Няма спомен на нарушителката да е било четено съдържанието на акта, както и не помни дали е отказала да го подпише. Показанията на свидетелите Д.Д.Д. и Д.И. И. /и двамата полицейски служители в РУ-Раднево/ се разминават с показанията на горепосочените двама свидетели относно обстоятелството дали след съставяне на АУАН Н.Ж. е била търсена за да й се връчи. Съдът не кредитира с доверие изявленията на св.Д. и св.И., според които след като АУАН е бил изготвен нарушителката е била извикана от магазина и актът й е бил предявен. В показанията на тези двама свидетели освен че има вътрешни противоречия, съществено се разминават с категоричното изявление на актосъставителя, че Ж. си е тръгнала още преди да е приключил със съставянето на двата акта за установяване на административни нарушения и в последствие не е била търсена. 

При тези фактически установявания не може да се направи извод, че уведомяването на Н.Ж. за съставянето на АУАН и изявлението й, че няма да подпише нищо, направено обаче преди още АУАН да е бил съставен, релевира отказ на нарушителя да подпише акта по см. на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, съотв. не може да се приеме, че АУАН сер.№ 089847 от 05.08.2021 г. следва да се счита за редовно връчен на Н.Т.Ж. при условията на отказ да бъде получен от лицето.

Невръчването на акта за установяване на административно нарушение е от категорията нарушения, които не могат да бъдат санирани по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. То представлява съществено процесуално нарушение, накърняващо процесуалните права и в частност правото на защита на санкционираното лице. Смисълът на нормативно установените изисквания за съставяне и връчване на АУАН е да гарантират и обезпечат правото на защита на лицето, спрямо което е образувано административнонаказателното производство в т. ч правото да се запознае със съдържанието на АУАН и повдигнатото и предявеното с него административно обвинение; да направи възражения; да поиска събирането и/или да представи доказателства и писмени възражения по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и т. н. Ето защо извода на Радневския районен съд, че допуснатото съществено процесуално нарушение опорочава изцяло процедурата по реализиране на административно наказателната отговорност и като такива са абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, е доказателствено и правно обоснован и съответен на закона.

По гореизложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д от ЗАНН Регионална дирекция по горите гр.Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на Н.Т.Ж. сумата от 300 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство в касационното производство по Договор за правна защита и съдействие от 01.06.2022г.

 

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10 от 14.03.2022 г., постановено по АНД № 325/ 2021г. по описа на Районен съд Раднево.

 

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите гр.Стара Загора да заплати на Н.Т.Ж., ЕГН **********, с адрес***, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направени разноски пред касационната инстанция. 

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

                                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

                                                                                                           2.