№ /28.08.2020 год., гр. Варна
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на двадесет и първи юли през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 1440 по описа за 2020 год., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.186 ал.4 от ЗДДС
и е образувано по жалба от „Жакреми“ ЕООД – Варна, ЕИК *********,
представлявано от управителя М.Д.Г.чрез пълномощника му адв. В.Д. ***, против
Заповед за налагане на принудителни административни мерки №135-ФК/08.06.2020г
на началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ на ЦУ
на НАП-София, с която на осн.чл.186 ал.1 б.“а“ от ЗДДС е приложена принудителна
административна мярка – запечатване на стопанисваното от
дружеството-жалбоподател заведение фаст фууд „Кинг Фууд”, находящо се в гр.Варна,
***, и забрана на достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет) дни. Жалбоподателите
излагат подборно
мотивирани съображения в подкрепа на твърдяната незаконосъобразност на
оспорената заповед поради неправилно прилагане на материалния закон и
противоречие с целта му. На първо място твърдят, че в случая не е извършено
нарушение и не е налице никое от основанията по чл.186 ал.1 от ЗДДС, което да
послужи за прилагане на ПАМ, като се позовават на липсата на констатирана
разлика между фактическата и отчетената касова наличност, каквато несъмнено би
била налице в размер на 19.30лв. при неотчитане на твърдяната за извършена
продажба чрез издаване на касов бон. На второ място се позовават на
липсата на конкретни мотиви на административния орган досежно определената
продължителност на срока на ПАМ – 14 дни. На следващо място твърдят, че
прилагането на ПАМ е последица от налагането на административно наказание,
каквото в случая липсва, тъй като против дружеството не е издадено наказателно
постановление; в тази връзка се позовават и на поставянето им в обективна
невъзможност да се възползват от възможността по чл.187 ал.4 от ЗДДС, което
съществено ограничава правото им на защита. Не на последно място твърдят, че в
случая е нарушен и принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. С тези съображения
претендират отмяна на оспорената заповед. В съдебно заседание жалбоподателите
не се представляват; адв.Д. е депозирал молба с.д.№8582/20.07.2020г, с която поддържа
изцяло позицията си за незаконосъобразност на оспорената заповед и искането си
за отмяната й.
Ответният административен орган –
началник отдел „Оперативни дейности” – Бургас в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на
НАП, надлежно призован, се представлява в открито съдебно заседание от ст.ю.к.Р.Г.,
която оспорва жалбата като неоснователна, и с писмени бележки
с.д.№8208/14.07.2020г излага аргументи за неоснователност на всяко едно от
поддържаните от жалбоподателите основания. Настоява за отхвърлянето на жалбата
и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по
делото писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
„Жакреми” ЕООД стопанисва
търговски обект – заведение за бързо хранене „Кинг Фууд”, находящо се в гр.Варна,
***. На 06.06.2020г около 16:00ч инспектори по приходите в отдел „Оперативни
дейности“ – Варна извършили проверка на обекта, при която според отразяванията
в съставения на същата дата ПИП извършили конктролна покупка на хранителни
продукти с обща ст-ст 19.30лв., които били изконсумирани изцяло. Единият от
проверяващите заплатил покупката с банкнота от 50лв., плащането било прието от
представляващия дружеството М.Г., който върнал ресто от 30.70лв, но без да
отчете тази продажба чрез издаване на касов бон от въведеното в експлоатация и
функциониращо в обекта фискално устройство с ИН DT779563, и ИН на ФП №02779563. Тази
констатация била отразена в ПИП, в който е вписано още извеждането на справка
КЛЕН за периода от 09:11ч до 16:15ч на 06.06.2020г, в който контролната покупка
не била отразена; както и установената нулева разлика при извършената
съпоставка между касовата наличност на ФУ (44.60лв. оборот + 100лв. служебно
въведени в касата пари) и фактическата такава (144.60лв.). За установеното при проверката административно
нарушение нарушение - гореописаното нерегистриране на извършена продажба на
ст-ст 19.30лв. чрез издаване на касов бон от ФУ в обекта, квалифицирано по чл.25
ал.1 вр.чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г на МФ вр.чл.118 ал.1 от ЗДДС,
против дружеството бил издаден АУАН от 10.06.2020г. С НП №521820-F552369/03.07.2020г при
идентична фактология и правна квалификация на нарушението, началникът на Отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП – София наложил на „Жакреми“ ЕООД
имуществена санкция в размер на 600лв. на осн.чл.185 ал.1 от ЗДДС.
На осн.чл.186 ал.1 т.1
б.“а“ от ЗДДС била издадена и оспорената понастоящем Заповед №135-ФК/08.06.2020г,
с която административният орган приложил спрямо дружеството ПАМ - запечатване
на търговския обект за срок от 14 дни. Според изложеното в мотивите й, така
избраната продължителност на ПАМ органът съобразил с тежестта на извършеното
нарушение и последиците от него, вида и местонахождението на търговския обект,
наложителната защита на обществения интерес, както и необходимостта да се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Отчетен е и фактът,
че с това нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който
осигурява пълна отчетност на извършваните продажби и тяхната регистрация, както
и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Посочено е,
че издаването на касов бон е нормативно установено задължение на субектите,
стопанисващи търговски обекти, което следва да се изпълнява при съответните
предпоставки; че извършеното деяние показва поведение на лицето, насочено срещу
установената фискална дисциплина и организация в търговския му обект, която
няма за цел спазването на данъчното законодателство, а целта на ПАМ е да
гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще осигурят бюджетните
приходи, както и надлежното деклариране на движението на стоки и на
реализираните обороти. Твърди се, че при неприлагане на ПАМ ще възникне възможност от извършване на
ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и трудно поправими
вреди, засягащи пряко интересите на държавата поради неотразяването на реално
извършени продажби, водещо до неправилно определяне на дължимите налози.
Подчертано е и обстоятелството, че дружеството има изискуеми публични
задължения в големи размери, които не са цитирани и конкретизирани, и за тях в
преписката липсват документи. Не на последно място е изложено, че срокът на ПАМ
е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане дейността на търговеца, а целта й е промяна в начина на
извършване на дейността в обекта, като прекият резултат е правилно отразяване
на оборота, спазване на отчетността на относимите към ФУ документи и предаване
на изискуемите данни към НАП, а индиректният – недопускане вреда за фиска; с
оглед на гореизложеното е посочено, че при определяне срока на ПАМ е спазен
принципът за съразмерност.
Горната
фактическа обстановка се установява въз основа на писмените доказателства по
административната преписка, както и тези, приобщени в хода на съдебното дирене,
които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви, и разгледани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената
фактология съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана в
законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на ИАА, и при наличие
на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество се преценява като основателна.
Съгласно чл.186 ал.1
т.1 б.”а” от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване
на обект за срок до 30 дни”, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Следователно условието, което поставя цитираната
правна норма, послужила като основание за налагане на процесната принудителна
административна мярка, е дружеството да е осъществило нарушение на установения
законов ред или начин за документиране на извършена продажба, свързано с
неиздаване на съответен документ за продажба – в случая фискален касов бон или
бележка от кочан, което представлява административно нарушение на чл.185 ал.1 ЗДДС, вр. чл.25 ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Съдът в настоящия си състав
споделя възражението на жалбоподателите, че осъществяването на такова нарушение
в случая не е доказано.
Съставените по реда на чл.50
ал.1 от ДОПК протоколи, какъвто е и ПИП от 06.06.2020г, представляват официални
свидетелстващи документи, съставени от длъжностни лица в кръга на техните
правомощия, поради което съдът е обвързан с тяхната презумптивна доказателствена
сила. В конкретния случай обаче в самия протокол конкретно, а и по делото в
цялост липсват доказателства, установяващи осъществено административно
нарушение по чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г на МФ като основание за
прилагане на ПАМ.
Единственото доказателство в
тази насока са отразените в ПИП показанията на контролните органи за
консумирани от тях продукти в „Кинг Фууд“ на ст-ст 19.30лв, заплатени във брой на управителя
на дружеството, който приел плащането, но не издал касов бон. Тези показания
обаче са изолирани и неподкрепени от други такива, обосноваващи извод за
извършена контролна покупка изобщо. Така според контролните органи началото на
проверката е било в 16:05ч, а само 10 минути по-късно – в 16:15ч, двамата вече
са били изконсумирали дюнер бокс, грил сандвич и два сока, заплатили са цената
на управителя на дружеството, той им е върнал ресто, легитимирали са се пред представляващия
„Жакреми“ ЕООД, и са извели КЛЕН за периода от 09:11ч до 16:15ч на
06.06.2020г., както и дневен отчет в 16:15ч, като при това в ПИП липсва
констатация за несъответствие на часа на ФУ с действителния такъв. По-нататък –
изложеното в ПИП, че поръчката е изцяло консумирана, както и твърдението, че управителят
е приел плащането във брой и невъзможността за сторниране на продажбата означават,
че заплатената сума е постъпила в касата на ФУ. Наличните доказателства обаче
налагат противоположен извод – установената и отразена в ПИП (цитиран като
доказателство в заповедта) разлика между касовата и фактическа наличност е 0 (нула)
лв., а не 19.30лв. или евентуално повече, а пък сред банкнотите в описа на
паричните средства в касата липсва такава от 50 лв., сочена от инспекторите
като такава, с която били заплатили сумата и получили ресто от 30.70лв. При
тези данни липсата на отразена сума от 19.30лв. в КЛЕН на ФУ не подкрепя никоя
от двете тези, защото е обяснима и в двата случая – в случай на приета цена за
извършена продажба, нерегистрирането й би осъществила състава на
административно нарушение, а в случай на неизвършена покупка, съотв.
незаплащане на цена за такава, в какъвто смисъл е установената липса на
банкнота от 50лв. в касата, то отсъствието на такава сума в КЛЕН на ФУ не
осъществява състав на нарушение по чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. Други
доказателства в подкрепа на едната или на другата теза по делото липсват, което
препятства възможността да се приеме с необходимата категоричност, че на
посочената в оспорената заповед дата действително е осъществен състав на
административно нарушение, представляващо основание за прилагане на ПАМ на осн.чл.186
ал.1 т.1 б.“а“ ОТ ЗДДС от административния орган в условията на обвързана
компетентност. Следва да бъде посочено, че такова доказателство не
представляват нито АУАН, нито НП докато не е влязло в сила, каквито твърдения и
доказателства липсват по делото към момента на приключване на устните
състезания.
Независимо от гореизложеното,
съдът в този си състав споделя и възражението за липса на мотиви в заповедта
относно определената продължителност на срока на ПАМ, като счита, че част от
съображенията на административния орган се неотносими към казуса, други са
общи, а конкретизираните такива не са доказателствено обвързани. На първо място
нарушаването на утвърдения ред за данъчна дисциплина чрез неиздаване на касов
бон за реализирана продажба представлява елемент от фактическия състав на
нарушението по чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ, респективно –
основание за прилагане на ПАМ, поради което очевидно не може да служи и като
мотив за определяне на срока й. Тежестта на (не)извършеното нарушение,
последиците му, вида и местонахождението на търговския обект единствено са
изброени от административния орган, но в заповедта липсва конкретика и анализ
на същите, които да позволят на съда да прецени законосъобразността на извода
на административния орган, че те обосновават определения срок на ПАМ. Целите на
ПАМ (да се защити обществения интерес, да се предотврати възможността за
извършване на нови нарушения, да гарантира еднаквото спазване на законовите
норми от всички лица, да превъзпита нарушителя към спазване на законите вкл.
чрез промяна на организацията на дейността му) са установени от законодателя в
чл.22 от ЗАНН, поради което също не могат да дублират значението си и като
основания за определяне на по-дълъг срок на ПАМ от минималния. Заключението, че в обекта съществува организация, която
няма за цел спазване на данъчното законодателство, се преценява като напълно
произволно и противоречащо на констатациите в ПИП за липса на каквито и да било
други нарушения на изискванията на Наредбата или на ЗДДС. В тази връзка - твърденията,
че при неприлагане на ПАМ съществува възможност за извършване на ново
нарушение, и то при липса на доказателства за каквито и да било предходни
наказания, наложени с влезли в сила НП на дружеството-жалбоподател, са изцяло
декларативни – такова е и твърдението, че дружеството има изискуеми публични
задължения в големи размери при липсата на ангажирани доказателства за тяхното
основание, размер и падеж, поради което съдът не следва да съобразява правните
си изводи с тях.
При прилагането на ПАМ по реда
на чл.186 от ЗДДС административният орган действа в условията на обвързана
компетентност, т.е. при наличие на материалноправните предпоставки, установени
с цитираната норма, той е длъжен да приложи ПАМ – поради това възраженията за
несъответствие с целта на закона на жалбоподателите са несподеляеми. При
определяне на продължителността на ПАМ обаче органът действа в условията на
оперативна самостоятелност и го определя по целесъобразност в рамките на
закона, поради което дължи излагането на мотиви защо приема, че ПАМ трябва да
бъде приложена за конкретно избрания от него срок. Поради това липсата на
мотиви в това отношение е особено съществено процесуално нарушение, защото
касае продължителността на мярката с оглед целта на закона, а именно – налагане
чрез властта на държавата на конкретно поведение с неблагоприятни последици на
съответния правен субект, независимо от неговата воля. Същевременно липсата на
мотиви относно срока, за който се прилага ПАМ, съставлява и нарушение на
императивното изискване на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, тъй като обективно лишава
съда от възможност на извърши проверка за законосъобразност на оспорения акт, и
поради това е основание за незаконосъобразност на същия по см.чл.146 ал.3 от АПК. Констатираното нарушение – липса на мотиви относно продължителността на
ПАМ, е особено съществено, то е неотстранимо в настоящата съдебна фаза на
производството, и поради това съставлява самостоятелно основание за отмяна на
оспорената заповед като незаконосъобразна.
При този изход на делото
претенцията на ответната страна за присъждане на разноски е неоснователна, а
жалбоподателите не са претендирали такива.
Мотивиран от изложеното и на
осн.чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед
за налагане на принудителни административни мерки №135-ФК/08.06.2020г на началник
отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП-София,
с която на осн.чл.186 ал.1 б.“а“ от ЗДДС е приложена принудителна
административна мярка – запечатване на стопанисваното от „Жакреми“ ЕООД –
Варна, ЕИК *********, заведение за бързо хранене „Кинг Фууд”, находящо се в гр.Варна,
ул.“Брегалница”, п435, и забрана на достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет)
дни.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд – София.
Преписи от решението да се
връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: