МОТИВИ КЪМ НОХД 1047/09.:
Производството
е образувано въз основа на внесен обвинителен акт.
Обвинението е Д.А.П.
***, за това, че след като е осъден с Решение №46/19.04.2004г. на
Пазарджишкия Районен съд, по гр.дело №103/2004г., влязло в законна сила на
08.07.2004г. да издържа свой низходящ – сина си А.Д.П. – роден на 06.09.1996г.,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно
петдесет и девет месечни вноски по 50 лв. или общо в размер на 2 950,00 /две
хиляди деветстотин и петдесет/ лева, за периода от 08.07.2004г. до месец май
2009г. /включително/ – Престъпление
по чл.183 ал.1 от НК.
Съдебното производство се проведе
по реда на гл. 27 от НПК.
В съдебно
заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна прокуратура
Пазарджик, който пледира за осъдителна присъда по обвинението като на
подсъдимия се наложи наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.2 б В от НК –
глоба в конкретно посочен в искането
размер.
Защитникът
на подсъдимия не оспорва обективната и субективна съставомерност на деянието,
като пледира за определяне на наказание
по чл. 55 ал.1 т.2 б.вот НК.
Подсъдимият
прави признание на фактите по чл. 371 т.2 от НПК.
Районният
съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в своята
съвкупност, предвид чл. 301 от НК, по свое вътрешно убеждение и ръководейки се
от закона, установи:
Подсъдимият Д.А.П. и св.Х.А.
живели на съпружески начала. По време на съвместното им съжителство се родило
детето А.Д.П. с ЕГН:**********. През 2003г. родителите се разделили, а детето
останало да живее при майката – св.Х.А..
През 2004г. св.Х.А. предявила
пред Районен съд – Пазарджик иск с правно основание – чл.82 и чл.87 от СК. Било образувано гр.дело №103/2004г. по описа
на ПРС, което приключило с Решение №46/19.04.2004г. С цитираното съдебно
решение П. бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 50 лв. на малолетния
си син – А.П., чрез неговата майка и законен представител – св.Х.А.. Решението
влязло в законна сила на 08.07.2004г., като от тази дата до м.май 2009г.
включително, П. не платил нито една месечна вноска за издръжка на детето си. По
този начин с престъпно си бездействие в продължение на 59 месеца, подсъдимият съзнателно
не изпълнил задължението си за издръжка, като общия размер на дължимата от него
сума е 2 950 лв..
Подсъдимият прави признание на
фактите по чл. 371 т.2 от НПК, което се потвърждава от събраните по надлежен
ред гласни и писмени доказателства на досъдебното производство. Разпитаната и
по реда на чл. 223 НПК св. А. потвърждава, че след раздялата си с подсъдимия, с
когото живяла продължителен период на съпружески начала и при което съвместно
съжителство се родил през 1996г. синът им , подсъдимият бил осъден да заплаща
месечна издръжка на детето и чрез нея в размер на 50 лв. Действително с решение на ПРС влязло в
сила на 08.07.04г. подсъдимият е бил осъден да заплаща месечна издръжка в
посочения от свидетелката размер и- л. 7 и 8 от материалите на ДП.
В хода на ДП и като обвиняем П.
декларативно е признал вината си, но в съдебната фаза на процеса вече прави
признание на всички визирани в обстоятелствената част на ОА факти.
Подсъдимият е съзнавал
противоправността на деянието си. Знаел е, че е осъден да заплаща издръжка на
сина си, която ежемесечна и е в размер на 50 лв. Като причина за виновното
продължително неизпълнение сочи липсата на трудови доходи вследствие на
дълготрайната си безработица, но тази причина може да бъде отнесена само към
критериите за индивидуализация на наказанието.
Последното за извършеното от
подсъдимия престъпление е пробация, но с оглед императивната разпоредба на чл.
373 ал.2 НПК се замени с глоба на
основание чл.55 ал.1 т. 2 б.В от НК. При отмерване на последната се взеха
предвид завишената обществена опасност на деянието, ниската такава по отношение
на дееца основана на липсата на предходни осъждания на подсъдимия и липсата на
данни за други противообществени прояви, а наред с това и продължителния период
на неизпълнение на задължението. От друга страна наказанието при този вид
престъпление се оказва такова и по отношение на лицето, на което се дължи
издръжка. Това е вярно както ако наложеното наказание е пробация, тъй като то
рефлектира в условията на глобалната финансова криза и все по-нарастващата
безработица, която е следствие от нея, върху възможностите за трудова заетост,
като ги ограничава. Последица от това са и ограниченията за изпълнение на
паричните задължения. Като съобрази и това, както и необходимостта наказанието
по своя вид и размер да окаже необходимите промени в съзнанието на дееца, както
и да въздейства с общопревантивен ефект, съдът определи глобата в размер на 150
лв. , които са платими в полза на Държавата.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си, която обяви на страните като
разясни възможостите и сроковете за нейното обжалване и протестиране.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: