РЕШЕНИЕ
№ 870
гр. Пловдив, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20215300503077 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение №262383/20.10.2021г. по гр.д.№12996/2020г. по описа
на РС-Пловдив,ХХII гр.с-в от ответника в първоинстанционното производство И. Х. в
частта,с която е уважена исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК и е признато
за установено по отношение на нея,че дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД сумата от 14 348,46лв.,представляваща главница по договор за кредит от
23.02.2017г.,както и сумата от 2650,61лв.,представляваща договорна възнаградителна лихва
върху главницата за периода 20.09.2018г.-10.01.2020г.,както и сумата в размер на
715,08лв.,представляваща обезщетение за забава върху непогасената част от главницата и
договорната лихва за периода 21.09.2018г.-05.02.2020г.Недоволен от така постановеното
решение е останал ответника И. Х. в първоначалното производство и моли решението като
неправилно и незаконосъобразно да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което
исковата претенция да се отхвърли.Навежда доводи в тази насока,че договорът за цесия не и
бил съобщен,както и че са налице неравноправни клаузи в договора за кредит.
В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД счита първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно и като такова моли да се потвърди.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото
доказателства,установи следното:
1
Не се спори между страните,че е налице сключен револвиращ договор за
кредит от 23.02.2017г.Към договора е представен и погасителен план,от който става ясно,че
същия се отпуска за срок от 48 месеца.Между първоначалния кредитор „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е сключен договор за
прехвърляне на вземане от 27.07.2017г.,с който първоначалния кредитор прехвърля/цедира/
вземането си спрямо И. Х.,като цесионера е упълномощил цедента да съобщи за
извършената цесия.Съгласно разпоредбата на чл.99,ал.3 от ЗЗД цесията има действие
спрямо длъжника от момента на съобщаването й.Съобщаването на цесията,видно от
представените по делото доказателства,е било осъществено от цесионера „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД,но не е било извършено надлежно връчване на
съобщението,поради което едва при започване на настоящото производство цесията е била
съобщена на особения представител на ответника,поради което същата следва да се счита за
съобщена от датата на получаване на съобщението от особения представител.И тъй като
съобщаването на същата има значение за това от кой момент длъжника следва да плаща на
новия кредитор,а през това време плащане не е извършено от него,то следва да се приеме,че
цесията е надлежно съобщена и е породила своето действие спрямо длъжника И.
Х..Настоящата инстанция счита,че съобразно трайната практика на ВКС по този начин
връчено съобщението за извършената цесия е породило правни последици и е стигнало до
знанието на длъжника промяната на кредитора.
На второ място следва да се разгледа и въпроса,наведен във въззивната жалба
от жалбоподателя,с който същия счита,че договорът за кредит не е станал предсрочно
изискуем.Настоящата инстанция не споделя този довод,тъй като,за да е налице предсрочна
изискуемост на договора,както е записано в него,че същия става предсрочно изискуем с
неплащането на коя да е вноска от него,то това обстоятелство не е необходимо да стигне до
знанието на длъжника.Това е така,защото в самия договор е уговорено,че при неплащане на
някоя от вноските договорът става предсрочно изискуем,като договорът е подписан от
длъжника и същия е бил наясно с уговореното в него,за което и е бил подписан от
него.Независимо,че цялата предсрочна изискуемост не е настъпила към момента на
издаването на заповедта за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК,то към момента на
завеждане на иска същата е била настъпила,но тази предсрочна изискуемост не е била
съобщена на длъжника.
И на последно място следва да се обсъди и третото наведено основание
относно недействителността на договора за кредит поради неравноправност на
клаузите.Видно от самия договор не може да се приеме,че е налице неравноправност на
клаузи от договора,противоречащи на чл.10 и 11 от ЗПК,тъй като банката е определила
ГПР,който не е бил променлива величина,както и лихвения процент,който също не е бил
променлив,а напротив длъжника е бил известен за всеки един детайл от договора,като и
самия погасителен план е бил подписан от него и на същия във всеки едни момент е било
известно какъв е размерът на вноската,на дължимата сума и на остатъка по
договора.Следователно не са налице неравноправни клаузи в договора,които да го правят
2
нищожен поради противоречие с добрите нрави.Неравноправни са само клаузите по
договора,които дават възможност на монополиста,в случая банката,да изменя едностранно
условията по кредита,което пък от своя страна е във вреда на потребителя и облагодетелства
единствено банката.
При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно в обжалваната част и като
такова следва да го потвърди.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на
въззиваемата страна и такива са направени в размер на 1150лв. за осочен представител и
100лв. за юрисконсултско възнаграждение,които следва да се присъдят.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262383/20.10.2021г. по гр.д.№12996/2020г. по
описа на РС-Пловдив,ХХII гр.с-в.
ОСЪЖДА И. А. Х. с ЕГН-********** от гр.***** да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК-***** със седалище и адрес на управление на
дейността:гр.***** направените от него разноски пред настоящата инстанция в размер
на 1250лв./хиляда двеста и петдесет лв./,от които 100лв. за юрисконсултско
възнаграждение и 1150лв. за особен представител.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от
датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3